№ 51144
гр. София, 15.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110146052 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание
чл. 411 от КЗ от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 15580,62 лева – главница, представляваща
регресно вземане за неизплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета №470423232320157/2023 г., образувана при ищеца, за
причинени имуществени вреди на л.а. „Шкода Кодиак“, с рег.№ Р **** КС,
настъпили в резултат от ПТП, причинено виновно от водач на л.а. „Фолксваген
Тигуан“, с рег. № Р **** РК, на 15.04.2023г. на републикански път I-5 гр.Русе -
гр.Бяла, на к 18+300 на кръстовището с път RSE 2107 (с.Мечка-с.Иваново),
ведно със законната лихва, считано от 02.07.2025 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело №89/2025 г. по описа на РС-Ардино.
Ищецът твърди, че реАзираното пътно-транспортно произшествие е
между водач на МПС, застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, вАдна към посочената дата, и МПС,
чийто собственик към датата на ПТП е застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца, въз основа който ищецът е встъпил в правата на
собственика на увредения автомобил срещу ответника, с оглед на заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски сумата общо 31161,25
лв. Посочва се, че ответникът е поканен да изпълни регресното вземане, като в
срока по чл. 412 от КЗ е извършено частично плащане от 15580,63лв. Поддържа,
че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. „Фолксваген
Тигуан“, който не е спрял преди да навлезе в кръстовището, не е спазил знак В2
и не е пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а. „Шкода Кодиак“.
Ответното дружество не спори, че обезпечавало деликтната
отговорност на водач на л.а. „Фолксваген Тигуан“, чрез сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП; че застрахователното
обезщетение е заплатено, както и че по процесното регресно правоотношение
ответното дружество е заплатило на ищеца сумата 15580,63 лв. и с това е
изпълнило задължението си към него. Оспорва вземането за разликата –предмет
1
на иска по основание и размер с възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, а именно ударът е бил предотвратим за водачът на застрахования при ищеца
л.а. „Шкода Кадиак” в случай, че водачът Е М – А е управлявал с нормативно
разрешената скорост от 70 км. ч. Изчислена е скорост над 87 км./ч. за л.а. „Шкода
Кадиак”, с рег. № Р **** КС, но не става ясно тази скорост дА е била към
момента на удара или към момента на възприемане на опасността. Установено е,
че водачът Е М-А е управлявала в нарушение на знак В26, с превишена и
несъобразена за пътния участък скорост, поради което е настъпило ПТП с
описаните вреди, имуществени и неимуществени. При движение със съобразена
и допустима, по-ниска скорост щетите биха били по-леки, а неимуществените
вреди е възможно да бъдат избегнати.
Общият фактически състав по чл. 411 от КЗ, правопораждащ
суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената
застраховка включва няколко елемента: 1) нАчие на имуществено
застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото
застраховано лице към датата на ПТП, 2) настъпил застрахователен риск или
съществуващо основание за ангажиране гражданската отговорността на
увреждащото лице към собственика на увреденото имущество по силата на чл.
45 ЗЗД или сл. ЗЗД - настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования
при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на ПТП, стойност на вредите /размер на иска/, 3)
плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно
обезщетение 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от
ищеца. Ответникът следва да докаже плащане на регресната претенция, ведно с
лихвата, за което се указва, че не сочи доказателства и/или фактите в подкрепа
на възражението за съпричиняване.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между соченият делинквент и ответника е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към момента на ПТП;
ищецът е заплатил претендираното застрахователно обезщетение в изпълнение
на действащ договор за застраховка „Каско на МПС“; време, място, начин и
участници на ПТП, както и че по процесното регресно правоотношение
ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 15580,63 лв.
Представените от ищеца документи са допустими и относими. Искането
по чл. 195 от ГПК на всяка страна е основателно.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства,и ч. гр. дело №89/2025 г.на РС-Ардино.
2
ДА се извърши справка за адресна регистрация на поискания от ищеца
свидетел и делото ДА се докладва за преценка по чл. 25 от ГПК.
ДОПУСКА съдебна авто-техническа експертиза, по която вещото лице да
отговори на поставените въпроси в искова молба и в отговор на искова молба.
УКАЗВА на вещото лице, че при изготвяне на заключението може да използва
всички представени документи от страните, Освен Постановление за
прекратяване на наказателно производство, доколкото не е доказателствен
източник, а умозаключения на орган на досъдбеното производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 700лв., от които 400 лв. ДА
внесе ищеца и 300 лв. ДА внесе ответника: в едноседмичен срок от получаване
на съобщението по сметка на СРС, като в този срок да се представи платежен
документ, в който е посочено основание по кое дело е внесено. При
неизпълнение доказателството не се събира, а съдът може да приложи спрямо
всяка страната чл. 161 ГПК и да приеме за недоказани обстоятелствата предмет
на САТЕ, от които всяка страна черпи изгодни правни последици.
ВЪЗЛАГА на вещо лице Й Й изготвянето на САТЕ, като съобразно
НКВВВЛ УКАЗВА на вещото лице, ако сложността на изследването и
необходимото време за изготвянето му не кореспондират с определеното
възнаграждение, да уведоми съда с цел обезпечаване на работата.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.02.2026 година от 10,10 часа, за когато да се призоват страните чрез
пълномощник по реда на чл. 41а, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещо лице след внасяне на възнаграждението му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3