№ 15837
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110124944 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Д.З“ АД
срещу ЗАД „О.З“.
Ищецът твърди, че по силата на полица №03202208550*****/14.09.2022 г. е
застраховал по застраховка „Каско на МПС“ товарен автомобил „Мерцедес Актрос“,
рег. №СВ****РВ, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, със срок на застрахователното
покритие 30.10.2022 г.-29.10.2023 г. с клауза „Пълно каско“. Сочи, че на 10.06.2023 г.,
около 00:30 часа на републикански път I-1, при км. 37+900м, в община Димово било
реализирано ПТП между застрахованото при ищеца МПС, в композиция с ремарке
„Шмитц“ с рег. №СВ****ЕА, и товарен автомобил „МАН ТГХ“, рег. №СВ****АЕ, в
композиция с ремарке „Кьогел“, рег. №*****ЕВ, управлявано от П. П. Б., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
Сочи се, че по време на движение на товарния автомобил „МАН ТГХ“ от
композицията паднал товар на пътното платно, като водачът не взел необходимите
мерки за сигнализиране на товара и за почистване на пътното платно, поради което
станал причина за настъпване на ПТП. Твърди се, че водачът на застрахования при
ищеца товарен автомобил поради късния час и липсата на видимост не успял да спре
навреме преди препятствието и се блъснал в спрялата на пътното платно композиция.
За настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество била образувана
щета №******* бил извършен оглед на увредения автомобил, както и калкулация на
щетите. Бил извършен ремонт на автомобила в „С.С.Р“ ЕАД, като за ремонта на
автомобила ищецът заплатил сумата в размер на 20094,53 лева. За подменената предна
лява гума била извършена отделна калкулация, като експертната оценка определила
сумата в размер на 874,25 лева, която сума била заплатена по банковата сметка на
лизингополучателя „Г.Л“ ЕООД. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за
платената сума. Ответникът е погасил частично задължението, като е заплатил сума в
размер на 10499,39 лв., поради което ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 1000 лева – частичен иск от иск в общ размер от 10484,39
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2024
1
г., както и сумата в размер на 78,04 лева – частичен иск от иск в общ размер от 818,19
лева – лихва за забава върху главницата за периода 05.10.2023 г - 25.04.2024 г.
Претендира разноските по производството.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между него и водача на
товарен автомобил „МАН ТГХ“ с ДК № СВ ****АР към датата на ПТП е налице
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е
настъпило процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, обстоятелството, че водачът
на застрахования при него автомобил е виновен за настъпването, както и размерът на
вредите. Твърди съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, застрахован
по застраховка „Каско“. Излага, че водачът на застрахования при него товарен
автомобил не е имал техническа възможност за разчистване на пътя при падане на
товара, а водачът на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № СВ **** РВ е
управлявал с несъобразена скорост, поради което и не е успял да избегне настъпване
на ПТП. Твърди, че с частичното плащане е погасил изцяло задължението. Претендира
разноските по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За установяване на правнорелевантните факти са събрани следните
доказателства.
Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП
№********/10.06.2023 г. съставен от младши контрольор Добромир Трифонов при
ОДМВР Видин, в който са отразени следните обстоятелства около ПТП: Участник 1
(„МАН ТГХ“), като участник в ПТП не взема мерки за сигнализиране на ППС и
паднал товар от него, вследствие на което в него се блъска Участник 2 („Мерцедес
Актрос“), като реализира ПТП с материални щети.
Като доказателство по делото са приети и документите за образуваната при
ищеца-застраховател щета, а именно – искане за оценка на вреди, протокол за
извършен оглед, снимки на уврежданията, опис на претенцията, калкулация на щета,
възлагателно писмо за извършване на ремонт на застрахованото МПС, приемо-
предавателен протокол.
Представено е удостоверение за техническа изправност, от което се установява,
че датата на първата регистрация на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег.
№СВ****РВ е 01.11.2019 г.
Представено е писмо от „Силвър Стар Моторс“ ЕАД №223660/04.10.2024 г., от
което се установява, че че процесния товарен автомобил е бил в заводска гаранция до
30.10.2020 г. и гаранция на силовия щранг до 30.10.2022 г., т.е. установява се, че към
момента на процесното ПТП автомобилът не е бил в гаранция.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С. Л. и П. Б..
При разпита си в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. св. Л. споделя, че
към датата на ПТП-то през юни месец управлявал влекач „Мерцедес“, собственост на
„Г.Т.Л“. Към датата на ПТП пътят след митницата минавал през стария път, през село
Димово. Спомня си, че някъде около завоите било мокро, имало ограничение на
скоростта от 60 км/час, в участъка нямало осветление и след завоите видял отляво
жълт камион на фирма „Дискордиа“. Карал с 60-65 км/час, когато видял и човек, който
2
махал с телефон в ръката, в първия момент намалил малко, след това намалил още
повече. Сочи, че си помислил, че камионът на човека е развален и въобще не
предполагал какво ще види след това. След завоя видял друг камион на средата на
пътя с изсипан товар. Натиснал спирачките, направил всичко възможно, за да спре;
сочи, че камионът имал и други методи за спиране. Видял, че няма да може да спря
напълно, хванал се за волана и се чукнал леко в този и леко влязъл в канавката. След
това слязъл от камиона и шофьорът на другия камион го посрещнал, отвън гърмели
някакви спрейове с боя. Питал другия водач какво се е случило, но той обикалял с
телефона и говорел несвързано. Сочи, че към момента на ПТП пътят бил мокър,
отделно товарът бил хлъзгав и нямало как да спре. Свидетелят споделя, че завоят
преди да настъпи самото ПТП бил десен, защото му се открило след това гледката; ако
имал видимост щял да спре. Сочи, че човекът, който му ръкомахал, бил след завоя.
След завоя видял гледката как неговия камион изсипал товар и седи по средата на
платното. Спомня си, че в участъка имало знак за 60 км/час. Сочи, че се блъснал в
ремаркето отпред някъде. Цялото ремарке на другия камион било разкъсано, нямало
брезент отдясно. Преди местопроизшествието не видал да има обозначителен
триъгълник, ремаркето и товара не били обозначени. След като се блъснали, викнали
полиция, писали протокол. Споделя, че пътят, по които се движил, бил с наклон
надолу. От завоя до мястото, където видял ударените камиони, имало дължина, той
вече се връщал нагоре и се опитал да спре камиона, но като напипал маслото и
започнал да се хлъзга. Разстоянието било около 50-100 метра. Сочи, че първо видял
човека с телефона и след това събитието. Човекът явно му махал, за да намали, но той
заради завоя не можел да види и се зачудил защо човекът му маха.
При разпита си в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. св. П. Б. – водач на
товарния „МАН ТГХ“ споделя, че към момента на инцидента пътувал от Германия за
България и пътят минавал през Румъния. Вечерта след полунощ навлязъл през Видин-
Калафат, като продължил в посока към София. Реализирал ПТП с друг товарен
автомобил преди процесното ПТП. Поради първото ПТП задните гуми на ремаркето
били в канавката, но предната част на ремаркето се подавала на платното за движение
около маркировката. Влекачът бил перпендикулярно на пътя. Веднага след първото
ПТП слязъл, била скъсана стълбата, по която се слиза от камиона, бил забравил да
опъне ръчната спирачка на камиона, защото искал по най-бързия начин да открие
триъгълник, светлоотразителна жилетка и сигнализация със светлини, за да обезопаси
отсечката. Не можел да отвори шкафа, в който били нещата, с които се обезопасява
инцидент. Сочи, че шкафът бил ударен от дръвче, което било от дясната страна на
пътя. Продължил със своя собствена светлинна сигнализация нагоре по платното за
движение, когато забелязал и другия товарен автомобил, с който катастрофирал –
автомобила на фирма „Дискордиа“. Отдалечавайки се от него забелязал и светлините
на друг товарен автомобил, който приближавал мястото на инцидента. Започнал да
ръкомаха с ръце, като бил в средата на пътното платно, светейки с фенер. Водачът на
другия товарен автомобил го подминал и свидетелят видял, че другият водач не е
натиснал спирачките да намали, а малко по-късно, навлизайки в зоната на разпиления
товар. Видял, че другият водач не може да спре и се ударил в разпиления товар на
неговата композиция. Свидетелят сочи, че загубил контрол над неговото МПС след
тежкото разтърсване, като това се случило, когато навлизал в завоя (десен за водача на
„МАН ТГХ“). Почти целия завой го взел, когато усетил разтърсване на композицията,
продължил надолу по пътя, не можел да натисне спирачките, защото бил с колан,
който за момент го обездвижил. Сочи, че преди завоя имало знак за опасен завой и за
забранено изпреварване. След като неговото МПС преустановило движение, другият
автомобил, с който катастрофирал, бил малко по-нагоре, след завоя. Сочи, че от
неговата страна пътят бил със спускане. Видял камиона „Мерцедес“ на около 150
3
метра или повече от мястото, където били другите камиони, но камионът не намалил
след подаването на сигнал. Свидетелят изказва предположение, че другият водач не го
е възприел като човек, който сигнализира пътен инцидент. Сочи, че стоповете на
ремаркето отзад не светели, започнали да светят след като го отминал на 35-36 метра
след това. От мястото, където той се намирал, до мястото на другите камиони се
виждали какво се случва надолу. Неговият камион бил със запалени фарове, защото
свидетелят нямал физическа възможност да слезе и по наклона за насрещно
движещите се водачи от другата страна да ги алармира, че е настъпило ПТП. Сочи, че
разливът на субстанцията бил преди навлизането в завоя.
Освен свидетелски показания, за установяване механизма на ПТП и стойността
на вредите, причинени от процесното ПТП върху товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ са изслушани първоначална и допълнителна съдебно-автотехнически
експертизи.
Съгласно заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-
автотехническа експертиза сочи следния механизъм на ПТП, отразен и в констативния
протокол, съставен от органите на МВР, а именно - челно стъкло, кора под челно
стъкло, дръжки под челно стъкло, преден капак, въздуховод централен, решетка
преден капак, предна решетка, облицовка предна броня, предна лява гума, преден ляв
калобран, предна дясна долна степенка, рамо чистачка предна лява, рамо чистачка
предна дясна. Съгласно заключението на вещото лице, стойността, необходима за
възстановяване на МПС по цени на официален сервиз на марката, е в размер на
20094,53 лева, а по средни пазарни цени – сумата в размер на 15486,97 лева. Поради
липсата на данни за скоростта на движение на товарния автомобил „Мерцедес Актрос“
вещото лице е посочило, че не може да се определи опасната зона на спиране на
товарния автомобил.
По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза. От заключението се установява, че
процесното ПТП е настъпило на републикански път I-1, км. 37+900 между товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ и товарен автомобил „МАН ТГХ“. На републикански
път I-1, преди кръстовището с път III-1403 има вертикална маркировка със знак В-26
„Забранено движение със скорост по-висока от означаената“) отляво на пътното
платно, указваща разрешена максимална скорост на движение 60 км/час. Съгласно
изчисленията на вещото лице, от кръстовището с път III-1403 до мястото на
процесното ПТП разстоянието е около 400 м. Към заключението са приложени
сателитни снимки на вероятното място на настъпване на първото ПТП, на мястото на
второто ПТП и схеми на движение на МПС-тата, участвали в процесното ПТП, както и
в ПТП-то, настъпило непосредствено преди процесното. Вертикалната маркировка на
мястото на първото ПТП е съставена от знак „Опасен завой надясно“ и пътен знак
„Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кошница“. След първоначалното ПТП между влекач
„МАН ТГХ“ и влекач „Волво ФХ“ и двете МПС-та изминават някакво разстояние
преди да се установят в покой. Съгласно изготвената от в.л. схема, находяща се на л.
17 от заключението, най-верояно товарната композиция с влекач „МАН ТГХ“ е
преустановила своето движение в самата дясна крива на път I-1 в посока гр. София.
Съгласно заключението на вещото лице, опасната зона на спиране на влекач
„Мерцедес Актрос“ при движение с 60 км/час (според данните от свидетелските
показания) е в размер на 81,22 метра, а при движение с 65 км/час – 92,32 метра.
Водачът на влекач „Мерцедес Актрос“, с прикачено към него полуремарке, е могъл да
възприеме катастрофиралия влекач „МАН ТГХ“ от около 71 метра, каквато е
дължината осветявана от фаровете на влекача при включени къси светлини. На л. 20 от
4
експертизата е налична схема, изразяваща симулация на движението на МПС-тата,
като съгласно заключението на вещото лице, като се вземе предвид опасната зона на
спиране на влекач „Мерцедес Актрос“с прикачено полуремарке при скорост от 60
км/час (81,22 м.) и отстоянието на същия от мястото на удара, в момента когато
десният фар е осветявал разпознаваемо катастрофиралия влекач (70,84 м.), може да се
направи извод, че водачът на влекач „Мерцедес Актрос“ не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието. Съгласно вещото лице, при конкретните
пътни условия- нощни условия, мокра пътна настилка и разлив на пътното платно,
която прави пътя допълнително хлъзгав и намалява драстично коефициента на
сцепление между пътната настилка и автомобилните гуми, е следвало първоначалното
местопроизшествие да бъде сигнализирано на не по-малко от 100 метра от мястото на
разлива на пътното платно. Няма данни за неправилни действия на водача на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“.
При така събраните доказателства съдът намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил; в
срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в
резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за
което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в
изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че към датата на ПТП – 10.06.2023г., между ответника и
водача на товарен автомобил „МАН ТГХ“ с ДК № СВ **** ЕА е налице договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че на 10.06.2023 г. е настъпило
ПТП с участието на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с ДК № СВ **** РВ и
товарен автомобил „МАН ТГХ“ с ДК № СВ **** ЕА; че ответникът е заплатил
извънсъдебно на ищеца сума в размер на 10499,39 лева.
От представената по делото застрахователна полица №03202208550***** за
застраховка „Каско на МПС“ се установява, че между „Д.З“ АД и „Г.Т.Л“ ЕООД (в
качеството му на застраховащ) е било налице облигационно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за следния автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. №СВ****РВ с период на застрахователното
покритие 30.10.2022 г. - 29.10.2023 г.
Съдът намира, че събраните по делото свидетелски показания на водачите на
товарните автомобили следва да бъдат кредитирани в частите си относно
релевантните обстоятелства около местоположението на процесните МПС-та към
момента на удара, местоположението на водача на товарен автомобил „МАН ТГХ“ в
момента, в който водачът на товарен автомбоил "Мерцедес Актрос" го е възприел и
липсата на сигнализация на аварирало друго МПС на пътя, относно които
обстоятелства свидетелските показания не съдържат противоречия. По кредитирането
на свидетелските показания относно останалите, изнесени от свидетелите
обстоятелства, съдът ще се произнесе при обсъждане на посочените обстоятелства във
5
връзка с относимостта им към предмета на доказване.
От събраните по делото доказателства- свидетелските показания на водачите на
двата товарни автомобила и изслушаната по делото допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза, която следва да бъде кредитирана като компетентно и
обективно изготвена, се установява, че на 10.06.2023 г. при движение по
републикански път I-1 в посока от гр. Видин към гр. Монтана, при 37+900 км, след
десен завой на пътното платно товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ реализира ПТП
с товарен автомобил „МАН ТГХ“, рег. №СВ****РВ, който се е намирал разположен в
дясната пътна лента по посока на движение на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“.
Установява се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие са причинени
вреди върху следните елементи от товарен автомобил „Мерцедес Актрос“: челно
стъкло, кора под челно стъкло, дръжки под челно стъкло, преден капак, въздуховод
централен, решетка преден капак, предна решетка, облицовка предна броня, предна
лява гума, преден ляв калобран, предна дясна долна степенка, рамо чистачка предна
лява, рамо чистачка предна дясна.
Установява се също така, че водачът на товарен автомобил „МАХ ТГХ“, рег.
№СВ****РВ, който е бил участник в друго пътно-транспортно произшествие,
настъпило преди процесното, не е сигнализирал за наличието на спряло МПС на пътя,
като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че
водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него
обстоятелства, може да направи това върху площадката за принудително спиране
извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал; при невъзможност да отстрани повредата и да продължи
движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от
скоростния път по най- бърз начин. Нарушена е и разпоредбата на чл. 128 ЗДвП,
предвиждаща задължение за водача на МПС, превозващ товар, да вземе мерки за
сигнализиране на товара и на пътното превозно средство.
В случая МПС „МАН ТГХ“, намиращо се в дясната пътна лента на пътното
платно, не е било сигнализирано със светлоотразителен триъгълник или включен
авариен сигнал. Съдът намира, че осъществената сигнализация с фенер от страна на
водача на МПС „МАН ТГХ“, която се установява от свидетелските показания и на
двамата разпитани водачи, не отговаря на законовите изисквания относно надлежна
сигнализация за наличието на спряло на пътното платно превозно средство, доколкото
от останалите водачи не може да се очаква да предполагат наличието на аварирало
МПС при липсата на сигнализация с предвидените в закона средства. По този начин,
като не е сигнализирал намиращото се на пътното платно МПС и разпиления товар, с
поведението си водачът на МПС „МАН ТГХ“ е станал причина за настъпване на
процесното ПТП.
Предвид гореизложеното, съдът намира за доказани по делото всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество за причинените на
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ вреди вследствие процесното ПТП.
Що се отнася до размера на вредите, за които ответното дружество следва понесе
отговорност, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното
производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към
деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така обезщетението не може
6
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400,
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди,
но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско"
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и
не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал
регресният дълг.
Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
/настъпилото застрахователна събитие/. При имуществените застраховки стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години към датата на
произшествието /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ -
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно
от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната
стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен
срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо
да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията.
В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил
обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови
и оригинални. При тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени
повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина
автомобилът да се ремонтира в оторизиран сервиз с цени над средните /с оглед
запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не
може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли.
Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.
В случая от представените доказателства се установява, че към датата на ПТП
процесният товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ не е бил в гаранция, поради което
не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за репариране на
причинените на товарния автомобил вреди съобразно цените за възстановяване на
автомобила в официалния сервиз на марката – „С.С.Р“ ЕАД в размер на 20094,53 лева.
Следва да бъде възприета сумата, определена от вещото лице по изслушаната по
делото основна съдебно-техническа експертиза, според която стойността, необходима
за възстановяване на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. №СВ****РВ,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 15486,97 лева. Към посочената
стойност, при определяне размера на вредите следва да бъде прибавена и сумата
платена директно на застрахования за подменената предна лява гума в размер на
874,25 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
7
Следва да бъде разгледано и своевременно релевираното от ответника
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост, като същият имал възможност да възприеме авариралото
ремарке от достатъчно голяма дистанция и да предприеме действия за избягване на
ПТП.
Съдът намира така релевираното възражение за неоснователно по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД когато и поведението на пострадалия е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка между поведението на увредения и настъпилите
вреди, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия.
Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива върху предположения, а
трябва да бъде изведен от конкретно доказани факти, съобразно които определени
действия или бездействия на водача на увредения автомобил обективно са допринесли
за настъпване на вредата, респ. че при въздържане от определено поведение или при
предприемане на определено действие би могло да бъде избегнато произшествието
или вредите от него да бъдат по-малки, като причинно-следствената връзка между
поведението на водача на увредения автомобил и вредоносния резултат трябва да бъде
установена чрез провеждане на пълно доказване. Само ако се установи обективна
възможност от техническа страна, при управление с установената съобразена скорост
водачът на товарния автомобил да може да избегне настъпването на ПТП, респ.
вредите да не настъпят въобще или да са по-малки, би могло да се приеме наличие на
съпричиняване и да се прецени неговият размер /в този смисъл Решение № 169 от
2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г.
на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК и др/.
В случая възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ се изразява в
твърдението, че същият е могъл да възприеме от достатъчна дистанция авариралото
МПС и да предприеме действия по избягване на ПТП, но поради движение с
несъобразена скорост също е станал причина за настъпване на инцидента.
От свидетелските показания и на двамата разпитани водачи на товарните
автомобили, участвали в процесното ПТП, се установява, че сблъсъкът между товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ и товарен автомобил „МАН ТГХ“ е настъпил на
правата отсечка след десен завой на пътя. Установява се също така, че след настъпване
на първото ПТП, водачът на товарен автомобил „МАН ТГХ“ се е придвижил в обратна
посока и се намирал преди завоя (като се вземе предвид посоката на движение на
товарните автомобил „Мерцедес Актрос“ и „МАН ТГХ“) в момента, в който мястото е
приближил товарен автомобил „Мерцедес Актрос“. Съдът намира посоченото
обстоятелство за установено, въпреки наличието на твърдение от страна на св. Л., че
човекът с телефона (водачът на товарен автомобил „МАН ТГХ“) е бил след завоя,
доколкото свидетелските показания на св. Л. относно местоположението на св. Б. –
водач на товарния автомобил „МАН ТГХ“, са противоречиви, доколкото първоначално
същият твърди, че първо е видял човек, който му маха с телефон в ръка, а след това
след завоя видял друг камион по средата на пътя с разсипан това, а впоследствие
твърди, че човекът с телефона е бил след завоя. От своя страна, свидетелските
показания на св. Б. в тази част не съдържат противоречия, като същият сочи, че се е
намирал преди десния завой в момента, в който мястото е приближил товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с водач св. Л..
От представените на стр. 15 и 16 от заключението на вещото лице сателитни
снимки на изгледа на път I-1 на мястото на възникване на първото ПТП (за което е
8
безспорно, че е възникнало именно при разминаване на товарните автомобили „МАН
ТГХ“ и „Волво“ в завоя) се установява, че видимостта на посоченото място е
ограничена от наличния на мястото десен завой на пътя, като от мястото на пътя преди
завоя не може да бъде възприета пътната обстановка след завоя. В контекста на
изложеното, не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на св. Б., в
частта, в която заявява, че от мястото, където той се е намирал преди завоя, е имало
видимост към случващото се по-надолу по пътя.
Предвид това, съдът намира, че пряка видимост към намиращия се в дясната
пътна лента на пътното платно товарен автомобил „МАН ТГХ“ водачът на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ е имал след преминаване през десния завой, като
точния момент, в който е могъл да възприеме наличието на друг автомобил зависи от
осветената от фаровете на автомобила зона, доколкото от свидетелските показания се
установява, че на мястото на инцидента не е имало друго осветление.
Съдът приема за установено, че към момента на навлизане на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“ в десния завой, същият се е движил със скорост от около 60
км/час, което се установява от свидетелските показания на разпитаните свидетели.
Посочената скорост е максимално допустимата за процесния участък, като предвид
ограничената видимост поради завоя и мократа пътна настилка, то въпреки липсата на
изрично заключение на вещото лице в посочения смисъл, съдът намира, че посочената
скорост не е съобразена с конкретните пътни условия по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
доколкото посочените обстоятелства винаги са от естество да наложат избирането на
скорост на движение по-ниска от максимално допустимата.
Въпреки изложеното, не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата
от водача на увредения автомобил е основание да се приеме, че е налице
съпричиняване на вредите, а само това, което е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, т.е. това, без което произшествието не би настъпило.
Предвид гореизложеното, за да се определи дали скоростта на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“ също е станала причина за настъпване на процесното ПТП от
значение са обстоятелствата относно това дали товарния автомобил „Мерцедес
Актрос“ е бил с включени къси или дълги светлини и разстоянието между завоя и
местоположението на товарен автомобил „МАН ТГХ“ на пътното платно. Това е така,
доколкото от свидетелските показания на св. Л. се установява, че същият е възприел
наличния на пътното платно товарен автомобил „МАН ТГХ“ веднага след
преминаване на завоя. От заключението на вещото лице по изслушаната по делото
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, при включени къси светлини на
товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ фаровете осветяват на разстояние 71 метра
пред автомобила; опасната зона на спиране на автомобила в конкретната обстановка
при скорост на движение от 60 км/час е 82 метра, т.е. в случай че водачът е бил с
включени къси светлини, то същият се е движил със скорост, която не му е
позволявала да спре в рамките на осветеното от светлините на автомобила разстояние,
т.е. водачът с поведението си сам се е поставил в невъзможност да спре пред
препятствие в осветената от фаровете на автомобила зона и би бил причина за
настъпване на процесното ПТП, независимо от наличието на разлив на платното. Ако
обаче товарният автомобил е бил с включени дълги светлини, то съгласно вещото лице
осветената зона е с дължина поне 200 метра и при движение със скорост 60 км/час
водачът би могъл да спре в осветената от светлините на автомобила зона. В този
смисъл, при движение с включени дълги светлини и разстояние от завоя на мястото на
ПТП от напр. 100 метра (каквито твърдения се съдържат в свидетелските показания на
св. Л., който твърди, че разстоянието е било между 50 и 100метра), то с оглед опасната
зона на спиране в размер на 82 метра, товарният автомобил „Мерцедес Актрос“ би
могъл да спре преди удара с товарен автомобил „МАН ТГХ“ в случай че на пътното
платно нямаше разлив на товар от последния.
9
В случая обаче по делото не се съдържат категорични данни относно това с какви
светлини се е движил товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, нито какво е било
разстоянието от завоя до мястото, на което товарен автомобил „МАН ТГХ“ е
преустановил движението си, поради което не може да се направи еднозначен извод за
наличието на съпричиняване на вредите от водача на товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество за пълния размер на причинените на
застрахования при ищеца товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, рег. №СВ****РВ,
определена на база средни пазарни цени, с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева, или общо за сумата от 16376,22 лева.
Безспорно е по делото, че преди завеждане на настоящата искова молба
ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 10499,39 лева, поради което
непогасеният остатък е в размер на 5876,83 лева.
В настоящото производство ищецът е предявил частичен иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата в размер на 1000 лева – част от вземане в общ размер
от 10484,39 лева, който с оглед направения извод за непогасен остатък в размер на
5876,83 лева се явява основателен в пълен размер и следва да бъде уважен.
В настоящото производство ищецът претендира осъждане на ответника да му
заплати и сумата в размер на 78,04 лева – частичен иск от иск в общ размер от 818,19
лева – мораторна лихва начислена върху главницата за периода 05.10.2023 г. –
25.04.2024 г.
Регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за
застраховка, а от закона. Правилото на чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда
разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на парично
задължение. Предвид търсената в настоящото производство главница, ответникът
следва да се счита за изпаднал в забава и съответно дължи обезщетение за забавено
плащане от деня на поканата за плащане на претендираното обезщетение, а не от
датата на увреждането. Следователно в разглеждания случай намира приложение
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора /в този смисъл решение № 89 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. дело
№ 985/2009 г., І т. о., ТК/.
Безспорно е между страните, че ответникът е в забава през процесния период от
05.10.2023 г. до 25.04.2024 г., поради което и акцесорната претенция се явява
установена в своето основание за посочения период, а нейният дължим размер върху
главното вземане в размер на 5876,83 лева – незаплатена главница, определена по
правилото на чл. 162 от ГПК, възлиза на 449,61 лева, поради което предявеният
частичен иск за сумата от 78,04 лева – лихва за забава се явява основателен в пълен
размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Същият претендира
присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на 100 лева – държавна
такса, общо 550 лева – депозити за първоначалната и допълнителната съдебно-
техническа експертиза, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел, 5 лева държавна
такса за съдебно удостоверение и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК на юридически лица се присъжда
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в
размер, определен от съда. Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на
делото и осъществената от процесуалния представител на ищеца работа по настоящото
10
дело, намира, че на ищеца следва да бъдат определени разноски за представителството
от юрисконсулт в настоящото производство в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З“, ЕИК: *********7 на основание чл. 411 КЗ да заплати на
„Д.З“ АД, ЕИК: ********* сумата в размер на 1000 лева –представляваща частична
претенция от иск в пълен размер от 10484,39 лева, представляващи регресно вземане
за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос“, рег. №СВ****РВ от ПТП, настъпило на 10.06.2023 г., на
републикански път I-1, при км. 37+900, община Димово, причинено по вина на водача
на товарен автомобил „МАН ТГХ“, рег. №СВ****АР, чиято гражданска отговорност
към датата на ПТП е била застрахована при ответника, както и на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД да заплати на „Д.З“ АД, ЕИК: ********* сумата в размер на 78,04 лева –
частична претенция от иск в пълен размер от 818,19 лева – лихва за забава върху
дължима главница в размер на 10484,39 лева за периода 05.10.2023 г. 25.04.2024 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З“, ЕИК: *********7 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Д.З“ АД, ЕИК: ********* сумата в размер на 855 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11