Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на осми декември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА
ГЕНЖОВА
мл.с.ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.П., като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16750 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 19.06.2019 г.
СРС, 167 с-в, по гр.д.№ 8779/18 г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК, че М.П.Г. дължи на „С.в.“ АД на основание чл.79 ЗЗД сумата от 767,56 лв., представляваща главница за доставени услуги за
водоснабдяване и канализация за периода
14.09.2014 г.-25.06.2017 г. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 216,85 лв.-обезщетение за забава върху главницата за периода
14.09.2014 г.-25.06.2017 г., като е отхвърлил иска за главница за горницата над
уважения размер от 767,56 лв. до пълния предявен размер от 2 881,40 лв. и
иска за обезщетение за забава за горницата над присъдения размер от 216,85 лв.
до пълния предявен размер от 844,25 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от че М.П.Г. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че в
посочената част решението е постановено в нарушение на материалния закон.Твърди,
че потребител на услугите „В и К“ е бившият й съпруг, който живее в процесния
имот, който е съсобствен между тях, поради което той следва да поеме
консумативните разходи.Дори да се приеме, че тя следва да отговаря за
задължението като собственик на ½ идеална част от апартамента,
отговорността не е солидарна.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да отхвърли исковете.Претендира разноски за адвокатски хонорар за първата
инстанция и за държавна такса по въззивната жалба.
Ответникът по въззивната жалба- „С.в.“ АД не
взема становище по същата.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „С.в.“ АД твърди, че със заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 63852/17 г. СРС, 45 с-в ответникът
М.П.Г. е осъдена да му заплати сумата от 2 881,40 лв.-за доставена и
потребена вода за периода 24.03.2012 г.-25.06.2017 г. със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, 844,25
лв.-мораторна лихва за периода 24.04.2012 г.-25.06.2017 г. и разноски по
делото.Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и на
17.01.2018 г. ищецът е уведомен, че може да предяви иск относно вземането
си.Ищецът твърди, че съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и чл.2 от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК на оператор „С.в.“ АД в сила от 28.08.2016 г. /чл.8,
т.8 от ОУ /отм./ М.П.Г. има качеството на потребител на В и К услуги за имот,
находящ се в гр.София, ул. „*********, за който е открит клиентски №
**********, като на база отчетените показания и в изпълнение на чл.7, т.6 вр.
чл.31 от ОУ ищцовото дружество редовно е издавало фактури за потребените и
начислени В и К услуги за имота.За периода 24.03.2012 г.-25.06.2017 г.
задължението на ответницата възлиза на 2 881,40 лв.-главница и 844,25
лв.-лихва.Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сума в размер на 2 881,40 лв.-главница за доставени услуги за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
24.03.2012 г.-25.06.2017 г. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, 844,25 лв.-мораторна лихва за периода
24.04.2012 г.-25.06.2017 г.
Със заявление вх.№ 3071568/14.09.2017 г. „С.в.“
АД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М.П.Г. за процесните суми.На 25.09.2017 г. СРС, 45 с-в, по ч.гр.д.№
63852/17 г. е издал заповед за изпълнение за процесните суми.Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.Исковата молба е подадена на 07.02.2018 г. /в срока по
чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от нотариален акт № 78 по н.д.№ 309/99
г. И.М.К.и съпругата му М.П.Г. са закупили от В.К.Ц.апартамент № 1 в гр.София,
жк „З*********
С решение от 04.03.2009 г. СРС, 92 с-в, по
гр.д.№ 3767/08 г. е прекратил брака, сключен с акт № 858/17.10.1998 г. между И.М.К.и
М.П.Г.-Коларова, като дълбоко и непоправимо разстроен по обща вина.
На17.09.2009 г. М.П.Г. е подала искова молба
срещу И.М.К.за делба на процесния апартамент, като се е позовала на влязлото в
сила решение по гр.д.№ 3767/08 г.
От заключението на приетата по делото ССчЕ на
в.л. А.Т. е установено, че в ищцовото дружество за процесния имот има открита
партида с клиентски № ********** с титуляр М.П.Г., като в партидата са въведени
4 бр. индивидуални водомера.Изразходваното количество вода през процесния
период е определено чрез отчитане показанията на водомерите, чрез самоотчет,
чрез изчисление на среден месечен разход от последните два отчета и на база
двама живущи за периода 25.09.2013 г.-25.06.2017 г. съгласно чл.39, ал.5 от
Наредба № 4.Фактурираната стойност за исковия период на ВиК услугите възлиза на
2 881,40 лв. и съответства на отчетения, измерения разход на питейна вода и
утвърдените от КЕВР цени без ДДС за 1 куб.м., въведен в предоставените карнети.Мораторната
лихва за периода 24.04.2012 г.-25.06.2017 г. възлиза на 844,25 лв.Няма платена
сума през процесния период.
От заключението на приетата по делото
техническа експертиза на вещото лице В.С. е установено, че процесният имот е
водоснабден.За периода 24.03.2012 г.-22.08.2013 г. карнетите са попълвани
редовно, като размерът на доставеното количество вода за този период възлиза на
421,13 лв.За периода 22.08.2013 г.-23.06.2017 г. количествата са начислявани
произволно на база, без тази база да кореспондира с броя на живущите по карнет,
поради което те не са достоверни.
Разпитаната по делото свидетелка В.Т. твърди,
че процесният апартамент се ползва изцяло от бившия съпруг на ответницата,
която е пребивавала на адреса само за един месец, считано от 13.03.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В частта, с която са
отхвърлени исковете решението е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителните
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала възражение в
срока по чл.414, ал.4 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че на основание & 1, ал.1, т.1, б. „а“
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в
качеството й на съсобственик на процесния имот, ищцата е в облигационно
отношение с ответника по договор при общи условия за получаване на ВиК услуги,
като обстоятелството дали тя или друг съсобственик ползва реално вещта не се
отразява върху качеството й на потребител.По отношение на размера на
претенциите съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза и е
приел, че за периода 24.03.2012 г.-22.08.2013 г. имотът е посещаван от
проверител, бил е водоснабден и в него е имало реално потребление, а за
останалия период количествата са начислени на недостоверна база, и е определил
размера на основание чл.162 ГПК на 1 559,88 лв. за целия процесен период.Съдът
е счел за основателно възражението на ответницата за погасителна давност за
периода до 13.09.2014 г. и е уважил иска за главница за сумата 767,56 лв., а
иска за мораторна лихва-за 216,85 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че ищцата се явява потребител в качеството
й на съсобственик на ½ от процесния имот, поради което същата следва да
отговаря за ½ от доставените услуги за водоснабдяване и канализация.От
събраните доказателства се установи, че процесният апартамент е бил съпружеска
имуществена общност, като след прекратяване на брака същата се е трансформирала
в обикновена съсобственост при равни дялове и с оглед липса на основание за
солидарна отговорност на бившите съпрузи отговорността за доставеното
количество услуги за водоснабдяване и канализация е разделна.
Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно
разпоредбата на чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в нея.
Поради изложените съображения искът се явява основателен за сумата 383,78
лв. главница за доставени услуги за водоснабдяване и канализация за периода
14.09.2014 г.-25.06.2017 г. и 108,43 лв.-мораторна лихва за периода 14.09.2014
г.-25.06.2017 г.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която искът с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е уважен за сумата над 383,78 лв.-главница за
доставени услуги за водоснабдяване и канализация за периода 14.09.2014
г.-25.06.2017 г. и над 108,43 лв.-мораторна лихва за периода 14.09.2014
г.-25.06.2017 г., в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца
разноски пред СРС за сумата над 76,38 лв., а за заповедния съд-над 22,87 лв., като
вместо него се постанови решение, с което исковете в посочената част се
отхвърлят като неоснователни.В останалата обжалвана част решението следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати разноски на въззивницата в размер на още
25,58 лв.-разноски за първата инстанция и 21,70 лв.-разноски за държавна такса
за настоящата инстанция или общо 47,28 лв.Съдът не присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на въззивницата за настоящата инстанция, тъй
като не е представен договор за правна защита и съдействие с договорен размер
на адвокатско възнаграждение, нито са представени доказателства за заплащане на
такова.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 19.06.2019 г.
на СРС, 167 с-в, по гр.д.№ 8779/18 г. в частта, с която искът на „С.в.“
АД срещу М.П.Г. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
уважен за сумата над 383,78 лв.-главница за доставени услуги за водоснабдяване
и канализация за периода 14.09.2014 г.-25.06.2017 г. до уважения размер от
767,56 лв., в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 108,43 лв.-мораторна лихва за периода
14.09.2014 г.-25.06.2017 г. до уважения размер от 216,58 лв.; в частта, с която
М.П.Г. е осъдена да заплати на „С.в.“ АД разноски пред СРС за сумата над 76,38
лв., а за заповедния съд-над 22,87 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.в.“ АД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** срещу М.П.Г. с ЕГН ********** и с адрес: *** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над
383,78 лв. до уважения размер от 767,56 лв., представляваща главница за доставени услуги за водоснабдяване и
канализация за периода 14.09.2014 г.-25.06.2017 г. и за сумата над 108,43 лв.
до уважения размер от 216,58 лв.-мораторна лихва за периода 14.09.2014
г.-25.06.2017 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.П.Г. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 47,28 лв. /четиридесет
и седем лева и двадесет и осем стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.