Решение по дело №63/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 100

 

гр. Тутракан, 13.04.2020 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 63/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 228, ал. 1 от ЗЗД от страна на ищеца К.К.Я., упълномощил адв. Й.А. – К. (л. 5), преупълномощила И.Р. (л. 93) от Адвокатска колегия – гр. Силистра, за осъждането на ответника да му заплати:

1.1. непогасена част от наемно възнаграждение, дължимо на осн. чл. 228, ал. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД по Договор за наем  № 213 от 01.10.2016 г., за стопанската 2017/2018 г., възлизащо на 1 257,48 лв.;

1.2. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата, в която част претенцията е оттеглена (л. 18 и 20);

1.3.  законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (04.02.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.4. Твърди се, че ищецът бил собственик на земеделска земя в землището на гр. Главиница, за който бил сключен горепосочения договор за заем.

1.5. Ищецът твърди, че с писмо с изх. № 79/14.11.2018 г. на ЗКПУ „ТРИУМФ“ била уведомена, че съгласно решение на Управителния съвет, взето на 05.09.2018 г., ще получи с 25 % по - малко рентно плащане за 2018 г. Като в края на писмото било  посочено, че плащането ще бъде в размер на 60 лв./дка за 2018 г.

1.6. Твърди, че следвало да му бъде заплатено възнаграждение от 80 лв./дка.

2. Ответникът К. „ЗКПУ„ Т.”” е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание така и по размер. Същият е упълномощил адв. Р.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра.

2.1. Признава се сключването на договора за наем.

2.2. Признава се, че договорената наемна цена за съответната година е 80 лв./дка. (л. 82).

2.3. Твърди се, че част от дължимата наемна цена е прихваната срещу задължение на ищеца за обезщетяване на кооперацията за нанесените й вреди в резултат на предсрочното прекратяване на договора за наем съгласно чл. 20 от договора, което обезщетение възлиза на 20 лв./дка, в условията на евентуалност е направено искане за съдебна компенсация на вземанията.  

2.3.1. В проведеното на 04.07.2019 г. открито съдебно заседание (л. 82) е уточнено, че вредите се състояли в това, че кооперацията е предприела предварителна обработка на земеделските земи, предмет на договора, които разходи не са възмездени впоследствие, тъй като в резултат на сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ е прибрала реколтата от друг имот, в който е извършила отново същите мероприятия. Вредата била в размер на 20 лв. на дка. При извършеното от кооперацията плащане е като обработвана площ е посочено 62,874 дка. В тази връзка съдът приема, че намерението на ответника е било да бъде прихваната сумата от  62,874 х 20 = 1 257,48 лв.

2.3.2. Съдът приема, че това вземане има характера на обезщетение по чл. 79, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като в чл. 20 от договора не е фиксиран размер на „неустойката”.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

3. На 01.10.2016 г. между страните по делото е сключен Договор за наем  № 213 от 01.10.2016 г. (л. 6).

4. На 05.09.2018 г. Управителния съвет (УС) на ответната кооперация е взел решение за налагане на санкции на кооператорите, „изтеглили” земеделската си земя от кооперацията, като рентното им плащане бъде намалено с 25% (л. 25 и сл.).

5. На 14.11.2018 г. от ответника до ищеца е отправено уведомително писмо, в което е посочено, че поради едностранното прекратяване на договора за наем от страна на ищеца и предоставянето на земеделската земя за обработване на други „арендатори” на ищеца ще бъде заплатена наемна цена в размер на по 60 лв./дка за 2018 г. (л. 7).

6. На 11.12.2018 г. на ищеца е изплатена сумата от 3 772 лв. с посочено основание „рента за 2018 г.” съгласно представен разходен касов ордер (л. 10).

7. На 23.03.2019 г. Общото събрание на ответната кооперация е одобрило решението на УС от 05.09.2018 г. (л. 73 и сл.).

8. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза  (55 и сл.), която е установила, че средния пазарен годишен наем за процесните земеделски земи за стопанската 2017/2018 г. е в размер на 82 лв./дка, като размера на дължимото наемно възнаграждение по процесния договор възлиза на 5 225,45 лв.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

 

II. По основателността

 

10. Между страните не се спори сключването на процесния договор за наем с отразеното в него съдържание (независимо че подписът е положен на първата страница от него, а не в края на документа).

11. В чл. 6 от договора е предвидено, че наемното възнаграждение следва да е съобразено с добивите на реколтата и пазарните цени за съответната стопанска година. Въпреки изключително непрецизната формулировка съдът, тълкувайки договора на осн. чл. 20 от ЗЗД и по аналогия от чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗАЗ, приема, че е договорено наемно възнаграждение, равняващо се на пазарният наем. Последният като величина е определяем, поради което договорът не е нищожен поради липсата на предмет.

12. И двете страни по делото в конкретният случай твърдят, че договореното възнаграждение за 2017/2018 г. е 80 лв./дка (при изчислен пазарен наем от СИЕ в размер от 82 лв./дка). Ответникът обаче възразява, че 20 лв./дка са прихванати като обезщетение, чиято дължимост ще бъде разгледана в следващия раздел.

13. Съдът приема, че ищецът е отдал по наем земеделски земи с площ 63,725 дка, както е посочено в заключението на вещото лице (доколкото вещото лице е работило с точните площи на имотите).

14. Следователно размерът на договореният наем за стопанската 2017/2018 г. възлиза на 63,725 х 80 = 5 098 лв. От тях ответникът е заплатил 3 772 лв., поради което е останал незаплатен остатък от 1 326 лв.

15. Съгласно чл. 7 от договора наемното възнаграждение за съответната стопанска година се дължи до 31.12. на съответната година. В стопанската 2017/2018 г. има една дата 31.12., а именно - 31.12.2017 г. В тази връзка съдът приема, че дължимостта на вземането е настъпила.   

 

III.Относно направеното възражение за прихващане

 

16. Ответникът твърди, че е прихванал сума, изчислена на базата на 20 лв./дка върху процесната площ на земеделските имоти, представляваща обезщетение, дължимо на кооперацията за нанесените й вреди в резултат на предсрочното прекратяване на договора за наем съгласно чл. 20 от договора.

17. Не може да се приеме, че е извършено извънсъдебно прихващане, доколкото уведомителното писмо не съдържа волеизявление в този смисъл. Поради тази причина следва да бъде разгледано направеното в условията на евентуалност искане за съдебно прихващане.

18. На първо място не може да се установи за какъв срок е сключен договора за наем. Съгласно отпечатаният текст срокът е една година. Този текст обаче е коригиран ръкописно на пет стопански години, като е отбелязано, че корекцията е извършена само от едната от страните (срещу „корекцията е моя“ е изпълнен само един подпис). В депозираният пред ОСЗ препис от договора корекцията е „три” стопански години.

19. Остават освен това недоказани:

19.1. едностранното прекратяване на договора от ищеца и предоставянето на същите земеделски имоти за обработване на друг наемател;

19.2. извършването на предварителна обработка на земеделските земи, предмет на процесния договор, от страна ответника;

19.3. сключването на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ от ответника;

19.4. настъпването на твърдяната вреда;

19.5. причинно – следствената връзка между настъпването на вредата и прекратяването на договора за наем.

20. С оглед изложеното направеното възражение за прихващане се явява неоснователно. 

 

21. Отхвърлянето на възражението за прихващане обуславя пълното уважаване на иска (доколкото ищецът претендира сума по – ниска от дължимата).

 

Разноски

 

22. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, възлизащи на 500 лв.

23. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСЪЖДА ответника К.„ЗКПУ„ Т., с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, да заплати на ищеца К.К.Я., с ЕГН **********, непогасена част от наемно възнаграждение (главница) по Договор за наем  № 213 от 01.10.2016 г., за стопанската 2017/2018 г., възлизащо на 1 257,48 лв. (хиляда двеста петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки); както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба (04.02.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното от ответника К.„ЗКПУ„ Т., с ЕИК *******, възражение за прихващане на вземането по заведеният иск за заплащане на наемно възнаграждение срещу задължение на К.К.Я., с ЕГН **********, за обезщетяване на кооперацията за нанесените й вреди в резултат на предсрочното прекратяване на договора за наем, съгласно чл. 20 от договора, което обезщетение възлиза на 20 лв./дка или общо 1 257,48 лв. (хиляда двеста петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки).

 

ОСЪЖДА ответника К.„ЗКПУ„ Т., с ЕИК ********, да заплати на ищеца К.К.Я., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

 

Ищецът е посочил банкова сметка, *** „Банка ДСК“ ЕАД, с IBAN ***. 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: