№ 363
гр. ****, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200810 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ПГ 2002“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.****, представлявано от управителя **** Г., чрез адв.Кр.Т. от ВрАК, против Наказателно
постановление №26-0001377/25.07.2025 г., издадено от началника на ОО на „Автомобилна
администрация“, гр. ****, с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 ЗАвт.П, на основание
чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно отразяване на фактическата
обстановка. АНО не бил взел предвид изменението на чл.8 ал.2 от Н-ба № 36/2006г.от
21.10.2022г., според което удостоверението за психологическа годност ставало безсрочно, и
което изменение било съобразено с Д 126/2006/ЕС. Налице били предпоставки за
приложение на чл.3 ал.2 ЗАНН. В НП не се съдържали данни за изтичане срока на валидност
на свидетелството за правоуправление на водача. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв.Кр.Т. поддържа жалбата, така както е
подадена.
Ответникът редовно призован се е явил в съдебно заседание, и оспорва жалбата. В
съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена административната преписка,
също моли обжалваното НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и присъждане на
адвокатско възнаграждение съобразно предвидения в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
1
депозираната жалба се явява основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение, №335900/07.07.25 г.,след извършена
комплексна проверка на същата дата, за това, че на 18.12.24 г. превозвачът /жалбоподателят/,
притежаващ лиценз за превоз на товари на Общността № 8280, е допуснал водача **** Г. Г.
да извърши превоз на товар, от РИталия до РБългария с т.а.м.****, без водачът да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на товари към
момента на извършвания превоз, видно от CMR/18.12.2024г., разпечатка от програма Tacho
Scan, свалена информация от дигиталната карта на водача. Не е отразено в акта дали
водачът изобщо е притежавал удостоверение за психологическа годност, и ако е притежавал
кога е изтекла валидността му.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.7а ал.2 пр.3 от
Закона за автомобилните превози, съгласно чиято разпоредба лицензираните превозвачи,
лицата по чл. 24е от същия закон, и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат
да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за психологическа годност. Жалбоподателят подписал акта без възражения, като не е
депозирал такива и в законоустановения срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след
преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на
извършеното нарушение, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление
№26-0001377/25.07.2025 г., с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3, на основание чл.96г ал.1
пр.2 от Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Изложеното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По делото са събрани следните относими и допустими писмени доказателства:
Процесните АУАН и НП ,заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и
съобщенията, КП за извършена комплексна проверка от 07.07.2025г., регистър на
психологическо изследване на водачите, седмична графика, разпечатка от програма Tacho
Scan. Писмените доказателства не се оспорват от страните.
По делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетеля Т. Г.-
актосъставител и К. К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.
Същите установяват отразените в акта факти и обстоятелства. Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления.
Същите са незаинтересовани от изхода на делото.Показанията им са последователни и
безпротиворечиви, и се подкрепят и от останалите доказателства по делото - писмени.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН
и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН, от материално и
териториално компетентни органи, видно и от приложената по делото заповед на МВР. И
АУАН и НП отговарят формално на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от
ЗАНН, тъй като формално съдържат необходимите реквизити, посочени и в двете
разпоредби. При съставяне на АУАН и издаване на НП, обаче, според настоящия състав са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на
последното на това основание.
2
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,вкл.и изявленията на
жалбоподателя се установява по категоричен начин, че на 18.12.24 г. превозвачът е допуснал
да се извърши обществен превоз на товар от РИталия до Р България от водача **** Г. ,
който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност към момента на
извършвания превоз.
От словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление е
видно, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е „допуснал водача ****
Г. да извърши превоз на товар“ по описания маршрут с посоченото МПС , като същият не
отговаря на изискванията за психологическа годност за превоз на товара – няма валидно
удостоверение за психологическа годност към дата 18.12.2024г. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, а като основание за налагане на санкцията
– чл. 96г, ал. 1 от същия закон.
В направеното в АУАН и НП описание на нарушението е допуснато несъответствие
между фактически и правни основания, които според настоящия съдебен състав водят до
неяснота относно конкретното вменено на дружеството административно нарушение,
съответно затрудняват възможността му да разбере какво конкретно противоправно
поведение му е вменено да е извършило и нарушават правото му на защита, което прави
нарушенията съществени.
Имуществената санкция е наложена, както се изложи на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвтП. Според чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, „който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лв.“.
Съгласно чл. 7а ал. 2 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Настоящият състав на съда намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 и 5, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6
от ЗАНН, относно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
разпоредбите, които са нарушени.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е вменено на жалбоподателя деяние –
„допуснал водача да извърши превоз“ - чл. 96г, ал. 1 пр.2 от
ЗАвтП. Съгласно посочената разпоредба, наказуемо е допустителството да бъде извършен
превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Посочените в АУАН и в НП правни норми са бланкетни и следва да бъдат допълнени
с такива от други нормативни актове. Разпоредбата въз основа, на която е наложена
санкцията – чл. 96г, ал. 1 пр.2 от ЗАвтП – изрично сочи, че е наказуемо допустителството
да бъде извършен превоз от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени
със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съответно в посочената
като нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2 пр.3 от ЗАвтП е въведено изискването водачите да
отговарят на три групи общо посочени изисквания: за минимална възраст, за
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, които групи изисквания са конкретизирани в съответни наредби.
Посредством словесното описание на нарушението буквално е цитирана посочената
3
като нарушена разпоредба на чл. 7а ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП, като е посочено, че
жалбоподателят е допуснал водача да превозва пътници без да отговаря на изискванията за
психологическа годност. Липсата на словесна конкретизация на тези изисквания и
непосочването на нормативния акт и неговата конкретна разпоредба, в която те се съдържат
е довело до неконкретизиране на административнонаказателното обвинение и съответно не
е изпълнило със съдържание бланкетната правна норма на вмененото административно
нарушение.
Към момента на извършване на нарушението изискванията за психологическа годност
на водачи на МПС са регламентирани в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС
и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, издадена от Министъра на транспорта на
основание чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава 6 от посочената
Наредба се съдържа изискването за наличие на удостоверение за психологическа годност,
което финализира психологическото изследване с положително заключение.
При това положение, настоящият състав на съда приема, че вмененото на
жалбоподателя словесно и като правна квалификация нарушение е посочено бланкетно,
което в максимална степен нарушава правото му на защита и препятства проверката от
страна на съда дали същият е извършил административно нарушение.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, НП следва да съдържа
законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН. Недопустимо е
императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път.
Фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
административно- наказващия орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни
признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай. В процесните АУАН и НП не е конкретизирано на кои
точно условия за психологическа годност визирани в приложимата Наредба № № 36 от
15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, обн. ДВ бр. 46 от 06.06.2006г., не е отговарял
водача на процесното МПС. Не е посочена и конкретната форма на изпълнителното деяние
"допускане" .
Този подход при описание на нарушението от АНО, е довел до нарушение на правото
на защита на наказаното лице, тъй като същият е поставен в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен
съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.
Извеждането на тези съставомерни елементи от описанието на нарушението, от други
налични по административно-наказателната преписка документи е недопустимо,както се
изложи, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път
се извличат изводите на административно-наказващият орган. В този смисъл е както
съдебната теория така и съдебната практика,вкл.и на АдмС ****.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че НП е незаконосъобразно.
4
,и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски от страна на
жалбоподателя, такива му се дължат на основание чл. 63д ал.2 ЗАНН – в размер на 750 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОО „Автомобилна администрация“ .
Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника
на жалбоподателя, настоящият състав намира за неоснователно предвид характера и
сложността на делото .Отделно от това заплатеният адвокатския хонорар е близък до
предвидения минимум по НРМАВ.
Водим от горното, ВрРС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №26-0001377/25.07.2025 г., издадено от началника на ОО на
„Автомобилна администрация“, гр. ****, с което за нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 ЗАвт.П, на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози, на „ПГ 2002“ ЕООД
гр.****, представлявано от управителя **** Г. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ОО „Автомобилна администрация“ гр.**** да заплати на „ПГ 2002“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.****, представлявано от управителя **** Г.
сума в размер на 750,00 лева, представляваща направените по делото разноски- адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд **** в 14 дневен срок
от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5