№ 350
гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Пламен Борисов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500908 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.06.2020 година, постановено по гр. дело № 269 по описа на
Сски районен съд за 2018 година, „Е“-ЕАД, гр. С, е осъдено да заплати на „С“-ЕАД, гр. С,
сумата от 16 121,25 лв., платено без основание като цена за пренос електроенергия по
мрежата на ответника, сумата от 2 488,66 лв., недължима цена за достъп до мрежата за
периода 01.11.2016 година – 30.11.2016 година, законна лихва върху всяко вземане, считано
от 20.03.2018 година насетне, както и направените от ищеца разноски.
Решението е обжалвано от „Е“-ЕАД, гр. С, с искане за отмяната му и
постановяване на ново, уважаващо иска с присъждане на разноски за две инстанции.
Позовава се на неправилна преценка на доказателствата и погрешно приложение на
материалния закон.
Ответникът по жалбата - „С“-ЕАД, гр. С – излага доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание 79, ал. 1, предложение първо във
връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо, и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
1
Ищцовата страна – „С“-ЕАД, гр. С - излага в исковата си молба, че на
ответното дружество е заплатило сумата от 16 121,25 лв., като цена за пренос
електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 2 488,66 лв., като цена за достъп до
мрежата за периода от 01.11.2016 година – 30.11.2016 година
Електричеството, за което са платени сумите за достъп и пренос, било
произведено и изцяло от собствени съоръжения, заради което не съществувало основание за
плащане. По реда на настоящото производство претендира присъждане на посочените суми,
ведно със законна лихва от предявяване на исковете и разноски.
Ответната страна - „Е“-ЕАД, гр. С - признава получаването на исковите
суми, но оспорва исковете с възражения, че са дължими на основание договорките между
страните и чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата
обстановка, посочена в мотивите на атакуваното решение. Споделя изводите на
първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на ответника са неоснователни.
По делото е доказан фактът на свързване на мощностите на ищеца към
електропреносната мрежа да ответника. Този факт е само условие услугата по чл. 13, ал. 1 от
подзаконовия нормативен акт, цитиран от ответника – Правила за търговия с електрическа
енергия (в редакцията ДВ. бр.90 от 20 ноември, 2015 год.), да бъде осъществима, а не е равнозначен на
изпълнение на задълженията по договора за пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа по смисъла на чл. 11, т. 2 от Правилата. Според чл. 154 от ГПК в
задачите на ответника е да установи процесното количество електричество да е „постъпило“
и да е „преносено“ по мрежата му, защото само така тезата му, че има основание да задържи
исковите суми би била основателна.
По-специално ищецът не е длъжен да доказва, че разполага със собствени
мощности, годни да произведат спорното количество електроенергия. За уважаване на иска
му е достатъчно да докаже плащане в търсения с исковата молба размер.
Затова меродавни за казуса са показанията на устройствата за измерване,
установяващи, че произведеното от ищеца за исковия период електричество равни на
процесното.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има
право на разноски за второинстанционното производство, като стойност доказани в размер
на 1 440 лв. Следва да се присъдят в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 12.06.2020 година, постановено по
гр. дело № 269 по описа на Сски районен съд за 2018 година.
Осъжда „Е“-ЕАД, гр. С, ЕИК: *** да заплати на „С“-ЕАД, гр. С, сумата от 1 440 (хиляда
четиристотин и четиридесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3