№ 66
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502932 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 263706/01.09.2020г., депозирана от „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.Я.Д.и Г.К., чрез адв.
Н.Б., срещу Решение № 3789 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 14594 по описа на
РС-Варна за 2019г., ГО, 40 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че всяка от М. Т. М. с ЕГН ********** и А. Т. В. с ЕГН
**********, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" №
258, сумата от: 1 352,43 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия
за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3,
ап. 52, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 22.08.2017г. до
21.08.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във
фактура № **********/04.09.2019г. в размер на 2 704,86 лв.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа
1
енергия, тъй като: безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало
добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия
и е снабдявало с нея обект, собственост на ищците; на 21.08.2018г. е извършена проверка на
СТИ находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен
калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран
регистър 1.8.3. и 1.8.4. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е
извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 036499 кВТч, а в регистър 1.8.4.
4663 кВТч; на 02.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което
е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 04.09.2019г. е издадена фактура
№ ********** на стойност от 2 704.86 лв.
Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. и 1.8.4 е нямало как да бъдат визуализирани на
дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на
потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че
този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в
регистър, който не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ
няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в е невизуализирания регистър,
доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не
разполагат.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В срока за отговор по реда на чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на въззиваемите.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв.
Милослава Лечева, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на
сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна, в случай че същото е над минимално предвиденото в Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемите, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се явяват и не изпращат
представител. С молба с вх. № 25942/11.12.2020 г. чрез процесуалния си представител
адвокат Ирина Ангелова молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Молят за присъждане
2
на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 14594 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от М. Т. М. с ЕГН ********** и А. Т. В. с ЕГН
********** против „Енерго Про-Продажби“ АД за приемана за установено със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, че всяка една от ищците не дължи на
ответника сумата в размер на 1 352,43 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и четиридесет
и три стотинки/, представляваща корекция по силата на договор за продажба на
електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл.
16, вх. 4, ет. 3, ап. 52, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода
22.08.2017г. до 21.08.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура № **********/04.09.2019г. в размер на 2 704,86 лв.
Ищците твърдят, че са клиент на "Енерго - Про Продажби" АД по партида с клиентски №
********** и абонатен № **********. Излагат, че при проверка на текущата си сметка в
сайта на ответника са узнали, че от него се претендира сума в размер на 2 704,86 лв. по
издадена фактура № **********/04.09.2019 г. за периода 22.08.2017г. до 21.08.2018г., с
адрес на потребление в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3, ап. 52.
Оспорват изцяло дължимостта на това задължение и считат, че не следва да бъде заплащано,
тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането му от ответника.
Сочат, че към релевантния за спора момент - датата на съставяне на протокола за демонтаж
на средството за търговско измерване – 21.08.2018 г., в който е обективирано количеството
електрическа енергия, посочено в процесната фактура, липсва нормативна възможност,
даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про
Продажби” АД. Ответникът не оспорва обстоятелството, че ищците са клиенти на ответното
дружество, както и наличието на договор между страните за продажба на електроенергия.
Сочи се, че на 21.08.2018 г. е била извършена проверка на средството за измерване на обекта
в гр. Варна с клиентски № **********, абонатен № **********, при която в присъствието
на клиент и предсавител на абоната било констатирано, че регистри 1.8.3 и 1.8.4. има
неотчетена ел. енергия. За проверката бил съставен констативен протокол. Електромерът
бил демонтиран и изследван в БИМ, при което била установена нерагламентирана външна
софтуерна намеса в тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката са спазени
задълженията на ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в
експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50 от ПИКЕЕ и е начислена
процесната сума, която не е санкция, а реално доставено количество електроенергия, което
не е било отчетено от видимите регистри на СТИ. Процесната сума е натрупаното
количество в регистър 1.8.3 и 1.8.4, които не са видими на дисплея и е действително
3
потребено в обекта, но не е отчетено при редовните месечни отчети.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са страни в
правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищците електрическа енергия
срещу определена цена. На 21.08.2018 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са
извършили проверка на СТИ фабр. № 111402166176286 на обект на ищците, находящ се в
гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3, ап. 52. Електромерът е демонтиран,
пломбиран с пломба № 507746 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 00001432
кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 006408 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са
обективирани в Констативен протокол № 1104953, който е подписан от служителите в
присъствието на зета на наследодателката на ищците – К.М. и един свидетел – Д.К.Ст.
От Констативен протокол № 1976/28.08.2019 г. на Българския институт по метрология се
установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер МЕ 162 „ISKRA” трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и
дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираните тарифи: Т3 – 009748,4 кWh и Т3 – 004663,0 kWh. Констатирано е още, че
не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, който съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия. На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е
изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 02.09.2019 г., от което се
установява, че е начислена общо 14411 кВТч енергия за периода 22.08.2017 г. – 21.08.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/04.09.2019 г., и възлиза на 2 704,86 лева.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
СТИ е в метрологична годност, като срокът му на годност изтича през 2022. Същото не е
включено в системата за дистанционен отчет, поради което не може да се определи с
точност началната дата на въздействието. Извършеното неправомерно претарифиране по
отделните регистри е довело до неотчитане в пълен обем по двата видими такива на
електромера – 1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Софтуерното въздействие
цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на
дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3, като ел. енергия натрупана в скрития
регистър в размер на 14 411 kWh е отчетена от СТИ. Натрупаното количество ел. енергия в
регистър 1.8.3. е отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по
4
отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена
тежест, ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищците, при която е
установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е
извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., разпоредба на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител
продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция по сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна
уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката,
обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
5
крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Съдебната практика
постановена преди изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде
извършвана корекция на сметка поради липсата на законово основание, не намира
приложение за извършените след изменението проверки, каквато е и процесната.
В редица решения на ВКС /Например Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014
г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение
№ 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016
г. по т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр.
54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако
е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има
основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените ПИКЕЕ със съответното
съдържание на новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката
(ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както съответно и общи условия на договорите с
крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция.
В чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на
07.09.2014 г./ е предвидена възможността при корекция на фактурата в седемдневен срок да
бъде изпратено уведомление до клиента, която разпоредба отговаря на изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е
отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ,
поради което същите не следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното
дружество е публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с
клиентите ЕНЕРГО-ПРО ще прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега
действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което
изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и след
́
измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
6
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала
възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в
невизуализиран регистър на СТИ. С измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от
21.05.2019 г. в разпоредбата отново фигурира възможността за корекция при измерени
показания в невизуализиран регистър на СТИ.
Тъй като към процесния период са действали разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г./., които са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г. – в сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС – в сила
от 23.11.2018 г., то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ касае издадените от КЕВР нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която
има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от
компетентните органи.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Да се
приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша
законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност,
уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката /21.08.2018 г./ чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
7
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В Решение № 21
от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС е прието, че и преди измененията в
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013
г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство.
ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се
извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно обратното.
Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТИ е било технически изправно,
поради което правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия. Не беше
доказано и наличието на грешно въведени в информационната база данни технически
параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране
на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите
действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да
покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция. На
основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр.
15 от 14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 21.08.2018 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни
правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране
на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ,
както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона.
Дори да не е отменен законовият текст, който предвижда коригирането на сметката по
определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за
констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за
прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ,
8
по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност.
Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното
решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява
Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно разпоредбата на чл.
83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2
от АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР
предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са
започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и
действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия
случай, доколкото процесният констативен протокол е съставен след частичната отмяната
на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми
съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни
норми поради отричане на юридическата им сила.
Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на сметката
на ищците за ответника не е съществувало законово основание за това.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
9
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемите за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същите претендират разноски в размер на 400 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие от 24.11.2020г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, при интерес от 2 704,86 лева, минималният размер на уговореното адвокатско
възнаграждение е 419,34 лева. Предвид това, претендираното адвокаствко възнаграждение
от въззиваемите е под нормативния минимален размер, поради което не е прекомерен.
Изложеното обуславя неоснователността на искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3789 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 14594
по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 40 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул.
„Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. М. с ЕГН **********, с адрес: Варна,
кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3, ап. 52, и А. Т. В. с ЕГН ********** , с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Огражден“ № 1А, ет. 2, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10