Заповед по дело №470/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 9
Дата: 12 септември 2018 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840100470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 12.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: радослава йорданова

 

 

               при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д. № 470/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

          Постъпила е  молба от Д.С.Д. ЕГН ********** *** срещу С.С.С. ЕГН ********** *** за защита от домашно насилие. В молбата се твърди от молителката, че на 17.05.2018 г. около 11,30 часа пред ДГ „Звънче“ в гр. Костенец  ответникът е упражнил акт на физическо и психическо насилие, като я дърпал за ръцете.

           Ответникът по молбата С.С. отрича фактите, изложени в молбата. Твърди, че никога не е упражнявал физическо насилие спрямо Д..

          Съдът, като взе предвид становищата на страните, и във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от Д.Д., с която тя заявява, че спрямо нея е извършено домашно насилие от С.С., с когото е живяла на семейни начала.

Страните не спорят, че двамата за съжителствали, като по време на това съжителство е родено общото им дете – С. С. С. ЕГН **********, видно и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1291/05.11.2012 г. на Столична община, Район „Красна поляна“.

Съобразно приложеното съдебномедицинско удостоверение № 180.05/2018 г., издадено на 18.05.2018 г. при извършен преглед на Д.Д. е обективно е констатиран оток в долната половина на дясната предмишница, по-силно изразен по гръбната й повърхност, лакътния и радиалния ръб. Този оток е бил съчетан с леко изразено зачервяване на кожата, съчетано с палпаторна болезненост. Наблюдавани са и групирано разположени еднотипни, кръгловати, бледо морави кръвонасядания по гръбната повърхност, лакътния и радиалния ръб, от които 4 по гръбната повърхност и лакътния ръб и една по радиалния ръб, които според съдебния лекар отговарят на съобщеното от освидетелстваната за хващане и стискане с ръка в областта на дясната предмишница, като окръглените кръвонасядания с по-светли централни части представляват характерни статични следи от притискащото въздействие на върховете на човешките пръсти.

От искания социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Ихтиман се установява, че детето С. С.а има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, като според социалните работници не се наблюдава върху детето да има психическо и физическо насилие.

От показанията на св. Н. К., която е помощник възпитател в ДГ „Звънче“ се установява, че на 17.05.2018 г. е получила текстово съобщение от Д.Д., че ще вземе детето на обяд, като след предаването на детето пред детската градина пристигнал и неговият баща – С.С..

Обстоятелството, че Д. и С. са се срещнали пред детската градина и са разговаряли край автомобилите си се установява и от показанията на св. С.Г., М.Г. и Е.С., които са учители в детското заведение и към този момент са били в почивка.

Според св. С.Г., след като С. си тръгнал Д. й е  показала ръката си, която била зачервена.

Съдът не кредитира показанията доведения от страна на ответника св. Ю.И., доколкото не съществуват каквито и да е други доказателства, че същият е присъствал на инцидента между страните, като никой друг от останалите свидетели не е възприел неговото присъствие там. Дори да се приеме,ч е същият е бил в автомобила на С., то неговите показания по никакъв начин не могат да опровергаят останалите събрани доказателства и най-вече представеното по делото съдебномедицинско удостоверение.

С оглед на обсъдените по-горе доказателства, и най-вече от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която кореспондира с изложените от Д.Д. в молбата й за защита обстоятелства относно упражнено спрямо нея домашно насилие, както и представеното съдебномедицинско удостоверение, съдът намира за установено по безспорен начин по делото извършеното от ответника С.С. спрямо молителката домашно насилие. Съдът приема за доказано твърдението на молителката, че на 17.05.2018 г. ответникът й причинил физическо насилие, като я стискал силно за ръката.

    При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

    Молбата на Д.Д. за издаване на заповед за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН пред Ихтиманския районен съд от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

    Защита по реда на ЗЗДН се предоставя от съда, когато по делото се установи акт на физическо, психическо или сексуално насилие, съответно опит за такова насилие, както и принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от лице, посочено в чл. 3 от ЗЗДН спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. В случая страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете и следователно са сред лицата, които  могат да търсят, съответно срещу които могат да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие.

  Съдът приема, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Когато има подобна декларация доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията или разколебаване относно нейната доказателствена сила.

В случая в подадената от Д.Д. декларация има индивидуализация на времето, мястото и начина на извършеното спрямо нея домашно насилие, като са събрани и други доказателства в подкрепа на твърденията й.

Така макар и разпитаните свидетели да не са възприели непосредствено акта на домашно насилие косвено подкрепят твърденията на Д. за това, че на 17.05.2018 г. преди обяд  двамата със С. са се срещнали пред сградата на ДГ „Звънче“ и са разговаряли, като според св. С.Г.Д. непосредствено след това й е показала зачервената си ръка.

Освен това представеното медицинско свидетелство, в което са описани контузии, отговарящи на силно стискане с ръка на предмишницата на Д. напълно кореспондират с описания в молбата за защита механизъм на осъществяване на физическото насилие, което представлява акт по смисъла на чл. 2 ЗЗДН

Очевидни бяха за съда обтегнатите взаимоотношения между страните по повод упражняването на родителските права спрямо общото им дете, които именно тези отношения са мотивирали ответника да осъществи констатирания акт на домашно насилие спрямо майката на детето си.  

Поради горното съдът намира, че молбата на Д.Д. за защита срещу домашно насилие е основателна и следва да бъде уважена. Извършеното от страна на бащата на детето й, освен че е законово запретено е и морално укоримо, предвид близките  отношения между страните и общия им интерес за взаимно разбирателство при отглеждане на детето.

Относно мерките за защита, които да наложи, съдът взе предвид събраните по делото данни за личността на извършителя, обстоятелствата около проявата на домашното насилие и действията, с които то е обективирано, поради което настоящият състав прецени, че за постигане на максимален предупредително-възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника, следва да му наложи единствено мярката, посочена в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като С. да бъде задължен занапред да се въздържа от извършване на домашно насилие. Останалите мерки за закрила – да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице са неподходящи, доколкото страните не живеят заедно, но съвместно се грижат за общото си дете  и подобни мерки биха създали усложнения в осъществяването на личните им контакти имено във връзка с осъществяване на грижите за малолетната Сияна.

Съдът намира, че налагането единствено на забрана за извършване на домашно насилие би било достатъчно за постигане целта на закона, а именно предотвратяване за в бъдеще на подобно поведение от страна на ответника под угрозата от носене на наказателна отговорност по чл. 296, ал. 1 НК, предвиждаща наказателна отговорност за лице, което не изпълни заповед за защита от домашното насилие.

С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗСДН, съдът прецени, че съответна на извършеното деяние от ответника санкция е глоба в минималния, предвиден от закона размер от 200 лв., с цел да бъде принуден за в бъдеще да се въздържа от подобно противоправно поведение.

            Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗСДН и с оглед изхода на делото, съдът осъди ответника да заплати и държавна такса за производството в размер на 50.00 лева.

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на С.С.С. ЕГН ********** ***, следните мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Д.С.Д. ЕГН ********** ***, а именно:

ЗАДЪЛЖАВА С.С.С. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо Д.С.Д. ЕГН ********** ***.

 

НАЛАГА на С.С.С. ЕГН ********** *** на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата по сметка на ИРС държавна такса за производството, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на Началника на РУ-МВР – Костенец, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

 

Решението може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта за защита, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                             /Р. Йорданова /


ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

 

№ …/12.09.2018 Г.

 

гр. Ихтиман, 12.09.2018 г.

 

              ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в откритото съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година по гр. д. № 470/2018 по описа на съда, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН издава следната

 

 

ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА

 

 

ЗАДЪЛЖАВА С.С.С. *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, спрямо Д.С.Д. ЕГН ********** ***.

 

 

                   

              При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата – чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

 

              ЗАПОВЕДТА да се връчи на страните по делото и на  РУП – Ихтиман.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                               /Р. Йорданова/