Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
04.10.2017г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Тонева гр.дело № 8077 по описа за 2015 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 84392 от 21.06.2016г. от въззивника „В.“ ЕООД, чрез
процесуален представител, за допълване на постановеното по настоящото дело въззивно
решение от 25.05.2016г. Молителят поддържа, че своевременно – с исковата молба,
претендирал присъждане на законната лихва върху сумата 15 600 лв. от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, но въззивният съд
не се произнесъл по това искане, въпреки че му присъдил исковата сума.
Въззиваемата страна „Р.Л.“ ЕООД с отговора по реда на чл. 250, ал. 2 ГПК оспорва
молбата като недопустима, евентуално като неоснователна.
По молбата съдът намира следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в едномесечния срок по чл.
250, ал. 1 ГПК и от надлежна страна. Същевременно призоваване на страните в
открито заседание не е необходимо, и по аргумент за противното от чл. 250, ал.
2, изр. 2 ГПК съдът следва да се произнесе в закрито заседание.
Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет: липсва
формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените
искове или относно допълнителните искания (за плодове или лихви). Съответно
непълно е въззивното решение, с което съдът не се е произнесъл по целия предмет
на спора, въведен с въззивната жалба.
В случая с
въззивната жалба ищецът „В.“ ЕООД е атакувал
първоинстанционното решение изцяло. С въззивното решение, чието допълване се
иска, съдът е отменил изцяло първоинстанционното решение, с което искът на „В.“ ЕООД с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 600 лв. е отхвърлен, и вместо това е осъдил
ответника „Р.Л.“ ЕООД да заплати на ищеца исковата сума, без да
присъди законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда –
17.10.2013г., до окончателното плащане.
Искането за присъждане на законна лихва е своевременно заявено от ищеца -
въззивник – още с исковата молба, поради което при отмяна изцяло на
отхвърлителното първоинстанционно решение и уважаване на иска въззивният съд е
следвало да присъди и законната лихва върху главницата, което е пропуснал да
стори. Обстоятелството, че с въззивната жалба законна
лихва не е изрично претендирана е ирелевантно, след като това допълнително
искане е своевременно заявено от ищеца - преди даване ход на устните състезания
в първата инстанция.
Поради това въззивното решение следва да бъде допълнено, като на ищеца се
присъди и законната лихва върху главницата от 15 600 лв. от завеждане на
исковата молба в съда на 17.10.2013г. до окончателното й изплащане.
Съобразно чл. 250, ал. 3 ГПК, и тъй като решението от 25.05.2016г. не
подлежи на касационно обжалване, настоящото допълнително решение също не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решението от
25.05.2016г., постановено по гр.д. 8077/2015г.
на СГС, ІІ-В състав, като
ОСЪЖДА „Р.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, законната
лихва върху присъдената на основание чл. 59 ЗЗД сума от 15 600 лв., считано
от завеждане на исковата молба в съда на 17.10.2013г. до окончателното й
изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.