РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Златоград, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100114 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от Р. А. И., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „Н.“ № . чрез адв. Е.В., служебен адрес: гр. Н. ул. „Ал. С.“ № .
срещу О. Н.представлявана от Б.Р. К. - Кмет, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., ул. „Ал. С.“ №...
Ищцата Р. И. твърди, че е собственик на имот с идентификатор
51319.10.304, в землището на гр. Н. в местността „Д.“ с обща площ 3672 кв.
м, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен Директор на
АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.10.289;
51319.10.355; 51319.10.267;
Твърди, че има горния имот от С. Н. И. баща на нейния съпруг З. С. И.
от 1970 г., доколкото след сключване на брака им този имот им е даден.
Ищцата и покойния и съпруг З. С. И. починал . г. са владеели имота
явно необезпокоявани от никого като свой, а след смъртта на съпруга и е
продължила да владее имота описан по-горе явно и необезпокояван от
никого. Процесния имот е владян от Р. И. като ежегодно от 1970 г. е
обработван като свой, като през годините е засаждала различни
селскостопански култури. Към настоящия момент имота е обработваема нива
в едната си част, а в другата е превърнат в ливада.
1
При направена справка ищцата установила, че процесния имот е
записан като стопанисван от О.- Н. и попада категорията на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ.
Процесния имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
След като спорния имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували
пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз
основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е
действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС /изм./, нито
основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.
В съдебно заседание, чрез адв. В., ищцата поддържа иска и моли да
бъде уважен.
Ответникът О. - Н., редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
По делото е приложено удостоверение за наследници на С. Н. И.
починал на 1. г., от което се установява, че З. С. И. е негов син, който също е
починал на .г. и ищцата Р. А. И., като съпруга е наследник на З.И..
От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица № 15-642217/13.06.2022
г., за ПИ с идентификатор 51319.10.304, от която се установява, че площта на
имота е 3672 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на ползване: Нива, осма категория, по предходен план с № 003999.
Посочени са съседи 51319.10.355; 51319.10.267; 51319.10.289. Посочено е, че
собственици по данни от КРНИ са: *********, Община Н.о – площ 3.671 кв.м.
от право на собственост, съгласно Протокол на ПК за предоставяне земи за
стопанисване от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ № 36/28.07.2008 г., издаден от
ОСЗ – Н.
Като свидетели по делото са разпитани В. С. К. и К.А. П..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства.
От същите съдът приема за установено, че ищцата Р. И., заедно с
пойния си съпруг З. ползват имота в. м. „Д.“ повече от 30 години, като
съпругът й има имота по наследство от баща си. Никой не оспорва
собствеността на имота и няма претенции към него. Имотът е ограден с
дървени плетове. В момента е ливада и се събира сено. Не са чували и видели
някой от общината да извършва някакви действия в имота. Пътят е прокаран
от бащата на свидетеля П. и З. за тяхна сметка. Границите са видими и ясни.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице инж. Д. К.. Съдът приема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно изпълнено. От същото, съдът приема за
2
установено,че процесният имот, представляващ имот с идентификатор
51319.10.304 по КККР на гр. Н., одобрена със заповед № РД-18-75/19.11.2021
г. на ИД на АГКК гр. С., е с площ 3672 кв.м., трайно предназначение на
територията - земеделска и с начин на трайно ползване – нива, осма
категория, в местността „Д.“. Няма данни имота да е внасян в ТКЗС, ДЗС,
АПК и други подобни организации. Имотът не е отчуждаване за общински
или други държавни нужни. Не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Няма
съставен Акт за общинска собственост за процесния имот.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и заяви, че
скицата, която е приложено по делото, издадена от АГКК е коректно
изготвена и може да бъде част от решението.
От направения анализ на същата се установява, че процесният имот е
с идентификатор 51319.10.304, с площ 3672 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на ползване: Нива, осма категория, по
предходен план с № 003999, при граници:51319.10.355; 51319.10.267;
51319.10.289.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила
собствеността върху процесния имот, въз основа на повече от 30-годишна
придобивна давност. Владението и е постоянно, непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено, каквото изискване е поставено от съдебната практика, за
да бъде уважен иск с горепосоченото правно основание – Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г., I г.о .
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищцата, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
3
По делото няма доказателства ищцата да е губила правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г., по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС. В настоящия случай, ищцата Р. А. И. се е справила с
доказателствената тежест.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост (какъвто в случая липсва), не доказва право на собственост. При
липса на каквито и да са доказателства по делото, че спорният имот е бил
придобит от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни факти,
твърдението на ответника, че имотът е държавен или общински остава
недоказано и ответникът не се легитимира, като собственик (макар, че в
случая ответникът има пасивно поведение и не е съставял и Акт за общинска
собственост) .
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., второ ГО, а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
Тоест налага се извода, че ищцата ще следва да бъде призната за
собственик на притендирания имот с площ 3672 дка, която площ е отразена
на приложената по делото скица и която скица, преподписана от съдия-
докладчика следва да се счита за неразделна част от решението.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 820,00 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на О. – Н., БУЛСТАТ.,
представлявана от Кмет Б. Р. К., със седалище и адрес на управление: гр. Н.,
обл. С., че Р. А. И., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № . чрез
адв. Е.В., служебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ №. обл. С.н е собственик на
4
основание давностно владение, с начало 1970 г. , продължило повече от 30
години на ПИ с идентификатор 51319.10.304, с площ 3672 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на ползване: Нива, осма
категория, по предходен план с № 003999, при граници: 51319.10.355;
51319.10.267; 51319.10.289.
ПРИЛОЖЕНАТА по делото скица от АГКК, преподписана от съдия-
докладчика, следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА О. – Н., БУЛСТАТ . представлявана от Кмет Б. Р. К. със
седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., да заплати на Р. А. И., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № ., разноски по делото в размер
на 820 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О. с. - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ______Д.Х._________________
5