№ 611
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000504090 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4796 от 07.08.2020 г. по гр. д. № 4946/2019 г. по описа на Софийски
градски съд е признато за установено, че Е. А. К. дължи на Е. Е. К. сумата 69500 лева –
главница по запис на заповед от 20.12.2007 г. със законната лихва от 06.08.2017 г. и
ответницата е осъдена за заплати на ищеца разноските, направени от него в заповедното и
исковото производство.
Недоволна от решението е останала ответницата в първоинстанционното
производство, която го обжалва с оплаквания за необоснованост и процесуални нарушения,
довели до невъзможността й да докаже възражението си. Оспорват се изводите, че
ответницата е издател на записа на заповед като се твърди, че изписаните имена не
представляват подписа на Е.К.. Оспорва се изводът на съда за липса на въведено каузално
правоотношение. Сочи се необсъждане на възражението за нищожност на записа на заповед
поради противоречие с добрите нрави. Моли обжалваното решение да бъде изцяло
отменено, вместо което да бъде постановено друго от въззивната инстанция, с което искът
да бъде отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва. Моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението – потвърдено.
1
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанцонния съд ищцата е предявила против ответницата иск за
установяване на вземането за сумата 69500 лева, дължима по запис на заповед, със
законната лихва върху сумата от 16.08.2017 г. до окончателното изплащане. За сумата в
полза на ищцата била издадена заповед за незабавно изпълнение, по която ответницата
подала възражение.
Ответницата е оспорвала иска с възражения, че не е подписвала ценната книга; както и
че записът е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа
на подробен анализ на приетите доказателства и настоящата инстанция я възприема при
условията на чр.272 от ГПК. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установено следното:
На 20.12.2007 г. ответницата е издала запис на заповед, с който се е задължила да
заплати на ищцата Е.К. сумата 69500 лева на 20.07.2017 г. Не се спори по обстоятелството,
че задължението по нея не е платено. Ответницата оспорва издаването на ценната книга като
твърди, че е налице „кражба на подпис“.
Доказателствата по делото не установяват правоотричащото абсолютно възражение на
ответницата. Установено е чрез заключението по съдебно-графическата експертиза, че
подписът за издател в записа на заповед, състоящ се от изписани на латиница имена E. K., е
изписан от ответницата. Няма признаци за предварителна подготовка, техническа подправка
или имитация. Заедно с това няма признаци, отричащи възможността да е извършена кражба
на подпис. Подписът на Е.К. в сравнителните образци се състои от буквите Е, К, безбуквени
елементи и парафна част. Понякога имената й се изписани до подписа, но няма образец, в
който да са написани само имената без подписа на ответницата. В част от сравнителния
материал ответницата е изписвала имената си на латиница- във формуляр на английски език
и две писма на български език.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед указанията, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на
релативно възражение, към която се приравнява и общото възражение на ответника за
безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на твърдяна в исковата молба обезпечителна
2
функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и
съществуване на вземане по каузално правоотношение. При заявено от ответника - издател
на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на
заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В случая в първото съдебно заседание на 22.06.2020 г.
страните изрично са заявили, че не твърдят наличие на каузално правоотношение.
Възражението за нищожност на ценната книга поради нарушаване на добрите нрави е
неоснователно. Абстрактният характер на записа на заповед изключва възможността за
позоваване на противоречие с добрите нрави. Обстоятелствата, с които ответницата
обосновава възраженията си, не сочат на неморално, неравноправно и недобросъвестно
поведение, накърняващо добрите нрави.
По същество. Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Предмет на
делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект. Ищцата - кредитор доказва вземането си,
основано на записа на заповед, за сумата 69500 лева. При пряк менителничен иск, когато
възраженията на издателя не се основават на каузално отношение между страните по спора,
ищецът не е длъжен нито да сочи кауза, нито да доказва наличие на свое вземане по
каузално отношение, обезпечено от записа на заповед. Ответницата не установи
възражението си, че не е подписала ценната книга. Издаването на същата не противоречи на
добрите нрави, поради което същата не е нищожна на това основание. Предявеният иск за
за плащане на сумата по записа на заповед е основателен предвид действителността на
ценната книга и недоказването от страна на ответницата на въведените абсолютни
възражения.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Пред тази
инстанция въззиваемата е защитавана безплатно от адвокат, поискал заплащане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Въззивницата следва да заплати на
адв.В.В. възнаграждение в размер на 3138 лева на основание чл.38, ал.2 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4796 от 07.08.2020 г. по гр. д. № 4946/2019 г. по описа
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. А. К. да заплати на адв.В.В. възнаграждение пред въззивната инстанция в
размер на 3138 (три хиляди сто тридесет и осем) лева на основание чл.38, ал.2 от ГПК.
3
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4