№ 9280
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110154458 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Г. И. В., ЕГН ********** и Е. И. В., ЕГН ********** осъдителни
искове с правни основания чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответниците, както следва:
Г. И. В. да заплати на Топлофикация София ЕАД ½ от главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.
в имот, находящ се в гр. София, (адрес) в размер на 14,19 лв. за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
13.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 28.08.2024 г. в размер на 3,58 лв.
Е. И. В. да заплати на Топлофикация София ЕАД ½ от главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г.
в имот, находящ се в гр. София, (адрес) в размер на 14,19 лв. за периода от
01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
13.09.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 28.08.2024 г. в размер на 3,58 лв.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответниците дължат претендираните суми, в качеството на потребител на
1
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, като цената на услугата за
дялово разпределение не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника Е. И. В., с който се оспорват предявените
искове като неоснователни. Позовава се на отказ от наследство.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е
постъпил от страна на ответника Г. И. В..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба
на държавен имот (л. 85) се установява, че на 13.11.1996 г. Ц. В. е придобил
правото на собственост върху процесния апартамент № 61, находящ се в в гр.
София, (адрес).
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници Ц. В. е
починала през 2012 г., т.е. преди исковия период и нейни наследници по закон
са двамата ответника като нейни деца.
2
Към отговора на исковата молба от ответницата Е. В. е представено
удостоверение за отказ от наследството на Ц. В.. Не се твърди и не са
представени доказателства другият ответник Г. В. да е направил отказ от
наследство.
При съвкупния анализ на целия доказателствен материал СРС достига
до еднозначен правен извод, че ответницата Е. В. не е придобила правото на
собственост върху процесния имот, поради извършен отказ от наследство и
няма качеството на потребител на топлинна енергия. Поради изложеното
исковете спрямо нея са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
При съвкупния анализ на целия доказателствен материал СРС достига
до еднозначен правен извод, че ответникът Г. В. е придобила правото на
собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство
през 2012 г., преди исковия период.
Не се спори и се установява от приетите писмени доказателства по
делото, че процесният апартамент е топлоснабден.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
3
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
При така установените факти съдът достига до еднозначен правен извод,
че ответникът Г. В. има качеството на потребител на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
4
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника Г. В. за претендираната сума за главница.
Поради основателност на главния иск, съдът намира за основателен
акцесорният иск за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът и
ответникът Е. В..
Ответникът Е. В. не претендира разноски и не твърди да е сторила
5
такива, поради което не следва да й се присъждат.
На ищеца следва да му се присъдят разноски в размер на 75 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Г. И. В., ЕГН **********
да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на
14,19 лв., представляваща ½ от главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр.
София, (адрес) ведно със законна лихва за периода от 13.09.2024г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2021г.
до 28.08.2024 г. в размер на 3,58 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Е. И. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на Е. И. В. да заплати на Топлофикация София ЕАД сумата в
размер на 14,19 лв., представляваща ½ от главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в гр. София, (адрес) ведно със законна лихва за периода от
13.09.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода
от 15.09.2021г. до 28.08.2024 г. в размер на 3,58 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. И. В., ЕГН ********** да
заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 75
лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Директ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6