РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Търговище, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500044 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. В. Г., ЕГН **********, от
гр.******** и Р. В. М. с ЕГН ********** от гр. ********, чрез адв.Р. Д. - АК
********, против решение № 565/09.12.2024 г. по гр.д. № 999/2023 г. по описа
на РС- Търговище, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от
жалбоподателите Д. Г. и Р. М. против ответницата С. П. С., ЕГН **********
от гр.******** иск за сумата от 46 000 лв., представляващи стойността на
подобрения в делбения имот, като неоснователен; както и В ЧАСТТА, с
която е уважен изцяло предявения иск от С. С., като жалбоподателите СА
ОСЪДЕНИ да й заплатят: сумата от по 1 559 лв. ( общо 3118 лв.),
представляваща припадащата им се част от разходите за погребението на
наследодателя ИМ Ц. Й. Ц сумата от по 1 494,50 лв., представляваща
припадащата им се част от изплатените от С. вноски по договор за ипотечен
кредит, както и направените разноски в размер 430 лв., на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Считайки решението в обжалваната му част за неправилно,
1
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
в противоречие с трайната съдебна практика, жалбоподателите молят за
отмяната му уважаване на претенцията им по сметки - иск до размера
14 548.95 лв., съграсно заключението на вещото лице (уточнено с молба вх. №
686/13.02.25 г.). Претендират разноски.
В жалбата са изложени оплаквания, че при възприемане на фактическата
обстановка, първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните
доказателства и е направил изводи въз основа на негови лични предположения
с оглед на конкретните доказателства по делото и е неглижирал именно тези
доказателства, доказващи част от предявените от жалбоподателите претенции
по сметки. В частта по уважената претенция по сметки на ответницата С. С.,
според жалбоподателите, съдът също е направил грешен извод, с доводи
относно разговори между страните по повод заплащане разходите по
погребението на наследодателя им Ц. Ц. – техен вуйчо; излагат съображения
за завишен размер на този разход, предвид цените в гр. Търговище; както и
съображения за недължимост от тяхна страна на припадаща им се, като
наследници на Ц., част от изплатените от ответницата вноски по кредита, за
чието изплащане от ответницата не оспорват, но възразяват, че е налице
уговорка между страните С. да заплаща вноските по кредита, а вместо/за
припадащата им се за плащане част от заема – ответницата да ползва целия
апартамент.
В писмения отговор по чл. 263 ГПК ответницата по жалбата С. П. С.
оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, с изложени доводи и съображения, че постановеното решение
е правилно, обосновано и в рамките на закона, без допуснати от съда
процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Възразява, че изложените
твърдения в жалбата по повод на заема, за наличието на уговорка за
приспадане от наема, дължим от С. за ползване на апартамента, се заявяват за
първи път едва с въззивната жалбата.
В с.з. страните въззивниците поддържат жалбата си, а ответницата –
представения писмен отговор.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивът приема следното:
Жалбата е допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе
предвид следното:
2
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 45/08.02.2024 г. по гр.д. № 999/23 г. по описа
на РС – Търговище между Д. В. Г., Р. В. М. и С. П. С. на описания в решението
недв.имот, находящ се в гр. Търговище,ул. „Д. Груев“ № 9, ет.1 и
представляващ самостотятелен обект в сграда – жилище, апартамент, ведно с
избено и таванско помещениеи идеални части от дв.място (подробно
описани), при квоти по 1/4ид.ч.за Д. Г. и Р. М. и 2/4ид.ч. за С. С..
В срока по чл.346 ГПК и двете страни са предявили искания по сметки.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е изнесъл на
публична продан делбения имот с пазарната цена 84 000 лв.; ОТХВЪРЛИЛ е
искането на С. П. С. от гр.*********, ул.”*********“ № ****, ет.****, за
възлагане на делбения имот в изключителен дял, на осн. чл.349 от ГПК, като
неоснователно; ОТХВЪРЛИЛ е и предявения от Д. В. Г., и Р. В. М. против С.
П. С. иск за сумата от 46 000 лв., представляващи стойността на подобрения в
делбения имот, като неоснователен; ОСЪДИЛ е Д. Г. и Р. М. да заплатят на С.
С. сумата от по 1 559 лв. ( общо 3118 лв.), представляваща припадащата им се
част от разходите за погребението на наследодателя Ц. Й. Ц., сумата от по 1
494,50 лв., представляваща припадащата им се част от изплатените вноски по
договор за ипотечен кредит, както и направените разноски в размер на 430 лв.,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Присъдени са дължимите държавни такси.
Решението, постановено във втората фаза на делбеното производство, в
частта по извършване на делбата, чрез изнасяне на имота на публична продан
на осн. чл.348 от ГПК, като необжалвано, е влязло в сила.
Пред въззивната инстанция, с уточняваща от 13.02.2025 г. по въззивната
жалба, последвано от оттегляне на жалбата срещу отхвърлителната част на
решението по искането на въззивниците по сметки в размер над 14 548.95 лв.
до предявения размер 46 000 лв., производството по делото е прекратено,
обуславящо влизане в сила на решението по сметки в частта по претенцията
на ищците в отхвърлителната му част над 14 648.95 лв. Като необжалвано,
решението е влязло в сила и относно определения от РСТ начин на
извършване на делбата- чрез изнасяне на публична продан на делбения имот.
За да се произнесе по жалбата,съдът съобрази следното:
Своевременно, в първото по делото с.з. след допускане на делбата,
проведено на 21.05.2024 г., страните са заявили искания по сметки:
3
-ищците – за заплатени от техния наследодател Ц. Ц. подобрения в
делбения имот на стойност 55 000 лв., уточнени по пера - за общата сума от 52
000лв., от които първоинстанционният съд е приел за разглеждане искане в
общ размер 46 000 лв., оставяйки не е допуснал до разглеждане искането им за
заплатеното от Ц. обзавеждане в апартамента (6000 лв.);
-ответницата (още в отговора на ИМ, поддържано в осз от 21.05.24г.):
1.за сумата 3118 лв.- претендирани като заплатени от нея, от името и за
сметка на ищците, разходи за погребението на Ц.;
2.за сумата 1494.50 лв. общо, от която по 750 лв. от всеки от ищиците –
представляващи общо ½ ид.ч. от заплатените от нея 2989 лв. (7 бр.анюитетни
вноски, всяка една в размер 427 лв., по Договор за ипотечен жилищен кредит
за закупуване на процесния апартамент, с кредитополучател ответницата и
съдлъжник – починалия Ц.);
3.за сумата 49 745.50 лв. – остатъчното задължения на Цанев по кредита.
С протоколно определение от 21.95.24г. съдът е поставил на разглеждане
искането по сметки на ищците за извършени подобрения в размер 34 000 лв. +
стойността на газовата инсталация в делбения имот 12 000 лв., както и
искането на ответницата по сметки по п.1 и 2 (за 3118 лв. и за 1494.50 лв.).
По фактите:
С нот.акт от 09.02.2023 г. наследодателят на ищците Ц. Ц., поч на
********* г. (негови племенници, съгл.уние наследници, л. 8 от гр.д. №
999/23г. на РСТ) и ответницата С. Г. закупили от Р. М. С. недв.имот-жилище,
апартамент от 55.53 кв.м., ведно с избено и таванско помещение, находящи се
в гр.Търговище, ул. Дамян Груев № 9, ет.1, за сумата 30 000 лв., за която в
нот.акт е посочено, че ще бъде изплатена на продавача изцяло по банков път
въз основа на отпуснат кредит на купувача С. Г. от Банка „ДСК“ АД, като
сумата, отпусната от Банката, ще бъде изплатена на продавача след вписване
на договорна ипотека в полза на банката и издаване на удостоверение за
тежести, от което да е видноу, че Банка ДСК АД е първа по ред кредитор. По
делото е представен договор за ипотечен кредит от 08.02.23 г. между Банка
ДСК АД-кредитодател, С. Г.-кредитополучател и Ц. Ц.-съдлъжник за сумата
75 000 лв., преведена от банката на 15.02.2023 г. по откритата на 15.02.23г.
банкова сметка в ДСК с титуляр С. Г. и сътитуляр Ц. Ц. Видно от
представеното извлечение о тази сметка (л. 27-28) в периода 25.02.23г. –
4
25.08.23 г. в изпълнение на ДБИК са преведени 7 анюитетни вноски в размер
на по 426.92 лв., или общо 2988.44 лв. Представени са по делото и квитанция
към ПКО от 27.02.23г. за сумата 1699 лв., и ф-ра от 04.04.23 г. с касов бон от
същата дата за сумата 1419 лв. (общо 3118 лева), заплатени от ответницата на
„Реквиеми“ ЕООД, ЕИК ********* с посочено основание: стоки и услуги за
погребението на Ц. Ц.“.
Ищците са се позовали на представено извлечение от банковата сметка
на наследодателя им Ц. (л.12), удостоверяващо двукратно теглене на суми на
09.02.2023 г.: на каса сумата 15 000 лв. и превод от сметката на Ц. по сметката
на продавачката по нот.акт за продажа от 09.02.23 г. – Р. С. на сумата 40 000
лв., с посочено основание: „ПОДОБРЕНИЯ, РЕМОНТ, ОБЗАВЕЖДАНЕ
ДАМЯН ГРУЕВ 9, ЕТ.1“.
От приетото заключение на СТЕ е установено, че пазарната стойност на
делбеният имот е 84 000 лв., а съгласно допълнителната СТЕ – стойността на
претендираните от ищците подобрения (подробно посочени в
обстотялствената част на експертизата) е 14 584.95 лв. с ДДС и включени труд
и материли, стойността на тези подобрения са увеличили пазарната цена на
имота с около 10 000 лв., които подобрения са отчетени при определяне
пазарната цена на имота (84 000 лв.). Не се спори от страните, че въпросните
ремонти и подобрения са били направени от предишните собственици на
апартамента.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Във втората фаза на делбата онези съделители, които желаят
разпределението на реалните части от съсобствеността или полученото от тях
парично уравняване да се отклони (очевидно в тяхна полза) от признатото за
установено в решението, с което е приключила първата фаза, могат да
предявят исковете си (искания за сметки), за да бъде променено вече
установеното съотношение. Тук не става дума за промяна на дяловете
(квотите), установени с влязлото в сила решение на делбения съд, с което е
приключила първата фаза. Касае се за допълнителни обстоятелства, които
обуславят вземания на един или някои от съделителите спрямо друг или други
от съделителите. Тези вземания следва да бъдат отчетени от съда във втората
фаза, за да бъде извършено справедливо разпределение, с което всички
5
претенции на съделителите, произтичащи от съсобствеността да бъдат
разрешени в рамките на едно и също производство, т.е. да се ликвидира
необходимостта от последващи съдебни процеси.
По искането по сметки на ищците.
От представеното извлечение от банковата сметка на наследодателя на
ищците се установява, че Ц. е заплатил по банков път на продавачката на
процесния апартамент Р. М. С. сумата от 40 000 лв. с посоченото основание
„подобрения, ремонт, обзавеждане“ в делбения имот. Претенцията на ищците
е за направените в имота подобрения, като е било безспорно между страните,
че въпросните подобрения не са извършвани от починалия, а са били
извършени в имота отпреди неговото закупуване. В допълнителната СТЕ
претендираните от ищците подобрения са изчислени на обща стойност 14
584.95 лв., подробро описани от вещото лице в Приложение 1 към
експертизата. Доколкото имотът е купен ведно с подобренията, то стойността
на същата е част от продажната цена, заплатена от купувачите съгласно
посоченото в нотариалния акт. Ищците не твърдят това да са подобрения
направени от техния наследодател в процесното жилище, от друга страна не
твърдят и не са представени доказателства посочената в нотариалия акт
продажна цена да е била уговорена между продавача и купувача в различен
размер, поради което и искането им по сметки за заплащане на сумата от 14
584.95 лв., претендирани като заплатени от техния наследодател подобрения в
имота (смяна на ПВЦ дограма, 5 бр.интериорни и входна врати, смяна на
теракотни и фаянсови плочки и ремонт в баня и тоалетна, малиниран паркет,
газифициране на жилището) е неоснователно. В тази си част решението, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По исканията на ответницата:
1.Не се спори по делото, установява се и от писмените доказателства, че
за погребението на Ц. ответницата е заплатила сумата 3118 лв. Съгласно чл.
31 и сл. от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредната дейност
на територията на община Търговище (посл.изм. 27.05.21 г.), „близките на
починалото лице“ (съгласно употребеното в чл. 31, ал. 1 от Наредбата
понятие) са тези, които следва да предприемат различни действия, необходими
за да бъде разрешено и извършено погребение на починало на територията на
община Търговище лице. Тук разпоредбата не касае само и единствено
6
законните наследници, а събирателното понятие „близки“, сред които в случая
е и ответницата, като живееща приживе с Ц. Ц. в съжителство (вж.заявеното в
нейната молба на л. 64). Тази искова претенция намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Въззивът намира, че в
настоящия случай следва да намери приложение чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. Като
пример за изпълнение на нравствен дълг съдебната практика посочва и
заплащането на „разходите за погребение и за струвания“. Когато те са
извършени в съгласие с изискванията на морала, те не са лишени от
основание. Изпълнението е съзнателно, ако лицето осъзнава, че поведението
му отговаря по съдържание на съществуващ в обществото морален дълг.
Заплащайки цялата сума по погребението, ответницата е изпълнила свой
морален дълг като едно от близките лица на починалия ведно с неговите
законни наследници, съответно сторените разходи за погребението следва да
бъдат поети от всички страни по делото по равно, обуславящо основателност
на тази претенция по сметки в частта й в размер 2 078.66 лв. (2/3 от 3118 лв.).
По делото не са събрани доказателства в подкрепа на заявеното от
ответницата, че е осъществила заплащането на цялата сума от името и за
сметка на ищците. И двете страни не са ангажирали гласни доказателства по
твърденията и възраженията си. Оспорването от страна на ищците относно
прекомерност на претендираната сума също не е подкрепено с каквито и да
било доказателства, а в същото време представените писмени доказателства за
плащане от страна на ответницата не са оспорени, като писмен документ.
Недоказано е останало и твърдението на ищците, че част от сумата за
погребението ответницата е изтеглила с банковата карта на Ц. (пред РСТ се
сочи изтеглена сума 1500 лв.- л.67, във въззивната жалба – 1000 лв.-л.5).
Относно възражението им, че ответницата е ползвала и ползва сама
процесното жилище, същите не са предявявали искания по сметки по чл. 31,
ал. 2 ЗС, респ.не са заявявали прихващане на насрещно дължими суми.
2.По искането по сметки за заплащането на сумата 1494.50 лв. –
представляваща ½ от изплатените от ответницата вноски за погасяване на
кредита по договора за ипотечен банков кредит от 08.02.23 г., изтеглен от
ответницата, като кредитополучател, подписан и от починалия, в качеството
на съдлъжник, обуславящо солидарната им отговорност за задълженията по
кредита, въззивът намира следното:
От представения нотариален акт от 09.02.23 г. се установява, че
7
процесният имот е закупен от наследодателя на ищците и от ответницата за
сумата от 30 000 лв., изплатени на продавачката след отпускане на банковия
кредит и вписване на договорна ипотека в полза на ДСК. От извлеченията от
банковата сметка на ответницата, по която е преведена сумата от 75 000 лв.
(по ДБК) е видно, че месечната вноска, която същата внася за погасяване на
кредита е в размер 426,92 лв., както и че за 7-месечния период от 25.02.2023г.
до 25.08.2023 г., предмет на предявената и поставена на разглеждане
претенция на ответницата, последната е погасила 7 месечни вноски на обща
стойност 2988.44 лв., от които, предвид солидарната отговорност между нея и
наследодателя на ищците, последните следва да й заплатят ½ от тази сума,
възлизаща на 1494.22 лв., т.е. по 747, 11лв. всеки един от тях. Макар именно в
размер 1 494.50 лв. да е приета тази претенция по сметки (съгласно
протоколно определение от 21.05.2024 г. (стр. 5 от протокола, л. 69), както в
мотивите, така и в диспозитива на обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че
дължимата от ищците на ответницата сума е в размер на по 1494,50 лв.,
каквато и е присъдена с решението. Въззивът намира, че е налице произнасяне
„свръх петитум“ в частта над сумата от 1494.50 лв., поради което и в тази му
част решението, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, отменено в
останалата част по това искане, като всеки един от ищците следва да бъде
осъден да заплати на ответницата сумата от по 747, 11 лв. – представляваща
припадащата им се част от заплатените от ответницата 7 месечни вноски по
кредита за периода 25.02.23г.-25.08.2023г., на осн.чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид частично други мотиви и краен резултат
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, респ. изменено в
посочените части, съобразно изводите на въззивната инстанция.
По разноските за първа инстанция:
И двете страни са претендирали разноски.
В производството по делбата важи специалната норма на чл. 355 ГПК,
като предвид и установената съдебна практика (Определение №
512/19.11.2010г. на ВКС по гр.д. № 411/2010г.,І г.о.), имайки предвид всяка
една от претенциите по сметки и нейното отхвърляне, респ. уважен размер,
съответната страна дължи заплащане на д.т. 4% върху размера. В случая
д.такси са предварително внесени. Ответницата не е искала изменение на
решението в частта за разноските, поради което и при съобразяването им,
8
съдът приема, че по искането по сметки същата е направила разноски в общ
размер 380 лв.: заплатената д.такса по тях и за в.л. (180 + 200), от които
съобразно уважените претенции – основателни 294,36 лв. Ищците са
представили доказателства за заплатени разноски: д.т.1960 лв. и 200 лв. за
СТЕ по тяхната претенция по сметки (отхвърлена, поради което и не им се
дължат тези разноски) и за заплатено адв.възнаграждение 1200 лв., като в
ДПЗС (л.3) не е посочено каква част от него е за защита в производството по
делба и каква за защита по исканията по сметки, а и договорът е с предмет
цялото производство по допускането и извършването на делбата, предвид и
минималното адв.възнагр.във всяка фаза - 1500 лв. (чл. 7, ал. 4 НМРАВ,
действаща към него момент), съдът приема че ищците не са заплащали
адв.възнаграждение за исканията по сметки. Предвид изложеното, решението
следва да бъде отменено в частта за разноски в размер над 294.35 лв. до
присъдения размер 430 лв.
По разноските за въззивното производство:
При обжалване на решението в частта досежно исканията по чл.346 ГПК
се дължи отделна такса, която следва да бъде изчислена съобразно размера на
обжалваемия интерес. Претенциите по сметки, които възникват по повод на
съсобствеността, по съществото си представляват самостоятелни искови
претенция, които могат да се предявят и в отделни производства, но за
процесуална икономия се разглеждат в делбеното производство. Като
самостоятелни искови претенции, те следва да отговарят на условията за
валидно предявяване на исковете, вкл. и досежно дължимите държавни такси
по чл.1 от ТДТГПК с тази разлика, че държавните такси се изчисляват и
присъждат със съдебното решение, в което съдът ги разглежда.
За въззивната инстанция ищците са направили разноски в размер 1500
лв. адв.възнаграждение, д.т.1072.25лв. Ответницата не е представила
доказателства за разноски. Направила е възражение за прекомерност на
осн.чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид отхвърлените частично претенции на
ответницата по сметки, основателно претендирани са разноски в размер 20.80
лв. (д.такса) и адв.възн. 169.04лв., за защита по отхвърлените частично
претенции на ответницата, при определянето на което съдът съобразява
следното: доколкото в ДПЗС от 16.12.24 г. въззивниците не са разграничили
заплатеното адв.възнаграждение за защита по отхвърлената тяхна претенция и
9
по уваженото искане по сметки на ответницата, съдът приема, че при липса на
други уговорки адв.възнаграждение е платено по равно по двете претенции,
т.е. по 750 лв., като предвид разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ
възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Или общо дължими
разноски във въззивното производство, платими от въззиваемата, 189.84 лв. –
по 94.92 лв. на всеки от въззивниците.
Съобразно предявените размери на исканията по сметки (отделни
осъдителни искове), независимо от частичното оттегляне на въззивната жалба,
но не и на искането им по сметки за подобрения, въззивното решение подлежи
на касационно обжалване по реда на ч. 280 ГПК само в частта по искането на
ищците по сметки за подобрения.
Предвид гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 565/09.12.2024 г. по гр.д. № 999/2023 г. по
описа на РС – Търговище, в ЧАСТТА, с която Д. В. Г. и Р. В. М. са осъдени да
заплатят на С. П. С., ЕГН ********** от гр.********* сумата 1 494.50 лв. –
представляваща приспадащата им се част от заплатените от С. П. С. суми по
договор за ипотечен кредит от 08.02.2023 г., като НЕДОПУСТИМО,
произнесено „свръх петитум“, предвид предявената и поставена на
разглеждане от районния съд претенция по сметки от С. П. С., съгласно
протоколно определение от 21.05.2024 г. по гр.д. № 999/23 г..
ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА в останалата осъдителна част за сумата
1 494.50 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. В. Г. с ЕГН ********** от гр. ******** ул. „*********“
№ ****, вх. ****,ет.****, ап.**** и Р. В. М. с ЕГН ********** от гр. ********,
жк „*********“ ****, вх.****, ет.****, ап.****, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. П. С. с
ЕГН ********** от гр.*********, ул. „*********“ **** общо сумата 1494,22
лв., т.е. по 747, 11 общо лв. всеки един от тях, представляваща припадащата
им се част, като наследници на Ц. Й. Ц., от ½ от изплатените от С. П. С. 7 бр.
месечни анюитетни вноски за периода 25.02.2023 г. – 25.08.2023 г. по Договор
за ипотечен кредит от 08.02.2023 г., сключен между Банка ДСК,
кредитополучател С. П. С. и съдлъжник Ц. Й. Ц., на осн.чл. 436 от ГПК във
вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, като отхвърля иска в размер над 1494, 22 лв. до
10
предявения 1494.50 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ горепосоченото решение и в частта, с която Д. В. Г. и Р. В. М.
са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ на С. П. С. сума в размер над 2078.66 лв. (от по
1039.33 лв. всеки от тях) до присъдената общо 3118 лв. (от по 1559 лв. всеки
от тях) – представляващи припадащата им се част от заплатените от С. С.
разходи за погребение на наследодателя Ц. Ц., на осн.чл.346 ГПК във вр. с
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като вместо него, в тази му част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането по сметки на С. П. С. срещу Д. В. Г. и Р. В. М. за
заплащане на разходи по погребението на Ц. Ц. за разликата над 2078.66 лв. до
претендираната сума от 3118 лв., като неоснователно.
ОТМЕНЯ първоинстанционното решение и в ЧАСТТА за разноските,
присъдени в полза на С. П. С., платими от Д. В. Г. и Р. В. М. в общ размер над
294.36 лв. (всеки от тях по 147.18 лв.) до присъдената сума от общо 430 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 565/09.12.2024 г. по гр.д. № 999/2023 г. по
описа на РС – Търговище, в ЧАСТТА, с която е отхвърлена предявената от Д.
В. Г. с ЕГН ********** и Р. В. М. с ЕГН ********** срещу С. П. С. с ЕГН
********** претенция по сметки по чл. 346 от ГПК за заплащане стойността
на извършени подобрения в делбения имот на стойност 14 548.95 лв., като
правилно и законосъобразно.
Решението в частта, с която е постановено изнасяне на делбения имот на
публична продан и в частта за присъдените държавни такси, като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметка на Д. Г.
и Р. М. за подобрения в отхвърлителната част над 14 548.95 лв. до 46 000 лв., е
влязло в сила, поради оттегляне на въззивната жалба и прекратяване на
въззивното производство по жалбата в тази й част, с протоколно определение
от 31.03.2025 г.
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН ********** да заплати на Д. В. Г. с ЕГН
********** и Р. В. М. с ЕГН ********** разноски за въззивното
производство в размер на по 94.92 лв. на всеки от тях, на осн.чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано САМО в частта му по
претенцията на Д. В. Г. и Р. В. М. по сметки за подобрения, пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок, при наличието на основанията на чл. 280
от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12