РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Ловеч, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. К.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20234310200919 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № 7288936 на ОД на МВР Ловеч на А. Й. К.,
ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.03.2023 г. в 11:22 часа
в обл.Ловеч, ПП І - 4 км. 65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип
стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София снимаща в двете
посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с
п.з.В-26 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС «Мерцедес ЦЛК
200 Компресор» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е
установена скорост от 99 км/ч, като е налице превишаване на разрешената
скорост с 39 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя А. Й. К., който
го обжалва чрез адв.Г. в срок, като незаконосъобразен и неправилен и моли да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
1
се явява и пълномощника му адв.Г..
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с оглед изричното отразяване в
разписка/л.16/, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 23.09.2023 г., като
жалбата е изпратена на 09.10.2023 г. по пощата и е входирана на 12.10.2023 г.
в СДВР, след което е препратена на ОД на МВР – Ловеч, а впоследствие на
РС-Ловеч, т.е. е подадена в законоустановения срок, но по същество е
неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 99 км/ч при ограничение
на скоростта 60 км/ч, с превишение от 39 км/ч. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението - ПП-І-4, км.65+700, землището на с.Малиново,
извън населено място, което е именно този пътен участък,автоматично
изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената
разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 103 км/ч, а след като
е приспаднат автоматично 3% толеранс – 99 км/ч, като тази скорост е
отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от 3
км или 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид
допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,при които е
извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който
се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук
2
следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към
нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата
представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с
оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на
ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21, ал.2 от ЗДвП като нарушена
разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото
на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина
нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с
превишена скорост от 99 км/ч., в пътен участък, за който стойността на
скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е
важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен
наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на
автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с
обозначение “стационарна камера”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400, одобрен на
06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира
скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния
час, посоката на движение и др. Тук следва да се има предвид, че съгласно
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от
ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по
този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако
изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се
установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията
към тях, което в случая е налице и се установява от приложения към делото
протокол от последваща проверка. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год,
протокол за проверка № 54–СГ-ИСИС/12.05.2022 год. на БИМ, схема за
контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен
3
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната
система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на
извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във
въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-
камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по
издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и
заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията
за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно
решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо
събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
4
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната
система ел.фиш е издаден на 05.04.2023 г. Видно от представените писмени
доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е
обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от
представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой
служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В
ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат
всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час,
място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено
нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта,
разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената
скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място
е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез
посочване на санкционната норма.
При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде
предявен на собственика на автомобила. Жалбоподателят, срещу когото е
издаден ЕФ не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго
лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният
фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано
писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава
и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните
по делото писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш
не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в
дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният,
5
видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил
констатациите по него и не е депозирал декларация от която да се установява,
че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е
направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези
съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателят,
чиято собственост е автомобила, с който е извършено нарушението.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при
издаването на ел.фиш.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона наказание за това нарушение, поради което не са налице
основания за изменение на наложената санкция.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат, тъй като такива не са претендирани от страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш - Серия К № 7288936 на ОД на МВР
Ловеч, с който на А. Й. К., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6