РЕШЕНИЕ
№ 1154
гр. Горна Оряховица, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Венелина М. Трайкова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20244120102923 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от изпълнителните директори П.С., И.И. и Р.И., чрез пълномощника си –
юрисконсулт В. М., твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про
Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: село Благоево. Сочи, че тези
облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа
енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са
одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими
към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната
в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”,
като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член е посочено, че
потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че в
ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Й. и е
образувано е ч. гр. дело № 2063/2024г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението
1
потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 298,38 лв. за горепосочения
обект на потребление, находящ се в село Благоево, с абонатен номер **********, като в
общата сума са включени сумата от 282,36 лв. - главница за консумирана ел.енергия от
ответника по фактура № **********/15.03.2024г., с падеж 24.04.2024г., дължима за периода
от 08.02.2024г. до 07.03.2024г., както и е включена мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 16,02 лв., считано от падежа на фактурата до 20.09.2024г. Заявява, че съдът е дал
указания на заявителя, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия
иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент
стойността на фактурата не е заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът С. Й. му дължи
заплащане на сумата от 298,38 лв. за обект на потребление, заведен с аб. номер **********,
кл. № **********, на адрес: село Б..., общ. С..., включваща сумата 282,36 лв. - главница за
консумирана ел.енергия от ответника по горепосочената фактура, както и мораторна лихва
върху главницата - 16,02 лв., считано от падежа на фактурата до 20.09.2024г., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по
настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт В. М., депозира писмено становище, с което заявява, че
ответникът е заплатил процесните задължения за главница и лихва, но остава неплатено
задължението им за разноски. Моли съда да отхвърли исковете поради плащане, настъпило в
хода на съдебното производство. Моли съда да му присъди направените разноски поради
това, че ответникът е станал причина за образуване на делото.
Ответникът С. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес: село Б..., общ. С..., ул...., уведомен по
реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК.
В съдебно заседание, ответникът С. Й. Й. не се явява.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника,
назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК – адвокат И. Б. от ВТАК. Счита исковата молба за
процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Счита, че ищецът
черпи правата си от наличието на облигационна връзка между него - като доставчик и С. Й. -
като потребител на енергийни услуги. Сочи, че съгласно чл.4,т.1 от приложените по делото
Общи условия за продажба на ел. енергия, приложими към настоящия момент, "потребител
на електрическа енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, който ползва електрическа
енергия за домакинството си. Счита, че в този смисъл "потребител на електрическа енергия
за битови нужди" може да бъде единствено собственикът на имота или ползвател на същия.
Счита, че не са налице доказателства ответникът да е потребител на електрическа енергия за
битови нужди по смисъла на ОУ, доколкото няма данни същият да е собственик или
2
ползвател на имот с административен адрес: с. Б..., общ. С..., ул.... Сочи, че действително в
приложените фактури С. Й. е посочен като получател, но същите са частни диспозитивни
документи и се ползват само с формална доказателствена сила, като установяват, че
съдържащите се в тях изявления принадлежат на ищеца, В тази връзка, счита, че те са
негодни да послужат като доказателство за наличието на облигационна връзка. Моли съда
да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените от „Енерго - Про Продажби" АД искове.
В съдебно заседание, особеният представител адвокат И. Б. Б. от ВТАК поддържа
писмения отговор. Присъединява се към молбата на ищеца исковете да бъдат отхвърлени.
Счита, че претенцията за разноски не може да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД
гр. Варна е издал за потребител „С. Й. Й., за абонатен номер **********, кл. № **********,
находящ се в с.Б., община С...ул..., фактура № **********/15.03.2024г., с падеж на
24.04.2024г., на стойност 282,36 лв. с ДДС, издадена за период на потребление от
08.02.2024г. до 07.03.2024г., с основание – потребена и отчетена ел.енергия.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр.
дело № 2063/2024г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 889/24.09.2024г. против длъжника С. Й. Й. за следните суми: сумата от
282,36 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за
периода 15.03.2024г. – 15.03.2024г., за обект с абонатен номер № **********, с адрес: с. Б...,
клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
24.09.2024г. до окончателното плащане; сумата 16,02 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 24.04.2024 г. до 20.09.2024 г.; сумата 25,00 лв. държавна такса и сумата 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Безспорни по делото са и фактите, че горепосочената
заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със
заповедта вземания.
С окончателния доклад по делото, одобрен с протоколно определение от 23.10.2022г.,
съдът е приел за безспорни фактите, че ответникът е заплатил на ищеца претендираните
суми за главница – 282,36 лв., както и лихва за забава – 16,02 лв., начислена за период от
падежа на фактурата до 20.09.2024г., както и законната лихва за забава до датата на
плащането, като плащането е извършено в хода на настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на
3
исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед №
889/24.09.2024г. по ч. гр. дело № 2063/2024г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока
по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника С.Й. е
възникнала облигационна връзка по силата на договор за доставка и продажба на ел.
енергия, като ответникът е битов клиент и потребител на ел. енергия за битови нужди, по
смисъла на §1,т.2а и т.41б,б.”а” от ДР на ЗЕ. Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства (извлечение от сметка към дата 88.03.2022г., справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към 13.11.2024г.; извлечение за фактури и плащания към
12.11.2024г., фактура № **********/15.03.2024г.), в случая се обосновава извод, че ищецът е
предоставил ел.енергия на ответника и същият – като потребител е получил от „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна и е ползвал ел. енергия в обект на потребление за абонатен номер
**********, кл. № **********, находящ се в село Б..., ул.... № , през период на потребление
от 08.02.2024г. до 07.03.2024г., при редовно извършен отчет с електромер №
111417667032251, на обща стойност 282,36 лв., за което е издадена горепосочената фактура.
При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответника е възникнало задължение,
като потребител на ел.енергия, да плати цената на реално доставената му от ищеца и
ползвана от потребителя Й. лично или чрез други лица ел. енергия в процесния обект на
потребление на стойност 282,36 лв., при условията и по начина, визирани в договора и
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби” АД.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят
дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния
за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на
потребление, какъвто се явява и процесният случай.
На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, ищцовото дружество признава неизгодните за него факти, че в хода на съдебното
производство ответникът е заплатил всички дължими суми за главница – 282,36 лв. и за
мораторна лихва – 16,02 лв., по процесната фактура. Поради това, съдът счита, че в случая
не може да се приеме за установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-
Про Продажби” АД град Варна от ответника С.Й. за сумата от 282,36 лв., представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на стойността на потребената от ответника
ел.енергия по процесната фактура, както и на парично вземане за мораторна лихва в размер
на 16,02 лв. и от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
главницата, тъй като до приключване на устните състезания в настоящото съдебно
производство тези парични задължения са изцяло погасени чрез извършени плащания от
потребителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
4
отхвърлени като такива, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.09.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за юрисконсултско възнаграждение
/100 лв./ и за възнаграждение на особен представител /400 лв./, общо в размер на 575 лв. в
исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство
разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в общ
размер от 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като с
поведението си /неизпълнение на падежа на парични задължения/, същият е станал причина
за депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2063/2024г. по описа на ГОРС и за завеждане на
настоящите искове, интересът от които е отпаднал поради последващо погасяване на
задължението, обусловило нуждата от съдебна защита на дружеството-ищец. При
отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса ответникът е този, който ще понесе
отговорността за разноски. В този случай не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК.
Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се
екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице
в своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответникът извънсъдебно да признава
правопораждащите факти, с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Извършените плащания в хода на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски
досежно отхвърлената част от исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е
практиката на ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по
описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Определение № 688 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2337/2014г. на I
т. о. на ВКС, Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. д. № 597/2011г. на IV г.о. на ВКС/. По
общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и именно в
духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си
изцяло или отчасти. Затова ищецът има право на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съразмерно с отхвърлената поради плащане в хода на процеса част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна 9009, район Владислав
Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от
управителите П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И., чрез пълномощник: юрисконсулт В. М., за приемане за
установено по отношение на С. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., община С...ул..., че
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА от 282,36 лв. /двеста осемдесет и два лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за период
на потребление от 08.02.2024г. до 07.03.2024г., за обект на потребление, заведен с абонатен
номер **********, кл. № **********, находящ се в с.Б., община С...ул..., - вземания по
фактура № **********/15.03.2024г., с падеж на 24.04.2024г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и
СУМАТА от 16,02 лв. /шестнадесет лева и две стотинки/, представляваща лихва за забава
за периода, считано датата на падежа на вземането фактурата до 20.09.2024г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
889/24.09.2024г. по ч. гр. дело № 2063/2024г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес: с.Б., община С...ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, СУМА в размер на 575,00 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена
държавна такса, за възнаграждение на особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение, както и СУМА в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 2063/2024г. по
описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6