ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1211
гр. Благоевград, 22.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210102597 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Б. К.
Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Б. със съдебен адрес гр. Б. чрез адвокат С. Б. против Л. Й.
П., ЕГН **********, с адрес в гр. С. и Р. Л. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С..
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., че не
е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди
двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/ по КККР на
с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот с. Е., п.к. 2726, с площ от 824 кв.м. /осемстотин
двадесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 217 /двеста и
седемнадесет/, при граници/съседи: поземлени имоти с идентификатори: №27231.501.216,
№27231.501.411, №27231.501.221, №27231.13.2, 27231.501.219, тъй като не е придобил
същия по давност, както и че не е собственик на Сграда с идентификатор № 27231.501.217.1
/двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и
седемнадесет, точка, едно/ по КККР на с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград,
одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год. на ИД на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно,
точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/, с адрес: с. Е., общ. Благоевград, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 38 кв.м. /тридесет и
осем квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, при съседи: от всички страни дворно място -
поземлен имот № 27231.501.217, тъй като не е придобил същата по давност и тъй като
същата не е съществувала като годен предмет на правото на собственост към момента на
съставяне на констативния нотариален акт.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. Л. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., че не
е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди
двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/ по КККР на
с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год.
на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот с. Е., п.к. 2726, с площ от 824 кв.м. /осемстотин
двадесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 217 /двеста и
седемнадесет/, при граници/съседи: поземлени имоти с идентификатори: №27231.501.216,
№27231.501.411, №27231.501.221, №27231.13.2, 27231.501.219, тъй като е придобила имота
1
от не собственик.
На основание чл. 26, ал.2, изр. първо от ЗЗД се иска от съда да прогласи за нищожен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 141, том I, per. № 5613, дело №128 от 2022 год. по описа
на Нотариус М. Г.-К., в частта относно Сграда с идентификатор № 27231.501.217.1 /двадесет
и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и
седемнадесет, точка, едно/ по КККР на с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград,
одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год. на ИД на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно,
точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/, с адрес: с. Е., общ. Благоевград, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 38 кв.м. /тридесет и
осем квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, при съседи: от всички страни дворно място -
поземлен имот № 27231.501.217, поради невъзможен предмет.
На основание чл. 537, ал.2 от ГПК се иска от съда да отмени Нотариален акт за
удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти на основание давностно
владение №137, том I, per. №5389, дело №124/2022 год. по описа на Нотариус М. Г.-К..
Претендират се и сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на основание осъществявано от
нея давностно владение от 1996 год. до настоящия момент включително на недвижим имот,
находящи се в с. Е., общ. Благоевград, а именно на Поземлен имот с идентификатор №
27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно,
точка, двеста и седемнадесет/ по КККР на с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград,
одобрени със Заповед №РД18- 35/29.06.2015 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот с. Е., п.к. 2726, с площ от 824 кв.м. /осемстотин двадесет и четири квадратни метра/, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план: 217 /двеста и седемнадесет/, при граници/съседи:
поземлени имоти с идентификатори: №27231.501.216, №27231.501.411, №27231.501.221,
№27231.13.2, 27231.501.219.
Твърди се, че описаният недвижим имот се ползвал и владял приживе от нейния баща
К. Й. П., считано от 1955 год. до смъртта му през 1996 год. Сочи се, че в този недвижим
имот имало построена жилищна сграда, която сграда била родната къща на бащата на
ищцата и в която ищцата, сестра й и брат й са родени. Сочи се, че до смъртта на бащата на
ищцата основно той ползвал имота и поддържал сградата, като след смъртта на същия
поземления имот и сградата се ползвали изцяло и единствено от ищцата. Навежда се, че
през 2015 год. поради лошо техническо състояние изградената в имота сграда се срутила,
като от тогава не съществувала като годен обект на правото на собственост. Сочи се, че до
2015 год. ищцата ползвала недвижимия имот и сградата, като в имота имала градинка, а в
сградата съхранявала стопански инвентар и други нейни вещи. След 2015 год. и към
настоящия момент сградата не съществувала, като ползвала само поземления имот за
градинка и за съхраняване на движими вещи и дърва. Сочи се, че от 1996 год. до настоящия
момент ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с явно изразено
намерение за своене, като е демонстрирала явно по отношение на всички трети лица, че
същият е нейна собственост. С оглед на това, че е владяла имота като свой повече от десет
години ищцата е считала, че е придобила собствеността върху него на основание давностно
владение.
Излага се, че в тази връзка ищцата решила да се снабди с документ за собственост по
реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК чрез извършване обстоятелствена проверка от нотариус, тъй
като не притежавала стари документи за собственост. Сочи се, че при направена от ищцата
справка в СГКК- Благоевград и Служба по вписванията при PC Благоевград с изумление
2
установила, че първият ответник Л. Й. П., който е брат на баща й на 10.08.2022 год. се е
снабдил с документ за собственост -
Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти на
основание давностно владение №137, том I, per. №5389, дело №124/2022 год. по описа на
Нотариус М. Г.-К., както за процесния недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор №
27231.501.217, така и за сградата, която е заснета в КККР на с. Е. като Сграда с
идентификатор № 27231.501.217.1 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка,
петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет, точка, едно/ по КККР на с. Е., общ.
Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год. на ИД на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем
хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/, с
адрес: с. Е., общ. Благоевград, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със
застроена площ от 38 кв.м. /тридесет и осем квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, при
съседи: от всички страни дворно място - поземлен имот № 27231.501.217, но реално не
съществува на място като обект на правото на собственост от 2015 год.
Твърди се, че при извършената справка установила, че в последствие на 17.08.2022
год. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том I, per. № 5613,
дело №128 от 2022 год. по описа на Нотариус М. Г.-К. първия ответник Л. Й. П. е
прехвърлил собствеността върху процесния недвижим имот и върху несъществуващата към
този момент сграда на своята дъщеря - втория ответник по делото Р. Л. П..
Счита се, че ответникът Л. Й. П. не е собственик на процесния недвижим имот -
Поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217, тъй като не е придобил същия на
основание давностно владение, тъй като този недвижим имот от 1996 год. до настоящия
момент се владее и ползва изцяло от ищцата, поради което според ищцата няма как да е
придобит на това основание от ответника, тъй като същия никога не го е владял.
Същевременно се счита, че първия ответник не е собственик и на Сграда с идентификатор
№ 27231.501.217.1, тъй като не само, че не е владял имота и сградата, но и към момента на
съставяне на документа му за собственост - Нотариален акт за удостоверяване правото на
собственост на недвижими имоти на основание давностно владение №137, том I, per. №5389,
дело №124/2022 год. по описа на Нотариус М. Г.-К., сградата е била разрушена и не е
съществувала като годен предмет на правото на собственост и няма как ответникът да
придобие собственост по давност върху сграда, която не е съществувала.
Счита се, че и втория ответник по делото не е собственик на процесния недвижим
имот - Поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217, тъй като праводателят му не е бил
собственик на този имот. Предвид обстоятелството, че праводателят не е бил собственик на
имота на основание давностно владение, се сочи, че и приобретателя не би могъл да го
придобие по силата на извършената в негова полза прехвърлителна сделка. Счита се, че
извършената в полза на втория ответник по делото прехвърлителна сделка, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том I, per. № 5613, дело
№128 от 2022 год. по описа на Нотариус М. Г.-К. е частично нищожна поради невъзможен
предмет, в частта относно прехвърленото право на собственост по отношение на Сграда с
идентификатор № 27231.501.217.1, тъй като към този момент сградата, предмет на
разпореждане, не е съществувала фактически.
Твърди се, че процесният недвижим имот е лична собственост на ищцата на
основание осъществявано от нея давностно владение от 1996 год. и до момента
включително, както и че ответниците не са собственици на имота според посочените по-горе
придобивни основания. Посочва се, че съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. по Тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС (ТР № 8/2012) такъв
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът
се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
3
правата на ответника. В случая се счита, че е налице такъв правен интерес да отрече правата
на ответниците, тъй като същата е владелец на имота и за нея съществувала възможност да
придобие права върху него. Счита се, че като владелец на имота и с оглед твърденията й, че
е придобила собствеността върху него по силата на давностно владение за ищцата е налице
и правен интерес да установи нищожност на извършената разпоредителна сделка в полза на
втория ответник по делото в частта относно Сграда с идентификатор № 27231.501.217.1,
като се посочва, че тази сграда не съществува, а легитимирането на ответника като неин
собственик създава ограничения върху земята, за която претендира самостоятелни права.
С Разпореждане № 208/24.01.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е
постановил препис от поправената исковата молба да се изпратят на ответницине с указание,
че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратените съобщения до ответниците са връчени на 31.01.2024 година на
ответника Л. П. - лично, а на ответницата Р. П. - чрез Л. П. /баща/.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 23.02.2024
г. е постъпил писмен отговор от ответника Р. П. и на 26.02.2024 година е постъпил
писмен отговор от ответника Л. П..
С писмения отговор ответникът Р. П. оспорва предявените искове, като
неоснователни и се иска от съда да отхвърли предявените искове. Твърди се, че предявените
искове са недопустими, поради липсата на правен интерес. Претендират се и сторените в
производството разноски.
На първо място се сочи, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес,
доколкото ищцовата страна няма документ за собственост-нито самата тя, нито нейния баща
и праводател К. Й. П., а също така никога не е владяла същия, и за ищцата липсва правен
интерес за завеждане отрицателен установителен иск спрямо първи ответник, респ. и против
нея, като приобретател на имота и настоящ собственик, доколкото с тяхната собственост не
се засяга ищцовата правна сфера. В тази насока се цитира Тълк.решение №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че описаният подробно в ИМ недвижим имот-парцел с 824 кв.м площ в
с.Е., Благоевградска община, е бил владян от нейния дядо и баща, както на първия ответник
по настоящето дело-Л. Й. П., така и на К. Й. П.-баща на ищцата. Твърди се, че в старата
сграда, съществувала в имота, дядото на ответницата - Й. Х. П., е живеел от 1926год. до
1966г. със семейството си- съпруга и 5 деца- двама сина-Л. /баща на ответницата/и К. /баща
на ищцата/, и трите им сестри М. Г. и Б.-за всички тях тази стара къща е била „роден дом“, а
като дъщеря на по-големия от двамата братя-К., ищцата по настоящето, също се е родила в
него. Тъй като за голямата фамилия в малката стара къща, изградена с приземен етаж с
каменна основа и първи етаж с гредоред-кирпичена плетеница и покрив, по разкази на
нейния баща Л., както и от лелите й-негови сестри, знае, че дядо й Й. преместил
семейството, състоящо се от него и съпругата му, както и семейството на сина му К., а в
съседен имот с площ около 1 дка, ситуиран в близост до площада на с. Е. и там построил
нова двуетажна масивна къща. Сочи се, че при освещаването на тази къща през 1966год.
дядо Й. събрал всичките си деца, техните съпрузи и деца, и им обявил волята си как разделя
имуществото си: При тази устна делба е обявил, че новата къща с парцела оставя на сина си
К., като той и съпругата му остават да живеят с него пожизнено. Старата къща с двора
възлага на другия си син-Л. /неин баща/, а по-късно и трите му дъщери получават други
недвижими имоти в същото село /в местността „Песоко“ на с.Е./, където те по-късно си
построяват къщи. Сочи се, че на тази среща никой от децата на дядо Й. не е възразил и от
4
този момент /1966год./ всеки един от тях си е влязъл във владение на определения от баща
му имот, без никакви спорове и разногласия-напротив, всички братя и сестри са имали
отлични отношения помежду си. Посочва се, че нейния баща Л. от 1966год. започнал да
владее и стопанисва процесния имот, продължавайки владението на баща си Й.-вече от свое
име, като всички останали братя и сестри не са му възразявали, доколкото всеки от тях си е
получил свой имот, а дори К.- повече от всички, тъй като е получил два дяла с аргумент-да
има за неговите дъщери, едната от които е ищцата. Посочва, че лично знае, тъй като била
вече пълнолетна, че баща й през 1994год. подновил съществуващата стара телена ограда, а с
помощта на зет му Н. /съпруг на сестра му Б./ през 1970- 71г. били засадили в парцела
овощни дръвчета, малини и къпини, които през годините той поддържал /белосване,
подкастряне, окопаване и пръскане срещу вредители/, а по-късно-насадил и зеленчукова
градина, която обработвал с майката на ответницата - И. и баба й по майчина линия-баба В.,
като дори и ответницата, вече поотраснала, ходела там и помагала, доколкото може, когато
майка и и баба й работели-с поливане, плевене, садене на грах, картофи и др. зеленчуци,
беряли малини от дясната страна на оградата. Тъй като баща й Л. бил на военна служба и се
налагало често да отсъства от града, и поради отличните си взаимоотношения с брата К. и
сестрите си, се посочва, че той им предложил те или техните деца, когато искат, да си садят
зеленчуци също в тази градина, за да си подпомагат с препитанието на семействата си, но
изрично демонстрирайки, че това е негов имот. Посочва се, че когато си е идвал от
командировки, баща й също е работел там, и то с помощта на племенника си Й.-син на К. и
брат на ищцата, който е орал градината, за да я подготви за сеитба, както и водил там
неговата майка Д. /съпруга на К. и майка на ищцата/, като им е оказвал помощ в тежката
работа, но със съзнанието, че това е имот на неговия чичо Л., който им е разрешил да го
ползват. Сочи, че лично помни, че в нейно присъствие нееднократно съпругата на К.-Д. /и
майка на ищцата/, е питала дали не пречи като отглежда зеленчуци и докъде да сади, за да не
пречи на бащата на ищцата, като изразявал благодарност за жеста, който баща й прави за
нейното семейство. Ответницата твърди, че винаги е била със съзнанието, че този имот е
техен, от баща й и никога не е имала съмнение за това, както и не е била свидетел на чужди
претенции за същия.
Твърди се, че след приключването на военната служба през 1991год., бащата на
ответницата Л. се включил по-активно в стопанисване на имота-подновил изцяло старата
ограда, грижел се за плодните дръвчета, берял плодовете им, също малини и къпини. Твърди
се, че никой от роднините му, включително и ищцата по настоящето, не са проявявали
претенции за имота през целия период на владението му от бащата на ответницата до датата
на завеждане настоящия иск. Ищцата никога не го е поддържала и стопанисвала-същата
през последните 10 години е трудно подвижна и не е в състояние да полага физически труд,
а и като семейна вече живееше не в съседния имот, а в Благоевград. Сочи, че през 2022год.
горната част на старата къща-етажа с кирпичената плетеница, се била частично самосрутила
от времето /запазени били само две стени от нея/, но каменната основа и градежа на първия
етаж съществувал. Посочва се, че през 2018- 19год. Била прекъсната водата в парцела-
поради смяна на водопровода в с.Е., и в продължение на 4-5 год. не можело да се садят
зеленчуци поради 3 липса на вода, никой не работел вече в него и насажденията били
занемарени и буренясали.
Твърди се, че през 2018год. бащата на ответницата събрал наследниците на брат си
К.-съпругата Д. и дъщерите и, включително и ищцата по настоящето, и им обявил
решението си, че има намерение да се снабди с нотариален акт за собственост на имота.
Твърди се, че никой от тях, включително и Б., не му възразили, като дори са изявили желание
да свидетелствуват пред нотариус, че той от много години владее този имот. Впоследствие
обаче започнала ковидната пандемия, бащата на ответницата Л. имал здравословни
проблеми, които дълго време налагали лечение, вкл. и в болнично заведение, затова едва
през м. август 2022г., след като стабилизирал здравето си, успял да се снабди с нотариален
5
акт за собственост. Сочи се, че няколко дни след това-по негово настояване, реализирали
сделката по покупко-продажба в полза на ответницата, и тъй като тя била свидетел на
всичко гореописано през годините назад, закупила имота с пълното съзнание, че баща й Л.
П.-продавач, е пълноправен собственик, затова и относно цитираната сделка твърди, че
напълно е произвела своя транслативен ефект.
Сочи се, че тъй като междувременно /докато бащата на ответницата боледувал/
имотът бил занемарен /буренясал, старата къща беше със самосрутил се покрив и две стени
от жилищния първи етаж, като остатъците били разхвърляни, къпините и малините били
избуяли безконтролно, оградата също била компрометирана на няколко места, а и липсата на
вода поради прекъснатия водопровод пречел да се садят зеленчуци/, още през есента на
2022год. двамата ответници, с финансова помощ от ответницата, се заели да облагородят
имота и изградили нова стабилна ограда със заключваща се врата. Наели работници с
булдозер, който доразрушили остатъците от старата сграда и ги изринали извън парцела,
като си платили да се извозят строителните отпадъци, дворното място се изчистило от
паднали клони и храсти, разорали почвата. Посочва се, че наели работници и премахнали
старата ограда, като изградили нова, с циментови стабилни колци, телена ограда и желязна
врата със секретен ключ.
Сочи се, че през пролетта на 2023год. отново баща й с нейно съгласие и с помощта на
негов племенник и братовчед на ответницата, който работел във „В и К“, изкопали шахта и
изградили чешма, положили нови тръби, за да се включим към новия водопровод на селото,
и от м. април 2023г. имали изградена чешма и вода в дворното място и съвсем нова ограда
със заключваща се метална врата. Сочи се, че всичките роднини, вкл. и ищцата, знаели за
предприетото и изразявали одобрение, поздравявайки ги, че имотът е придобил приличен
вид.
Твърди се, че твърденията на ищцовата страна, че била продължила владението на
процесното място от своя баща К., починал през 1996год., са категорично неоснователни,
тъй като нито баща и К. приживе, нито тя самата /в последните 10 години и физически
немощна, едва придвижвайки се с два бастуна/, са осъществявали владение, нито са
демонстрирали такова, нито тя самата е отблъсквала владението на праводателя на
ответницата -баща й Л. след делбата на дядо й Й. през 1966год.
Ако се приеме наличие на някакво владение от ищцовата страна, се твърди, че същото
е прекъснато за периода от 2018г. до настоящия момент, когато в парцела е нямало вода
/поради прекъснатия водопровод/ и е било невъзможно да се отглеждат зеленчуци, поради
което, и когато бащата на ответницата е уведомил ищцата, че ще се снабди с документ за
собственост, поради което и на основание чл. 81 от ЗС, дори и да се приеме в предишен
момент-каквото ответницата твърди, че липсва владение за ищцовата страна, то категоричто
се сочи, че е прекъснато за периода след 2018г. до настоящия момент, тъй като ищцата няма
достъп до имота, поради факта, че е ограден и заключен. Ето защо се твърди, че за ищцата
липсва правен интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен иск.
Твърди се, че исковата претенция по чл. 124 ГПК, както и останалите-по чл.26, ал.2 от
ЗЗД и искането за прогласяване недействителността на документа за собственост на
ответника П. по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, са изцяло неоснователни. Твърди се, че за
отрицателния установителен иск ищцата не притежава активна материална легитимация,
доколкото нито приживе на нейния баща, нито след смъртта му, същата е упражнявала
владение върху процесния имот, нито е демонстрирала своене, нито е отблъсквала по
какъвто и е начин владението на праводателя на ответницата - Л. П., нито притежава
документ за собственост.
Твърди се, че по втория иск-за частично признаване на сделката по покупко-продажба
на процесния имот от бащата на ответницата на нея „поради невъзможен предмет“, същият
също е неоснователен, като се сочи, че както към датата на снабдяване с нот. акт на името
6
на Л. П.- 10.08.2022г.,така и към 17.08.2022год.-датата на прехвърлителната сделка в полза
на ответницата, старата жилищна сграда била налице, макар и частично самосрутила се-
съществувала още каменните основи на приземния етаж и две стени от първия етаж, само
покривът бил изцяло рухнал, освен това и сградата фигурирала в кадастралното и нанасяне
по скица. В контекста обаче на първото й възражение-за липса на правен интерес от водене
настоящето дело за ищцата, респ. нямаща качество на материално легитимирано лице, се
твърди, че тази част от претенцията е ирелевантна, затова и неоснователна, и се иска да бъде
отхвърлена изцяло.
Доколкото третата претенция е субсидиарна на първите две, се сочи, че същата се
явява неоснователна и затова-подлежаща на отхвърляне, със законните последици.
Ответникът П., сочи в писмения си отговор, че ищцата твърди, че и в момента
владеела имота, а къщата в него била нейна родна къща, както й родна къща на нейния баща
К. Й. П. - негов роден брат, с когото приживе силно се обичали, уважавали и доверявали, т.е
ответникът твърди, че в тази къща, в този имот, преди ищцата да се роди не само са се
родили, но и са отрасли всичките деца на родителите им Й. и В. П.и - ответникът , брат му
К., сестрите им М. Г. и Б.. Сочи се, че къщата била малка и сиромашка - 38 кв.м.застроена
площ, приземен етаж с каменна зидария и етаж - градоред и плетеница, с една стая,
впоследствие пристроена от баща им още една. Сочи се, че към 2022г. вече била започнала
да се руши, като покрива й бил паднал, плетеницата, на етажа- рухвал, но основите с
приземния етаж били запазени, тъй като представлявали каменна зидария.
Сочи се, че след задомяването на брат му К. и раждането на трите му деца - ищцата
Б., В. и Й., баща им Й., преценявайки, че това жилище не е подходящо за него, съпругата му
и за семейството на сина му К., с което живеели заедно, построили нова, по- голяма къща в
друг свой имот с площ около 1 дка, близо до площадчето на с. Е., където всички те се
пренесли да живеят.
Сочи се, че през 1966г., на фамилното тържество послучай освещаване на новото им
жилище, баща им събрал всички деца и техните семейства. Ответникът твърди, че пред
всички тях обявил волята си по отношение делбата на владяните от него до момента имоти,
с думите: „Тъй като К. живее с мен тук - този имот и тази нова къща да бъдат на него, а
старата къща с двора - на Л.“, т.е. на ответника.
Твърди се, че сестрите им получили впоследствие имоти в м.“Песоко“-с. Е., в които
децата им си построили къщи.
Твърди се, че фамилията им била патриархална, сплотена, думата на техния баща Й.
била закон за тях, нямало възражения, претенции и т.н., такава била волята на техния
родител и всички те я приели безприкословно и я зачели, тъй като такава била представата
му за справедлива подялба и децата му с благодарност изпълнили волята му и от този
момент насетне всеки встъпил във владение на разпределения му имот. Сочи се, че винаги са
се обичали, зачитали, уважавали с неговия брат и сестрите му, като разпределението на
имотите от баща им никога не е дало повод за разногласия между ответника и неговите брат
и сестри-цриживе на същите. Приели волята му и я изпълнили.
Сочи се, че на тържеството по повод освещаването през 1966г., след като баща им
извършил делбата ответникът казал на близките си, че тъй като в момента е на военна
служба и се налага, да отсъства от Благоевград, следователно й от с.Е. ги моли и ще разчита
на всички тях да подпомагат за поддържането му, като освен това желае неговия брат К.,
който има голямо семейство, да ползва част от имота за негови нужди, да си засади
зеленчукова градина.
Сочи се, че от този момент - 1966г. насетне, в техните вътрешни отношения с неговия
брат, сестри и родители, както и в отношенията им със съседи и съселяни, ответникът явно
7
и безспорно влязъл във владение на процесния имот, като присъединил своето владение към
владението на неговия баща с начало 1926 година до 1966г., като през 70-те години с
помощта на зет му Н. (съпруг на сестра му Б.), засадил малини, къпини, овощни дръвчета
около оградата на имота, поддържал ги всяка година, като ги белосвал, подкастрял,
окопавал, пръскал срещу вредители и др. Твърди се, че съпругата му И. и нейната майка В.
всяка година обработвали и садели зеленчукова градина.
Излага се, че освен помощта на Н., е разчитал много и на безрезервната помощ на
племенника му Й. - син на брат му К., като с него се разбирали прекрасно, като той орял
имота, за да подготви почвата за зеленчукова градина, косял трева и никога не му е отказвал.
Сочи се, че докато имал сили, в имота му садел по някой ред зеленчуци й неговата майка Д.,
с която също се разбирали отлично и която винаги с притеснение го питал в кой край на
разореното място може да сади, дали не му пречи.
Ответникът твърди, че след като приключила военна му служба - 90-те години - се
включил по-активно в поддържане на имота, като през 1994 година изцяло подновил старата
ограда с бодлива тел и изградил нова ограда с метална мрежа. Сочи се, че се грижел за
плодните дръвчета до изсичането им поради изсъхване, берял плодовете им, също малини и
къпини, орехи, полагал грижи за почистването им. Посочва, че така години наред
ответникът поддържал имота си в приличен вид. :
Твърди се, че през 2018 - 2019 година бил сменена водопроводната мрежа в с.Е.,
изградил се нов водопровод, а старият бил прекъснат, имало отклонения към неговия имот,
но за да се ползва вода, трябвало да изгради шахта и чешма, каквито изградил едва през
2022 година, тъй като в този период имал здравословни проблеми.
Сочи, че през есента на 2022г. започнал изграждането и на нова стабилна ограда на
имота си, всички подобрения в него е извършвал само той, с негови средства, като
собственик, а по- късно и с финансови средства на неговата дъщеря Р., на която прехвърлил
собствеността на имота си.
Навежда се, че през 2018 година решил да се с снабди с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, като с това му намерение сметнал за етично да
запознае своите роднини, като осъществил лична среща с Д. (съпругата на покойния му вече
брат - К.) и с неговите две дъщери - ищцата Б. и В.. На срещата ответникът сочи, че попитал
Д. дали си спомня думите на неговия баща Й. за процесния имот, че го предава на него и ще
уважи ли неговата воля и на брат му К., който приживе също казвал, че имотът е негов или
имат съображения да бъдат против намерението му официално да се снабди с документ за
собственост. Сочи, че и трите категорично му заявили, не само, че нямат нищо против, но че
това е справедливо й е редно да предприеме подобни действия.
Сочи, че внезапно настъпили негови здравословни проблеми, които дълго време не
можел да преодолее, пък и поради настъпилата пандемия, едва през м. август 2022г. успял да
се снабдя с официален документ за собственост върху процесния имот на основание
съществено от него давностно владение, за което отново уведомил племенниците си В. и
ищцата.
Твърди, че непосредствено след снабдяването му с документа за собственост, се заел
да почисти имота и да започне ново ограждение, тъй като от 5-6 години не бил го почиствал,
имотът му бил буренясъл, малините, къпините и люляците били се разпространили
неконтролируемо в него, а оградата била паднала, къщичката - полусрутена, поради което
започнал да разчиства, като използвал за целта техника, с която разрушил остатъците от
къщичката и целия този боклук изнесъл от имота. Сочи, че през цялата есен на 2022 година
изградил нова ограда, сложил циментови колове, дръпнал метална мрежа и това продължило
и през пролетта на 2023 година. Сочи, че на 27 април 2023 година оградата била напълно
завършена с монтажа на металната заключваща се врата, като от този момент достъп до
имота, имал единствено той и дъщеря му Р..
8
Предвид всички гореизложено твърди, че не е вярно твърдението на ищцата, че
първоначално нейният баща и негов брат К. е владял имота, а впоследствие след смъртта му
през 1996 година и до момента само тя осъществявала владение върху процесния имот.
Твърди се, че не е вярно твърдението, че и към момента тя единствена осъществява
владение.
Твърди се, че не е вярно твърдението на ищцата, че била разбрала за нотариалния му
акт за собственост на основание давностно владение едва когато тя е направила опит да се
снабди с такъв документ, т.е. след м. август 2022 година.
По допустимостта на иска се сочи, че е налице липса на правен интерес от предаване
на иска, като в този смисъл се цитира ТР № 8/2012 година на ОСТГК на ВКС.
Изцяло се оспорва предявения иск с правно основание чл.124, ал.1, пр. 3 от ГПК, като
се сочи, че ищцата не владее процесния имот и никога не го е владяла. Ответникът е довел
до знанието й, че ще се снабди с официален документ за собственост върху процесния имот
още през 2018 година на срещата която организирал с нея, сестра й В. и майка й Д., на която
среща те не са възразили и не са предявили никакви претенции.
Сочи се, че не е истина твърдението на ищцата, че е узнала за първи път за
снабдяването му с официален документ за собственост след осъществяването на този факт.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че ищцата е осъществявала владение
върху процесния имот се прави възражение за прекъсването й при условията на чл.81 ЗС,
считано от снабдяването му с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка,
както и с ограничаване на свободния достъп до имота с положената стабилна ограда и
извършения от него на 27.04.2023 година монтаж на металната заключваща се врана, с което
е ограничил свободния достъп до имота.
Оспорва се изцяло предявения иск по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продабжа на процесния имот в частта относно
сградата на две основания: липса на активна материална легитимация на ищцата за
предявяване на подобен иск, а, така също невярност на твърдението й, че не е съществувала
сградата към 2015 година. Твърди се, че към датите на снабдяването му с КНА и на
продажбата, на имота /август 2022г./ сградата, макар и частично самосрутена била налична
като обект на собственост: изцяло съществувало каменната зидария за приземния етаж и две
от стените на жилищния представляващ гредоред и плетеница, поради което е отразена й в
кадастралния план на с. Е..
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител-адв. Б..
Поддържа предявените искове, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се
изразява становище за основателност на същите, като се иска уважаването им. Претендират
се и сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 ГПК. Подробни
съображения се излагат в писмена защита.
В съдебно заседание ответникът Л. П., редовно призован, не се явява, представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител адвокат Иванчева, поддържа се
подадения отговор, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява
становище за за недопустимост на предявените искове, при евентуалност за
неоснователност. Претендира сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80
ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.
Ответницата Р. П., редовно призована, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител-адвокат А., поддържа подадения отговор, ангажира
гласни доказателства. По същество изразява становище за неоснователност на предявените
искове, а в писмени бележки се поддържа становище и за недопустимост на исковете.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 ГПК.
9
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници от 09.02.2024г., издадено от Община
Благоевград Й. Х. П. е починал на 02.07.1977г., като е оставил наследници, сред които и
ответникът Л. Й. П.-негов син, ищцата Б. К. Ш.-негова внучка-дъщеря на починалия на
05.09.1996г. негов син К. Й. П..
От Удостоверение за наследници изх. № 1334/19.04.2023г., издадено от Община
Благоевград се установява, че К. Й. П., починал на 05.09.1996г. е оставил за наследници
ищцата, както В. В. /свидетел по делото/ и Й. К.ов П.-син, починал на 29.04.2016г.
От нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти на
основание давностно владение №137, том I, per. №5389, дело №124/2022 год. по описа на
Нотариус М. Г.-К. и цялата нотариална преписка, приета по делото, се установява, че на
10.08.2022г. ответникът Л. П. е признат за собственик на основание придобивна давност на
следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и
седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/
по КККР на с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-
35/29.06.2015 год. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот с. Е., п.к. 2726, с площ от 824
кв.м. /осемстотин двадесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по
предходен план: 217 /двеста и седемнадесет/, при граници/съседи: поземлени имоти с
идентификатори: №27231.501.216, №27231.501.411, №27231.501.221, №27231.13.2,
27231.501.219 и на Сграда с идентификатор № 27231.501.217.1 /двадесет и седем хиляди
двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет, точка, едно/
по КККР на с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-
35/29.06.2015 год. на ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор №
27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно,
точка, двеста и седемнадесет/, с адрес: с. Е., общ. Благоевград, с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, със застроена площ от 38 кв.м. /тридесет и осем квадратни метра/,
брой етажи 1 /един/, при съседи: от всички страни дворно място - поземлен имот №
27231.501.217.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том I, per. №
5613, дело №128 от 2022 год. по описа на Нотариус М. Г.-К. се установява, че първия
ответник Л. Й. П. е прехвърлил собствеността върху процесните недвижими имоти-
поземлен имот и сграда на своята дъщеря - втория ответник по делото Р. Л. П..
По делото са представени два броя скици от 12.12.2023г. на процесните имоти, от
които се установява, че сградата е нанесена в кадастралния план.
Видно от складова разписка № 101/19.04.2023г. същата е издадена на Л. П. като
получател за поръчказа изработване на външна врата, а от стокова разписка №
102/27.04.2023г. е видно че ответникът е заплатил труд и монтаж на външна врата.
От Удостоверение № 23/24.07.2024г., издадено от Община Благоевград се установява,
че ответникът е вдовец, като съпругата му Е. П. е починала на 10.01.2004г., а от
Удостоверение № 125/01.08.2024г., издадено от Община Благоевград е видно, че майката на
Е. П.-В. Б. е починала на 05.08.1995г.
По делото е допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, заключението
по която е изготвено от вещото лице В. и е прието като неоспорено от страните. Вещото
лице в заключението си е констатирало, че Процесната сграда с идентификатор №
27231.501.217.1 по КККР на с.Е., е заснета за първи път през 1990 год. и като такава
присъства в одобрения КП на с.Е. от 1996 год. /Приложение № 3 към експерт./, като
паянтова жилищна сграда на един етаж /ПЖ/, тонирана в червено на извадката от плана.
10
Вещото лице е извършило оглед на място, като резултатите от него са отразени на
цветна скица в М 1:250 /Приложение № 9 към експерт./, извадка от оцифрения КРП от 2004
год., със следното съдържание:
- с плътни черни линии - са показани границите на имот пл.№ 217 по оцифрения
КП на с.Е.;
- зачертани с червени хиксчета - са показани граници, огради и въпросната
жилищна сграда, които не присъстват на място:
- със синя линия - е показано местоположението на нова южна ограда на място;
- със сини надписи - са показани сигнатурите на сградите и всички пояснителни
надписи;
- с условни знаци и до тях с надписи - са показани констатирани на място
овощни дървета;
- на място южната половина от имота е равно място, поддържана ливада, а
северната половина е стръмен баир, неподдържана ливада;
Представил е към заключението си сателитни снимки на Google, с различни дати и
години, а именно.
- към дата 19.08.2003 год. /Приложение № 11 към експерт./, имота, в по- голямата
си част е залесен с дървета, като в границите на имота присъства в цялост процесната
жилищна сграда;
- към дата 28.08.2008 год. /Приложение № 12 към експерт./, имота, в по- голямата
си част отново е залесен с дървета, като в границите на имота присъства в цялост
процесната жилищна сграда;
- към дата 18.08.2011 год. /Приложение № 13 към експерт./, дърветата в южната
част на имота вече са по-малко, като в границите на имота присъства процесната жилищна
сграда, но покрива и от запад вече се руши;
- към дата 30.07.2014 год. /Приложение № 14 към експерт./, дърветата в южната
част на имота вече са по-малко и тази част от имота се стопанисва, като в границите на
имота вече не присъства в цялост процесната жилищна сграда, а само личат стените от тази
сграда, без покрив;
- към дата 22.07.2022 год. /Приложение № 15 към експерт./, дърветата в южната
част на имота вече са изрязани и тази част от имота се стопанисва, но в границите на имота
не присъства в цялост процесната жилищна сграда, а само личат останки от стените от тази
сграда, без покрив;
- към дата 20.07.2023 год. /Приложение № 16 към експерт./, южната част на
имота представлява окосена ливада и тази част от имота се стопанисва, но в границите на
имота не присъства в цялост процесната жилищна стада, а само личат останки от стените от
тази сграда, без покрив.
Вещото лице в заключението си е направило извод, че от показаното от скицата от
оглед на място /Приложение № 9 към експерт./ , специалната снимка от дрон /Приложение
№ 10 към експерт./ и сателитните снимки на Google /Приложения №№ 11,12,13, 14,15 и 16
към експерт./, към момента на съставяне на КНА - 10.08.2022 година и извършване на
покупка-продажбата на процесната сграда от 17.08.2022 година, същата не съществувала
като сграда обект на КККР на място и като годен обект на правото на собственост.
В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че към момента на извършения от
него оглед сградата не съществува.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице Юруков в частта относно извода
му, че към момента на съставяне на КНА - 10.08.2022 година и извършване на покупка-
11
продажбата на процесната сграда от 17.08.2022 година, същата не съществувала като сграда
обект на КККР на място и като годен обект на правото на собственост, дококото посоченото
е правен извод. В останалата част съдът кредитира заключението като пълно, обосновано и
компетентно.
Ищцата е отговаряла на въпроси по реда на чл. 176 ГПК, като сочи, че е родена в
къщата, която е била построена в процесния имот, както и нейния брат Й. К.ов П.,
включително и останалите деца на дядо Й.. В тази къща е живяла до 8-та си година, а след
това баща й направил нова къща и цялото семейство се преместили в другата къща в с. Е.,
където живеели с дядо й и баба й. Твърди, че цял живот е работила в процесния имот и са го
гледали с майка й, докато бил жив и баща й. Работили смна старата къща тя и децата й и
съпруга й, огради и всичко е правено от тях. Сочи, че до смъртта им дядо й и баба й живеели
в новата къща в село Е., а старата къща я използвали за стопански цели. Относно среща
между Л. П., майка й Д., нея и сестра й В., сочи, че целта на срещата била да се разберат на
кой да е имота и старата къща, като Л. П. казал, че ще го даде на нея или на сестра й и да се
разберат двете. Твърди, че тази среща била през 2018 година, когато точно къщата била
срутена, тя не съществувала, само каменната зидария около метър стояла, друго всичко било
срутено. Заявява, че казала на сестра си, че ако имота не е на нея няма да й разпише и не е
съгласна. Твърди, че Л. П. тогава не възразявал пред майка й, че иска дял. След като
починала майка й на 11.03.2021 година, след това той, без да каже си е оправил
документите. Сочи, че в момента няма свободен достъп до имота, защото Л. П. ноември
месец вдигнал каменната зидария и всичко от къщата вдигнал с багер, премахнал каменната
зидария, бил сложил нова ограда ноември месец 2023 година. Сега вратата се заключва, но
преди това не било заключено.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката В. В., сестра на ищцата и племенница на ответника Л. П., сочи в
показанията си, че ответникът е брат на баща й К., че минава често през имота. Заявява, че
имотът винаги е бил на чичо й Л. П., той го стопанисвал доколкото можел от 1970 години.
Твърди, че с помощта на А. Б.-съпруг на сестрата на ответника-Б., ответника садил дръвчета,
баданосфали ги, гледаха ги, беряли си плод, правили ограда с него. Твърди още, че
съпругата на ответника И. и нейната майка-баба В. засаждали и си беряли зеленчуци.
Свидетелката В. сочи още, че нейната майка Д. е питала ответника дали може и тя да сади
там-„Л. от коя страна, къде да садя“, като твърди, че била с майка си. Заявява, че майка й е
питала ответника, тъй като имотът е негов. Сочи, че къщата е стара, там са живели дядо й Й.
и баба й В. с техните три дъщери и двама сина, единия от които е баща й К. П. и чичо й Л.
П.. Сочи още, че са преценили, че не могат да живеят заедно в тази къща, защото
свидетелката са три деца, и за това дядо й Й. на негов друг имот, заедно с баща й са
направили нова къща, където са се пренесли 1965 година, но дядо Й. е събрал семейството
и е казал „старата къща с имота са за тебе, за чичо ми Л., а новата къща е на К. и ние ще
живеем при него.“. Твърди, че това го знаели всички, включително и дъщерите на дядо Й.
и никой никога не е имал съмнение този имот чий е, защото всички от семейството и
дъщери и синове, внуци знаели, че този имот е на Л.. Заявява, че всички деца имат получени
имоти, даже са направили къщи там и там си живеят, в село Е.. Заявява, че след 1970 година
е било, когато чичо й е правил дървената ограда заедно с А. Б., мъж на сестра му Б.. В
дървената ограда финансово никой от роднините не е участвал, само чичо Л.. Сочи, че
ответникът е говорил с нейния брат Й. /починал 2016г., видно от удостоверение за
наследници/ и сина й да ходят да разоряват имота, за да може после да се засаждат
зеленчуците. Твърди, че никога никой не е спорил по отношение разпределение на имотите,
тъй като фамилията била задружна. Сочи, че със сестра й Б. /ищцата/ са работили там,
помагали на майка й, като сестра й никога не е работила сама това место, а ходили да
помагат на майка си, която имала разрешение от Л. П. да засади градина.
12
Свидетелката заявява, че ответникът до 2018г. имал зеленчукова градина,
стопанисвал го както може, но след 2018г. имал здравословни проблеми и било буренясало,
като през тази година бил прекъснат и стария водопровод, нямало вода и за това и имотът
запустял. Сочи, че през 2022 година есента ответникът с помощта на сина й С. разчистил
мястото, къщата била паднала, но каменната зидария си стояла, след пускането на
водопровода заедно направили шахта за водомера и за чешмата. Направил с помощта на С.
ограда, но фирма работела, като оградата била с мрежа с метална врата, с ключ, като
ключове имат чичо й Л., дъщеря му Р. и синът й С., за да наглежда шахтата. Имотът в
момента има врата, която се заключва от април месец 2023 година, малко след Великден.
Свидетелства, че имало среща през 2018 година между майка й, нея, сестра й Б. и
чичо й Л. П., за да им каже, че ще си извади нотариален акт за имота и дали имат
възражения. Попитал майка й дали си спомня разговора между него, брат му К. и баща им
Й. за имота, че стратата къща остава за него с имота, а новата къща за К., което майка й Д.
потвърдила, като тя и сестра й не се въпротивили и били съгласни.
Свидетелката В. сочи още, че ищцата живее в Благоевград от много години, 50
години има, а в село Е. живеят синовете й, че в процесния имот не е ходила, идвала да
помага за час, два може би 90-те години, че последните 10 години Б. не е идвала в имота,
като поне 7-8 години е неподвижна. Не е съм виждала синовете й да са идвали на това место.
Чула през 2018г. от сестра си да казва на майка им, че един от нейните синове, Р., ще
предложи 5000 лева на ответника, за да купи парцела.
Свидетелката заявява, ме не е в добри отношения със сестра си Б., като имали дело за
имота на баща им К. П.-новата къща, в която се преместили, като делата се водили след
смъртта на майка им, делото приключило със спогодба.
Сочи, че ответникът бил военен, работил в София, но редовно си идвал, а неговата
съпруга и майка й живеели в Благоевград, като те садяли зеленчуци, а чичо й се грижил
основно за дърветата. Майката на свидетелката и на ищцата засаждала зеленчуци пет шест
години на място в имота, което й бил посочил ответника, като най-малко 10 години преди да
почине не е ходила там. Сестра й Б. понякога е идвала, но не чак толкова редовно. Знае от
майка си Д. и от баща си за срещата през 1965-66 година, когато дядо й е разпредели имота.
Твърди, че покривът на старата къща паднал 2012г., но каменната зидария си седяла там.
Покривът бил паднал върху каменната зидария, върху мазето, зимника, но стените не били
паднали на земята, като едва през 2022г., есента-септември-октовмри месец чичо й Л.
премахнал с багер всичко.
Свидетелят С. В., племенник на ищцата и внук на ответника Л. П., племенник на
ответницата Р. П., сочи в показанията си, че дядо Л. е блат на неговия дядо К., който е баща
на майка му В. /свидетелката/ и на ищцата. Заявява, че всеки ден минава покрай имота, като
той израстнал в това село. Сочи, че знае от думи на неговата баба Д. и дядо му К., че имата
от около 800 кв.м. е на дядо Л., а новия парцел с новата къща на дядо К.. Всички знаели, че
старата къща с имота са на дядо Л., а новата къща на дядо К., като всичко било устно, като
всеки си знаел как е разделено. Заявява, че те ползвали имота със старата къща със знанието
на дядо Л., че дядо Л. си ползвал старата къща, бил засадил дръвчета, малинки, целия имот
си го ползвал. Живеел в град София, но си идвал петък, събота и неделя. Свидетелят сочи,
че той с майка му със знанието на дядо Л. ползвали имота, като винаги го питали от коя
страна да ползват имота, защото имота е негов. Сочи, че не е виждал Б. от години в село Е.
и не може да каже, че тя и нейното семейство са идвали на имота да го стопанисват. Твърди,
че в този имот до 2022г., след като се прекъснал водопровода 2018г., нямало вода, като през
2022 година изградил водомерната шахта по молба на дядо Л., като и той си купил
циментови тухли. През есента на 2022 година започнали по желание на дядо Л. да заграждат
с цимент и ограда, като през април 2023 година, след Великден бил заграден имота и се
извикала фирма, която да сложи външна врата, която да се заключва. Свидетелят В. сочи, че
13
къщата била плетена, като се срутила, покрива паднал вътру в дуварите в мазето, една част
от каменните зидове били останали, като през 2022г. или 2023г. с дядо Л. и с багери
извозили всичко. Сочи, че в последните 10 години не е виждал леля си Б., нито семейството
й.
Свидетелят споделя, че знае за среща между майка му, леля му Б., баба му Д. и дядо
Л. от своята баба Д., че ответникът ги събрал за процесния имот, за да ги попита да си
извади нотариален акт, като всички били съгласни.
Сочи, че са водили дела с ищцата за новата къща.
Заявява, че преди да се сложи новата ограда на имота имало телена такава, ме дядо
му К. си ползвал имота с новата къща, но ходил да помага на дядо Л.. Неговата баба
/майката на ищцата/ ходела със знанието на ответника. Твърди, че ответникът бил военен,
работил в цяла България, като в месеца си идвал по два-три пъти на село, а когато не идвал,
имотът се поддържал от свидетеля и майка му.
Свидетелката В. М., без родство със страните, сочи, че в момента живее в с. Е. при
майка ми, че познава имота, за който спорят страните, че се намира в село Е., в края на
селото, около 800 кв.м., с лице към улицата, в горния край на имота имало стара къща, която
с каменен зид в основите, а нагоре бил плетеница и рухнал покрив, без прозорци и без
врати. В този имот знае, че има един орех, имало плодни дръвчета и знаела, че този имот е
на Л. П. от разговори със съпругата на брат му- Д.. Свидетелката М. заявява, че когато са се
срещали на улицата я е питала къде отива и тя отговаряла „отивам да засадя малко градина в
Л.вия парцел“ или, когато я виждала с торба орехи – „Откъде си събрала тези орехи“,
отговаряла „От Л.вия орех“. Заявява още, че когато е минавала покрай имота, за да стигне
до своя имот е виждала Л. П. в този имот че работи, например белосва овощни дръвчета,
поддържа някакви малини. Даже и преди това не само той, а и съпругата му, преди години, е
виждала, че работи там. Съпругата му по-често я виждала, защото той не е бил в
Благоевград на работа, виждала я след 90-е години, него по-често го виждала след 2018 г. Не
е чувала някой да му оспорва този имот, като дори и от неговите роднини, от съседи, всички
знаят, че имотът е на Л.. Твърди, че бащата на Л. П. и на К. П. – дядо Й. е имотен човек,
като за синовете и дъщерите си има парцели в селото и всеки от тях си има парцел. Даже в
началото на селото сестрите на Л. П. и К. П. си направили децата им къщи, в които живеят.
Фамилията им беше задружна, на празници и по други поводи се събирали. Свидетелката
заявява, че не е виждала ищцата да работи в имота на Л. П., както и не я е виждала в с. Е. от
доста години по улиците, имала здравословни проблеми, ходи с бастун, като от 7-8 години
не я е виждала. Твърди, че имотът имал ограда, тя се поддържала от Л. П., като го е виждала
да възстановява паднал кол Твърди, че след пандемията ответникът доразрушил къщата,
като стоял само каменния зид и стените, през есента на 2022г., когато направил и нова
масивна ограда с бетонови колове и висока мрежа. Сложил врата по-късно, която се
заключва. След Великденските празници 2023 г. вече било заключено.
Твърди, че не е виждала ищцата през последните години в този имот, като може би
2010 г., когато на Б. майка й Д. било жива тя садяла там градина и може би са й помагали. Не
е виждала децата на Б. в имота, като бащата на последната-К. живеел в новата къща, не
помни да го е виждала в процесния имот
Свидетелката Ю. В., първа братовчедка на ищцата и на ответницата Р. П. и
племенница на ответника Л. П., заявява в показанията си, че е дъщеря на Б.-сестра на Л. П.,
че от край време знае, че това е имот на Л. П., като майка й й е разказвала, че дядо Й. е
разделил тези два имота. Единият имот със старата къща е оставил на вуйчо й Л. П., а
долният имот по- новия в центъра на село Е. е оставил на другия си син - вуйчо й К.. Това
било някъде 60-те години, като цялата фамилия знаят и са били убедени, че този имот е на
него. Твърди, че този имот се стопанисвал от ответника, а нейния баща А. му помагал да
засаждат дръвчета някъде през 1975 година. След това вуйна й И., заедно с нейната майка
14
баба В. садели зеленчукова градина. Имало и орех отзад, даже още съществува. Твърди, че
майката на ищцата-Д. е засаждала зеленчуци в имота с разрешението на Л. П., който бил
казал на нея и на другите ели на свидетелката ако искат да си посадят нещо там. Виждала Б.
да й помагат. Имало период, в който имота бил разграден, през 2018 г. ответникът нямал
възможност да стопанисва добре имота, имал и здравословни проблеми, но през 2022 г.
направил хубава ограда, шахта, за която му помагал сина на В.-С., тогава сложил и метална
врата, която се заключва. Старата къща преди това имала основи, каменна зидария, като
след това била срината и всички боклуци били изхвърлени от имота. Твърди, че не е чувала
баба Д., нито ищцата да претендират за този имот. Знае, че дядо й разпределил имотите си
на всички деца, като оставил на двамата си сина, на Л. старата къща, а новата къща на вуйчо
й К., която е в центъра на селото. Лелите й и майка й получили имоти, на които са си
построили къщи.
Твърди, че сега няма свободен достъп до имота, заключен е като вратата била
сложена м. април на 2023г., след Великденските празници и ключът Л. П. го е дал на С., за
да наблюдава шахтата и да отчиа водата. Сочи, че в предишни години е виждала в имота
съпругата на ответника- И. с майка й баба В. да садят зеленчукова градина. Братовчед й Й.,
който починал, ореше имота и С. също му помагал, като ответникът често им казвал
пролетно време да изорат мястото. Заявява, е че е виждала ответника докато бил военен да
обработва имота, като заедно с нейния баща белосвали дърветата. Майката на Б. също
садяла там в една част.
Заявява, че преди пандемията старата къща била паднала, стояли само основите,
каменна зидария, стоял и част от покрива. В момента къщата я няма. Сочи, че съпругата на
ответника И. е починала 2005 година.
Свидетелят Илко Ников, сочи в показанията си, че познава Б. Ш. покрай родителите,
тъй като били приятелски семейства от 1965г. Познава баща й дядо К., помни дядо Й., като
познава и ответника. Описва процесния имот, че е в горния край на селото, около 800, 00
кв.м., където била старата къща, която паднала 2015г. Твърди, че мястото се обработвало,
когато бил жив дядо Й., се ползвало от него, той го обработвал, гледал си стока, овце, там
била кошарата, а отгоре били стаите. Заявява обаче, че от както се познават с ищцата
живеели в новата къща, където се премества 1963 г. семейството на дядо Й. и семейството
на К., но имотът старата къща го ползвали дядо Й. с К. и със семейството на К.. Докато бил
жизнен дядо Й. го ползвал, доколкото си спомня умира 1977 година. Свидетелят сочи, че се
събирали на сбирки, бил млад, но докато говорели по-възрастните е чувал, че имало някакъв
имот, който ги разделя, този имот със старата къща и новата къща са на К., с цел да гледа
дядо Й.. К. до последно ги гледал, докато били живи. През това време Л. из България
живеел, тъй като бил военен. Твърди, че Л. имал имоти, на които е виждал съпругата му,
тъщата му, в село Е., но както е новата къща през четири парцела по-надолу. Това е друг
парцел, отделен парцел, специално на Л.. В последствие още един имот още по-надолу, пак
в Е., в посока дерето надолу, което било лозе, това са двата имота на Л., без постройки в
тях. Сочи, че бил чувал от дядо Й., че постройките и имотите били определени от дядо Й. на
К.. Заявява, че имотът, където е старата къща, едно време оградата била сложена от дядо
Й., която ограда била с бодлива тел и драки, храсти, за да не бяга стоката. Последно време,
преди 3 години, Л. П. изчистил парцела, защото имало строителни материали, били
вкарвали семейството на Б. вътре и всичко изчистил и го заградил с циментови колони и
мрежа. Твърди, че в този имот Л. нямал нищо и не го е виждал там да работи. Свидетелят
заявява, че там си работили родителите на Б. и тя, в сградата събирали храната на стоката и
инвентара за градината. Дворът го ползвали за градина, зеленчукова градина за лични
нужди. Имало там и две три дървета, засадени някога от дядо Й.. Б. не е ходила на имота и
не го ползва откакто Л. П. има претенциите и го заградил, те вече нямат достъп до имота и
не са ходили, като допреди тези 3 години ходели Б. на имота, тя ходела, не можела в
последствие да работи, но съпругът й и синовете й го обработвали. Преди да го загради Л.,
15
този имот се обработвал постоянно от семейството на Б. целият, след това сочи, че не е на
едно ниво имота, има хълмиста част, която не може да се обработва. Горе в тази хълмиста
част има един орех, който е от много време и равната част на имота само се обработвала.
Твърди, че съпругата на ответника И., която починала 2004г. и нейната майка В.-починала
1996г., не са работили процесния имот, те си работели в отделен имот, който бил от дядо Й.
на Л., а процесния се обработвал само от Б.. А. Б. бил зет на Л., женен за тяхна сестра, не го
е засичал на имота, но го засичал по Е.. След това обаче заявява, че го е виждал в имота,
сочи, че другия имот, който е по-надолу и бил даден на Л. като се срещали двамата казвал,
че поддържа имота на Л.. Докато бил военен Л., основното му идване било на Коледа,
защото баща му никога не пропускал да го покани за прасе, защото той бил гордостта на
тази фамилия. Твърди, че бил чул от майката на Б.-леля Д., че ответникът имал претенции да
му се даде дял, като те са му казали, че това е оставено на тях от дядо Й., защото са поели
ангажимент да го гледат, докато е жив. Това е била срещата, която е инициирана от Л.,
когато е имало претенции. Тогава е имал претенции да става собственик Л. на имота.
Свидетелят заявява, че къщата се рушала постепенно, като 2015 година напълно изчезнала.
Когато дошъл Л. П., преди да загради имота, той изчистил всичко отвътре, имало
строителни материали на Б. и съпруга й, имало каменен дувар, който към момента го няма.
Свидетелят сочи, че живее в град Благоевград, няма имоти в село Е., имали са поводи да
ходят в Е., докато била жива майка му до 1990 година, през зимата ходили често, като леля
Д. работила тютюн, майка му също, помагал на Б. със съпруга си и децата й като поддържат
имота със старата къща, участвал във ваденето на картофи. Поне два пъти в месеца ходел
след 1996 година насам, като не виждал ищцата и съпруга й в къщата в Благоевград, знаел,
че са в Е. и ходел там. Твърди, че до преди три години ходел всяка година, като сочи, че Б. е
в тежко състояние от 6 години, че нейните синове имат имоти в село Е.. Сочи, че само тези
имоти има дядо Й., имота със старата къща и парцела, на който направили новата къща.
След това обаче заявява, че всеки от двамата братя е получил по два дяла, двата имота с
къщите са на К., а два други имота по-надолу, в които няма постройка, и още по-надолу
през три парцела, който е бил с лозе е бил на Л., който е продаден впоследствие.
Свидетелката Захарина Ш., чийто съпруг е брат на съпруга на ищцата, както и е кума
на Б., сочи, че е виждала дядо Й. знем, че имал имоти в село Е. на няколко места. Заявява, че
живее в града, но над един от имотите на страните има къщичка, като имотът, който имат по
д тяхната вила е към дерето, края на селото, там имали стара къщичка, имотът е около 800,
00 кв.м. Заявява, че има пътека, по която се качва до своето място и от нея вижда мястото на
дядо Л.. Твърди, ме мястото било оградено с телена ограда, виждала хора да работят там,
докато бил жив дядо Й. те го работили, там живеели, къщичката била отдолу като за
животни. Виждала го да живее там, имотът ползвали К., неговата дъщеря Б., която ходела
там с нейните деца. Докато била старата къща семейството им нараснало много и те са
решили да построят нова къща, която е в центъра на селото и там живеели бащата на Б.,
дядо й, баба й, всичките, цялото семейство. Когато те се изместили в новата къща, старата
къща и имота се ползвали от дядо Й., а след неговата смърт от внучката Б. с децата. Сочи,
че е виждала ищцата последно в имота преди около 10 години, като тя от преди 4-5 години
имала проблем с краката, но ходели в имота децата й, работели градина. Виждала ги като
минавала по пътечката, след това обаче сочи, че последните 4-5 години не е виждала
синовете на ищцата да обработват имота. Свидетелката заявява, че знае от майката на
ищцата, че старата къщичка от свекър й я дават на децата и на Л., всъщност на К.. Не е
виждала Л. на този имот да го обработва и да работи нещо там. Съпругата на Л. също не я
виждала на този имот. Виждала майката на съпругата на Л. да обработва нещо там. Знае от
дядо К., че са й показвали два парцела, които били разделени, два парцела на Л. и два
парцела на К.. Новата къща, в която са живеели дядото и баща й на Б. на К., пък два
парцела, едно лозе и отделно друг парцел са на Л.. Старата къща майката на ищцата й
казала, че е на К.. Заявява, че преди новата ограда можело да се влезе в имота, имало една
16
вратичка, която се връзвала с нещо и всеки можело да я отвърже и да влезе, а сега не може
никой да влезе
Твърди, че на събиране ищцата й се похвалила, че чичо й Л. решил да даде имота,
който е старата къща, на нея, преди 20 години. Заявява още, че майката на Б. казала, че първо
той е искал да го даде на Б., но след това доколкото разбрала се двоумил и е решил да си го
вземе.
Твърди, че след 1996 г. и до заграждането Б. работели имота за градина, тя ходела с
кола, но не може да работи, а го работили децата й и мъжа й, докато не се сложило ограда.
Заявява и че ищцата и споделяла за среща между нея, сестра й, майка й и Л., която
била за делба, организирана от Л..
Твърди, че след построяване на новата къща дядо Й. ползвал старата къща да
обработва, а живеел в новата къща заедно със съпругата си
и единия син с децата. Сочи, че минава, за да се качи на вилата, а не от вилата да вижда кой
какво прави, като мине по пътя и каквото види види, но това е за момент. И като се качи
нищо не се вижда от вилата й. Заявява още, че от 2-3 години не ходи всеки ден. Твърди, е
градината в момента е запустяла, откакто е ограден имотът с новата ограда.
Твърди, че старата къща с времето се разрушила, като и сега вижда една стена от
къщата.
Като взе предвид направените фактически констатации, становищата на страните и
съобразявайки приложимия процесуален и материален закон, съдът формира следните
изводи от правна страна:
Предявени са обективно и субективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 ГПК-отрицателни установителни искове, касаещи поземления имот и
сградата и иск с правно основание чл. 26, ал. 2,пр. 1 ЗЗД.
След като се запозна с подадената искова молба, както и след събраните
доказателства, съдът намира, че предявените искове са недопустими, поради следното.
На първо място относно предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК-
отрицателни установителни искове за собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. По своя характер установителните искове по чл. 124, ал. 1
от ГПК целят да разрешат със сила на присъдено нещо възникнал между две или повече
лица спор за собственост или ограничено вещно право. Целта на защитата по тези искове е
да се установи действителното правно положение в отношенията между страните и да се
осуети занапред възникването на нов спор за собственост.
В настоящият случай ищцата е предявила отрицателни установителни искове срещу
двамата ответника-за признаване за установено, че не са собственици на процесния
поземлен имот, а ответника Л. П. и че не е собственик на сграда в процесния имот, с
твърдения че правния й интерес произтича от твърдението й, че е собственик на поземления
имот на основание давностно владение, осъществявано от нейния баща, а впоследствие от
нея след неговата смърт от 1996г., като твърди, че владее имота и към момента на
предявяване на иска-29.11.2023г. със съзнанието, че е собственик, демонстрирана владението
си по отношение на всички. Сочи, че е налице такъв правен интерес да отрече правата на
ответниците, тъй като същата е владелец на имота и за нея съществувала възможност да
придобие права върху него. В съдебно заседание поддържа, че при отричане правото на
собственост на сградата и на земята, възниква правото на ищцата да се снабди с нотариален
акт за земята.
17
Наличието на правен интерес е условие за допустимост на иска. Съгласно
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№8/2012 г., ОСГТК, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява. В мотивите към цитираното по – горе
тълкувателно решение се сочат следните хипотези на наличие на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и вещни права: твърдението
за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било
осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора, ищецът заявява
самостоятелно право върху вещта, при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект /допустимо е предявяването на иск за собственост от двете
страни по спора/, защитават се фактически състояния, напр. такъв е случаят, при който
владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му
от лице, което неоснователно претендира, че е собственик, когато ищецът има възможност
да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните
от ответника права. В мотивите към коментираното тълкувателно решение се сочи още, при
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес,
производството се прекратява. При това, при отрицателния установителен иск за
собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да
изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен
отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е
отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на
всички възможни негови основания. Без значение за правния интерес от исковете е дали
ищецът владее процесните имоти, тъй като според Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013
г. на ВКС правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други
вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск
за същото право. Ето защо съдът следва да прецени дали са налице заявените в исковата
молба факти, обуславящи правния интерес на ищците да предявят иска, предмет на делото,
преди да разгледа спора по същество.
Наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на
исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата
на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения
между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя
съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца
правен интерес от търсената защита. Налице е правен интерес от установителен иск/ в
частност отрицателен/, когато според твърденията в исковата молба правният спор засяга
пряко или косвено имуществената сфера на ищеца. Правният интерес обаче винаги е
конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните
и обстоятелствата по спора. Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но
18
не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен
да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес
при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес,
съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца право.
Според настоящият съдебен състав въпросът дали ищцата е собственик на процесния
имот на основание придобивна давност, при положение, че не се е позовала на същата преди
предявяване на исковете би бил въпрос по същество при предявен положителен
установителен иск /какъвто не е предявен в случая/, а не при предявен отрицателен такъв,
при който в случай, че съдът разглежда иска по същество следва да се произнесе дали
ответникът е собственик.
При заведен отрицателен установителен иск за собственост, тежестта на доказване е
на ответника, но в този случай ищецът следва да докаже твърдяното самостоятелно право на
собственост или че има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Отричането на нечие право на собственост не е самоцелно, а изисква обуславяне на правен
интерес, какъвто в случая не е налице.
Съдът намира, че в случая ищцата, както и сама сочи в исковата си молба поддържа
третата хипотеза, а именно, че може да придобие права, ако отрече правата на ответниците,
тъй като е владелец на имота към момента на предявяване на иска.
Съдът намира, че ищцата не доказа да владее имота към момента на предявяване на
иска, каквито са й твърденията. Напротив и при отговорите на въпросите по реда на чл. 176
ГПК ищцата сочи, че няма достъп до имота. Отделно от това от показанията на всички
свидетели, включително и от водените от ищцата, се установи, че същата от 10 години не е
виждана на имота, че е в тежко здравословно състояние, свързано с краката й и нещо повече,
че няма достъп до имота от април 2023г., когато същият бил ограден от ответника П. с
ограда и поставена метална врата, която се заключва. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от представените писмени доказателства-стокови разписки, от които е видно, че
през април 2023г. ответникът е заплатил труд за поставяне на врата.
Предвид изложеното и след като към момента на предявяване на иска ищцата няма
достъп до имота от повече от 6 месеца, преди предявяване на иска, тя не защитава свое
фактическо състояние-владение. Относно твърдението за възможността да се снабди с
нотариален акт за собственост на основание давностно владение съдът намира следното.
В случая макар ищцата да поддържа, че е собственик на поземления имот на
основание давностно владение, същата не се е снабдила с констативен нотариален акт за
това, като се позовава на тази давност една с предявените с настоящата искова молба искове
и то отрицателни такива, като твърди, че при отричане правата на ответниците тъй като е
владелец за нея съществува възможност да придобие права.
Доколкото се установи от показанията на свидетелите, че ищцата няма достъп до
имота от април 2023г. съдът намира, че липсва правен интерес от предявените искове.
Предвид изложеното по-горе за ищцата липсва възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответниците върху поземления имот, поради което липсва правен интерес
от предявените отрицателни установителни искове за собственост.
Независимо дали се установява по делото /което според съда не се установи като взе
предвид показанията на водените от ответниците свидетели, които съдът кредитира/, че
19
ищцата е обработвала и упражнявала фактическа власт върху имота, се установи по
безпорен начин, че от април 2023г. е било попречено да упражнява занапред фактическата
власт върху имота чрез ограждането му и заключването му, което е продължило
включително и към момента на подаване на исковата молба на 29.11.2023г. След като
владението е било изгубено за повече от шест месеца, съгласно чл. 81 ЗС давността се счита
прекъсната, и по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС започва да тече нова
давност. В тази хипотеза практиката на ВКС приема (така: решение № 355/14.07.2010 г. по
гр. д. № 802/2009 г., ІІ г. о., решение № 58/02.07.2019 г. по гр. д. № 3433/2018 г., ІІ г. о.,
решение № 73/09.07.2019 г. по гр. д. № 3771/2018 г., ІІ г. о., решение № 118/11.01.2021 г. по
гр. д. № 665/2020 г., ІІ г. о.), че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се
зачитат, тъй като изгубване на владението за повече от шест месеца води до юридическото
заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок; позоваването на
придобивна давност след изгубване на владението за повече от шест месеца не може да
ползва владелеца и неговите правоприемници.
Съдът е запознат, че към настоящият момент е образувано тълкувателно дело №
2/2025г. по описа на ОСГК на ВКС относно позоваването след изгубване за повече от 6
месеца на владението, по което към настоящият момент не е постановено решение.
Настоящият съдебен състав споделя практиката, че разпоредбата на чл. 81 ЗС сочи, че
с изгубването на владението за повече от шест месеца давността се прекъсва. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл. 117 ЗЗД, което означава, че
последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се зачитат, т. е. изгубването на
владението за повече от шест месеца заличава с обратна сила изтеклия до този момент
период на давностния срок.
Настоящият съд намира, че след като ищцата не може да се ползва от правните
последици на придобивната давност, тъй като се е позовала на нея едва след прекъсването й,
и имотът вече не е в нейната фактическа власт, за нея липсва правен интерес да оспорва с
отрицателен установителен иск правото на собственост на ответниците. Това следва от
постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост
може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С
отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е
случаят, при който владението е смутено (но не е отнето) преди да са изтекли шест месеца от
установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да
било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да
доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно
право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е
възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде
поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на
20
ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита
чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до
предявяване и на положителен установителен иск, т. е. до обективно съединяване на искове.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от
които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право. В случая ищцата не доказа
твърденията си, с които обосновава правния си интерес от отрицателните установителни
искове, т. е. наличието на свое защитимо право, засегнато от спора. В тази насока и Решение
№ 129 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2023 г., II г. о., ГК
За пълнота съдът намира, че и ищцата не доказа преди прекъсване на владението да е
владяла процесния поземлен имот повече от 10 години, като е демонстрирала владението на
останалите сънаследници, поради което не доказа и правния си интерес от предявяване на
иска на база твърдение, че е собственик. В тази насока и Определение № 90 от 21.02.2022 г.
на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 24/2022 г., потвърдено с Определение № 120 от 21.06.2022 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1567/2022 г., II г. о., ГК.
Няма спор между страните, че имотът е принадлежал на техния общ наследодател Й.
Х. П., който е и построил и сградата върху него. Установи се, че приживе същият е построил
нова сграда в друг негов имот и се е преместил заедно с единия си син К. П.-баща на ищцата
и семейството му в същата.
Трима от водените от ответниците свидетели са от фамилията на страните по делото:
В. В. /сестра на ищцата/, С. В. /неин племенник/ и Ю. В. /братовчедка на ищцата, дъщеря на
Б.- сестра на Л. П./, като същите са категорични, че приживе при преместването на общия
наследодател в новата къща същият е разпределил, извършил неформална делба приживе на
имотите си, като процесният имот заедно с къщата /наричана от всички старата къща/ е
оставил в дял на Л. П., а имотът с новата къща, където се преместили да живеят предоставил
на бащата на ищцата, на другите си деца дал други имоти. Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели като ги обсъди внимателно, предвид близкото родство по реда на чл.
172 ГПК, но ги намира за достоверни, основани на лични впечатления, взаимноподкрепящи
се и допълващи се. Действително от показанията на свидетелите В. се установи, че с ищцата
са водили дело, но заявиха, че същото е приключило със спогодба. На следващо място, след
като същото е касаело имота, в който е била новата къща, а ответника не е участвал, то
същото отново навежда, че е била извършена неформална делба. Всички сочат, че след
т.нар. неформална делба имотът се е ползвал от ответника Л. П. с помощта на роднини-
съпруг на едната сестра на ищцата, свидетелят С. В., от неговата съпруга и майка й,
доколкото е бил военен и е работил в други градове. Съдът намира, че няма противоречия в
показанията на свидетелите относно времето, в което съпругата на ответника и майка й са
обработвали имота, в частност във връзка с годините на смъртта им, каквито са
възраженията на процесуалния представител на ищцата, доколкото свидетелите не сочат
конкретни години, а и сочат, че след това ответникът лично е продължил да владее и
21
отглежда дръвчета в имота.
Както Ю. В., така и В. В. /сестра на ищцата/, както и С. В. /неин племенник/
свидетелстват, че имотът през всичките години е бил стопанисван, поддържан от Л. П.,
който е поправял оградата, правил е на два пъти нови огради, засаждал и обслужвал е
плодни дръвчета /белосване, пръскане всяка година/ заедно с бащата на Ю. А., който му
помагал в тези дейности, а съпругата на Л. до смъртта си всяка година е садила зеленчукова
градина, като й е помагала приживе и нейната майка В.. Б. самостоятелно не е идвала със
семейството си /съпруг и деца/ да работи градина в имота, помагала е инцидентно
Свидетелката В. М. е съседка по имот пребивава преимуществено в с.Е., познава
членовете на фамилията и имотите им, като същата също сочи, че знае имота, че е на Л. П.,
има преките възприятия кой го стопанисва и ползува, от кога имотът няма свободен достъп
за външни хора. Според свидетелката, имотът принадлежи на Л. П. и този факт й е известен
от майката на ищцата Д., „ В този имот зная, че има един орех, имаше плодни дръвчета и
знаех, че този имот е на Л. П.. Зная го от разговори със съпругата на брат му - Д.. Като сме
се срещали на улицата съм я питала къде отива и тя отговаряше „ отивам да засадя малко
градина в Л.вия имот“, „Откъде си събрала тези орехи“-„Л.вия орех“ .
Съдът намира показанията на двамата свидетели, водени от ищцата за
непоследователни, взаимно противоречиви, като дори противоречат и на отговорите, дадени
от ищцата по реда на чл. 176 ГПК. Така ищцата сочи, че при срещата, която Л. организирал
2018г. той ги събрал и казал, че ще даде имота на нея или на сестра й, да се разберат, което
само по себе си е житейски нелогично, ако ищцата владее и е демонстрирала владение
спрямо наследниците за себе си, защо някой друг да й дава имот, докато свидетелят Ников
сочи, че майката на ищцата казала, че при тази среща Л. П. имал претенции да му се даде
дял, като те са му казали, че това е оставено на тях от дядо Й., защото са поели ангажимент
да го гледат, докато е жив. Това е била срещата, която е инициирана от Л., когато е имало
претенции. Тогава е имал претенции да става собственик Л. на имота. Което всъщност
подкрепя казаното от свидетелите, водени от ответниците, че Л. е съобщил на ищцата и
сестра й, че иска да си извади нотариален акт. Същият свидетел сочи, че само тези имоти
има дядо Й., имота със старата къща и парцела, на който направили новата къща. След това
обаче заявява, че всеки от двамата братя е получил по два дяла, двата имота с къщите са на
К., а два други имота по-надолу, в които няма постройка, и още по-надолу през три
парцела, който е бил с лозе е бил на Л., който е продаден впоследствие. Този свидетел няма
имоти в с. Е.. Свидетелката Ш., която е кума на ищца и етърва, живее в Благоевград, в една
къща с ищцата, като повечето й показания са от чуто именно от Б., а отделно от това не е
очевидец на отношенията в семейството на дядо Й. отпреди 40-50-год.,както и няма
непосредствени възприятия от това кой владее процесния имот, хем сочи, че е виждала
минавайки по пътеката Б. и семейството й, хем сочи, че минава, за да се качи на вилата, а не
от вилата да вижда кой какво прави, като мине по пътя и каквото види види, но това е за
момент. И като се качи нищо не се вижда от вилата й. Твърди, че градината в момента е
запустяла, откакто е ограден имотът с новата ограда, което се опровергава от огледа на
място от вещото лице. Твърди, че старата къща с времето се разрушила, като и сега вижда
една стена от къщата, което също се опровергава от съдебно-техническата експертиза, от
която се установи, че към момента няма следи от сградата в имота. Нещо повече, тази
свидетелка сочи, че е виждала ищцата последно в имота преди около 10 години, като тя от
преди 4-5 години имала проблем с краката, но ходели в имота децата й, работели градина.
Виждала ги като минавала по пътечката, след това обаче сочи, че последните 4-5 години не е
виждала синовете на ищцата да обработват имота. Показанията на тази свидетелка също са
противоречиви относно срещата, която е организирал Л., от една страна сочи, че ищцата й се
похвалила, че чичо й Л. решил да даде имота, който е старата къща, на нея, а след това
заявява, че майката на Б. казала, че първо той е искал да го даде на Б., но след това
доколкото разбрала се двоумил и е решил да си го вземе.
22
С оглед изложеното съдът намира, че ищцата не доказа да е владяла имота. Нещо
повече, дори и да е ползвала имота, то не се събраха каквито и да било доказателства да е
демонстрирала владението за себе си спрямо останалите сънаследници. Съгласно приетото в
ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Ако
сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху
който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по
отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в
качеството на държател, независимо дали последните знаят за нестъпилото правоприемство
и придобитите от тях права. Съдебната практика по чл. 290 ГПК е константна, че за да
промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за
да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си.
Затова, само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е ползвал
от един от сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държането на
чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона
право да се служи с цялата вещ. Когато съсобственик, установил фактическа власт на
основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна
давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия,
които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му
да владее техните идеални части за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва
да са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да породи придобиване по
давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага
външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на
такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна
фактическа власт върху вещта, отричайки правата им. В настоящият случай ищцата не е
ангажирала такива доказателства.
Демонстриране на владение при сънаследяване не се изисква единствено, ако е била
извършена неформална делба, както в случая съдът намира, че се установи в полза на
ответника П..
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на отрицателните установителни искове, поради което същите са недопустими и
в тази част делото подлежи на прекратяване.
Относно предявения срещу ответника П. отрицателен установителен иск, че не е
собственик на сградата, която се е намирала в имота, но е разрушена, съдът намира, че
същият е недопустим освен по изложените по-горе съображения и поради следното:
Не се спори, че към момента на предявяване на иска сградата е разрушена и е
погинала.
В своята практика ВКС последователно е приемал, че искът, касаещ вещ, която е
погинала или е разрушена, е недопустим, като това разрешение следва от разбирането, че
правото на собственост и други вещни права винаги са конкретизирани върху определена
вещ. Ако към момента на предявяване на иска вещта е погинала и физически не съществува,
искът ще бъде недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ще липсва обект на
правото на собственост, който да бъде предмет на търсената с иска защита. Същото ще бъде
положението и в случаите, когато вещта към момента на предявяване на иска за собственост
е съществувала, но в хода на производството е погинала, независимо по каква причина /в
този смисъл Решение № 69 от 11.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3297/2021 г., I г. о., ГК/.
Липсва обаче правен интерес ищецът да установява, че вещта, която е съществувала в
миналото не е принадлежала на ответника. Ако фактът на съществуване на едно право или
23
правоотношение в миналото има значение за други отношения, които са налице в настоящия
момент, то страната разполага с възможност да се защити като предяви спорните
съществуващи права, но не и да претендира в самостоятелно исково производство
установяването на права върху обекти, които не съществуват към момента на предявяване на
иска. Следователно допустим е иск за собственост за установяване на конкретно право или
правоотношение по повод съществуваща към момента на предявяване на иска вещ, която не
е погинала или разрушена. Случаите в който законът предполага установяване правото на
собственост към минал момент са лимитативно посочени в закона и те са чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ и чл.53 ал.2 от ЗКИР. Във всички останали случаи не съществуването на вещта или
обекта на правото на собственост обосновава липса на правен интерес от установяване на
това правоотношение. С разрушаването на процесната сграда, тя като вещ е погинала и
съответно се е погасило правото на иск за защита на собствеността.
Следва да се посочи и че дори и успешното провеждане на отрицателен
установителен иск с отричане правото на собственост в патримониума на ответника върху
несъществуваща сграда не може да рефлектира в правната сфера на ищцата. В тази насока и
Определение № 62/18.03.2020г. по ч.гр.д. № 321/2020г. по описа на ВКС, второ г.о.
С оглед посоченото и този иск е недопустим и производството по делото по
отношение на него подлежи на прекратяване.
Предвид недопустимостта на отрицателните установителни искове, то
производството по делото следва да се прекрати и по искането с правно основание чл. 537,
ал.2 от ГПК да се отмени Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на
недвижими имоти на основание давностно владение №137, том I, per. №5389, дело
№124/2022 год. по описа на Нотариус М. Г.-К..
Относно предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, предявен
срещу двамата ответници, с който се иска да бъде прогласи за нищожен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 141, том I, per. № 5613, дело №128 от 2022 год. по описа на Нотариус
М. Г.-К., в частта относно Сграда с идентификатор № 27231.501.217.1 /двадесет и седем
хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет,
точка, едно/ по КККР на с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед
№РД18-35/29.06.2015 год. на ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно,
точка, двеста и седемнадесет/, с адрес: с. Е., общ. Благоевград, с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, със застроена площ от 38 кв.м. /тридесет и осем квадратни метра/,
брой етажи 1 /един/, при съседи: от всички страни дворно място - поземлен имот №
27231.501.217, поради невъзможен предмет.
Легитимиран да предяви установителен иск за нищожност на сделка е този, чието
право се засяга от правния спор. Установителният иск е насочен към установяване на
действителното правно отношение, като интерес от предявяването му имат не само
субектите на спорното правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица,
чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.
Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор,
но легитимиран е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице.
Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който има
интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, а
всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от
съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите на
установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на
24
правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални
субституенти. В този смисъл и Решение № 334 от 03.11.2014 г., постановено по гр. дело №
570/2014 г. на ВКС, Решение № 133 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. дело № 17/2011 г. на ВКС.
За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то
решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му
да се постигне определен правен резултат. Когато ищецът е трето на договора лице, както е в
случай, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният
договор засяга конкретни негови материални права. В този смисъл и Решение № 299 от
09.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1331/2010 г. по описа на ВКС.
В конкретния случай ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на иска
по чл. 26 ЗЗД с обстоятелството, че е собственик на земята на основание придобивна
давност и макар сградата да е погинала, то ответникът по делото, легитимиращ се като
собственик на същата разполагал с правото да я изгради наново и по този начин нар,шава и
ограничава претендираното от ищцата право на собственост върху поземления имот.
В случая на първо място ищцата не представя писмени доказателства, че е
собственик на поземления имот, а се позовава едва в исковата молба на придобиване по
давност, като не е предявила и положителен установителен иск. Както се посочи и по-горе
същата се позовава на придобиване по давност едва след като владението е отнето повече от
шест месеца, поради което съдът намира, че не се легитимира като негов собственик, поради
което и липсва правен интерес да атакува чужда сделка.
В настоящата хипотеза прогласяването на нищожността на сделка с вече погинал
предмет не би могло да облагодетелства ищеца по какъвто и да било начин, защото вече
липсва имуществено право, което да бъде обект на защита, чрез отричане правните
последици от сделката. В случая дори да се прогласи за нищожна атакуваната сделка,
връщането на разпореденото по нея имуществено благо няма да облагодетелства ищцата,
доколкото не би довело до увеличаване на притежавани от нея права /каквито тя няма/, нито
до тяхната защита, защото сделката не ги засяга.
Ако ответницата Р. П. претендира право на строеж (с оглед възможност за изграждането
наново в бъдеще), ищцата би имала правен интерес да отрича правото на строеж /в случай,
че е доказала, че е собственик на земята/, но не и към настоящият момент да атакува
сделката.
Предвид изложеното и този иск се явява недопустим.
Единствено като допълнение с оглед поддържаното от ищцата, че сделката е с
невъзможен предмет, тъй като сградата била разрушена към момента на сключването й-
17.08.2022г., следва да се посочи, че при съвкупна преценка на събрания доказателствен
материал се установява, че сградата е съществувала към тази дата. Всички свидетели сочат,
че към момента на сделката, същата е била с паднал покрив, но от нея са били останали
каменните зидове, които след това ответникът съборил и изчистил имота. Същото се
установява и представените от вещото лице сателитни снимки на Google, с различни дати и
години, а именно:към дата 22.07.2022 год. /Приложение № 15 към експерт./, дърветата в
южната част на имота вече са изрязани и тази част от имота се стопанисва, но в границите
на имота не присъства в цялост процесната жилищна сграда, а само личат останки от
стените от тази сграда, без покрив; към дата 20.07.2023 год. /Приложение № 16 към
експерт./, южната част на имота представлява окосена ливада и тази част от имота се
стопанисва, но в границите на имота не присъства в цялост процесната жилищна стада, а
само личат останки от стените от тази сграда, без покрив. За да е налице фактически
25
невъзможен предмет на сделката, той следва да е погинал и то преди сключването й. Няма
равнозначност между погиването на вещта и съществената повреда на вещта, която да пречи
на използването й по предназначение. /В тази насока Решение № 424 от 20.07.2005 г. на ВКС
по т. д. № 390/2004 г., ТК/. Обектът на продажбеното правоотношение съществува, макар и
не във вид, позволяващ незабавната му експлоатация. В този случай хипотезата на чл. 26, ал.
2 във вр. с чл. 184, ал. 1 ЗЗД е неприложима. За да не е съществувала сградата към момента
на продажбата следва да не е съществувала никаква част от нея. А по делото се установи от
СТЕ и кредитираната част от показанията на разпитаните свидетели, че към момента на
продажбата й, от тази сграда са били запазени каменните зидове. Последното означава, че
към момента на тази й продажба тази сграда не е погинала, а е била само съществено
повредена. А няма равнозначност между погиването на вещта и съществената й повреда,
защото последната само пречи на използването й по предназначение. А в този случай
хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 184, ал. 1 ЗЗД е неприложима и този договор
не е нищожен, поради невъзможен предмет в тази му част.
Предвид приетото по-горе, че всички предявени искове са недопустими, поради
недоказване от страна на ищцата на правен интерес, то делото следва да бъде прекратено,
като се отмени определението, с което съдът е дал ход на устните състезания.
От страна на ответниците е сторено искане за присъждане на разноски, които им се
дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Видно от данните по делото ответникът Л. П. е сторил разноски в размер на 1900, 00
лв. –заплатено адвокатско възнаграждение, а ответницата Р. П. е сторила разноски в размер
на 2000, 00 лв., видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати сторените от ответниците разноски.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2025г., с
което е даден ход на устните състезания и същите са обявени за приключени.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2597/2023г. по описа на РС- Благоевград
поради недопустимост на предявените искове от Б. К. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Б.
със съдебен адрес гр. Б. чрез адвокат С. Б. против Л. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С.
и Р. Л. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., с които се иска да се признае за установено по
отношение на ответника Л. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., че не е собственик на
Поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет
и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/ по КККР на с. Е., общ.
Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот с. Е., п.к. 2726, с площ от 824 кв.м. /осемстотин двадесет
и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 217 /двеста и
седемнадесет/, при граници/съседи: поземлени имоти с идентификатори: №27231.501.216,
№27231.501.411, №27231.501.221, №27231.13.2, 27231.501.219, тъй като не е придобил
същия по давност, както и че не е собственик на Сграда с идентификатор № 27231.501.217.1
/двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и
седемнадесет, точка, едно/ по КККР на с. Е., общ. Благоевград, област Благоевград,
одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год. на ИД на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно,
точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/, с адрес: с. Е., общ. Благоевград, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 38 кв.м. /тридесет и
осем квадратни метра/, брой етажи 1 /един/, при съседи: от всички страни дворно място -
26
поземлен имот № 27231.501.217, тъй като не е придобил същата по давност и тъй като
същата не е съществувала като годен предмет на правото на собственост към момента на
съставяне на констативния нотариален акт; ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Р. Л. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., че не е собственик на
Поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет
и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет/ по КККР на с. Е., общ.
Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот с. Е., п.к. 2726, с площ от 824 кв.м. /осемстотин двадесет
и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 217 /двеста и
седемнадесет/, при граници/съседи: поземлени имоти с идентификатори: №27231.501.216,
№27231.501.411, №27231.501.221, №27231.13.2, 27231.501.219, тъй като е придобила имота
от не собственик и да се прогласи за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том
I, per. № 5613, дело №128 от 2022 год. по описа на Нотариус М. Г.-К., в частта относно
Сграда с идентификатор № 27231.501.217.1 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и
едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и седемнадесет, точка, едно/ по КККР на с. Е.,
общ. Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед №РД18-35/29.06.2015 год. на
ИД на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № 27231.501.217 /двадесет и
седем хиляди двеста тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, двеста и
седемнадесет/, с адрес: с. Е., общ. Благоевград, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ от 38 кв.м. /тридесет и осем квадратни метра/, брой етажи
1 /един/, при съседи: от всички страни дворно място - поземлен имот № 27231.501.217,
поради невъзможен предмет, както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен
Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти на
основание давностно владение №137, том I, per. №5389, дело №124/2022 год. по описа на
Нотариус М. Г.-К..
ОСЪЖДА Б. К. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Б. със съдебен адрес гр. Б. чрез
адвокат С. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С. сумата от 1900,
00 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. К. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. Б. със съдебен адрес гр. Б. чрез
адвокат С. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Л. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С. сумата от 2000, 00
лв. /две хиляди лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Благоевград в едноседмичен срок, считано от съобщаването на страните.
Препис от същото да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
27