РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Русе, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
в присъствието на прокурора П. Й. П.
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20254500500333 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Районна прокуратура Русе
против Решение № 417/1303.2025 г., постановено по гр.д. № 4734 по описа за
2024 г. на Районен съд Русе, в частта, с която Прокуратурата на Република
България, представлявана от и.д. главен прокурор Б. С. с адрес: гр.С., бул.”В.”
№ * е осъдена да заплати на С. С. П. от гр.Русе, кв.”Д.”, ул.”С.” № **, с ЕГН:
********** и със съдебен адрес: гр.Р., ул.”Л.П.” № * – адвокат Е. Н., сумата от
4 000.00 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.04.2023 г. до окончателното й изплащане. Счита същото в обжалваната
част за неправилно като навежда доводи за това, че сумата от 4 000,00 лв е
прекомерно завишена и не отговаря на критерия за справедливост. Излага
доводи за това, че в случая П. несъмнено е оправдан по повдигнатото му
1
обвинение с влязла в сила Присъда № 27 no BHOXД № 726/2021 г. по описа
на РОС, потвърдена с Решение № 126/04.04.2023г.по КНОХД № 160/2023г. по
описа на BKC и влязла в сила на 04.04.2023 г., и това е достатьчно основание
да се приеме, че тoй е търпял неимуществени вреди отразяващи се върху
неговата чест и добро име в обществото, при кoeтo следва да получи парична
компенсация за същите, но намира, че вредите, кoитo е претърпял не биха
мoгли да се сведат изцялo дo процесуалното поведение на прокуратурата, а дo
голяма степен в напрежението и притесненията, кoитo е изпитал е участвал и
съдът, след като му е наложил санкции.
Въззиваемата срана по жалбата – С. С. П. от гр.Русе чрез своя
процесуален представител адв. Е. Н. - АК гр. Русе е представил писмен
отговор, в който развива доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че
съдът е обсъдил в съвкупност както писмените доказателства, така и
събраните гласни такива и е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди съгласно критериите, преценени на основание чл. 52
ЗЗД, като законосъобразно е приел, че претендираният размер е справедлив и
съответен на претърпяното. Разпитаните свидетели установяват, че П. е приел
обвинението и съдебното преследване с притеснение, огорчение и обида,
накърнено било чувството му на достойнство. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а решението на РРС като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена
в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за
валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
2
след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната
жалба е неоснователна.
По правните въпроси за критериите при определяне размера на
обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от
наказателно преследване и за съблюдаването на принципа за справедливост по
чл. 52 ЗЗД с оглед конкретно установените по делото обстоятелства.
е налице установена съдебна практика (т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и
т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК и множество
решения на състави на ВКС, напр. – решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д. №
1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г.
о., решение № 12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о., решение №
174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о. и др.) В същите се приема, че
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Същевременно, при изграждане на преценката си за справедливия размер
обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съдът следва да съпостави относимите
обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от
тях за сметка на други.
На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в
пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според
вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на
уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в
сферата на професионалната му реализация, както и всички други факти,
които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът
на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на
конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която
засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от
увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка
последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните
3
органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в
страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
За да уважи заявените претенции първоинстационният съд е приел за
доказано по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че в резултат на повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление, за което е бил оправдан, П. е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, поради което са налице основанията за ангажиране
отговнорността на Протуратурата по реда на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ да
обезщети причинените вреди от това обвинение.
За да определи размера на обезщетението съдът е приел, че в
резултат на воденото наказателно производство ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в живеене в продължение на три години
в стрес, притеснение и тревожност, чувство на несигурност, неудобство в
личен и професионален план, промяна в начина на живот. Позова се на
показанията на разпитаните по делото свидетели В. В. Б. и Г. И. С., видно от
които през целия период от време - от привличането на П. в качеството на
обвинаем, до предаването му на съд, постановяване на осъдителна присъда,
обжалването на същата, протест на РОП, той е бил под напрежение. Преди
това не е бил осъждан и не е имал никакви контакти и проблеми с
правораздавателните органи в държавата, работел и се издържал, ползвал се с
добро име сред съгражданите и приятелите си. Предаването му на съд, в
качеството на подсъдим, възприел като обида, огорчение, посрещнал
действията на прокурорите с притеснение. От тези свидетелски показания се
доказва, че от неоснователно повдигнатото на ищеца обвинение и предаването
му на съд, са му били причинени морална болка, страдание и неудобства, за
които следва да бъде обезщетен. Приел е, че за понесените морални болки ,
страдания и неудобства в резултат на несправедливото обвинение, по което е
оправдан, справедливият размер на обезщетяване е 4 000,00 лв, в какъвто е и
претендиран и който е съобразен с критериите, преценени на основание чл. 52
ЗЗД – вида на претърпените неимуществени вреди и периода, през който те са
били търпени.
Като е постановил решение, с което е уважил така предявената
4
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
несправедливо обвинение, съдът е постановил едно правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. Изводите на
първоинстанционният съд се споделят изцяло от настоящата въззивна
инстанция.
Съдебният състав е обсъдил представените, както от ищеца, така и
от ответната страна доказателства във връзка с твърдените от тях относими
към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е
приложил относимите материалноправни норми. Към решението на
първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани
мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени
исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред
настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на
тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което
съдът е достигнал до правилни правни изводи. Поради изложеното и на
основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.
В тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната
страна разноски, но такива не се претендират.
Водим от гореизложеното, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 417/1303.2025 г., постановено по гр.д.
№ 4734 по описа за 2024 г. на Районен съд Русе, в частта, с която
Прокуратурата на Република България, представлявана от и.д. главен
прокурор Б. С. с адрес: гр.С., бул.”В.” № * е осъдена да заплати на С. С. П. от
гр.Русе, кв.”Д.”, ул.”С.” № **, с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Р.,
ул.”Л. П.” №*– адвокат Е. Н., сумата от 4 000.00 /четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2023 г. до окончателното й
5
изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението е влязло в сила в частта, с която искът за обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 6 820,00 лв. е уважен.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6