Решение по дело №3700/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20211100503700
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 10.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото съдебно заседание на 24.11.2022 г. в състав:

                                                           Председател: Виолета Йовчева

                                  Членове: Мариана Георгиева                                                                                  

Димитър Ковачев

ПРИ СЕКРЕТАР Нина Светославова като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 3700 по описа за 2021г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от С.Т. чрез адвокат Н. К. срещу Решение № 20218383/07.10.2020, постановено по гр. д. № 53688/2019г. по описа на Софийски районен съд, 81 с-в, в частта с която са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2016-30.04.2017г., мораторни лихви и цена за услугата „дялово разпределение“ и лихви.

Излага аргументи, за неправилност с оплаквания, че няма доказателствата по делото да е собственик или ползвател на имота, че липсват отчетни картони, свидетелства за проверка на топломер, протоколи за въвеждане на АС, доказателства за публикуване на сумите на интернет сайта на ищеца. Не бил давал съгласие за приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки. Нямало доказателства за отчет на уредите в имота. Нямало доказателства ищецът да е платил сумите за дялово разпределение на ФДР за да си ги търси.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва

СГС след проверка по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата на ответника по иска за неоснователна по следните съображения:

По делото са представени нотариален акт за придобиване на собственост по реда на  Закона за жилищностроителните кооперации, както и подписана лично от ответника молба за откриване на партида на негово име за имота, в която се посочва, че се представя документ за наследство и се прави собственоръчно изявление, че единствен наследник на предишния собственик (очевидно баща на ответника-посочен в нотариалния акт), която като частен документ установяващ неизгоден за него факт го обвързва и има материална доказателствена стойност. Следователно като собственик по силата на закона е възникнало облигационно отношение между ответника и ищеца по продажба на ТЕ в имота.

Несъстоятелни са оплакванията за неуважени искания за представяне на доказателства. Напротив искането на ответника е уважено и ищецът е представил исканите документи, които са приложени по делото като писмени доказателства на л. 71-80 от делото на СРС. Представен е от третото лице помагач протокол за реален отчет, който е подписан от ответника. Горните доказателства не са оспорени от адвокат пълномощника.

От изготвените по делото СТЕ и СЧЕ се установяват количеството и стойността на ползваната за процесния период ТЕ.

Неоснователни са оплакванията за присъждане на лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“- искът е бил отхвърлен в тази му част и оплакването е ирелевантно тъй като няма жалба от ищеца.

Неоснователно е оплакването относно уважаване на иска за лихва върху цената на ТЕ. Приложими са ОУ на ищеца от 2016г., съгласно които вземанията са срочни и не се предвижда публикация на фактурите за разлика от предходните ОУ.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за неоснователност на иска за цената на услугата дялово разпределение. Закона за енергетиката урежда цената на услугата „Дялово разпределение“ като част от съдържанието на договора по чл. 139в между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топло-преносното предприятие е платеца на тази сума. Съгласно влезлите в сила ОУ на ищеца от 2016г-приложими за процесния период потребителите възстановяват на топлопреносното дружество стойността на тази услуга. Касае се за законово установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топло-преносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за плащане към самия търговец по чл. 139б от ЗЕ . В делото има справка за цената на услугата дялово разпределение. Оплакванията за липса на ред и начин за плащане на това задължение имат отношение към извод за наличие или липса на настъпила забава, а не по основанието на тази претенция. По делото не е присъдена мораторна лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“ и оплакването в тази насока е ирелевантно за въззивното производство.

Поради липсата на други оплаквания и неоснователността на направените решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20218383/07.10.2020, постановено по гр. д. № 53688/2019г. по описа на Софийски районен съд, 81 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С.С.Т. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело

Решението е постановено при участие на „Т.с.“ЕООД като трето лице помагач на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.