РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Бургас, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101572 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. А. С. с ЕГН
********** и адрес с. ******, Общ. *******, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, против „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д. С.
Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., с която се претендира постановяване на решение, с което
на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
сумата от 2 589,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на
ищеца вследствие ПТП на 30.03.2024 г. с МПС л.а. марка „*****“, модел
„******“ с рег.№ А ***** НН, управляван от С. Б. М., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със
сумата от 3 674,41 лв. – лихва за забава върху главницата от 50 000 лв.,
начиная от датата на увредата – 30.03.2024 г. до предявяването на иска –
09.10.2024 г., и сумата от 190,27 лв. – лихва за забава върху главницата от
2 589,10 лв., начиная от датата на увредата – 30.03.2024 г. до предявяването на
иска – 09.10.2024 г., както и законната лихва върху главниците от датата на
1
предявяване на исковете до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.03.2024 г. около 13.51 ч. на
главен път ІІІ-5392, посока от гр. ***** към с. *****, на около 200 м преди с.
****** е възникнало ПТП с участието на МПС – л.а. марка „****“, рег.№
А*****НН, управляван от С. Б. М., като в същото превозно средство се е
намирал и ищецът. Сочи се, че причината за ПТП била допуснати от водача
нарушения на правилата за движение по ЗДвП, като в резултат на това деяние
по непредпазливост била причинена на ищеца телесна повреда, изразяваща се
в счупване на тялото на бедрената кост, множество екскориации и разкъсно-
контузни рани в областта на дясната подбедрица с дължина на две от тях 20 см
и 15 см. На същата дата ищецът бил приет за оперативно лечение в МБАЛ
„Сърце и мозък“ – Бургас по клинична пътека № 217.1 – оперативни
процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Ищецът бил
опериран на същата дата, като му било извършено закрито наместване на
фрактура на фемура, без вътрешна фиксация. Няколко дни по-късно, на
02.04.2024 г., на ищеца била извършена втора оперативна намеса – открито
наместване на фрактура на фемура с вътрешна фиксация. Сочи се, че в
резултат на увредите ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата
на болки и страдания в продължителен период от време, тъй като не е бил в
състояние да стъпва изобщо на крака си, както и да го натоварва, да се
обслужва самостоятелно и да ходи. Периодът на неговата рехабилитация бил
продължителен и болезнен, като постепенно са били включвани помощни
средства – патерици, необходими за неговото придвижване, ползването на
които се оказало нужно за дълъг период от време. Твърди се, че вероятно на
ищеца ще се наложи да бъде извършена трета операция за премахване на
фиксиращите костите импланти. По време на лечението си същият извършил
разходи в общ размер на 2 589,10 лв. към датата на исковата молба, които са
конкретизирани, както следва: с фактура ********93/05.04.2024 г. е закупен
бедрен пирон и комплект винтове в размер на 1 900 лв.; заплатено
допълнително обслужване в болницата на стойност 160 лв. съгласно фактура
№ *****00/05.04.2024 г.; закупени консумативи и лекарства на стойност 49,69
лв. съгласно фактура от 07.04.2024 г.; закупени лекарства на стойност 369,41
лв. съгласно фактура № *******33/07.04.2024 г.; заплатени прегледи на
стойност 110 лв. съгласно фактура № ********67/10.07.2024 г. Твърди се, че
ответното дружество е застраховател и страна по договор за сключена
2
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег.№ А ***** НН към
датата на настъпване на процесното ПТП, поради което носи отговорност за
причинените от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие –
настъпилото ПТП, съгласно чл. 432 вр.чл.429 КЗ. С покана вх.№
6628/15.07.2024 г. застрахователят бил поканен да заплати на ищеца
обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди по
посочена в поканата банкова сметка. До момента липсвало плащане от страна
на ответника, поради което, наред с дължимите обезщетения за вреди, същият
дължал на ищеца и лихви за забава за периода след получената
застрахователна претенция. С оглед на това, предявяват се осъдителни искове
срещу дружеството-застраховател за сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 3 674,41 лв. върху
главницата за периода от датата на увредата до предявяването на иска; сумата
от 2 589,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава в
размер на 190,27 лв. върху главницата за периода от датата на увредата до
датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху главниците от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът изпраща процесуални представители, които
поддържат исковете, сочат доказателства и претендират присъждане на
разноски. В с.з. на 19.12.2024 г. същите оспорват възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като заявяват, че той е бил
с поставен обезопасителен колан по време на ПТП-то, а в условията на
евентуалност – че непоставянето на предпазен колан в случая няма отношение
към настъпилите увреждания; отричат също ищецът да е знаел, че М. е бил
неправоспособен водач, както и евентуално да е знаел за употребата на
алкохол или наркотични вещества от страна на водача.
Правното основание на предявените при условията на обективно
съединяване искове е чл. 432 вр.чл.429 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на
исковата молба, в който не е оспорило, че е страна по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесното МПС съгласно застрахователна
полица № ******** с валидност от 12.05.2023 г. до 11.05.2024 г., както и че на
15.07.2024 г. пред застрахователя е депозирана претенция от ищеца за
3
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е
била образувана щета № ******** и по която до момента липсва плащане.
Оспорва събитието и твърдението, че ищецът е пострадал при него, доколкото
липсват данни за механизма на ПТП и пострадали лица. В условията на
евентуалност сочи, че водачът няма вина за настъпилото ПТП, респ. прави
възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищеца като пострадал,
тъй като водачът е бил неправоспособен към датата на ПТП-то и ищецът е
знаел това, както и че е знаел за евентуалната употреба от страна на водача на
упойващи/наркотични вещества или алкохол. Твърди се също, че ищецът е
пътувал без правилно поставен предпазен колан, и че с оглед на това и
неговият принос не по-малко от 80 %, на осн.чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се
намалят обезщетенията при евентуално уважаване на исковете. Твърди се
също, че претенцията за неимуществени вреди не отговаря на критериите за
справедливост, още повече че видно от издадената медицинска документация,
операцията на ищеца е преминала успешно, следоперативният период е бил
гладък и без усложнения, изписан е с подобрение, оздравяването му е
протекло нормално. Оспорва се претенцията за имуществени вреди, като се
сочи, че липсват доказателства същите разходи да са извършени във връзка с
проведеното лечение на ищеца, както и че разходите са направени от него;
оспорват се и исковете за изтекли лихви за забава, като се сочи, че към
заявената пред застрахователя претенция не са били приложени никакви
документи и това е мотивирало последния да не извърши плащане; в
условията на евентуалност се сочи, че лихви за забава се дължат след изтичане
на рекламационните срокове.
В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт, който ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК. В писмена молба от 16.04.2025 г. прави
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищцовия представител.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е безспорно, че на 30.03.2024 г. около 13.51 ч. на главен път
4
ІІІ-5392, посока от гр. ***** към с. ******, на около 200 м преди с. ****** е
възникнало ПТП с участието на МПС – л.а. марка „*****“, рег.№ А **** НН,
управляван от С. Б. М., като в същото превозно средство се е намирал и
ищецът. От представените писмени доказателства се установява, че
вследствие на инцидента за ищеца са настъпили описаните в исковата молба
увреждания, изразяващи се в счупване на тялото на бедрената кост, множество
екскориации и разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица с
дължина на две от тях 20 см и 15 см. На 30.03.3034 г. ищецът е бил приет за
оперативно лечение в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас по клинична пътека №
217.1 – оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния
крайник, бил е опериран на същата дата, като му е извършено закрито
наместване на фрактура на фемура, без вътрешна фиксация, а на 02.04.2024 г.
му е била извършена втора оперативна намеса – открито наместване на
фрактура на фемура с вътрешна фиксация.
Няма спор, че на процесната дата в автомобила, с който е допуснато
въпросното ПТП - л.а. марка „*****“, рег.№ А ***** НН, са пътували ищецът
и св. С. Б. М., като спорът е кой от двамата е причинил с действията си
произшествието. От изпратените от ОД МВР Бургас, РУ Камено писма,
приложени по делото, се установява, че по случая е образувано ДП № 434ЗМ-
269/2024 г. по описа на ІІ РУ Бургас за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“
вр.чл.342, ал.1 НК за това, че на 30.03.2024 г. около 13.51 часа, на главен път
ІІІ-5392, посока гр. **** към с. ******, на около 200 м преди с. ******, при
управление на МПС – л.а. марка „***“ с рег.№ А **** НН, нарушил правилата
за движение, като допуснал по непредпазливост причиняването на средна
телесна повреда на Р. А. С., като към настоящия момент до приключване на
устните състезания пред БОС, по ДП няма привлечено лице в качеството на
обвиняем.
С. Б. М. е разпитан като свидетел в с.з. на 13.02.2025 г. и същият твърди,
че на въпросната дата двамата с ищеца, който е негов близък приятел и са
израснали от деца, са се качили в лекия автомобил марка „БМВ“, собственост
на бабата на М., за да се повозят, като св. М. подкарал автомобила извън с.
****** и на около 2-3 км от селото направил обратен завой. Тогава ищецът го
помолил да му даде да покара малко автомобила и М. не могъл да му откаже,
понеже били близки, а и ищецът доста му се помолил. Докато ищецът карал
5
автомобила обратно към с. ******, на около 1-2 км от селото станал
инцидентът – автомобилът се ударил в стълб. М. тогава седял на предна дясна
седалка, до шофьорското място, изгубил съзнание и като се свестил, и двамата
с ищеца били извън автомобила, без да знае как са излезли оттам. М. не си
спомня дали при идването му в съзнание е имало други хора около тях. На
въпроса дали е добре, ищецът му отговорил, че е добре, но има лека болка в
крака. Не можел да стане, тъй като бил със счупен крак, и свидетелят М., като
го видял, че не може да върви, тръгнал към селото да търси помощ от близки,
които да ги закарат до болница. М. твърди, че автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани, но те не са ги поставили. Вследствие на инцидента, М. бил
със счупена ръка и едно момче от селото до закарал до МБАЛ „Дева М.“. На
връщане към автомобила, М. заварил на място полиция, а на въпроса кой е
управлявал автомобила, отговорил, че е бил той, защото се страхувал
родителите му да не му се карат, ако разберат, че е дал на друг да управлява.
Ищецът тогава не бил там, тъй като вече бил откаран от линейка в болницата,
понеже някой се е обадил на тел.112. М. не си спомня какви повреди е имало
по автомобила и коя част от него се е ударила в стълба по време на инцидента.
Съдът не кредитира показанията на св. М., тъй като същите са в
противоречие с приетото по делото заключение на комплексната експертиза, а
отделно от това, свидетелят е заинтересован от изхода на делото, с оглед на
обстоятелството, че в случай на установяване на вината му ще отговаря по
обратния иск на застрахователя за изплатените от последния обезщетения на
увреденото лице.
Заключенията на вещите лица изясняват механизма на настъпване на
ПТП-то и получените от ищеца и М. увреждания, респ. връзката между
описания механизъм на ПТП и тези увреждания, а именно: от приетото
заключение на СМЕ, изготвена от в.л. Б. М. въз основа на представената по
делото документация, се установява, че вследствие на процесното ПТП
ищецът е претърпял следните увреждания: многофрагментно счупване на
дясната бедрена кост, с разкъсване на околните мускули и наличие на костен
фрагмент в широкия бедрен мускул; множество охлузвания (екскориации) и
разкъсно-контузни рани, с дължина на две от тях 20 см. и 15 см. в областта на
дясна подбедрица; състояние след извършване на медицински операции, с
поставяния на метални елементи (остеосинтеза) и кръвопреливане; състояние
6
след провеждане на редовни контролни прегледи. Многофрагментарното
счупване на дясната бедрена кост с разкъсване на околните мускули
представлява трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за
срок от 4-6 месеца, при наличие на обичаен (физиологичен) възстановителен
процес. Останалите травматични увреждания представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок не по-голям от 30
денонощия, при наличие на обичаен (физиологичен) възстановителен процес.
В.л. М. е посочил, че съгласно медицинската практика поставените метални
елементи (остеосинтеза) се премахват хирургично известно време след
приключване на оздравителния процес в случай на наличие на оплаквания
(болки, дискомфорт) от страна на пострадалия. В предоставената по делото
медицинска документация няма данни за извършена медицинска операция за
премахване на така поставените елементи, като към датата на извършения му
от вещото лице личен преглед пострадалият отрича наличие на оплаквания,
свързани със здравословното му състояние. Травматичните увреждания на
ищеца са получени в резултат на високоенергийни удари и тангенциалното
действие, със или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети, каквито биха
могли да бъдат и елементите вътре в автомобилното купе. Тези травматични
увреждания биха могли да се получат вследствие на претърпяно ПТП като
пасажер, като няма такива, които да не биха могли да се обяснят като
увреждания на пасажер в резултат на ПТП. В предоставената документация не
се установяват травматични увреждания, които да сочат недвусмислено за
наличие на поставен обезопасителен колан, като при извършения личен
преглед ищецът сам е съобщил, че е бил без поставен обезопасителен колан.
От заключението на СМЕ се установява също, че на 03.04.2024 г. на ищеца е
бил поставен интрамедуларен пирон от д-р В. Ш.. Ищецът е бил опериран на
30.03.2024 г., като е бил поставен под пълна анестезия. Операцията е била
преустановена поради недобри резултати от кръвни показатели – нисък
хемоглобин, като пациентът е бил приведен в реанимация. Операцията е
продължила на 02.04.2024 г. отново с пълна анестезия, като на пациента са
били поставени интамедуларна остеосинтеза и два винта. При поведен
консултативен преглед от д-р К. Й., за който е издаден амбулаторен лист №
222 от 10.07.2024 г., е констатиран гладък следоперативен период и добро
общо състояние; пациентът се е явил на преглед на две патерици, частично
натоварвайки крайника. Оперативните рани са напълно зараснали, няма
7
признаци на инфекция, липсва болка. Дадена е терапия за продължаване на
мобилизацията с частично натоварване с една патерица за още един
месец и е препоръчан контролен преглед след 2 месеца /т.е. през
м.септември/ за оценка на консолидацията и евентуално отстраняване на
патериците. От това може да се направи извод, че за поне 5 месеца /от
м.април 2024 г. до м.септември 2024 г., когато е следвало да се яви на
контролен преглед/, на ищеца е било предписано частично натоварване на
крайника и ползването на патерици.
Към момента на прегледа от д-р М., ищецът ходи самостоятелно, без
забележими отклонения в баланса на главата или тялото, докато е в ход; не
използва помощни средства и не се наблюдава различие в задържането на
баланса на тялото при стоеж последователно на левия и на десния крак. В
областта на дясна хълбочна област се установява наличие на продълговат,
успоредно ориентиран спрямо срединната надлъжна ос на крайника, сивково-
кафеникав белег (цикатрикс) от медицинска операция, който е на нивото на
околната кожа и е с размери 7/0,5 см. Наличен е и втори белег с размери 6/1
см. на нивото на околната кожа в областта на предната повърхност, на горната
трета на дясната подбедрица, както и трети белег с размери 15/1 см. в областта
на вътрешната повърхност на средната трета на дясната подбедрица.
Четвъртият констатиран белег е с размери 12/1 см. и е в областта на външната
повърхност, на средната трета на дясната подбедрица, като всички белези са
получени от ударното и тангенциално действие със или върху твърди
тъпи/тъпоръбести предмети, както и вследствие на претърпените хирургични
интервенции.
В с.з. на 13.02.2025 г. в.л. д-р М. заявява, че в медицинската документация
няма данни за проведена рехабилитация. Изразил е мнение с оглед
локализацията на травмата, която е в областта на долен десен крайник, който
не е обхванат от предпазен колан, че тези увреждания биха могли да се
получат със и без поставен предпазен колан, тъй като четирите крайника са
свободно движещи се дори при поставен колан.
Съдът е допуснал извършването на комплексна съдебна авто-техническа
и медицинска експертиза от в.л. Б. М. и в.л. Е. въз основа на материалите по
делото, вкл. тези по досъдебното производство и показанията на св. М..
Установява се следният механизъм на ПТП: на 30.03.2024 г. е настъпило
8
самостоятелно ПТП в посока от гр. ****** към с. ******. Лекият автомобил
марка „***“ е бил управляван от С. Б. М. в посока от гр. ****** към с. ******,
като на предна дясна седалка е пътувал ищецът. Водачът е бил
неправоспособен, непълнолетен – на 16 години, като ищецът също е бил
непълнолетен. И двамата са били без поставени предпазни колани. Водачът
управлявал автомобила в селото, но не спрял до къщата на баба си, а
подминал и продължил извън селото в посока гр. ******. Ищецът искал да
слезе от колата, но М. не спирал, а ускорявал автомобила. В един момент
обърнал колата в обратна посока и се движел с висока скорост в посока от гр.
***** към с. *****. Времето била сухо, ясно, слънчево, в светлата част от
денонощието. Видимостта била отлична. Пътният участък е извън населено
място, прав, равен, сух асфалт. Пътното платно е двупосочно, с по една лента
за движение за всяка посока, с единична непрекъсната осева линия.
Движението не било интензивно. Когато наближили табелата на с. ******, на
около 20 м. преди нея, водачът М. изгубил контрол над автомобила, напуснал
пътното платно през десния банкет и се ударил в крайпътен бетонен стълб.
Ударът е силен, челен, ексцентричен в предната дясна част на автомобила. От
удара сработили предна въздушна възглавница на водача, предна дясна
въздушна възглавница и предна дясна странична въздушна възглавница.
Цялата предна дясна част хлътнала навътре към купето, като изпаднали части
от двигателното отделение. Предна дясна врата била изместена назад и
блокирана. Предна дясна седалка също била изместена назад. Удареният стълб
се прекършил и паднал на пътното платно. Автомобилът останал с предница
към основата на стълба на десния банкет, диагонално разположен на пътното
платно, като заемал цялата дясна лента и частично лявата лента (задните му
гуми се намирали в насрещната лента). Вследствие на ПТП-то ищецът
получил мнгофрагментно счуване на дясна бедрена кост, а водачът М. –
счупване на лакътна кост. М. напуснал произшествието, не сигнализирал КАТ
и не оказал помощ на пострадалия С., който останал заклещен на предна дясна
седалка между силно деформираната предна дясна част на автомобила и
блокираната предна дясна врата. С много усилия успял да издърпа краката си
изпод таблото и изпълзял през отворения прозорец на предна лява врата.
Причината за произшествието е движение с несъобразена скорост и загуба на
контрол над автомобила марка „***“ от непълнолетния и неправоспособен
водач С. Б. М.. Ударът е бил много силен, челен, ексцентричен в предна
9
дясна част и е предизвикал дълбока деформация в тази част на
автомобила, като краката на пострадалия ищец са били притиснати
между пода и деформираното табло, поради което дори да е имало
поставен предпазен колан, същият не би могъл да ограничи
нараняванията на краката. Сработила е предна дясна въздушна възглавница
и пътникът от предна дясна седалка Р. С. няма травми по главата. Сработила е
предна дясна странична въздушна възглавница и пътникът от дясна седалка Р.
С. няма травми по дясната ръка. Сработила е предната въздушна възглавница
от волана и водачът С. М. няма травми по главата. Няма данни причините за
произшествието да са от технически характер и не са установени следи на
местопроизшествието от внезапно възникнала техническа неизправност по
автомобила, който е бил нов. От огледа на автомобила след произшествието се
установява, че коланът на водача не е ползван. Десният колан на предна дясна
седалка е установен в блокирано положение, което може да е както вследствие
употребата му, така и поради цялостната деформация в предна дясна част на
автомобила, но и двамата пътуващи са заявили, че не са ползвали
обезопасителни колани.
В с.з. на 17.04.2025 г. в.л. Е. е разяснила, че с оглед настъпилия
механизъм на ПТП в предната лява част на автомобила няма такъв
силен удар, не е била заключена предната лява врата и не може да се
очаква водачът да има травма на краката, като той е могъл свободно да
напусне автомобила и да излезе през вратата си. Този модел автомобили,
освен с предни въздушни възглавници, са оборудвани и с предни странични
възглавници, които предпазват ръцете. В случая е сработила само страничната
въздушна възглавница на предна дясна седалка, освен предната въздушна
възглавница, така че пътникът на предна дясна седалка не трябва да има
фрактура на ръката, а предната лява странична възглавница не е сработила.
Заключението на комплексната експертиза изцяло потвърждава извода
за недостоверност на показанията на свидетеля М., които не кореспондират с
установения от вещите лица механизъм на настъпване на ПТП и получени
увреждания от водача и спътника му.
Ищецът е ангажирал по делото гласни доказателства за установяване на
твърдяните от него факти. Разпитана е св. С. – негова майка, която заявява, че
в деня на инцидента тя и съпругът й са били в Р Гърция, като приятел им се е
10
обадил, за да има каже, че синът им е катастрофирал и е в много тежко
състояние. Когато пристигнали в болницата, не ги пуснали да го видят, тъй
като бил в интензивно отделение. Бил преместен оттам след третия ден и
когато свидетелката видяла сина си за първи път, той й разказал как е станало
ПТП-то и че С. М. е управлявал автомобила и не му е помогнал след
инцидента. Разказал й, че трудно успял да изкара краката си от автомобила,
защото били притиснати – автомобилът бил смачкан от неговата страна, и
трябвало да изпълзи до страната на водача, където прозорецът бил отворен. От
селото дошли хора, които са му оказали помощ, и бил откаран в болница. Там
бил посетен и от родителите на М., които били наясно, че синът им е
управлявал автомобила. При приемането на ищеца в болницата, целият му
крак бил в железа, предстояла му сложна операция, като три пъти бил слаган
на операционната маса и после свалян, защото му падал хемоглобинът.
Лекарите казали на свидетелката, че детето й умира, защото не могат да го
оперират с нисък хемоглобин и операцията е много сложна. Ищецът загубил
много кръв, наложило се кръвопреливане, след което операцията била
извършена успешно. След изписването му от болницата, той не можел да се
обслужва сам. Около 6-7 месеца бил на легло, по цели нощи не спял, а като
заспивал, плачел насън и викал, защото сънувал катастрофата, не можел да
отиде до тоалетна и да се изкъпе. Плачел, когато искал да отиде по голяма
нужда, защото някой трябвало да го придружи и се срамувал. Майка му го
хранела в леглото. Не можел да се справи с патериците, защото изпитвал
страх, и баща му го придържал от едната страна, а брат му – от другата, и така
го придвижвали до инвалидна количка с гърне, където сядал и се изхождал.
През възстановителния период се наложило закупуването на лекарства – за
хемоглобин, болкоуспокояващи, слагали му инжекции. Наложила се
рехабилитация, която провели в Гърция, защото не можел добре да върви –
вървял на една страна. Около 6-7 месеца лекарите не му разрешавали изобщо
да стъпва на крака, като рехабилитацията се провела след това, с цел
постепенно раздвижване на крайника. Същата била поне месец.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С., тъй като
същите, макар да изхождат от заинтересовано лице, са непротиворечиви и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства – писмени такива,
както и от приетите заключения на експертизи.
Представени са също писмени доказателства за установяване на
11
настъпилите имуществени вреди и техния размер, като така предявеният иск
не е оспорен по размер от ответника. Единственото възражение във връзка с
тази претенция е, че липсват доказателства разходите да са във връзка с
проведеното лечение, както и същите да са извършени от ищеца. Съдът
счита, че от доказателствата по делото става ясно, че сумата от общо 2 589,10
лв. представлява именно разходи, направени във връзка с проведеното на
ищеца лечение, тъй като същите кореспондират с получените от него
увреждания и извършени терапии, прегледи, операции и нужното лечение, а
именно: с фактура № **********/05.04.2024 г. са закупени заключващ бедрен
пирон и комплект винтове в размер на 1 900 лв.; съгласно фактура №
30000/05.04.2024 г. е заплатено допълнително болнично обслужване в размер
на 160 лв.; с фактура от 07.04.2024 г. са закупени консумативи и лекарства
/болкоуспокояващи/ на стойност 49,69 лв.; с фактура №
**********/07.04.2024 г. са закупени лекарства на стойност 369,41 лв.
/антикоагуланти, антибиотик и пробиотик/; заплатен е преглед на стойност 110
лв. съгласно фактура № 30000011067/10.07.2024 г. Същите са на обща
стойност от 2 589,10 лв., колкото е заявената претенция.
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на
процесния лек автомобил марка „***“, рег.№ А **** НН към датата на
настъпване на ПТП-то - 30.03.2024 г., както и че ищецът е заявил
извънсъдебно претенциите си пред застрахователя, които са били
входирани при него на 15.07.2024 г.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция
преди завеждане на делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
12
от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него,
то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя
следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищецът, респективно ищците, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени
или неимуществени.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане, като водачът на застрахования л.а. „***“ с рег.№ А
**** НН – С. М., виновно е причинил на ищеца описаните в исковата молба
телесни увреждания. От приетите заключения на експертизите по делото
безпротиворечиво се установява, че виновното противоправно поведение на
М. е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй
като същият е неправоспособен водач, не е навършил пълнолетие и е
управлявал процесния автомобил с несъобразена скорост. С оглед на това,
съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между уврежданията
на ищеца и поведението на виновния водач С. М..
По отношение възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Р. С. - пътник на предна дясна
седалка, съдът намира същите за неоснователни. Действително по делото се
установява, че лицето е пътувало без предпазен колан, но това обстоятелство в
случая е без значение предвид даденото заключение от вещите лица, че тези
увреждания биха настъпили и в случай на ползван обезопасителен колан,
доколкото последният не е в състояние да обезопаси долните крайници на
пътуващия. Възражението, че ищецът е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредите, тъй като се е качил в автомобила, знаейки, че
водачът му е неправоспособен, също е недоказано. От събраните по делото
гласни доказателства, от които става ясно, че М. и С. се познават от деца, не
може с категоричност да се направи извод, че ищецът е знаел, че М. е
неправоспособен, и че качвайки се в управлявания от него автомобил сам се е
поставил в състояние на опасност и е допринесъл за настъпването на
13
вредоносния резултат. Както е възприето и в мотивите на Решение №
32/15.03.2021 г. по т.д. № 30/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е разгледан
аналогичен казус, изводът за наличие на съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а следва с категоричност да бъде
установен фактът на знание у пострадалия, че водачът е неправоспособен,
респ. следва да бъде доказана възможността за узнаването на това
обстоятелство при проявена нормална дължима грижа от страна на
пострадалия. Такива доказателства по делото не са ангажирани от ответника, а
тежестта за доказване на този факт на знание у пострадалия или на
възможността за узнаването на тези обстоятелства при проявена нормална
дължима грижа е негова. Отделно от това, както е коментирано в същото
решение на ВКС и в Решение № 85/01.07.2020 г. по т.д. № 843/2019 г. на ІІ т.о.
на ВКС, техниката на кумулиране на съпричиняване от водача и от
пострадалия е отречена, тъй като прилагането на такава кумулация в
определени случаи би довело до отказ от обезщетяване на пострадалите от
деликт от страна на застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента, което е принципно недопустимо, като този извод е основан и на
съображенията към т.7 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, транспонирана в
националното право. Ето защо, неоснователни са направените от ответника
възражения по чл. 51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на
увреденото лице и не е налице основание за намаляване на обезщетението.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания
относно критериите, по които следва да бъде определено справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера
на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Предвид причиненото на ищеца тежко увреждане, което е наложило
неколкократни оперативни интервенции, поставянето на остеосинтезен
14
материал, продължителен възстановителен процес – около 4-6 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, съпътстван с много болки, ограничения,
неудобства, продължително ползване на помощни средства поне 5 месеца
/патерици/, невъзможност ищецът да се обслужва самостоятелно, вкл. за
елементарните си физиологични нужди като хранене и ходене до тоалетна,
наличието на четири обширни белега както от контузните разкъсвания, така и
от самите интервенции, както и с оглед на факта, че към момента ищецът е
напълно възстановен, като липсват оплаквания от болки и доказателства за
необходимост от извършване на последваща операция за премахване на
остеосинтезния материал, липсват и данни за влошаване качеството на живот
на ищеца в бъдеще вследствие на тези увреждания, съдът намира, че
справедливото обезщетение, което му се полага съгласно чл. 52 от ЗЗД,
възлиза на сумата от 40 000 лв. Върху тази сума следва да се присъди законна
лихва за забава от датата на исковата молба – 09.10.2024 г. до окончателното
изплащане. За горницата над сумата от 40 000 лв. до претендираното
обезщетение от 50 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли,
ведно с лихвата върху тази разлика, считано от 09.10.2024 г.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 589,10 лв., искът е изцяло доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца посочената сума, ведно с лихва за забава от датата на
исковата молба – 09.10.2024 г., до окончателното изплащане.
Застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищеца на 15.07.2024
г. Ищецът претендира лихви за забава върху главниците за минало време – от
датата на увреждането, т.е. от 30.03.2024 г.
Върху главниците се дължи законна лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя за предявената от увреденото лице
претенция – 15.07.2024 г., до окончателното изплащане /аргумент чл. 429, ал. 3
от КЗ/. Както е прието и в Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021
г. на І т.о. на ВКС, след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от
увредения, като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5
във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
15
датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва
върху обезщетението за собствената си забава. В случая, обаче, обезщетението
за забава се претендира не от датата на получаване на уведомлението от
застрахователя – 15.07.2024 г., а от датата на увредата – 30.03.2024 г. Това
налага искът относно претендираната лихва за забава да бъде отхвърлен като
неоснователен за периода от 30.03.2024 г. до 14.07.2024 г. вкл., тъй като следва
да се присъди обезщетение за забава върху главниците от 40 000 лв. и от
2 589,10 лв. за периода от 15.07.2024 г. до датата на исковата молба –
09.10.2024 г., както и от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. На осн.чл.162 ГПК и след използване на онлайн калкулатор, съдът
изчисли, че за този период лихвата за забава е, както следва: върху сумата от
40 000 лв. – в размер на 848,09 лв., а върху сумата от 2 589,10 лв. – в размер на
54,89 лева. За горницата над тези суми до претендираните суми от 3 674,41 лв.
и от 190,27 лв., както и за периода от 30.03.2024 г. до 14.07.2024 г. вкл.,
исковете за лихви за забава са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В обобщение, исковите претенции са частично доказани по основание и
размер, поради което следва да се постанови решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 09.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава
върху сумата от 40 000 лв. в размер на 848,09 лв. за периода от 15.07.2024 г. до
08.10.2024 г. вкл.; сумата от 2 589,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 09.10.2024 г. до окончателното изплащане, както
и лихва за забава върху сумата от 2 589,10 лв. в размер на 54,89 лв. за периода
от 15.07.2024 г. до 08.10.2024 г. вкл.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото съразмерно на уважената част от исковете. Същите представляват
заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 5 000 лв. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на хонорара по чл. 78, ал.5 ГПК,
съгласно която разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
16
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, който препраща към Наредба №
1/2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.,
която служи на съда като ориентир, при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв.,
минималното възнаграждение е в размер на 2 650 лв. плюс 8 % за горницата
над 25 000 лв., или в случая 5 166,30 лв. Заплатеният от ищеца хонорар на
адвоката е под минималния такъв, определен с наредбата, като делото се
отличава с фактическа и правна сложност, предвид предявените четири
обективно съединени иска, въведените от ответника възражения за
съпричиняване, назначените две експертизи, разпити на свидетели и
проведени четири с.з., в които ищецът е бил представляван от адвоката си. По
тази причина, съдът намира, че не е налице основание за намаляване на
възнаграждението на адвоката по чл. 78, ал.5 ГПК и че ответникът следва да
бъде осъден на осн.чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца разноските
съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 3 852 лв.
На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил
по делото разноски в общ размер на 1 255 лв., от които 1 200 лв. – депозити за
експертизи, 50 лв. – депозит за свидетел /неусвоен, тъй като свидетелят не е
поискал изплащане на възнаграждение/ и 5 лв. – такса за издаване на съдебно
удостоверение. Сумата от 50 лв. – депозит за свидетел, ответникът може да
поиска да му бъде възстановена по посочена от него сметка. От останалите
разноски в общ размер на 1 205 лв., ищецът следва да заплати на ответника
онази част, съразмерна на отхвърлената част от исковете, или сумата от 276,67
лв. Към тази сума следва да се прибави и дължимото на осн.чл.78, ал.8 от
ГПК от ищеца юрисконсултско възнаграждение на ответника съразмерно на
отхвърлената част от исковете, или сумата от 82,66 лв., определена съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Или общо
дължимите от ищеца на ответника разноски са в размер на 359,33 лв.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да
заплати държавна такса по сметка на съда върху уважената част от исковете в
размер на 1 751,90 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., да заплати на Р.
А. С. с ЕГН ********** и адрес с. ******, Общ. ******, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, сумата от 40 000 лв.
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
понесените болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от 30.03.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 09.10.2024 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над сумата от 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв., ведно със
законната лихва за забава върху тази разлика, считано от 09.10.2024 г.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., да заплати на Р.
А. С. с ЕГН ********** и адрес с. *****, Общ. ******, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, сумата от 848,09 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима върху главницата от 40 000 лв. за
периода от 15.07.2024 г. до 08.09.2024 г. вкл., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 848,09 лв. до сумата от 3 674,41 лв. и за периода от
30.03.2024 г. до 14.07.2024 г. вкл.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., да заплати на Р.
А. С. с ЕГН ********** и адрес с. *****, Общ. *****, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, сумата от 2 589,10 лв.
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди за понесените
болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от 30.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
09.10.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., да заплати на Р.
18
А. С. с ЕГН ********** и адрес с. ******, Общ. ******, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, сумата от 54,89 лв.,
представляваща лихва за забава, дължима върху главницата от 2 589,10 лв. за
периода от 15.07.2024 г. до 08.09.2024 г. вкл., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 54,89 лв. до сумата от 190,27 лв. и за периода от
30.03.2024 г. до 14.07.2024 г. вкл.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., да заплати на Р.
А. С. с ЕГН ********** и адрес с. *****, Общ. ******, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, разноски в размер на 3 852
лв.
ОСЪЖДА „ Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Искър“, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., да заплати по
сметка на Бургаски окръжен съд дължимата държавна такса за производството
по исковете в размер на 1 751,90 лв.
ОСЪЖДА Р. А. С. с ЕГН ********** и адрес с. *****, Общ. ******, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 111, вх.Б, ет.1, ап.2, да заплати
на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ №
43, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., разноски в размер на 359,33
лв.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да плати
присъдените суми:
IBAN BG28BUIN95615100763241 – титуляр адв. Г. К. М..
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19