РЕШЕНИЕ
№ 14602
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110143403 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л.И. АД
против А.П.И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът-твърди, че на 07.06.2018 г., около 02,30 часа при движение по АМ
Тракия, при км.149, посока София, част от републиканската пътна мрежа и поддържан
от АПИ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Мерцедес Ц 200”, с рег. № //////,
управляван от Б. Т. Т., стъпва с двете леви гуми върху неправилно поставен в средата
на пътното платно патен знак С4. Твърди, че към момента на настъпване на събитието
автомобилът е имал действаща застраховка „Каско на МПС” № /////- при ищеца със
срок на действие от 24.06.2017 год. до 23.06.2018 год.. Твърди, че във връзка с
настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № 0000-1201-18-20483, като е
определено застрахователно обезщетение в размер на 231 лева. Поддържа, че след
плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице
против ответника. Твърди, че ответникът е поканен да заплати доброволно исковата
сума, но това не е сторено до настоящия момент. Моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата 231 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата от 70,39 лева - мораторна лихва върху главницата, считано
от 15.08.2019 год. до 10.08.2022 год.-датата на предявяване на исковата молба, както и
1
направените по делото разноски.
Ответникът- А.П.И. в отговора на исковата молба оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.06.2017 г. е сключен застрахователен договор между Л.И. АД и
собственика на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. №////// със застрахователна
полица № ///// за застраховка „Каско”, по силата на който застрахователят е поел
задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие със застрахования автомобил. Срокът на действие на
договора е от 00.00 часа на 24.04.2017 год. до 24.00 часа на 23.06.2018 год..
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Т. Т..
В показанията си свидетелят установява, че през лятото на 2018 год., пътувайки по АМ
„Тракия“ е преминал с двете си гуми през обърнат наобратно и намиращ се по средата
на платното пътен знак. В показанията си свидетелят твърди, че е управлявал
автомобила с не повече от 90 км.ч.
При застрахователя Л.И. АД е образувана ликвидационна преписка по щета №
0000-1201-18-204803, въз основа на уведомление за щета, подадено от собственика на
лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. №//////. От преписката по щета е видно, че е
определено застрахователно обезщетение в размер на 231 лева. Видно от
представеното преводно нареждане 21.11.2018 год. на И.К. Т.а е изплатено
обезщетение в размер на 231 лева.
С регресна покана с изх. №L-102 от 11.01.2019 год., за която няма спор да е
получена от адресата, Л.И. АД е поканило А.П.И. да заплати сумата от 231 лева,
представляваща изплатеното обезщетение.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно
автотехническа експертиза, от което се установява, че от техническа гледна точка е
налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и нанесените вреди на лек
автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. №//////. Установява се, че стойността на увредените
части по средни пазарни цени е в размер на 271,22 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу
причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и увреденото лице
2
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен валиден договор за имуществена
застраховка “Каско” МПС. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП при
участието на водача на застрахования автомобил – Б. Т. Т..
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От представения по
делото разходен касов ордер се установява, че застрахователното обезщетение е
платено на 21.11.2018 г. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410 вр. чл.411 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от
което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата Агенцията Пътна
инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата. От събраните по делото гласни доказателства се установяват
фактическите твърдения изложени в исковата молба, а именно, че през 2018 год.
свидетелят е преминал с двете си гуми през обърнат наобратно и намиращ се на
средата на пътното платно знак. Това се установява и от Протокол за ПТП от
07.06.2018 год.. Съдът приема, че протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно
3
самото удостоверено в него волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за "извършените от него и пред него
действия". В случая длъжностното лице е посетило мястото на ПТП, констатирало е
наличието на дупка, находяща се на пътното платно и е изготвило протокол за ПТП, а
участникът в него е подписал същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е
настъпило при механзма посочен в него.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото са установени релевантните за
спора факти, въз основа на които се твърди в исковата молба, че е възникнало
задължение на ответника да възстанови причинени от неизпълнение на установени със
закон задължения по поддръжка и ремонт на републиканските пътища. По отношение
на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция на чл.45, ал.2
ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят. Отговорността на
ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието –
бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените вреди, която връзка
се установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Установява
се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от попадането му в дупка и се
явяват резултат от противоправно бездействие на длъжностни лица на работа при
ответника, чрез които ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 от ЗП да
осъществява поддържане на републиканските пътища, която поддръжка в случая се
изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и
предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Установява се
и размера на причинените вреди, определен по средни пазарни цени на части, труд и
материали, който е повече от исковата сума и размера на платеното застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения, налице са предпоставките на чл.49 ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени от лица, на които е
възложил работата по поддържане на посочения път в размер на 231 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай
по делото са представени доказателства, които не са оспорени по надлежния ред, от
които е видно, че ответникът е бил поканен от ищеца да плати. В подкрепа на
изложеното е представената покана от 11.01.2019 год. до ответника, за която няма спор
да е получена от последния. С оглед на което и доколкото ответникът не е ангажирал
доказателства, че е платил процесната сума по иска с правно основание чл.410 от КЗ,
4
съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава. На основание чл. 162 от ГПК съдът
приема, че размерът на лихавата за забава е за периода от 15.08.2019 год. до 10.08.2022
год. е 70,39 лева, поради което иска следва да бъде уважен така както е предявен.
При този изход на делото и с оглед изричната претенция на ищеца ответникът
следва да бъде осъден да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата
от 510 лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 411 от КЗ във връзка с чл.
49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, А.П.И., гр. София, ///// да заплати на Л.И. АД, ЕИК /////,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д сумата от
231 лева (двеста тридесет и един лева), представляващи платено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1201-18-204803, образувана във връзка с настъпило на
07.06.2018 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Мерцедес Ц200”, с рег. № //////,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 10.08.2022 год. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД сумата от 70,39 лева (седемдесет лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2019 год. до
10.08.2022 год., както и на основание чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК сумата от 510 лева
(петстотин и десет лева), представляваща сторените по делото разноски съразмерно с
уважената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5