№ 18
гр. гр.Велинград, 01.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно
наказателно дело № 20245210200206 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на П. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
Велинград, ул. *********** №36, чрез адвокат Р. А. срещу Заповед за
задържане на лице от 02.06.2024г. с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР
е постановено задържане на П. И. Н. в помещение за временно задържане за
срок от 24 часа. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразността на
оспорената заповед, тъй като е издадена при нарушение на материалния закон
и административно-производствените правила. Твърди се, че същата е
издадена при липса на фактически и правни основания за нейното прилагане.
Жалбоподателят сочи, че не е връчена процесната заповед за задържане и не
са спазени целите на закона.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в
законоустановения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до
24 часа, П. И. Н. е бил задържан в помещение за временно задържане на
02.06.2024г., като извършител на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК,
управление на МПС след употреба на алкохол.
1
Видно от приложената по делото преписка, се установява, че оспорената
заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на
материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона
форма. По делото не се спори, че издалия заповедта за задържане полицай -
Инспектор А.Р. е полицейски служител на длъжност ООР при РУ - Велинград,
ето защо същият безспорно има качеството на полицейски орган и действа в
това си качество, като вкл. притежава правомощието, установено в чл.72 от
ЗМВР - да задържа лица при проявлението на някои от установените в тази
норма хипотези.
Процесната заповед е правно обоснована с чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР-
задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В акта се съдържа и
конкретна фактическа обосновка по отношение на задържаното лице и въз
основа на която полицейският орган претендира приложимостта на посочения
правен ред на чл.72 от ЗМВР, чрез налагане на съответната принудителна
административна мярка /ПАМ/- задържане под стража за 24 часа.
Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл.72, ал.1 ЗМВР
се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за
задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата
разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни
основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Оспорената
заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В
оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след
задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3 и 4 и чл.73 ЗМВР, за което
е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал.1,
т.1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от
НК, управление на МПС след употреба на алкохол по което е образувано ДП
№ 3286/2024г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик – Териториално
отделение Велинград № ЗМ 308/2024г.
Полицейският орган е длъжен по силата на чл.74, ал.3, вр. с ал.2, т.6,
б.“б” от ЗМВР да осигури възможност задържаното лице да се свърже с
адвоката си, съотв. да му се определи такъв по реда на ЗПП, както и да се даде
срок, за да се осигури явяването на адвоката и да не се извършват никакви
действия против задържаното лице, докато не се яви адвокатът, съотв.
определения по реда на ЗПП защитник. Това е във всички случаи на поискана
адвокатска защита, като по делото се установява, че задържаното лице е
заявило, че желае адвокатска защита и за час, в който е уведомен защитника е
посочено 12:50 часа.
Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е задържан
на 02.06.2024г. в 11:10 и освободен на 03.06.2024г. в 10:40ч., преди изтичане на
24 часа от задържането му – видно от приложената по делото Заповед за
задържане подписана от П. И. Н., което същият не оспорва. Съответно следва
да се приеме, че задържаното лице е запознато с основанията за задържане,
следкато информирано е положило подписа си. По делото няма данни лицето
да е неграмотно или да не владее български език.
2
Съдът намира, че събраните по делото доказателства обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ,
а именно наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило
престъпление. Към момента на задържането полицейският орган е събрал
данни за извършено престъпление от лицето П. И. Н., поради което са били
налице и основанията за издаване на процесната заповед за задържане. На
лицето е извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARPL 0238, като се установява наличието на алкохол 1,28 промила в
издишания въздух. Доколкото законодателят е инкриминирал деянието и
същото е престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК съдът намира, че налице са
били достатъчно данни за извършено престъпление към момента на
задържането. Няма как да се държи сметка на полицейския орган за развитие
на производстото и съответно за резултата от последващата кръвна пробва,
която лицето е дало и същата е станала основание за прекратяване на
образуваното досъдебно производство.
От материалите по делото се установява, че на П. И. Н. при задържането
на направен личен обиск, за което е съставен съответен протокол приложен по
делото, л. 8.
Видно от приложената преписка е, че жалбоподателят е подписал
декларация, в която е записано, че не желае медицински преглед от лекар.
По своята правна същност, мярка „задържане за срок до 24 часа” по
чл.72 - чл.75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка -
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата. Предпоставка за задържането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение,
че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24
часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление.
В настоящото производство са представени надлежни доказателства, от
които да става ясно, че са налице обстоятелства, от които да се установяват
данни за извършено престъпление.
Извършени са действия по събиране на данни за извършено
престъпление, като е образувано досъдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
за постигането на законовата цел. Задържането за срок до 24 часа по реда на
чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има
превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, §1, б. с
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи по
3
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. Съдът счита, че в настоящият случай със задържането на
жалбоподателя да е предотвратено извършването на престъпление. Видно от
доказателствата по делото към момента на задържане, който е релевантен,
задържаното лице е било под въздействие на алкохол видно от резултата от
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARPL 0238, като се
установява наличието на алкохол 1,28 промила в издишания въздух.
Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, защото
в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед
на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления,
предотвратяване укриването на извършителите, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода. Със задържането на лицето правата и законните интереси на
жалбоподателя са засегнати в по-малка степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт.
Разноски се дължат на АНО, но същият на претендира такива и не
следва да бъдат присъдени.
Поради това съдът намира, че по делото са събрани доказателства
относно наличието на фактически основания за издаването на оспорената
заповед, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
Велинград, ул. *********** №36, чрез адвокат Р. А. срещу Заповед за
задържане на лице от 02.06.2024г. с която на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР
е постановено задържане на П. И. Н. в помещение за временно задържане за
срок от 24 часа.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Пазарджик в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4