О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../ …...09.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на …….09.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Кръстев
въззивно
търговско дело № 1375 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК; чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 35920/29.05.2018 г. на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
гр. София, представлявано от изпълнителните директори Александър Чавдаров
Димитров и Николай Георгиев Спасов, чрез пълномощника им юрк. Мартин Недков,
срещу решение № 1792/27.04.2018 г., постановено по гр.д. № 18422/2017 г. по
описа на ВРС, XХIV-ти състав; както и по частна жалба вх.№ 46927/11.07.2018 г.
на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. Мартин Недков, срещу определение
№ 7047/20.06.2018 г. по гр.д. № 18422/2017 г. по описа на ВРС, XХIV-ти състав.
В жалбата
си въззивникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, обосновава подробно оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлена
предявената претенция срещу въззиваемия Х.Р.Н. за присъждане на сумата от
277,53 лева - възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
**********/18.07.2016 г., за времето от 25.03.2017 г. до края на срока на
договора - 25.10.2018 г., на осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че в хода на
първоинстанционното производство безспорно е било установено, че между страните
е сключен валиден договор за потребителски кредит от 18.07.2016 г., по силата
на който въззивникът е превел по сметка на въззиваемия сума в размер 3 200
лева, а последният се е задължил да върне сума в общ размер 4 962,62 лева
на 26 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва в общ размер на
190,87 лева. Излага, че от проведената ССчЕ е било установено предоставянето на
заемните средства в посочения размер, както и наличието на непогасено задължение
на кредитополучателя, включващо сумите: 2 883,91 лева – неплатена
главница, както и 787,54 лева – договорна лихва. Сочи, че поради отхвърляне на
главната претенция за установяване на дължимост на процесните суми, съдът е
разгледал предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, с
предявяването на които въззивникът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Намира, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал
на Определение № 591/18.07.2011 г. по ч.т.д. № 47/2011 г. на ВКС, II-ро т.о.,
ТК, като е възприел, че въпреки настъпилата предсрочна изискуемост по договора,
е недопустимо присъждането на уговорените в него като годишен процент върху
главницата възнаградителни и наказателни лихви за бъдещ период от завеждане на
заявлението до окончателно погасяване на присъдената главница, тъй като като
към момента на подаване на заявлението същите не са били изискуеми. Излага, че
посочената практика не отчита предсрочната изискуемост и дължимост на уговорени
съобразно първоначален погасителен план на потребителския кредит лихви и такси,
които са включени в непадежиралите анюитетни вноски, ведно с главницата по
кредита.
Въззивникът
аргументира становището си за дължимост на възнаградителната лихва за целия
срок на договора, като се позовава на Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. №
610/2011 г. на ВКС, I-во т.о., съгласно което „При уговорена в договор за заем
за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и
такси.“
Моли за
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
претенцията му за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит да бъде
уважена в цялост и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна Х.Р.Н., гр. Варна.
С
частната жалба „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД оспорва постановеното определение №
7047/20.06.2018 г. по гр.д. № 18422/2017 г. по описа на ВРС, с което е оставена
без уважение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК на жалбоподателя за изменение на
постановеното по делото решение № 1792/27.04.2018 г., поправено с решение №
2943/20.06.2018 г., като неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. Във връзка с присъждането на разноски на насрещната страна в исковото
производство частният жалбоподател сочи, че такива не му се следват, доколкото
разгледаните от първата инстанция искове са били в условията на евентуалност, а
не обективно кумулативно съединени. Намира, че при алтеранативно и евентуално
съединени искове държавната такса е една, но и адвокатското възнаграждение
също, като се позовава на Определение № 284/06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 238/2012
г. на ВКС, IV гр.о., ГК.
В срока
по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на депозираната частна жалба от
насрещната страна Х.Р.Н., гр. Варна.
Въззивната
и частната жалба са допустими, подадени от лице, легитимирано чрез правен
интерес от обжалване на решението, респ. определението на ВРС.
Не са
констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които
да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните. Не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното
производство.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При
изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 35920/29.05.2018 г. на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр.
София, представлявано от
изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов, чрез пълномощника им юрк. Мартин Недков, срещу решение № 1792/27.04.2018
г., постановено по гр.д. № 18422/2017 г. по описа на ВРС, XХIV-ти
състав, в частта с която е отхвърлен предявения от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД иск за
осъждане на Х.Р.Н. да заплати разликата над
присъдената сума от 510,01 лева, представляваща възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит № **********/18.07.2016 г. за времето от
25.03.2017 г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба - 03.12.2017г.
/вкл./ до претендираната от 787,54 лева, представляваща неизплатена
възнаградителна лихва за периода от 25.03.2017г. до 03.12.2017г. /вкл./,
формирана от сбора на всички договорни лихви от всички анюитетни вноски,
обявени за предсрочно изискуеми с получаване на исковата молба за времето от 25.03.2017
г. до края на срока на договора на договора - 25.10.2018 г., на осн. чл. 9, ал.
1 ЗПК.
ПРИЕМА за
разглеждане частна жалба вх.№ 46927/11.07.2018 г. на „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД, чрез пълномощника юрк. Мартин Недков, срещу определение
№ 7047/20.06.2018 г. по гр.д. № 18422/2017 г. по описа на ВРС, XХIV-ти
състав, с което е оставена без уважение подадената от юрисконсулт Мартин
Недков, действащ като процесуален представител на “ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД,
молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 1792/27.04.2018г.,
поправено с решение от 20.06.2018г. и двете, постановени по гр.д. №
18422/2017г. на ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
24.10.2018 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните
с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.