№ 156
гр. Разград , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно
гражданско дело № 20213300500208 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За жалбоподателя Община Кубрат се явява гл.юриск.С.Г., редовно упълномощена и
приета от съда.
Въззиваемата Т. Ш. Р. се явява лично и с повереник адвокат П..
ЮРИСК.Г.: Няма пречки да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производство по реда на чл. 267 ГПК.
С Решение № 23 от 23.06.2021 г. по гр.д № 20213320100160 по описа за 2021 година
на РС -Кубрат, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Т. Ш. Р., ЕГН **********
от гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „в.” № 56, ет. 1, ап. 3, извършено на основание чл. 325, ал.
1, т. 3 КТ със Заповед № 1/ 04.01.2021 г. на А.Н. кмет на Община – Кубрат, като
работодател, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
1
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Ш. Р., ЕГН ********** от гр. Кубрат, ул. „в.” №56,ет.1,ап.3, на
предишната й работа в Община – Кубрат, на длъжност „младши специалист, младежки
медиатор“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат ********, със седалище и адрес на управление в
гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н. да плати на Т. Ш. Р., ЕГН
********** от гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „в.” № 56, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 344,
ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, обезщетение за оставането й без работа за срок от
6(шест) месеца, за периода 01.01.-30.06.2021 г., в размер на 4 511.40 (четири хиляди
петстотин и единадесет лева, четиридесет ст.) лв., ведно с законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.03.2021 г., до
окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат ********, със седалище и адрес на управление
в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н. да плати на адвокат Р.П., АК –
Разград, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.38, ал.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно защита на Т. Ш. Р., ЕГН
********** от гр. Кубрат по делото, в размер на 1 195.80 (хиляда сто деветдесет и пет
лева, осемдесет ст.) лева.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, Булстат ********, със седалище и адрес на управление
в гр. Кубрат, обл. Разград, представлявана от кмета А.Н. да плати по сметка на Районен
съд – Кубрат разноските на съда по производството в размер на 90.00 (деветдесет) лв. - за
изготвената съд. счетоводна експертиза, както и държавна такса в размер на 180.46(сто
и осемдесет лева, четиридесет и шест ст.) лева – по уважения осъдителен иск за плащане
на обезщетение, и 80.00 (осемдесет) лева – по иска да отмяна на уволнението като
незаконно
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят Община - Кубрат, която чрез
Кмета, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, и се постанови решение с което
исков.е претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излагат се подробни
съображения. Претендират се разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Т. Ш. Р., чрез пълномощника си
адвокат Р.П. от АК - Разград депозира отговор. Намира жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения. Прави
възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК относно претендираното юрисконсултско
възнаграждение от насрещната страна. Прави се искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА. Прави се искане, на
осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът отново да задължи насрещната страна да представи в оригинал
приложените към отговора на исковата молба заверени копия на допълнителни
2
споразумения с оглед оспорване на автентичността им.
СЪДЪТ Докладва и допълнително постъпила жалба, депозирана от Община – Кубрат
срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК решение №33/09.07.2021г. по гр.дело
№160/2021г. по описа на КРС, с което е допусната поправка на фактическа грешка в
цитираното по- горе решение, като в диспозитив е постановено, че се допуска
предварително изпълнение на решението в частта касаеща вземанията за обезщетение по
чл. 225 КТ. Насрещната по жалбата страна не е депозирала отговор.
В хода на въззивното дело е постъпила молба вх. №2426/04.08.2021г., с която
въззивника в настоящето производство Община – Кубрат изисква от съда да допусне
обезпечение на производството по делото, спиране на образуваното срещу него
изпълнителното производство.
ЮРИСК. Г.: Община - Кубрат има готовност да преведе веднага сумите по сметка на
ЧСИ и моля съда, да допусне това като гаранция, че до приключване на съдебния процес
сумата ще бъде налична при него. В качеството на страна в това производство подаваме
тази молба, а не като длъжник в изпълнителното производство.
Поддържаме жалбата на Община- Кубрат с всичките мотиви, които сме изложили в
нея. По доказателствата нямам никакви възражения.
АДВ. П.: Поддържам отговора, който сме подали срещу въззивната жалба. По
отношение на подадената жалба срещу решение №33 ние нямаме тогава изразено
становище, но считаме същата за неоснователна и недоказана. Относно искането
направено, за което не знаехме по чл.389 ГПК поддържаме възраженията, считаме същото
за неоснователно и недоказано. Поддържаме искането по доказателствата, което съм
направила с отговора на жалбата подадена срещу Решение № 23 от 23.06.2021 г.
ДОКЛАД НА СЪДА:
По направените с отговора на жалбата доказателствени искания съдът намира, че
същите не отговарят на изискванията за допустимост по см. на чл.266 ГПК и същите следва
да бъдат оставени без уважение. От материалите по делото е видно, че такова искане е било
депозирано в хода на първоинстанционното производство, по същото има предприети
действия от страна на първоинстанационния съд, в отговора въззивникът е заявил, че не
разполага с такива доказателства. Искането за последващото им допускане е неоснователно
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане на въззиваемата страна,
обективирано в отговора на въззивната жалба.
3
АДВ. П.:Относно искането по чл.266, ал.3 ГПК ние считаме, че това искане
направено от наша страна е основателно, тъй като пред първата съдебна инстанция
работодателят не представи в оригинал представените с отговора към исковата молба
допълнителни споразумения, което означаваше злоупотреба с право и неуважение от страна
на работодателя към първоинстанционния съд, поради неизпълнение на задълженията си по
чл.183 ГПК не бе проведена процедурата за извършване на проверка на оспорените от нас
документи, тъй като действията на жалбоподателя останаха без всякакви последствия явно
той счита, че с подаване на въззивната жалба ще постигне своите цели. Аз смятам, че това
е неуважение към институциите, към съдебните инстанции, към доверителката ми и към
мен като адвокат, защото аз вече търпя някакви негативи при влизането ми в Община-
Кубрат. Съдът с Определение №9/05.04.2021г. е определил тежестта на доказване на
работодателя той твърди, че тези доказателства не се намирали в оригинал. Изразява
становище, че ще се ползва от други допълнителни споразумения, но аз считам, че следва да
бъдат защитени интересите на доверителката ми, дори да не ги приемете нейните интереси
ще бъдат защитени. Аз предоставям на съда относно това.
СЪДЪТ намира, че така формулирано искането за доказателства не сочи на интерес
от представянето им с оглед заявената по делото защита. Отделно и от предприетите в хода
на първоинстанционното производство фактически и правни действия от страна на
въззивника, така и обективирани с изрично произнасяне по хода на делото от страна на
първоинстанционния съд. Така направените доказателствени искания следва да бъдат
оставени без уважение.
ЮРИСК. Г.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. П.: Нямам други искания по доказателствата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСК. Г.: Уважаеми съдии, оспорвам пред вас изцяло Решение №23 от
23.06.2021г., постановено по гр. Дело №160 във вр. с искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.3 и т.4 КТ във вр с чл.225, ал.1 КТ, тъй като ищцата Т.Р. е назначена по
национална програма „Активиране на неактивни лица“, който трудов договор е сключен
при условията на чл.68, ал.4 от КТ във вр. с §1, т.8 ДР на КТ, сключен е по изключение по
посочената програма, за срока на предвиденото финансиране. В трудовия договор е
посочено, че се сключва в изпълнение на програмата. Въз основа на тази програма е
сключен договор между Агенция по заетостта, чрез Кмета на Община- Кубрат като
възложител от една страна и Агенция по заетостта като работодател от друга страна на
основание чл. 30б, ал.1, т.2 от ЗНЗ. Поддържам всички изложени аргументи в жалбата си
4
относно неправилното решение №23 от 23.06.2021г. на КРС.
АДВ. П.: Жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без
уважение. В отговора към въззивната жалба съм изложила подробни съображения относно
неоснователността и недоказанротта на тази въззивна жалба. Решението няма пороци,
които да налагат неговата отмяна. Безспорно установено е, че трудовия договор с
въззиваемата е срочен, сключен на основание чл.68, ал.1 КТ, а не по чл.68, ал.4 КТ, тъй като
в основанието му за сключване няма посочени обективни причини и обстоятелства
обуславящи срочността на договора. Липсва дори и изрично писмено съгласие от страна на
работника или служителя за сключване на договор за срок по-малък от една година. Ето
защо считам, че решението на КРС е правилно и законосъобразно и следва да го потвърдите.
Относно въззивната жалба, подадена срещу Решение №33 от 09.07.2021г. също считам, че
тази въззивна жалба е неоснователна и недоказана. С Решението за поправка съдът
законосъобразно е допуснал предварително изпълнение на Решението в частта относно,
което е присъдено обезщетение на въззиваемата на основание чл.242, ал.1 ГПК. Същото е
било прието от съда в мотив.е като основателно, но е видно, че е било пропуснато да бъде
включено в диспозитива на Решението. Разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК изчерпателно
изброява кръга правни субекти по чл.5 от Закона за лечебните заведения. В разпоредбите на
ГПК няма установена забрана за издаване на такъв изпълнителен лист срещу Общината по
невлязло в сила съдебно Решение. Общините не могат да бъдат приравнявани към
държавните учреждения предвид самостоятелността и структурата на общинския бюджет,
включващ собствени общински приходи. В този смисъл е Определение №489/17.07.2019г.
на ВКС по частно търговско дело №722/2019г. на II- ро търговско отделение. Ще представя
и посочените от жалбоподателя Определение №24/18.01.2021г., където противно на
твърдяното е посочено, че Общините не попадат в кръга на лица посочени в чл.243, ал.2
ГПК и Определение №482/14.12.2017г., където е обжалван издаден срещу Прокуратурата
на Република България изпълнителен лист, което не е относимо към настоящия случай.
Моля, да остав.е без уважение жалбата и потвърдите обжалваното Решение
№33/09.07.2021г., постановено по гр. Дело №160/2021г. по описа на КРС като правилно и
законосъобразно. Моля, да ми определите и присъдите адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на въззиваемата пред въззивната инстанция при условията
на чл.36, ал. 2 ЗА и чл.38, ал.2 ЗА.
ЮРИСК.Г.: Поддържам становището си, което е оформено като писмен отговор до
РОС. Считам, че позовавайки се на чл.519, ал.2 ГПК съдията при КРС е приложил
процедурата за държавни учреждения към Общината и считам, че следва същата в такъв
случай да бъде приравнена към държавните учреждения.
Съдът във връзка с постъпилата молба за обезпечаване се оттегли на тайно
съвещание.
След провело се тайно съвещание, заседанието продължава на същата дата в същия
5
съдебен състави, при участието на същия секретар, същите страни и пълномощници.
След съвещание по депозираната в настоящето производство молба, поддържана от
въззивника като такава по реда на чл.389 ГПК, с искане за обезпечаване на настоящето
производство чрез спиране на образуваното срещу него изп. дело №904/2021г. на ЧСИ
Г.С., рег.№ 912 с район на действие ОС-Разград, съдът намира същата за недопустима.
Изрично в съдебно заседание страната заяви, че подава молбата си като такава по чл.389
ГПК като страна в настоящето производство, а не като длъжник в изпълнителното
производство. Нормата на чл.389 ГПК недвусмислено очертава правния субект, притежаващ
процесуалната легитимация, да поиска обезпечение до приключване на съдебното дирене
във въззивното производство, и това е ищецът по висящ процес. Обезпечението на иска
цели да предостави привременна защита на спорното право, докато спорът е висящ, срещу
такива недобросъвестни действия на ответника, които биха затруднили или осуетили
удовлетворяването на ищеца. Посредством обезпечението, без да се предрешава спора, се
съхранява съществуващото фактическо и правно положение. От всичко изложено до тук и
предвид качеството на Община Кубрат като ответна в първоинстанционното производство
страна се следва извод, че тя не е легитимирана да предявява искане за обезпечаване на
изпълнението на постановеното срещу нея Решение с предвидените в ГПК обезпечителни
мерки, вкл. чрез спиране на изпълнителното производство. Следва да бъде посочено, че
като длъжник в изпълнителното дело Общината би могла да се възползва от възможността
на чл.245 ГПК, с каквото производство настоящия съд не е сезиран, като следва да има
предвид, че в хипотезата на чл.245 спиране на изпълнителното производство е възможно
само в случай, че не се касае за вземане по търговски спорове подлежащи на
предварително изпълнение по см.246 ГПК. С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на Община-Кубрат за допускане на обезпечаване
на висящото производство пред въззивен съд гражданско дело №208/2021г., чрез спиране
на образуваното срещу него изпълнително дело №904/2021г. на ЧСИ Г.С., рег.№ 912 с район
на действие ОС-Разград, поради недопустимост на така подадената молба.
В тази част си определението може да се обжалва 7 – дневен срок пред АС- Варна,
считано от днес, когато е обявено на страните.
Председател:________________________
Членове: 1.
2.
6
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСОЧВА деня, в който ще обяви решението си - 27.08.2021г., от който ден тече
едномесечния срок за обжалването му пред Върховният касационен съд, на осн. чл. 315, ал.2
във вр. с чл. 317 ГПК.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 11:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7