№ 17481
гр. София, 11.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110106174 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Ж. Н. Ж., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, *** против „***“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
**** чрез изпълнителните си директори Ц.М и А.Т.
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
Постъпил е отговор по чл. 131 ГПК от ответника в срок.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че срещу него има заведено изпълнително дело №20108410402759 по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. №841 с район на действие СГС. Ищецът и длъжник по
изпълнителното дело дължал сумата от 16198,18 лв, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху нея считано от 12.10.2006г. до окончателно изплащане на вземането;
сумата от 4880,97 лв, представляваща договорна лихва; сумата от 521,58 лв, представляваща
разноски в полза на взискателя по изпълнителното дело и настоящ ответник.
Твърди се, че ищецът имал правен интерес да предяви подадения иск с аргумент, че му
е засегната правната сфера чрез упражняване на правна принуда в изпълнителен процес.
Ищецът допълва, че правата му се накърняват и от това, че воденето на изпълнително дело
за погасени по давност вземания накърняват правата му като длъжник. Навежда се
1
твърдение, че вземанията, предмет на изпълнителното производство били погасени по
давност.
Твърди се, че е налице новонастъпило обстоятелство по делото – изтичане на
предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането.
Твърди се, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№21074/2006г. и е належно
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК на 15.12.2010г. и изпълнителен лист на 02.11.2006г. в полза на ответника за
гореописаните суми.
Твърди се, че е настъпила перемпция по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК на 13.06.2013г., както и че вземането е погасено по давност. Ищецът твърди, че
давността започнала да тече на 13.06.2011г. – датата, на която ищецът счита, че е
предприето последното изпълнително действие срещу него и давността била изтекла на
13.06.2016г. за главницата и разноските, а на 13.06.2014г. за претендираните лихви. Счита,
че действията, предприети от съдебния изпълнител след 23.06.2013г. били порочни, тъй като
перемпцията настъпва по силата на закона, а последващите действия са предприети и
извършени по едно вече приключило по силата на закона изпълнително производство.в
подкрепа на правните си твърдения ищецът сочи ТР №2/26.06.2013г.
Налице е особено искане за допускане на обезпечение на настоящ иск. Последното е
допуснато от съда и е издадена изпълнителна заповед с обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ по и.д.№2759/2010г.
Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да установи, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 16198,18 лв, представляваща главница, ведно със законната
лихва върху нея считано от 12.10.2006г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от
4880,97 лв, представляваща договорна лихва; сумата от 521,58 лв, представляваща разноски,
за които има надлежно издаден изпълнителен лист в полза на взискателя по изпълнителното
дело и настоящ ответник, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорват исковите претенции по
основание и размер.
Ответникът твърди, че твърденията на ищеца за настъпила погасителна давност и
перемпция на вземанията, предмет на изпълнителното производство са неоснователни.
Оспорва се позоваването на ищеца на ТР №2/26.06.2013г. Счита, че последното не
следва да се прилага, тъй като когато давността е започнала да тече е било в сила ППВС
№3/1980 и следва то да се приложи по делото.
Твърди се, че по изпълнителното дело длъжниците са трима и последните са осъдени с
един изпълнителен лист. Следвало да се имат предвид изпълнителните действия, които са
поискани от взискателя по изпълнителното дело по отношение на всеки един от
длъжниците. Твърди се, че не може да настъпи частична перемпция по изпълнителното дело,
а изпълнителното дело се прекратявало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само изцяло. С
2
оглед представената хронология в отговора на исковата молба, ответникът счита, че
надлежно е представил и подкрепил тезата си, че не е налице настъпила перемпция по
изпълнителното дело и погасителна давност на вземанията, предмет на изпълнителното
производство.
Ответникът моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли заявените от
ищеца претенции изцяло като неоснователни. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от ищеца и се претендират разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.439 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - правната квалификация е чл.439 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.439 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
- по иска за заплащане на разноските в изпълнителното производство – правната
квалификация е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл. 110 ЗЗД във
вр с чл. 119 ЗЗД във вр. с чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – Приема се за безспорно по делото,
че на 02.11.2006 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№21074/2006г. по описа на СРС в
полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим“, чийто универсален правоприемник е ответника.
Приема се за безспорно, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство по и.д.№653/2006г. по описа на ЧСИ Веселка Любенова.
Приема се за безспорно, че изпълнителното дело, образувано при ЧСИ Веселка
Любенова по-късно е прехвърлено по описа на ЧСИ Неделчо Митев и е образувано и.д.
№20108410402759.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава
– на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание.
Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в
условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че по изпълнителното
дело е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона. Ищецът следва да докаже кога е налице последното валидно
изпълнително действие по гореописаното изпълнително дело по описа на ЧСИ Неделчо
3
Митев.
За ответника е тежестта да докаже, че давността е била прекъсвана или спирана.
По доказателствените искания
По заявените искания на страните, за допускане и приемане като писмени
доказателства на представените такива с исковата молба и отговора на исковата молба –
същото е относимо, допустимо е необходимо и следва да се уважи.
По исканията на ищеца – да се изискат дела от СРС и от ЧСИ, следва да се уважи
същото в частта за изискване на дела от СРС, а по отношение на посоченото изпълнително
дело – се следва препис да се изиска по реда на чл.192 от ГПК, за което се укаже на ищеца да
извърши това доказателствено искане с нарочна молба с молба до третото неучастващо по
делото лице, доколкото в изпълнителното дело не се съдържат само официални документи и
преписи от него се следва да се изискват по реда на чл.186 от ГПК
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените
такива с исковата молба и отговора на исковата молба.
Указва на ищеца, че изискването на препис от изпълнителното дело се следва да бъде
извършено по реда на чл.192 от ГПК – с молба с препис за съда и третото неучастващо по
делото лице и ако не стори това, съдът ще приеме процесуалното действие за нередовно
извършено и ще остави това доказателствено искане без разглеждане.
Да се изиска от Софийски районен съд – посочените в исковата молба гр.дела по
описа на същия съд.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
4
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
5
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения,
призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички
инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
6
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на страните, че когато се представляват от адвокат, считано от
30.6.2022 година - адвокатът е длъжен на основание чл.51, ал.1 и ал.2 от ГПК, считано
от 30.6.2022 година – да осигури връчването на адвоката да се извършва чрез единния
портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по
служба. Адвокатът може да заяви в портала по чл.51, ал. 1 от ГПК, че отсъства и
няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една
календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с
изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също
се заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да
бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения
период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им
или в случай че не бъдат изтеглени – с изтичането на срока за изтегляне. Адвокатът
не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне
на пълномощното по реда на чл. 35 от ГПК, отказ от пълномощие по чл. 36 от ГПК,
както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за
инстанцията или производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да
приеме съобщението се заявява по електронен път в единния портал за електронно
правосъдие, съответно се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на
връчителя. Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.
За ответника – на основание чл.50, ал.5 от ГПК – връчването на съдебните
книжа да се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях
електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 2.11.2022 година от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на
исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7