№ 917
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330201636 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 21-0329-
000076/28.01.2021г. на Началник РУ Раковски към ОД МВР Пловдив, с
което на ИЛ. Й. ИЛ., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „А.“ № **, ет.*, ап.*,
на основание чл. 177, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 150 а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното наказателно постановление. Редовно призован, не се
явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Редовно призована, въззиваемата страна не изпраща процесуален
представител в съдебно зсаедание. До съда е депозирана молба - становище
от страна на ********** на РУ Раковкси, в която излага доводи за
потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата прави
възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения
1
минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима.
Допълнително, по отношение допустимостта на процесната жалба, като
подадена в законоустановения срок и приложението на чл. 58, ал. 2 ЗАНН,
съдът отбелязва следното: Съгласно регламента на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Цитираната правна норма регламентира способ за връчване на
наказателното постановление, когато това не може да стане чрез личното му
връчване на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН. За да бъде проявена
хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН посочените представки следва да са в
кумулативна връзка. Видно от материалите по административната преписка
не са налични каквито и да било доказателства, които да сочат за търсене и
ненамиране на посочения от жалбоподателя адрес, както и последният да има
нов такъв. Отделно от това прави впечатление,че в НП са отразени дата на
връчване 17.02.2021г. и основанието чл.58, ал.2 от ЗАНН /долу вдясно/ без да
става ясно от кой е направеното отбелязване. При това положение, съдът
намира, че процесното НП е нередовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН,
поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и същата
следва да бъде разгледана по същество.
По същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
АУАН № 21-0329-000076/23.01.2021г. е съставен против жалбоподателя ИЛ.
Й. ИЛ., затова, че на 23.01.2021г. в 10:50ч. в с.
Белозем, на ул. „Козлодуй“ до № 48, същият като водач на лек автомобил,
марка и модел „Мерцедес Ц 270 ЦДИ”, с рег. № *********, собственост на А.
З. Т. го управлява, след като е лишен от това право по съдебен ред с Решение
№ 258/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Видин, влязло в сила на 22.03.2018г.
Нарушението е установено след справка в ОДЧ РУ Раковски в деня на
2
извършеното нарушение.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал с
отбелязването,че има възражения, без да сочи какви.
В срока по ч.44, ал.1 от ЗАНН не са били подадени писмени възражения
срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, е било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на ИЛ. Й. ИЛ., на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 150 а, ал.1 от ЗДвП.
Тази обстановка се установява от приложените по административната
преписка писмени доказателства.
Съдът намира следното от правна страна:
По делото безспорно се установява, че на процесната дата и място
жалбоподателят И. е управлявал МПС след като е бил лишен от това право.
Това нарушение съответства на разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и е
коректно посочена от наказващия орган, доколкото жалбоподателят е
правоспособен водач, но СУМПС му е било отнето по съдебен ред с Решение
№ 258/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Видин, влязло в сила на 22.03.2018г.
В АУАН и НП е отразена коректната правна квалификация, а именно тази на
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната материална норма за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Всъщност жалбоподателят И. не оспорва нарушението по същество.
Отделно от това съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, АУАН има
доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на
противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата
вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в
тежест на жалбоподателя. Доказателствената сила на АУАН не беше
3
опровергана от жалбоподателя.
Правилно на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя му е било
наложено административно наказание ,,глоба'' в минимално предвидения за
това нарушение размер от 100 лева, който не подлежи на редуциране от
страна на съда.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за други
нарушения от същия вид. Напротив, видно от приложената по делото
справка, се установяват множество извършени от жалбоподателя нарушения
по ЗДвП, което е индиция,чч настоящото нарушение не е изолирана проява.
След извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на
жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в съотвествие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Поради всичко гореизложено наказателното постановление се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Страните не направиха искане за присъждане на разноски по делото и съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0329-000076/
28.01.2021г. на Началник РУ Раковски към ОД МВР Пловдив, с което на ИЛ.
Й. ИЛ., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „А.“ № **, ет.*, ап.*, на
основание чл. 177, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 150 а, ал.1 от ЗДвП.
4
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5