№ 438
гр. София, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110121067 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ с правно основание чл. 5, пар. 1, б. „в“ във връзка с чл. 7, пар. 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004.
Ищецът М. И. М. твърди, че е имал бордна карта за въздушен превоз с полет FB983 по
маршрут летище София – летище Бургас на 19.07.2024 г., като ответникът изпълнил
посочения полет с над три часа закъснение. Сочи, че е изпратил до ответника извънсъдебна
покана на 20.07.2024 г. за заплащане на дължимото обезщетение съгласно регламента, но
плащане не постъпило.
Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че
същият дължи на ищеца сумата в размер на 488,96 лв., равностойност на 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB983 по маршрут летище София –
летище Бургас на 19.07.2024 г., ведно със законната лихва считано от 24.10.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2024 г. по ч.гр.д. 63560/2024 г. по описа на СРС, 175-ти
състав. Претендира разноски.
Ответникът „България Еър“ АД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че в
случая са налице извънредни обстоятелства, които освобождават превозвача от отговорност,
като в тази връзка сочи, че полетът е закъснял поради удар на птица в корпуса на
въздухоплавателното средство с рег. знак LZ-BUR, което наложило полетът да се изпълни от
друго въздухоплавателното средство с рег. знак LZ-VAR. В допълнение излага, че липсват
доказателства относно явяване на ищеца на регистрационното гише навреме. Ответникът
оспорва претенцията на ищеца за присъждане на адв. възнаграждение, като релевира и
възражение за прекомерност. Моли съда да отхвърли предявени иск. Претендира разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приет като писмено доказателство самолетният билет (бордна карта) на М.
И. М. за въздушен превоз с редовен вътрешен полет, опериран от България Еър. Билетът е
издаден за полет № FB983, по маршрут летище София (SOF) – летище Бургас (BOJ), с дата
на полета 19.07.2024 г. В бордната карта е посочено името на пътника – MADZHARSKI / M,
както и номер на електронния билет 623240509382401, което индивидуализира превозното
1
правоотношение. Съгласно съдържанието на билета, планираният час за качване/излитане е
19:35 ч., като на пътника е определено място 15F, изход B2 и икономична класа. В билета
изрично са посочени началната и крайната дестинация, идентификационният номер на
полета и датата, което удостоверява наличие на потвърдена резервация и допускане на
пътника до превоза. Документът представлява официално доказателство, че ищецът се е
явил като пътник по конкретния полет и е бил приет за превоз от въздушния превозвач.
Между страните е разменена електронна кореспонденция, представляваща извънсъдебно
уведомление и покана за доброволно изпълнение, отправена до опериращия въздушен
превозвач България Еър във връзка със закъснение на полет № FB983 от 19.07.2024 г.
Съобщението е изпратено на 20.07.2024 г., като предметът на имейла е ясно обозначен:
„Monetary compensation pursuant Regulation (EC) 261/2004 / Парично обезщетение съгласно
Регламент (ЕО) 261/2004“. В съдържанието на имейла изрично е посочено, че подателят
действа като пълномощник на пътника М. И. М., на когото е възложено да претендира
дължимото обезщетение от името на пътника. В писмото са индивидуализирани всички
релевантни данни за претенцията, а именно:номер на полета: FB983; дата на полета:
19.07.2024 г.; маршрут: София (SOF) – Бургас (BOJ); основание на иска: закъснение над 3
часа до крайната дестинация; размер на претендираното обезщетение: 250 евро, съгласно чл.
7 от Регламент (ЕО) № 261/2004; данни за пътника и номер на електронния билет. В имейла
изрично се заявява, че след проверка на обстоятелствата не са установени извънредни
обстоятелства, които да освобождават въздушния превозвач от отговорност. На ответника е
предоставен 14-дневен срок за доброволно заплащане на дължимото обезщетение по
посочена банкова сметка, като е отправено и изрично предупреждение, че при неизпълнение
ще бъдат предприети последващи правни действия, включително сезиране на компетентните
органи и съд.
По делото са приети като писмени доказателства представените от ответника вътрешни
рапорти и електронна кореспонденция, удостоверяващи настъпването на събитие „удар от
птица“ (bird strike) спрямо въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BUR,
използвано от ответника България Еър. От представените документи се установява, че след
кацане на самолет LZ-BUR на летище София при предходен полет е констатирана повреда
вследствие на удар от птица, поради което въздухоплавателното средство е обявено за AOG
(Aircraft on Ground), т.е. негодно за последваща експлоатация.
В тази връзка са представени и имейли от технически персонал (вкл. Lufthansa Technik
Sofia Ltd.), от които се установява, че констатираната повреда е извън допустимите
експлоатационни лимити и е наложила извеждане на самолета от експлоатация.
Приети по делото са и разпечатки от специализираната система за планиране „NetLine“,
използвана за оперативно планиране на полети, която по твърденията му е международно
стандартизирана и контролирана. От тези разпечатки се установява, че процесният полет
FB983 / 19.07.2024 г. (София – Бургас) първоначално е бил планиран за изпълнение с
въздухоплавателно средство LZ-BUR, но поради настъпилия bird strike е бил изпълнен с
друго въздухоплавателно средство – LZ-VAR. В системата е отразена и причината за
закъснението, обозначена с код DL 93, както и времевите параметри на закъснението.
Приети са подробни справки за движението на въздухоплавателните средства,
включително часове на излитане и кацане, ротации, смени на самолети и екипажи. Тези
справки целят да установят причинно-следствената връзка между настъпилото извънредно
събитие (удар от птица) и закъснението на процесния полет.
В обяснителна справка за стандартните кодове на IATA за закъснения, в която код 93 е
разяснен като закъснение е посочено, че то се дължи на смяна (ротация) на
въздухоплавателно средство или късно пристигане на самолет от предходен полет. С тази
справка ответникът цели да обоснове, че закъснението на процесния полет е резултат от
последиците от извънредното събитие, а не от обичайна оперативна дейност.
От правна страна съдът намира следното:
Подадената искова молба е редовна, а предявените с нея искове са частично допустими.
2
В исковата молба е формулиран петитум, с който ищецът е поискал да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на адв. Г. Д. сума в размер на 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Според т. 10в от Тълкувателно
решение № 4/18.04.2014 г. на ОСГТК на ВКС липсват процесуални предпоставки за
предявяване на иск за установяване дължимостта на адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, тъй като исковият съд дължи произнасяне по тях при
евентуалното му уважаване. Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено
в посочената част от исковата молба.
В останалата си част искът се явява процесуално допустим.
Правото на обезщетение при голямо закъснение на полет се урежда от Регламент (ЕО) №
261/2004. Съгласно трайно установената практика на Съда на Европейския съюз, закъснение
от три или повече часа до крайния пункт на кацане приравнява положението на пътниците
на това при отмяна на полет и поражда право на обезщетение по чл. 7 от Регламента, освен
ако въздушният превозвач докаже наличието на освобождаващи от отговорност извънредни
обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от същия.
В тежест на ответника е да установи кумулативно както наличието на извънредно
обстоятелство, така и обстоятелството, че това събитие не е могло да бъде избегнато, дори
ако са били взети всички разумни мерки. Недоказването на който и да е от тези елементи
води до ангажиране на отговорността му за изплащане на обезщетение.
Ответникът основава защитата си на твърдение, че закъснението на процесния полет е
резултат от удар на птица в корпус на въздухоплавателно средство, използвано при
предходен полет, което е довело до обявяването му за негодно за експлоатация и последваща
смяна на самолета. Съдът приема, че по принцип подобно събитие може да представлява
извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента. Това обаче не освобождава
автоматично превозвача от отговорност, тъй като следва да се изследва дали конкретното
закъснение е пряка и неизбежна последица именно от това събитие.
В конкретния случай от представените доказателства се установява, че ударът от птица
не е настъпил при изпълнение на самия процесен полет, а при предходна ротация.
Закъснението на полет FB983 е резултат от организационни действия на ответника – смяна
на въздухоплавателно средство и пренареждане на полетната програма. Тези последици
представляват част от оперативното управление на въздушния превозвач и по своята
същност са присъщи на нормалното упражняване на дейността му.
В решението Wallentin-Hermann Съдът на ЕС изяснява, че освобождаването от
обезщетение по чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 не настъпва „автоматично“ при
всяко извънредно събитие, а само ако превозвачът докаже, че закъснението/отмяната не е
могло да бъде избегнато, дори при предприемане на мерки, „подходящи към ситуацията“,
т.е. мерки, които към момента на настъпване на извънредните обстоятелства са били
технически и икономически изпълними за конкретния превозвач. Съдът поставя и предел на
това задължение: от превозвача се изисква да покаже, че дори ако беше мобилизирал всички
свои ресурси (персонал, техника/оборудване и финансови средства), пак обективно не би
могъл да предотврати последиците от извънредното събитие, освен ако не направи
„непоносими жертви“ с оглед капацитета на предприятието в съответния момент. Този
критерий е ключов: той изисква конкретно доказване „по случая“, а не общо позоваване на
затруднения, и едновременно с това отхвърля тезата, че превозвачът е длъжен да поема
неограничени разходи; мерките трябва да са реалистични и изпълними, но да отразяват
максимално възможното усилие в рамките на капацитета на превозвача.
Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, че е положил всички
разумни мерки за ограничаване на закъснението под прага от три часа. Липсват данни за
наличието или липсата на резервен въздухоплавателен ресурс, за опити за алтернативна
организация на полета или за други конкретни действия, насочени към минимизиране на
последиците за пътниците. Общи твърдения за ограничен флот и икономически
възможности не могат да заместят изискуемото от Регламента пълно и главно доказване.
3
Самият ответник сочи като причина за закъснението код, отнасящ се до смяна или
ротация на въздухоплавателно средство. Подобна причина, макар и обусловена от
първоначално външно събитие, по своя характер представлява оперативен проблем, който
попада в сферата на контрол и организация на въздушния превозвач и не може да бъде
квалифициран като извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004.
В решението Eglītis и Ratnieks СЕС конкретизира как „разумните мерки“ работят в
оперативен план: превозвачът, който иска да се освободи от отговорност, трябва още на
етапа на организиране на полета разумно да предвиди риска от закъснение, който неизбежно
съпътства възможната поява на извънредни обстоятелства, и да организира ресурсите си „в
добър срок“, така че да разполага с определен резерв от време (time buffer) и
организационна гъвкавост, за да може, ако е възможно, да изпълни полета в неговата цялост
след като извънредните обстоятелства отминат. Съдът изрично посочва, че ако при такава
ситуация превозвачът няма никакъв резерв, не може да се приеме, че е взел „всички разумни
мерки“. Същевременно СЕС отказва да въведе универсален „минимум резервно време“ за
всички превозвачи и всички ситуации: оценката е индивидуализирана и трябва да отчита
конкретните обстоятелства, но пак под общия лимит от Wallentin-Hermann – резервът и
мерките не бива да водят до „непоносими жертви“ спрямо капацитета на конкретния
превозвач.
При така установените факти съдът приема, че ответникът не е доказал по несъмнен
начин наличието на извънредни обстоятелства, които да освобождават от отговорност, нито
че процесното закъснение е било неизбежно при полагане на всички разумни мерки.
Следователно са налице всички предпоставки за възникване на правото на ищеца на
обезщетение по чл. 7, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Ответникът релевира възражение, че ищецът не е доказал явяването си на гишето за
регистрация в срока по чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Съдът намира това
възражение за неоснователно. По делото е представена бордна карта и потвърдена
резервация на името на ищеца за процесния полет, като ответникът не твърди и не доказва,
че ищецът е бил „no-show“, че му е отказан достъп до борда или че не е бил превозен.
Напротив, от цялостното процесуално поведение на ответника и от ангажираните от него
доказателства се установява, че процесният полет е бил реално изпълнен и че ищецът е бил
приет за превоз и е достигнал крайната дестинация със закъснение над три часа. При тези
обстоятелства липсата на преки доказателства за точния момент на явяване на гишето за
регистрация не е пречка за възникване на правото на обезщетение, тъй като при голямо
закъснение решаващият релевантен факт е достигането на крайната дестинация със
закъснение от три или повече часа, а не формалното спазване на срока за регистрация, когато
участието на пътника в полета не е спорно.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по
размер и основание.
При този изход на делото право на разноски има ищецът.
Ищецът М. М. иска да му бъдат присъдени сторените разноски за заплатената по
заповедното дело държавна такса в размер на 25 лв. и за исковото производство в размер на
25 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в общ размер на 50 лв.
Ищецът се е представлявал по делото от адв. Г. Д., с която е сключил Договор за правна
защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ответникът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита, че на адв. Д. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. за заповедното производство, тъй като
участието й по делото се е изчерпало с попълване на типизирано заявление. За исковото
производство й се дължат разноски в размер на 100 лв., тъй като участието й по делото се е
ограничило в съставянето на искова молба и прилагането към нея на два броя писмени
доказателства. Адвокатката не е взела участие в откритото съдебно заседание по делото.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 21067/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, 175 състав в частта, с която М. И. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул.
„ЦШ“ № 385, вх. 2, ет. 2, ап. 30 е предявил иск срещу „България Еър“ АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, Аерогара София за
признаване за установено, че ответникът дължи на адв. Г. Д. сума в размер на 400 лв. –
адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 63560/2024 г. по описа на Софийски районен
съд, 175 състав и на него сума в размер на 25 лв. - държавна такса за заповедното
производство като недопустим.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. М., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, бул. „ЦШ“ № 385, вх. 2, ет. 2, ап. 30 срещу „България Еър“ АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, Аерогара София иск с правно
основание чл. 5, пар. 1, б. „в“ във връзка с чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 488, 96 лв., равностойност на
250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB983 по маршрут летище
София – летище Бургас на 19.07.2024 г., ведно със законната лихва считано от 24.10.2024 г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2024 г. по ч.гр.д. 63560/2024 г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Слатина“, Аерогара София да заплати на М. И. М., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, бул. „ЦШ“ № 385, вх. 2, ет. 2, ап. 30 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер
на 50 лв. – заплатена държавна такса за заповедното производство /25 лв./ и заплатена
държавна такса за исковото производство /25 лв./.
ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Слатина“, Аерогара София да заплати на адвокат Г. Д. Д., ВАК с личен №
********* и адрес на кантората й: гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“ № 11А, офис 43 на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сума в размер на 150 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство /50 лв./ и в исковото /100 лв./.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5