№ 18020
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110171275 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена „*** срещу „***, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове с прано основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 250 лв., представляваща
сбор от неустойки за нарушен търговски вид за 2 бр. бордови устройства, всяка от които в
размер на 125 лв. съгласно т.5.5 от ценоразпис на ИТС, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № *** за предоставяне на
електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време,
по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно ползване 2 бр. бордови
устройства сер. № 0305432824772 и сер. № 0304326769417. Посочва, че към *** в
продължение на повече от 30 календарни дни, не били генерирани пътни такси за
превозното средство, с което е било свързано процесното бордово устройство, поради което
и на основание т. 15.16 от Общите условия към договора ищецът твърди да е поканил
ответника чрез уведомление по електронна поща, да върне устройството в 15-дневен срок от
получаване на уведомлението. Поддържа, че в посочения срок ответното дружество е
върнало бордовите устройства в нарушен търговски вид, установен след преглед и
диагностика, поради което е следвало да заплати неустойка в размер на 125 лв. за всяко
бордово устройство съгласно чл. 5.5 от ценоразпис на ИТС, неразделна част от ОУ. С оглед
изложеното прави искане сумата в размер на 250 лв., представляваща сбор от неустойки за
нарушен търговски вид за 2 бр. бордови устройства да му бъдат заплатени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „***.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
30.09.2025 г., ответникът не изпраща процесуален представител, и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира разноски
единствено за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., които на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на
„***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** на основание чл. 92 ЗЗД сумата
в общ размер на 250 лв., представляваща сбор от неустойки за нарушен търговски вид за 2
бр. бордови устройства, всяка от които в размер на 125 лв. съгласно т.5.5 от ценоразпис на
ИТС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.11.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на
„***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3