РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 25.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
Членове: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 223 по описа за 2020 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП – гр.Велико Търново, офис гр. Ловеч, чрез юрисконсулт Д. И.,
против решение № 70 от 28.10.2020 година, постановено по наказателно административен
характер дело № 250 по описа за 2020 година на ***ският
районен съд, с което трети наказателен състав е изменил Наказателно
постановление № 479823-F513733 от 25.11.2019 година, издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на НАП, в
частта, в която на „***“-ЕООД, ЕИК *** гр.***, Ловешка област, представлявано
от М.Г.Й. на основание чл.185 ал.2 изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 800,00
лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006 на МФ, като намалил
размера на имуществената санкция на 500,00 лева.
В касационната жалбата /КЖ/ се излагат доводи,
че административно-наказателното производство по установяване на
административното нарушение е протекло правилно и законосъобразно, като с
издаденото наказателното постановление, правилно на нарушителя е наложена
имуществена санкция в размер на 800,00. Съобразявайки характера на
административната санкция и засягането на обществените отношения, свързани с
отчетността, административно-наказващият орган е съобразил, че е налице висока
степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно
проявление на установеното нарушение във времето.
Независимо от обстоятелството, че нарушението от този вид е за първи
път, счита, че същото спрямо други нарушения се явява такова с по-голяма степен
на обществена опасност. Сочи, че определеният размер на санкцията от една
страна ще предотврати възможността да се допусне отново административното
нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване
нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга - препятства опасността от
превръщане на незаконосъобразното поведение в практика, като представлява и
превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди. В заключение
моли да бъде отменено изцяло решението на РС *** и постановено друго решение,
с което да се потвърди издаденото наказателно постановление в неговата цялост.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът „***“-ЕООД, гр.***, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище, чрез
процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Счита за правилна преценката на първоинстанционния съд,
че наказващият орган при определяне размера на санкцията не се е
съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен. Счита,
че въз основа на доказателствата правилно РС е изменил размера на наложеното
наказание.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от
активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - ***, което подлежи
на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените от
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона.
Разгледана по същество, жалбата против
решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл.220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение.
Въз
основа на редовно събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 06.10.2019г.
от служители на ТД на НАП Велико Търново бил съставен АУАН № F513733 срещу„***“-ЕООД
гр.***, представлявано от М.Г.Й. затова, че при проверка на 02.10.2019г. в описаният
търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, находящ
се в гр.***, експлоатиран от дружеството, е констатирана положителна разлика в
касовата наличност в размер на 34,54 лв. Промяната в касовата наличност от
34,54 лева представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на
фискалното устройство, като по този начин дружеството не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна в касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми.
Актосъставителят приел, че горното деяние представлява
административно нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. По съставения акт жалбоподателят, ответник в настоящото
производство не е подал писмени възражения в срок. Въз основа на цитирания АУАН
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на
чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/2006 година на МФ и на основание чл.185 ал.2
изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 800 лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че акта за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни лица, нарушението и
неговия автор са безспорно установени от доказателствата по делото и правилно
административно-наказващият орган /АНО/ е привлякъл дружеството към
административно-наказателна отговорност за извършеното от нарушение. Съдът е
приел, че размера на наложената имуществена санкция от 800 лева е необоснован,
т.к. не е съобразен с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН. С горните мотиви
решаващият състав изменил оспореното пред него НП, като намалил размера на
наложената санкция към минимума, на 500 лева.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
Ангажираната от наказващият орган разпоредба
на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ касае случаите, извън
продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното
устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми и неотразяването на всяка промяна в
касовата наличност представлява нарушение. В процесния
случай сумата от 34,54 лева, представляваща разлика в повече от направените
записи в разчетната касова наличност на фискалното
устройство като част от касовата наличност за деня е следвало да бъде отразена
във фискалното устройство като „служебно въведени“. Нарушението и
неговият извършител
е безспорно установено и е наказуемо по чл.185 ал.2 изречение второ във връзка
с ал.1 от ЗДДС, тъй като не води до неотразяване на приходи.
При това
нарушителят е бил санкциониран по текста на чл.185 ал.2 изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС,
предвиждащ налагането на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева за
юридическите лица и едноличните търговци.
Касационният състав намира за законосъобразни
изводите в оспореното съдебно решение, че в случая при определяне размера на имуществената
санкция наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и неправилно е
наложил на дружеството санкция в размер на 800 лева, над минимума.
Наказващият
орган при определяне размера на санкцията не е отчел обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, както е отразено и в самото НП, и че не
са налични доказателства дружеството да е наказвано за допуснати нарушения от
същия вид на данъчното законодателство, поради което необосновано е завишил
санкцията над предвидения в закона минимум. При това правилно и обосновано със
събраните по делото доказателства решаващият състав е изменил размера на
наложената санкция на 500 лева. Така наложеното се явява достатъчно за
постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. За твърденията в
касационната жалба, че процесното нарушение спрямо
други нарушения се явява такова с по-голяма степен на обществена опасност не са
налични доказателства, поради което останаха неоснователни и недоказани.
От касационният състав не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, допуснати от първоинстанционния съд, а и
такива не се твърдят в касационната
жалба.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни
изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
Напълно
се споделят и доводите на съда че с оглед тежестта на извършеното
административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена
санкция към минималния предвиден от законодателя размер.
Правилно решаващият съд е констатирал, че
в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени
обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези
нарушения, а такива данни не са налични.
Обосновано решаващият състав е приел, че административно наказателното
производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН,
притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя,
един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и притежава
изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН
за съставяне на акта и издаване на НП. Предвид
това правилно
районният съд е приел, че не са допуснати нарушения в
процедурата по издаване на санкционния акт.
С оглед на изложеното, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, а решението на Районен съд
*** за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено
в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до
неговата отмяна.
От страна на ответника по касация не са
правени разноски в настоящото производство, като липсва и искане за присъждане
на такива, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по
въпроса за разноските.
Мотивиран така и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2 предложение първо АПК,
Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 28.10.2020 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 250 по описа за 2020 година на Районен
съд-***.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.