Решение по дело №4732/2018 на Районен съд - Плевен

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Плевен, 16.10.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІI граждански състав, в публичното заседание на   петнадесети октомври през две хиляди и  осемнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията БАНКОВА гр. д. №4732 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ, чл.  и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Л.Б. ООД  против „Т.г.“ЕООД, в която се твърди, че  ищецът е вносител и разпространител на течни торове за земеделието на немската фирма „Лебозол Дюнгер” ГмбХ.Твърди се, че през 2015 „Л.Б.”ООД е установило контакти със търговско дружество „Т.Г.”ЕООД с ЕИК:*********, като му продало общо 170 литра течни торове, на обща стойност 3420лв., с включен данък добавена стойност /ДДС/. Същите са подробно описани по вид, количество  по Фактура с №**********/02.07.2015г. на стойност 3420лв. с ДДС. За продажбата и доставка на течните торове, към горепосочената фактура и при доставката на течните торове е съставено и Нареждане за експедиция, което също прилага, а именно: Нареждане за експедиция №**********/02.07.2015г. Посочва се, че течните торове са доставени на ответника в базата му в село Вълчитрън, община Пордим.Твърди се, че купувачът „Т.Г.”ЕООД и продавачът „Л.Б."ООД са уговорили, че плащането ще бъде извършвано по банков път, което условие е отразено и в издадената фактура. Във фактурата е бил уговорен и срок на плащане на същата, а именно, че срокът на плащане на №**********/02.07.2015г. е до 31.10.2015г.Посочва се, че в уговореният срок, а и към настоящия момент стойността на горепосочената фактура не е изплатена и е в общ размер на 3420лв. с ДДС, която сума „Т.Г.”ЕООД дължи на „Л.Б. "ООД от повече от повече от две години.Твърди се, че от продажбата на течните торове до настоящия момент са проведени множество разговори със Управителя на „Т.Г.”ЕООД, като не е изплатено задължението.Твърди се, че чрез неплащането на дължимата сума по горепосочената фактура, „Т.Г.”ЕООД е изпаднало в забава и съгласно чл.86 от Закона за задълженията и договорите, дължи на ,.Л.Б.”ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня на забавата по Фактура с №**********/02.07.2015г. от 31.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 926,20лв.

   Предявени са иск на основание чл. чл.327 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, с цена 3420лв. представляваща неизплатени суми за продадените течни торове, подробно описани в посочената фактура и иск на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 926,20лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня на забавата - 31.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба.Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК  не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

 Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.

  Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 26.09.2018г., не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

     Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

     Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

 С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.

 При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер общо на 726,80лв., по настоящето дело, съгласно приложен списък и общо сумата 486,80лв. за обезпечителното производство.

По така изложените съображения, Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

  ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, „Т.г.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Л.Б.’'ООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК: ********* ,  сумата 3420лв. с ДДС ,представляваща неизплатена продажна цена по фактура №**********/02.07.2015г. за продадените течни торове подробно описани в същата фактура, ведно със законната лихва  върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба-29.07.2018г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Т.г.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Л.Б.’'ООД,със седалище и адрес ***, ***, с ЕИК: *********,  сумата общо в размер на 926,20лв., представляваща мораторна лихва върху неплатената главница, за периода  от 31.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 29.07.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК 6, „Т.г.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Л.Б.’'ООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК: *********, сумата общо 1213,60лв., представляваща направени разноски.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

 Решението е окончателно и не подлежи на  обжалване.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: