№ 10501
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110163432 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ............ против М. С.
Й..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 201, 37 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 26, 43 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
20.03.2023 г.;
сумата 56, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 96 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
20.03.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.04.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18890/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. С. Й. чрез назначения особен представител адв. П., с който
оспорва исковете. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия за исковия период. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В проведеното на 30.05.2024 г. открито съдебно заседание назначеният
особен представител заявява, че не поддържа депозирания отговор, както и че
признава исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 07.04.2023 г. ............ е сезирала СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. С. Й. за:
сумата 201, 37 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 26, 43 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
20.03.2023 г.;
сумата 56, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 9, 96 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
20.03.2023 г.
С разпореждане от 21.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..........., дело №
26249/96 г. от 09.12.1996 г. ......... и съпругата му М. С. Й. даряват на
непълнолетната си дъщеря ....... Й. със съгласието на назначения й особен
представител собствения им недвижим имот, а именно: апартамент № 9,
находящ се в гр. ........... с площ от 61, 38 кв.м. Видно от нотариалния акт, със
същия дарителите си запазват заедно и поотделно пожизнено вещно право на
ползване на имота.
2
Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт, ......... е
починал на 14.06.2016 г. – преди исковия период.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че до същия за исковия период е доставяна топлинна енергия на стойност
исковата сума.
Безспорно е между страните, че за исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение от ......... на стойност исковата
сума.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ......... от 29.07.2002
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .........,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
Представен е договор № 2852/12.08.2002 г., сключен между ЕС като
възложител и ......... като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане
на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и
разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на
монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор, сключен между ............ – възложител и ......... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
3
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установи се от представения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ..........., дело № 26249/96 г. от 09.12.1996 г., че със същия ......... и
съпругата му М. С. Й. са дарили на дъщеря си ....... Й. процесния имот, като са
си запазили заедно и поотделно пожизнено вещно право на ползване на
имота. Дарителят ......... е починал на 14.06.2016 г., видно от представения
препис-извлечение от акт за смърт, с оглед на което единствен вещен
ползвател за имота се явява ответницата М. С. Й..
По този начин правото на собственост на приобретателя върху
процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.
Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува
вещно право на ползване, не би могъл да упражняват правомощието да ползва
вещта. С оглед на това и на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските
за ползването на имота е вещният ползвател.
По делото не се твърди и установява погасяване на вещното право на
ползване по някой от установените в нормата на чл.59 ЗС способи и то в
момент, предхождащ исковия период.
От качеството на ответницата на вещен ползвател произтича качеството
4
й клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от .......... Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните, а се потвърждава и от
ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е
топлоснабден, както и че до същия за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2022
г. е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума 201, 37 лв.
5
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. – 20.03.2023 г. върху стойността на топлинната
енергия в размер на сумата 26, 43 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
6
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Не се спори
между страните, а се потвърждава и от ангажираните писмени доказателства,
че дяловото разпределение за исковия период е извършвано от ..........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 56, 76 лв., по отношение
на който размер страните не спорят.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на заявеното в първото по делото открито съдебно
заседание признание на исковете от страна на назначения особен
представител, съдът намира, че особеният представител на ответника по
делото не разполага с правото да признава исковете. За да има подобно
правомощие, следва изрично да бъде упълномощен от лицето, респ. от негов
представител. Обемът на представителната власт на особения представител е
доста по-тесен от този на упълномощения представител по делото –
особеният представител не може да признава иска, нито може да сключва
спогодба по делото, както и не може да се съгласява с оттеглянето на иска.
Такива правомощия може да има само лице, което изрично е упълномощено
за това. Ето защо, признанието на иска, направено от особения представител
на ответника по делото, е правно ирелевантно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 72, 46 лв. разноски за заповедното и сумата 410, 63
лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. С. Й., ЕГН ********** дължи
на ............, ЕИК .........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
както следва:
сумата 201, 37 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 9, находящ се в гр. ........., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 07.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 26, 43 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 20.03.2023 г.;
сумата 56, 76 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.04.2023 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.04.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18890/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 9, 96 лв. мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение за периода 15.09.2020 г. – 20.03.2023 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. С. Й., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК ..........,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 72, 46 лв. разноски за
заповедното и сумата 410, 63 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ..........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8