№ 3857
гр. София , 31.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110125721 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като
не са необходими.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.10.2021 г. – 16,45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора и доказателствата.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
1
Ищецът твърди, че на 21.4.2017 г., на автомагистрала А81, във ФРГ, в срока на
застрахователно покритие, поради виновното и противоправно поведение на водач на
влекач марка ДАФ, рег. № ....., застраховано при ищеца по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с прикачено към него ремарке с рег. № РА....ЕН, застраховано
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е настъпило ПТП,
от което са причинени имуществени вреди. Поддържа, че по предявена от пострадалия
претенция заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3197,44 лева. Поддържа, че
доколкото частите на съответното превозно средство /влекач и ремарке/ са застраховани при
различни застрахователи, съгласно немското право, което смята за приложимо в
отношенията между страните, двете застрахователни дружества отговарят съвместно и
поотделно, като в случай че обезщетението е изплатено изцяло от единия застраховател,
другият може да предяви регресен иск за 50% от изплатеното обезщетение. Твърди, че
поканил ответника да му заплати половината от платеното обезщетение, но подленият не
сторил това.
Ответникът оспорва иска.
По приложимото материално право:
На първо място следва да се даде отговор на въпроса кое е приложимото материално
право - на ФРГ или българското. Отговор на този въпрос е даден в решение на Съда
(четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14 и C-475/14.
Съгласно даденото в него разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II),
трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие,
срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя
съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент
№ 864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Съгласно т. 61
и 62 от цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва да
бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица между
водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна,
държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по
силата на Регламент „Рим II“., а на второ място, следва да се определи, в съответствие с
член 7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка,
сключени между застрахователите — ищци в главните производства, и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат
по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя
2
на ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият случай –
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя на
влекача е това на ФРГ, което /на съда му е служебно известно/ предвижда разделяне на
отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради това приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке следва да се определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7,
пар 2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за
застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо право, като и двамата
застрахователи са със седалище и място на дейност в РБ, поради което и приложимо е
българското право.
Предвид изложеното и предявеният иск е с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за задължителна застраховка между ищеца и причинителя на вредата –
водач на теглещо превозно средство, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водача на МПС, към което е било
прикрепено ремарке, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което и ищецът, и ответникът носят риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3