Решение по дело №296/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 120/12.03.2024г., постановено по АНД № 685/2023г., с което състав на Районен съд Велико Търново е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на "Пътнически превози - Бъчварови" ООД, ЕИК *********, гр. Горна Оряховица за извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева. Агенция „Пътна инфраструктура“ – София е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски за упълномощаване на процесуален представител в размер на 550.00

Така постановеното Решение е обжалвано от Агенция „Пътна инфраструктура“, действаща чрез упълномощения юрисконсулт. В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита че, въззивния съд неправилно е интерпретирал приложението на чл. 34 от ЗАНН, тъй като цитираната разпоредба е относима към срокове, касаещи издаването на АУАН и НП, но не и ЕФ. Твърди се, че със заплащането на компенсаторна такса се признава фактът на извършване на нарушението, ЕФ е анулиран по силата на закона и последвалата жалба се явява недопустима. По тези съображения ПП моли касационната инстанция за отмяна на решението на РС и постановяване на такова по същество, с което да потвърди НП. Претендира за присъждане на разноски, а при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание ПП поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – "Пътнически превози - Бъчварови" ООД, ЕИК *********, гр. Горна Оряховица, действащ чрез упълномощения адвокат, представя отговор по КЖ и писмено становище по съществото на спора. Намира жалбата за неоснователна и недоказана, а Решението на РС за правилно, за което излага подробни съображения. Подчертава, че по въпроса дали ЕФ е анулиран или – не, АСВТ се е произнесъл с Определение №414/05.02.2024 г. по КАНД 53/2024 г. и е дал задължителни указания, с които въззивният съд се е съобразил. В тази връзка не споделя становището за недопустимост на оспорването на ЕФ поради анулирането му по закон, за което не са представени и никакви доказателства. Поддържа, че ЕФ е издаден след срока по чл. 34 от ЗАНН, като мотивите на съда в този смисъл са законосъобразни и правилни. По тези съображения ПП на ответника моли АСВТ да потвърди решението на РС като правилно. Претендира разноски за настоящата инстанция и за производството пред районния съд, за което прилага списък. В условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно РС е отменил процесния ЕФ поради издаването му след изтичане на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за нарушение на закона – касационно основание по чл.348,ал.1, т. 1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че електронен фиш №********** е издаден на 03.02.2023 г. за това, че на 17.02.2021г., в 07:02 часа, в Община В.Търново, на ПП I - 4, км. 133+194, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №BBF16B3851BE3611E053011F160A2 A14 , с ППС автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, без рамарке, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството – жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.

След анализ на доказателствената съвкупност, включваща необходимите и допустими писмени и веществени доказателствени средства, РС е изложил мотиви, че оспореният ЕФ следва да се отмени, тъй като в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение. ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на 17.08.2021г., а видно от приобщените писмени доказателства процесният ЕФ е съставен на 03.02.2023 г. и връчен на жалбоподателя на 27.03.2023 г. Направен е краен извод, че за тези срокове съдът следи служебно, а издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на административнонаказателното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразно издаден. С тези мотиви ВТРС е отменил НП и в полза на „Пътнически превози – Бъчварови“ ООД е присъдил сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 550 лева.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за валидно, допустимо и правилно постановено. Тук е мястото да се подчертае, че възраженията, поддържани от касатора, за произнасяне на РС по недопустима жалба, са неоснователни. Както правилно сочи ответникът в заявеното становище, по въпроса относно заплатената компенсаторна такса и твърденията за анулиране на ЕФ по силата на закона, има произнасяне на касационната инстанция с Определение №414/05.02.2024 г. по КАД №53/2024 г. по описа на АСВТ, в което ясно, недвусмислено и аргументирано са изложени мотиви, че след като липсва изрично удостоверяване на анулирането на ЕФ №**********, то за „Пътнически превози – Бъчварови“ ЕООД е налице предмет на оспорване. С този съдебен акт е отменено Определение №774/08.11.2023 г. по НАХД №685/2023 г. по описа на ВТРС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приключило с постановяване на оспореното понастоящем решение.

Касационната инстанция извършва проверка на оспореното решение относно приложението на закона въз основа на фактическите констатации, приети от РС. В случая не е налице оплакване, че са нарушени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, а за съществените процесуални нарушения съдът не следи служебно, съгласно чл.218 от АПК. Предвид вярно установената фактическа обстановка и като споделя правните изводи на РС, касационната инстанция препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК.

По конкретните възражения, заявени в касационната жалба, съдът намира следното:

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП, бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 17.02.2021 г. От приложените справки от История на обработка /л. 40/ е видно, че на 03.02.2023 г. е издаден процесния електронен фиш № **********, а от приложеното по делото известие за доставяне - че същият е връчен на касатора на 27.03.2023 г. Следователно в случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 17.08.2021 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Като е достигнал до този извод районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона. В заключение не се установиха посочените в КЖ основания за отмяна на съдебния акт. Поради това Решението на РС следва да остане в сила.

При този изход на делото, предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на 500,00 лв. На основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на платения в брой хонорар, уговорен с Договор за правна защита и съдействие от 17.06.2024 г., не е прекомерен. Същият е обоснован и справедлив, тъй като съответства на фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на упълномощения адвокат. Неоснователно обаче е искането на ответника по касация за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в размер на 550 лева по АНД 685/2023 г. по описа на ВТРС, доколкото със съдебния акт, който се оставя в сила с настоящото решение, сторените в онова производство разноски в посочения размер са присъдени в полза на „Пътнически превози – Бъчварови“ ЕООД.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120/12.03.2024г., постановено по АНД № 685/2023г. от състав на Районен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София да заплати на дружеството „Пътнически превози-Бъчварови“ООД с ЕИК *********, със седалище Горна Оряховица, ул. „цар Асен“№13, разноски за касационната инстанция в размер на 500,00лв./петстотин лева/.

Решението е окончателно.