№ 3072
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110131192 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от М. Ц. В. срещу ***********
осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
обвинение, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. – дата на влизане в сила
на оправдателната присъда до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 01.11.2016 г. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем по б.з. № 3244/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №
35823/2016 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т.4, вр. чл. 129, ап. 2, вр. ал. 1 НК. Сочи, че е бил обвинен в това, че е
причинил средна телесна повреда на **************** на 31.10.2016 г. За
посоченото престъпление сочи, че е предвидено наказание лишаване от
свобода от 2 до 10 години. Твърди, че му е била взета мярка за неотклонение
„подписка“. Излага, че в съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление
по чл. 131, ал.1, т.4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и образувано НОХД №
11515/2017 г. по описа на СРС, 16-ти състав. На 09.05.2022 г. с присъда по
НОХД № 11515/2017 г. по описа на СРС, 16-ти състав, бил оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 вр. чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 НК и признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131,
1
ал. 1, т.4 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като бил освободен от наказателна отговорност
и му било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Твърди, че с присъда от 20.03.2023 г. по ВНОХД № 5517/2022 г., на 12-ти
въззивен състав бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.
131, ал. 1, т.4 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Оправдателната присъда влязла в сила на
20.03.2023 г. Излага, че в продължение на 6 години и 5 месеца е била
обвиняем и подсъдим, като през целия период бил силно притеснен, че ще
получи ефективна присъда, изпаднал в депресия, затворил се в себе си, не
контактувал с никого. Твърди, че е получил психическо разстройство, били
засегнати личността и достойнството му, честта и доброто му име. Сочи, че
близките му започнали да го отбягват, напуснал работа, влошило се
здравословното му състояние. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът е изложил, че не оспорва иска по основание, а го оспорва
като недоказан и в тази връзка е развил подробни съображения в насока, че
липсват доказателства ищецът да е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди. Евентуално оспорва размера на претенцията и сочи, че
същият е прекомерно завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 01.11.2016 г.
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем по б.з. № 3244/2016 г.
по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 35823/2016 г. по описа на СРП за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4, вр. чл. 129, ап. 2, вр. ал. 1 НК;
че в съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4
вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и образувано НОХД № 11515/2017 г. по описа на
СРС, 16-ти състав, като на 09.05.2022 г. с присъда по НОХД № 11515/2017 г.
по описа на СРС, 16-ти състав, ищецът е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4 вр. чл.
130, ал. 1 НК, като бил освободен от наказателна отговорност и му било
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева; че с
2
присъда от 20.03.2023 г. по ВНОХД № 5517/2022 г., на 12-ти въззивен състав
ищецът е признат за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 131,
ал. 1, т.4 вр. чл. 130, ал. 1 НК, която е влязла в сила на 20.03.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите **************** В.а – съпруга на ищеца, и П. М.ев В. – сина на
ищеца. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и им дава вяра, като извърши внимателна преценка с
оглед обстоятелството, че свидетелите са съпруга и син на ищеца.
Свидетелката В.а разказва как заради делата ищецът е станал нервен,
затворен и не искал да излиза от вкъщи. Споделя, че не искал да контактува с
никого и не ходи на работа. Разказва как преди случая са излизали и ходили
на почивка, а сега ищецът не искал навън да излезе и не искал да приказва с
хора въобще. Дава показания, че съпругът й пие лекарства за нерви. Споделя,
че през 2016 г., от когато е случаят, е получил затъмнение на лявото
полукълбо. Разказва, че след като са го освободили от 06 РПУ е бълнувал и не
е могла да го събуди. Пояснява, че лекарствата са изписани от невролог. От
показанията на свидетеля В. се установява, че след като е взел ищецът от
ареста, последният изглеждал ужасно, отдръпнал се, чувствал се зле, странял
от близките си, затворил се в себе си и продължава да е в това емоционално
състояние. Сочи, че случаят се е случил на работното място на ищеца и след
това той спрял да работи, да контактува много с хора, да ходи на почивки със
съпругата си. Срамувал се, че е обвиняем. Спрял да ходи на гости при
роднините си.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Ищеца извежда съдебно предявеното субективно материално
3
право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от
проведено спрямо него наказателно производство, завършило с оправдателна
присъда. За основателността на предявените искове с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство,
което е завършило с оправдателно решение; претърпени неимуществени
вреди и наличие на причинна връзка с проведеното наказателно преследване.
В процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
отговорност на *********** по ЗОДОВ – 1) на ищеца е повдигнато обвинение
за извършено престъпление и 2) ищеца е оправдан с влязла в сила присъда.
Посочените обстоятелства са отделени и като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото.
От показанията на свидетелите се установява проведеното наказателно
производство да се е отразило неблагоприятно на психическото състояние на
ищеца. Въз основа на събраните гласни доказателства се установяват
неимуществените вреди – стрес, отказ да общува с хора, да излиза навън, да
работи, да комуникира с близките си. Съдът намира, че повдигането на
обвинение и провеждането на наказателно преследване спрямо настоящия
ищец се е отразило негативно на психическото му състояние.
При така приетите за установени обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск е доказан по своето основание – изяснени са измененията в
психично състояние на ищеца. Тези неблагоприятни за него обстоятелства
представляват закономерна, естествена, необходима последица (в причинно-
следствена връзка) от незаконното обвинение за престъпление от общ
характер, т.е. изживеният стрес и психическо напрежение са в причинно-
следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за извършване на
престъпление.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
4
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
От свидетелските показания не се установява, притесненията на ищеца
да са били породени от друго обстоятелство, освен воденото срещу него
наказателно производство. Поради това съдът намира, че вредите, които
ищецът е претърпял са причинени именно от процесното обвинение. Вредите
са последица от наказателното производство, водено срещу него, от
съответните процесуално-следствени действия, в които той е участвал, както
и от конкретните мерки, които са били взети по отношение на ищеца.
Последното обстоятелство следва да бъде съобразено при определянето на
обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца поради
повдигането и поддържането на обвинението по НОХД № 11515/2017 г. на
СРС – НК – 16 състав, за престъплението, за което впоследствие е бил
оправдан. При определянето на обезщетението следва да бъдат взети предвид
и всички обективни фактори, които имат значение за да бъде присъдено
справедливо обезщетение (чл. 52 ЗЗД), като тежестта на престъплението, в
което е бил обвинен, продължителността на наказателното производство,
дали производството се е водило и в двете фази на процеса (досъдебна и
съдебна), процесуалните действия, проведени с участието на ищеца, данни за
личността на последния, дали срещу него са били водени и други наказателни
производства или не, поведението му в рамките на воденото срещу него
производство. От момента, в който ищецът е бил обвинен в извършване на
престъпление в процесното производство, до момента на влизане в сила на
оправдателната присъда на СГС е изминал дълъг период от 7 години. Ищецът
е бил обвинен в извършването на престъпление, за което е било предвидено
наказание до три години лишаване от свобода. Участвал е в извършването на
процесуално-следствени действия, като е следвало да се явява както пред
органите на досъдебното производство, така и пред СРС и СГС в съдебната
фаза на процеса. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че няма данни
ищецът да е бил осъждан, т.е. няма данни същият да има обременено съдебно
минало, което обосновава извод, че негативните изживяване, свързани с
поддържането на процесното обвинение са в значително по-висока степен в
сравнение с тези на лице, което е било обект на наказателно преследване и в
резултат на него е било осъдено. Изхождайки от понятието "неимуществени
5
вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането,
че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в
случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 10 000
лв. Отрицателните изживявания на ищеца в случая са установени въз основа
на събраните показания на свидетелите, които твърдят, че ищецът се е
чувствал зле, затворил се е, не излиза навън, не работи и не контактува с хора
и към настоящ момент. С оглед установеното по делото, настоящият съдебен
състав намира за справедливи обезщетения, които биха репарирали
процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо
могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да
е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), то
на ищеца следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 10
000 лв., тъй като предназначението му е да поправи конкретно установените
по делото лична болка и страдания от незаконното преследване. При
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото
осъждане на ответната страна да заплати това обезщетение има основно
репариращо действие - предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди.
Поради изложеното съдът намира предявения иск за основателен за
сумата от 10 000 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за горницата
да се отхвърли като неоснователен. Така определеното обезщетение следва да
бъде присъдено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на Софийски градски съд до окончателното й
изплащане.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 10 лева за заплатена държавна такса.Ответникът следва да заплати на адв.
К. сумата в размер на 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
6
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ***********
/****************/ да заплати на М. Ц. В., ЕГН ********** сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на незаконно обвинение по б.з. № 3244/2016 г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр.пр. № 35823/2016 г. по описа на СРП за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т.4, вр. чл. 129, ап. 2, вр. ал. 1 НК, въз основа на който
обвинителен акт е образувано НОХД № 11515/2017 г. по описа на СРС, 16-ти
състав, приключило с оправдателна присъда по ВНОХД № 5517/2022 г., на
12-ти въззивен състав, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. – дата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на
сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. В., ЕГН ********** срещу
*********** /****************/ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за сумата над 10 000 лева до пълния предявен размер,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на незаконно обвинение по б.з. № 3244/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР,
пр.пр. № 35823/2016 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т.4, вр. чл. 129, ап. 2, вр. ал. 1 НК, въз основа на който обвинителен
акт е образувано НОХД № 11515/2017 г. по описа на СРС, 16-ти състав,
приключило с оправдателна присъда по ВНОХД № 5517/2022 г., на 12-ти
въззивен състав, ведно със законната лихва от 20.03.2023 г. – дата на влизане
в сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ***********
/****************/ да заплати на М. Ц. В., ЕГН ********** сумата в размер
на 10 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а. а. 1 ЗАдв.
*********** /****************/ да заплати на адв. Е. М. К. сумата в размер
на 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8