Решение по дело №70/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 40/03.05.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 г., Кърджалийският районен съд е обявил за нищожен договор за дарение на недвижим имот от 14.05.1999 г., с нотариален акт № 94, том І, дело № 130/1999 г. на нотариус Елияна Калайджиева с район на действие РС- К. с който С.Г.В. със съгласието на своя съпруг И.П.В., е дарила на внука си И.Г.В. 1/3 идеална част от дворно място, представляващо УПИ V-757 в кв. 42 по плана на Г. К. целият от 460 кв.м., ведно с приземния Е. на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, пригоден за живеене, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и договор за продажба на недвижим имот от 04.07.2005 г., с нотариален акт № 42, том ІІ, дело № 215/2005 г. по описа на нотариус Даниела Георгиева с район на действие РС- К. с който И.Г.В. е продал на Б.В.Г. 1/3 идеална част от УПИ V-757 в кв.42 по плана на Г.К. целият от 460 кв.м., ведно с приземния Е. на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, пригоден за живеене, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата. С решението си съдът е осъдил И.Г.В. Þ Б.В.Г. за сумата от 366 лв. разноски по делото.

С допълнително решение № 112/11.07.2007 г. Кърджалийският районен съд е допълнил решение № 40/03.05.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 г. на Кърджалийския районен съд, в частта за предявения иск по чл. 108 от ЗС, като е осъдил Б.В.Г. да отстъпи собствеността и предаде владението на П.И.В. на Ѕ идеална част от процесния недвижим имот, както следва: Ѕ идеална част от 1/3 идеална част от УПИ V- 757 в кв. 42 по плана на Г.К. целият от 460 кв.м., ведно с приземния Е. на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, пригоден за живеене, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и е отхвърлил иска в частта спрямо ответника И.Г.В., като неоснователен.

Недоволни от така постановеното първоначално решение са останали жалбодателите И.Г.В. и Б.В.Г., които го обжалват като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и не подкрепено от доказателствата по делото. Поддържат, че съдът не бил преценил правилно всички събрани по делото доказателства. Излагат съображения, че неправилно съдът обявявал за нищожно дарението, извършено с нотариален акт № 94/1999 г., мотивирайки се с изискванията на ЗТСУ и ЗУТ, тъй като към момента на дарението е нямало технически норми, които да дават основание приземния Е. да бъде счетен за изба, мазе или складово помещение. Твърди се също, че И.В. не е собственик на имота и не е надлежна страна по този иск. Неправилно съдът приел, че не би могло процесният имот да бъде счетен за самостоятелен обект за живеене. Молят съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да остави без уважение исковата претенция на ищеца.

Жалбодателите И.Г.В. и Б.В.Г. обжалват в срок и допълнителното решение по делото. Считат, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и не се подкрепя от доказателствата по делото. Поддържат, че съдът не преценил правилно всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Молят съда да отмени атакуваното решение и да остави без уважение изцяло исковата претенция на ищеца. Претендират направените пред двете инстанции разноски.

Недоволен от постановеното по делото допълнително решение е останал и П.И.В., който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС по отношение на И.Г.В. Моли съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част, и да уважи изцяло иска, така както е предявен. Претендира разноски.

С решение № 306/28.12.2007 г., постановено по в. Г. д. № 328/2007 г. Кърджалийският окръжен съд е обявил за нищожно допълнително решение № 112/11.07.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е осъдена Б.В.Г. от Г. Крумовград да отстъпи собствеността и предаде владението на П.И.В. от Г. К. на Ѕ идеална част от процесния недвижим имот, както следва: Ѕ идеална част от 1/3 идеална част от УПИ V-757 в кв.42 по плана на Г. К. ведно с приземния Е. на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и е върнал делото на същия съд за постановяване на ново решение от друг състав. Съдът е обезсилил и решение № 40/03.05.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот от 04.07.2005 г., извършен с нотариален акт № 42, том ІІ, дело № 215/2005 г. по описа на нотариус Даниела Георгиева с район на действие- Кърджалийски районен съд, както и в частта, с която е обявен за нищожен договор за дарение на недвижим имот от 14.05.1999 г., извършен с нотариален акт № 94, том І, дело № 130/1999 г. на нотариус Елияна Калайджиева с район на действие- Кърджалийски районен съд, относно 1/3 идеална част от дворно място, представляващо УПИ V-757 в кв.42 по плана на Г. К. целият с площ от 460 кв.м.и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е отменил допълнително решение № 112/11.07.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от П.И.В. от Г. К. срещу И.Г.В. от Г. С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за Ѕ идеална част от приземен Е. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ V-757 в кв.42 по плана на Г. К. вместо което е осъдил И.Г.В. от Г. С. да предаде на П.И.В от Г. К. владението на Ѕ идеална част от приземен Е. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ V-757 в кв.42 по плана на Г. К.. Оставил е в сила решение № 40/03.05.2007 г. и допълнително решение № 112/11.07.2007 г. , и двете по Г. д. № 443/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата им част.

С решение № 878/23.12.2009 г. по Г. д. № 1879/2008 г., ВКС на РБ е оставил в сила решение № 306/28.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд по Г. д. № 328 от 2007 г. в частта, с която е оставено в сила решение № 40/03.05.2007 г. по Г. д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд за уважаване на предявения от П.И.В.срещу И.Г.В. иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1421 по нот. д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид.ч. от приземен Е. от сграда, намираща се в УПИ N- 151в кв. 42 по плана на Г. К. в частта, с която е обезсилено решение № 40/03.05.2007 г. по Г. д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен за уважаване на предявения от П.И.В. срещу И.Г.В. и Б.В.Г. иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за нищожност на договор за продажба от 04.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № 42, том II, рег. № 4729 по нот. д. № 215 от 2005 г. и в частта, с която е отменено допълнителното решение № 112/11.07.2007 г. на Кърджалийския районен съд по Г. д. № 443 от 2006 г. в частта му за отхвърляне на предявения от П.И.В.срещу И.Г.В. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на 1/2 ид.ч. от приземния Е. от сградата, изградена в УПИ У- 757 от кв. 42 по плана на Г. К. и вместо това е постановено решение за уважаване на този иск.

ВКС на РБ е отменил решение № 306/28.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд по Г. д. № 328 от 2007 г. в частта, с която е обезсилено решение № 40/03.05.2007 г. по Г. д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд за уважаване на предявения от П.И.В. срещу И.Г.В. иск за нищожност на договора за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1421 по нот. д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ N-151в кв.42 по плана на Г.К. и в частта, с която е обявено за нищожно допълнително решение № 112/11.07.2007 г. по Г. д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд в частта му за уважаване на предявения от П.И.В. срещу Б.В.Г. иск с правно основание чл. 108 от ЗС и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд. Или, производството по делото пред тази инстанция се движи по отношение на посочените отменени части.

При новото разглеждане на делото в съдебно заседание пълномощникът на П.В. поддържа жалбата и моли да се обяви за нищожен поради невъзможен предмет договора за дарение и в частта за дворното място. Поддържа, че съгласно чл. 38 от ЗС, дворното място е обща част на сградата, така, както е обща част приземния Е.. Относно предявения иск срещу Б.Г. с правно основание чл. 108 от ЗС, счита, че с обявяване нищожността на нотариалния акт от 1999 г., отпада правото на собственост на И.В., който бил праводател на същата, респ. с отпадане на правата на праводателя, отпадали и правата на правоприемника. Или, по силата на принципа, че никой не може да прехвърли това, което няма, то и Б.Г. не може да получи това, което не може да й бъде прехвърлено. На това основание следвало да се приеме, че тя не е могла да получи чрез възмездна сделка 1/3 ид.част от дворното място и 1/3 ид.част от приземния Е., поради което липсва правното основание тя да упражнява владение върху процесния имот. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявеÝите искове и подадените въззивни жалби, приема за установено следното:

Производството пред районния съд е било образувано първоначално по предявени от П.И.В. срещу И.Г.В. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за обявяване за нищожен, поради противоречие със закона и невъзможен предмет, договор за дарение, сключен с нотариален акт № 94 дело № 130/1999 г. на нотариус при Районен съд- К. относно приземен Е. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ V-757 в кв. 42 по плана на Г. К. със застроена площ от 80 кв.м и 1/3 идеална част от общите части на сградата и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за недвижим имот, представляващ Ѕ идеална част от УПИ V-757 и Ѕ идеална част от приземния Е.. В съдебно заседание на 26.01.2007 г., на основание чл. 117 ал. 4 от ГПК /отм./, по искане на ищеца по делото е привлечен и друг ответник- Б.В.Г.. Ищецът поискал, на основание чл. 116 ал.1 от ГПК /отм./, съдът да допусне изменение на предявените искове по чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД, като същите се считат заведени и за 1/3 идеална част от УПИ V- 757 по плана на Г. К..

От фактическа страна, не се спори, че С.Г.В е майка на ищеца П.И.В. и баба на ответника И.Г.В.. От представения по делото като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 361, том І, дело № 1097/1975 г. на районен съдия при РС- К. се установява, че С.ГВ. е придобила по наследство от баща си Г.Н.Й. и чрез отказ от наследство, правото на собственост върху дворно място с площ 460 кв.м., съставляващо парцел VІІІ- 45 в кв. 64 по плана на Г. К. ведно с построената върху имота двуетажна масивна жилищна сграда. Не е спорно и това, че описаният в нотариален акт № 361/1975 г. недвижим имот, представляващ дворно място с площ 460 кв.м., съставляващо парцел VІІІ- 45 в кв. 64 по плана на Г. К. от 1958 г., ведно с построената върху имота двуетажна масивна жилищна сграда е идентичен с парцел V- 757 в кв. 42 по ПУП на Г. К. от 1980 г. С нотариален акт № 736/1975 г. на Кърджалийски районен съдия, С.Г.В. е дарила на сина си П.И.В.- ищец по делото 1/3 идеална част от дворното си място, представляващо парцел VІІІ-45 в кв.64 по плана на Г.К. състоящо се общо от 460 кв.м., ведно с втория Е. от жилищната сграда, построена в същото място, който Е. представлявал самостоятелно жилище.

С нотариален акт № 404/1981 г. на Кърджалийски районен съдия, С.Г.В. е дарила на другия си син Г.И.В. 1/3 идеална част от дворното място, състоящо се общо от 460 кв.м., образуващо парцел V-757 в кв.42 по действащия към този момент план на Г. К. който имот по нотариален акт № 361 представлява парцел VІІІ-45 в кв.64, ведно с първия Е. от жилищната сграда, построена в парцела, представляващ самостоятелно жилище и 1/3 идеална част от общите части на жилищната сграда.

С нотариален акт от 07.05.1996 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, първият ответник И.Г.В.- син на Г.И.В., продал на сестра си В.Г.В., като запазил вещното право на ползване и обитаване, недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от парцел V- 757 в кв. 42 по плана на Г. К. целият парцел с площ 460 кв.м., ведно с построеното в него самостоятелно жилище, представляващо първият Е. от двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том І, дело №130/1999 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, С.Г.В. дарила на внука си И.Г.В., със съгласие на съпруга си И.П.В., 1/3 идеална част от дворно място, представляващо парцел V- 757 в кв. 42 по плана на Г.К. с площ целия от 460 кв.м., приземния Е. от масивна жилищна сграда, построена върху гореописания имот, пригоден за живеене, със застроена площ от 80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения и 1/3 идеална част от общите части на сградата, при условие тя и съпругът й И.П.В. да ползват дарения имот до края на живота на всеки от тях.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том ІІ, дело №215/2005 г. на нотариус № 251 с район на действие- Кърджалийски районен съд, И.Г.В. продал на втората ответница Б.В.Г.недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от УПИ V- 757 в кв. 42 по плана на Г.К. целият с площ 466 кв.м., ведно с построеният в него приземен Е., пригоден за живеене, със застроена площ 80 кв.м. от масивна жилищна сграда на два етажа и призем, както и 1/3 идеална част от общите части на жилищната сграда.

С оглед събраните по делото доказателства и предвид задължителните указания, дадени от ВКС на РБ в решение № 878/23.12.2009 г. по Г. д. № 1879/2008 г., съдът приема, че решението на първоинстанционният съд в частта, с която е уважен предявения от П.И.В. срещу И.Г.В. иск за нищожност на договора за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1421 по нот. д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид. ч. от дворното място, представляващо УПИ N- 151 в кв. 42 по плана на Г. К. е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Правилно е и допълнителното решението на първоинстанционния съд с № 112 от 11.07.2007 г. по Г. д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която е уважен предявения от П.И.В. срещу Б.В.Г. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което следва да се остави в сила.

Съдът приема, с оглед изложеното в исковата молба и петитума на същата, че е заявено искане за прогласяване нищожността на договора за дарение от 14.05.1999 г., както относно приземния Е. от сградата, построена в УПИ У-151 по плана на Г. К. така и относно дворното място. С оглед разпоредбата на чл. 38 от ЗС, процесната земя представлява обща част по своето предназначение, обслужваща етажната собственост, каквато е представлявала прцесната сграда към момента на сделката и към настоящия момент. Ищецът, като собственик на втория Е. от сградата, представляващ самостоятелно жилище, е собственик, както на Ѕ идеална част от приземния Е., така и на Ѕ идеална част от УПИ V- 757, представляващо обща част и с него дарителката не е могла да се разпорежда. След като земята представлява обща част по своето предназначение, обслужваща етажната собственост, същата не може да бъде предмет на правни сделки, и извършеното дарение е нищожно по смисъла на чл. 26 ал. 2 от ЗС. Поради товасъдът приема, че нотариалния акт за дарение № 94/1999 г., с който С.Г.В. дарила на първия ответник И.Г.В.процесния имот, е нищожен и като такъв не поражда правни последици. Или, договора за дарение, обективиран в нот. акт № 94 от 14.05.1999 г. и в частта му относно 1/3 ид. част от земята е нищожен поради невъзможен предмет и напълно законосъобразно първоинстанционният съд е прогласил нищожността на договора за дарение и по отношение на дворното място. Ето защо искът за обявяване нищожността на извършеното с нотариален акт № 94/1999 г. дарение на процесната земя- УПИ V- 757 в кв. 42 по плана на Г. К. е основателен, поради което като е приел същото и го е уважил, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което като такова следва да бъде оставено в сила в тази му част.

Правилно е и допълнителното решение на Кърджалийския районен съд в частта, с която Б.В.Г. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде влÓдението на П.И.В. на Ѕ идеална част от процесния недвижим имот, както следва: Ѕ идеална част от 1/3 идеална част от УПИ V- 757 в кв. 42 по плана на Г.К. целият от 460 кв.м., ведно с приземния Е. на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м., построена в същото място, пригоден за живеене, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата, и следва да се остави в сила.

Относно иска по чл.108 от ЗС срещу Б.Г. въззивният съд съобрази следното: За да се уважи иска по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на процесния имот и същия да се владее от ответника без основание. В тази връзка от обсъдените по- горе доказателства се установи, че в УПИ V-757 в кв.42 по плана на Г. К. е била изградена масивна жилищна сграда с приземен Е. и два жилищни етажа. Установи се също, че с нотариален акт за дарение № 736/1975 г. ищецът П.В. е придобил собствеността върху втория жилищен Е., представляващ самостоятелно жилище, ведно с 1/3 идеална част от парцел VІІІ- 45 в кв. 64 по плана на Г. К. идентичен с УПИ V- 757 в кв. 42 по действащия план на Г. К. както и че собственик на първия жилищен Е. ведно с 1/3 идеална част от УПИ V- 757 е В.Г.В.- сестра на първия ответник И.Г.В. И след като се касае в случая до построена в етажна собственост двуетажна сграда в процесното УПИ, всеки собственик на Е. е собственик на идеална част на общите части, каквито са приземния Е. на къщата, така и дворното място с оглед разпоредбата на чл. 38 от ЗС. Поради това и тъй като договора за дарение на недвижимия имот с № 94/1999 г. е нищожен, респ. ответникът И.Г.В. не е придобил собствеността върху 1/3 ид. част от дворното място от своята дарителка С.Г.В., то той не би могъл да прехвърли тази част от имота на ответницата Б.В.Г. респ. същата не може да придобие повече права от своя праводател, поради което същата владее този имот /с оглед обясненията на ответника И.В. в съдебно заседание на 16.03.2007 г. по Г. 443/2006 г. на КОС/ без правно основание и следва да го върне на действителния собственик. Следва поради това, ответницата по иска Б.В.Г. да бъде осъдена да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението на имота.

В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е осъдил Б.Г. да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищеца на Ѕ идеална част от процесния имот- респ. половината от 1/3 ид. част от УПИ 5- 757 в кв. 42 по плана на Г. К. предмет на договора за продажба с нот. акт № 42 том ІІ рег. № 4729 дело № 215/2005 г. на нотариус Даниела Георгиева в района на Кърджалийския районен съд. Следва поради това да се остави в сила решението на първоинстанционният съд.

При този изход на делото следва И.В. и Б.Г. да заплатят на П.В. разноските за тази инстанция в размер на 1118 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 208 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛАрешение № 40/03.05.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 г. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта, с която е уважен предявения от П.И.В. срещу И.Г.В. иск за нищожност на договора за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1421 по нот. д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ №- 151 в кв. 42 по плана на Г.К. както и допълнително решение № 112/11.07.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 г. по описа на Кърджалийският районен съд, с което е допълнено решение № 40/03.05.2007 г., постановено по Г. д. № 443/2006 г. на Кърджалийския районен съд, в частта, с която на основание чл. 108 от ЗС Б.В.Г. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на П.И.В. на Ѕ идеална част от процесния недвижим имот, респ.: Ѕ идеална част от 1/3 идеална част от УПИ V- 757 в кв. 42 по плана на Г.К. целият от 460 кв.м., ведно с приземния Е. на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., построена в същото място, пригоден за живеене, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата.

ОСЪЖДА И.Г.В. с постоянен адрес в Г.С., ж. к. „. Д. бл. ххх, вх.х, .х, ап. хх с ЕГН * и Б.В.Г. от Г. К. У. „О.х” № хх с ЕГН * да заплатят на П.И.В. от Г. К. У. ”Р.” № х, с ЕГН * разноски по делото в размер на 1118 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/