РЕШЕНИЕ
№ 548
гр. Ямбол, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20232330101978 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от “Изи
финанс“ЕООД против Й. В. Д., с която се иска съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца част от сумите, за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, а
именно сумата от 750 лв.- главница, сумата от 173, 25 лв. – договорна лихва за периода
24.06.2022 – 20.04.2023 год., както и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен
договор за кредит от 25.05.2022 год., оформен съгласно разпоредбите на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, като подробно се описва процедурата по сключването. В резултат
изпълнение на описаната процедура от ответника на последния била отпусната сумата
от 800 лв. изплатена на каса на „Изипей“АФ. Сумата следвало да бъде върната на 16
вноски в срок до 17.09.2023 год. Била заплатена само една месечна погасителна вноска
на 24.06.2022 год. Съгласно чл. 5 от ОУ към договора на 24.04.2023 год. била обявена
предсрочна изискуемост , чрез изпращане на имейл. Евентуално се иска да бъдат
определени като предсрочно изискуеми всички вземания за главница към момента на
формиране на силата на пресъдено нещо. Длъжникът дължал и заплащане на
договорна лихва, която била фиксирана в размер на 40,15 % и погасена единствено до
24.06.2022 год. Въпреки опитите за уреждане на отношенията извънсъдебно
ответникът не погасявал задълженията си. Претендира се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба
прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
1
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника в съответните
процесуални срокове. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани
доказателства за плащане- пълно или частично на процесните суми. Искът е
основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в намален размер,
предвид частичното предявяване на претенцията или сумата от 52, 60 лв./в
заповедното производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв., а не посочените от ищеца в списъка по чл. 80 ГПК 150 лв./.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 175 лв.-заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/определено по реда на чл. 25 от НЗПП на 150 лв.,
съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
о.с.з., в което представител на ищеца не се е явил/. Тук следва да се посочи , че
дължимата за довнасяне държавна такса в исковото производство, съобразно цената на
иска е 25 лв., на осн.чл. 72,ал.1 от ГПК, а не внесената от ищеца в размер на 50 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. В. Д., ЕГН ********** дължи на „ИЗИ
ФИНАНС“ЕООД , ЕИК *** , сумата от 750 лв. - главница по договор за предоставяне
на кредит № *** год., сумата от 173, 25 лв. – договорна лихва за периода 24.06.2022-
20.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 02.06.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й. В. Д., ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД ,
ЕИК ***, сумата от 52,60 лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата
2
от 175 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
3