№ 51
гр. Шумен , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500260 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.250, ал.3 вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260222 от 12.05.2021г. по гр.дело №663/2020г. ШРС е оставил без
уважение молбата на „Електроразпределение Север“АД-гр.В., представлявано от А.А.К.,
Р.Г.Л. и Г.К., чрез адв.Б.Г. при ШАК, за допълване на решение №260201/23.04.2021г. по
същото дело.
Недоволно от решението №260222 от 12.05.2021г. останало ищцовото дружество,
което го обжалва. Правилен се явявал изводът на съда, че не се касаело за евентуален иск, а
за евентуално искане-ако не бъде присъдена цялата заявена по иска сума, да бъде присъдена
по-малката, съобразно преизчисленията на вещото лице по комплексната СТЕ на база най-
ниската цена за покриване на технологичен разход , но неправилно било прието, че след
като бил отхвърлен искът за цялата сума, то неоснователен бил и искът за по-малката сума,
включена в исковата претенция. Подобен извод не почивал нито на закона, нито на
събраните по делото доказателства. Моли, обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него бъде постановено друго, с което искането им за допълване на решението бъде уважено,
като бъде постановено ново решение, с което претенцията им бъде уважена до размер на
2386.53лв.-главница и 70.27лв.-мораторна лихва върху нея за периода от падежа на фактура
№**********/01.10.2019г./11.10.2019г./ до 24.01.2020г..
Въззиваемата страна не взема становище по така депозираното искане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна,
1
поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Производството по гр.д.№90/2011г. на ШРС е образувано по искова молба на
„Електроразпределение Север“АД-гр.В. срещу Д. П. П. за установяване дължимостта на
сумата 2961.47лв.-главница за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура
№**********/01.10.2019г. за периода 10.09.2015г.-10.07.2019г. за обект на потребление:
гр.Ш., ул. №..., с абонатен №********** и клиентски №**********, сумата 86.38лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на фактурата-11.10.2019г. до
24.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
С решение №260201/23.04.2021г. по настоящото дело, първоинстанционният съд е
отхвърлил така предявените установителни искове.
На 23.04.2021г. ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител адв.Б.Г. при
ШАК, е депозирало молба за допълване на решението , тъй като в съдебното решение от
23.04.2021г. липсвало произнасяне по искането им, направено в условията на евентуалност-
да се уважи иска до размер на 2386.53лв. за главницата и 70.27лв. мораторна лихва,
съобразно изчисленията на вещото лице, получени с прости математически
операции/умножавайки цялото допълнително фактурирано количество ел.енергия от
17513кВч по най-ниската цена за покриване на технологичен разход/.
С атакуваното решение №260222 от 12.05.2021г. по гр.дело №663/2020г. ШРС е
оставил без уважение молбата на „Електроразпределение Север“АД-гр.В., представлявано
от А.А.К., Р.Г.Л. и Г.К., чрез адв.Б.Г. при ШАК, за допълване на решение
№260201/23.04.2021г. по същото дело. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
искането за евентуалното присъждане на 2386.53лв. главница и 70.27лв. лихва не
представлява предявен евентуален иск и доколкото с решението от 23.04.2021г. е прието, че
първоначално предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по заявения с исковата
молба размер, който включва и по-малката сума, искането за допълване на решението е
неоснователно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл.250, ал.1 от ГПК дава възможност страната да поиска да бъде
допълнено решението, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът
не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други
искания, които са свързани с главния предмет на делото (например присъждането на
2
плодове, съдебни разноски или на законна лихва/. Или. на допълване подлежи диспозитивът,
който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт.
В случая не е налице нито една от сочените хипотези. С решение №260201/23.04.2021г.
съдът се е произнесъл по заявените претенции с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване дължимостта на сумата 2961.47лв.-главница за консумирана и незаплатена
ел.енергия по фактура №**********/01.10.2019г. за периода 10.09.2015г.-10.07.2019г., т.е по
целия спорен предмет. Направеното в последното/четвърто/ съдебно заседание искане в
условията на евентуалност-да се уважи иска до размер на 2386.53лв. за главницата и
70.27лв. мораторна лихва, съобразно изчисленията на вещото лице, получени с прости
математически операции въз основа на най-ниската цена за покриване на технологичен
разход, не представлява изменение на иска чрез предявяване на нов установителен иск при
условията на евентуалност, при наличието на какъвто съдът следва да се произнесе в случай
на отхвърляне на първоначалния иск/сбъдване на процесуалното условие за неговото
разглеждане/. На практика страната заявява съгласие, ако заявената й претенция не бъде
уважена в пълния предявен размер, да бъде уважена в по-малък такъв. Доколкото с
решението си съдът се е произнесъл досежно неоснователността на претенциите за
дължимостта на суми за главница и лихва в по-голям размер/в обхвата на който безспорно
влиза по-малкият такъв/, приемайки, че не е налице основание за дължимостта на такива
изобщо/в какъвто и да е размер/, то не се следва отделен диспозитив за претенциите в по-
малкия им размер.
Предвид изложеното и обжалваното решение, с което е отказано допълване на
решението от 23.04.2021г. се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Доколкото жалбоподателят не е внесъл следваща се държавна такса с жалбата си
срещу обжалваното решение, постановено в производството по чл.250 от ГПК, то същият
следва да бъде осъден да заплати тава в размер на 25лв. по сметка на ШОС.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260222 от 12.05.2021г. по гр.дело №663/2020г. на ШРС,
постановено в производството по чл.250 от ГПК , с което е оставена без уважение молбата
на „Електроразпределение Север“АД-гр.В., адрес на управление:В. ..., ЕИК, представлявано
всеки двама от членовете на управителния съвет А.А.К., Р.Г.Л. и Г.К., чрез адв.Б.Г. при
ШАК, съдебен адрес: гр.Ш..., за допълване на решение №260201/23.04.2021г. по същото
дело.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД-гр.В., представлявано от А.А.К., Р.Г.Л. и
3
Г.К., чрез адв.Б.Г. при ШАК, да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на
25лв..
На основание чл.250, ал.3 вр. с чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4