РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Девня, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100819 по описа за 2020 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване,
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „***”С.А., чрез
„***”С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Д., чрез процесуален представител – ю. к. Н. М. срещу
П. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *** за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 11 420, 56 лева - главница по
договор за потребителски кредит; 6 302, 12 лева – възнаградителна лихва за
периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2026 г.; 1 022, 41 лева – мораторна лихва за
периода от 05.07.2019 г. до 08.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателно плащане
на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 515/2020 г. по описа на РС - Девня.
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен Договор за
потребителски заем №PLUS-15920863, сключен на 27.04.2018 г. е
предоставил кредит в размер на 12 000 лева на ответника П. С. К., които
следвало да бъдат върнати на 96 месечни вноски от по 252, 77 лева. Заявява,
че сумата, предмет на договора е била предоставена и усвоена от ответника,
1
който на 05.06.2019 г. е преустановил плащането на вноските по кредита, като
до тази дата са били погасени 12 месечни вноски. Твърди също, че съгласно
чл. 5 от Договора, вземането е станало изискуемо на 05.07.2019 г., поради
забава в плащането на две погасителни вноски, при което е изпратил покана
за доброволно изпълнение на ответника за дължимите суми, които не са били
заплатени от него. Излага се в молбата, че за събирането на посочените суми
ищеца е предприел действия по съдебно събиране на вземането си, като въз
основа на негово заявление, по ч. гр. дело 515/2020 г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Сочи се, че заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и
последният не бил намерен на постоянния и настоящия си адрес,
включително след залепване на уведомлението. В изпълнение на указанията
на Районен съд - Девня и в законоустановения срок била предявена и
исковата молба, инициирала настоящото производство. Предвид изложеното,
се моли да се приеме за установено, че са налице вземания в полза на ищеца
срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Претендират се
разноски в исковото и в заповедното производство. В условия на
евентуалност - в случай, че предявените искове бъдат отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита,
ищецът предявява осъдителни искове за горните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
твърденията на ищеца за сключен договор за заем и усвояване на кредита,
като твърди, че ответникът не е подписвал договора за заем. Оспорват се
представените от ищеца писмени документи. Излага се, че приложения към
исковата молба договор за заем не е в изискуемата от закона форма,
съдържащите се в него клаузи не са формулирани на ясен и разбираем за
потребителя език, използваният шрифт е с размер – по - малък от законово
определения размер, договорът няма изискуемото съгласно чл. 11 ал. 1 от
ЗПК съдържание, липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 15, 96%, като съобразно
разпоредите на ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
2
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Особения представител на ответника прави възражение, че
уговорената лихва и ГПР са нищожни, поради противоричието им с добрите
нрави. Твърди, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Оспорва дължимостта на претендираните главница, възнаградителна лихва и
мораторна лихва по основание и по размер с твърдението, че са прекомерни и
неправилно изчислени. Счита, че вземането за „Такса ангажимент“, като
нищожно, не се дължи от ответника. Твърди също, че липсва редовно връчено
на ответника уведомяване за настъпването на предсрочна изискуемост на
вземането по Договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
цялото процесно задължението и на претендираните лихви, позовавайки се на
чл. 111 б. „Б“ и б. „В“ от ЗЗД. На тези основания моли предявения иск да бъде
отхвърлен изцяло. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност
на претендираните от ищцовата страна разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание за ищеца не се
явява представител, като с постъпила писмена молба се моли делото да бъде
разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените
искове, като се излагат доводи за основателността на исковата претенция.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител –
адв. И. И., като се поддържа становището, изразено в писмения отговор за
неоснователност на исковата претенция.
Доказателствата по делото са писмени, приети по делото са
неоспорени от страните експертни заключения на три експертизи – съдебно –
техническа експертиза /СТЕ/, съдебно – графологична експертиза /СГрЕ/ и
съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/.
Съдът, съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа
страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 515/2020 г. по описа на Районен съд –
Девня е видно, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 301/27.07.2020 г., с която е разпоредено длъжникът П. С. К.,
3
ЕГН: ********** да заплати на кредитора „***”С.А., чрез „***”С.А., клон
България, ЕИК: *** претендираните с исковата молба суми. Срещу Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, а
настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е
допустим.
От представения Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS – 15920863 се установява, че ответникът П. С. К. е
сключил с „***“ договор, по силата на който му е предоставен паричен кредит
в размер на 12 000 лева, а той се е задължил да го върне до 05.03.2026 г.,
ведно с договорна лихва на 96 месечни вноски в размер на 252, 77 лева всяка,
съгласно приложения погасителен план – неразделна част от Договора.
Уговореният лихвен процент е 13, 80 %, а ГПР е 15, 95 %. Вписана е и
застрахователна премия в размер на 4 320 лева, като в общите условия на
Договора е уговорено същата да се разсрочи на равен брой вноски и да е част
от всяка месечна погасителна вноска. Предвидена е и такса ангажимент в
размер на 420 лева. В последния абзац от условията към договора е вписано,
че с подписа си върху договора кредитополучателят удостоверява, че е
получил сумата по кредита по посочената в чл. 1 банкова сметка.
По делото, в рамките на открито производство по чл. 193 от ГПК за
оспорване автентичността на процесния Договор за кредит, е допусната СГрЕ,
от заключението по която се установява, че подписите, положени за "клиент"
в процесния договор за паричен кредит са изпълнени от ответника П. С. К.,
ЕГН: **********.
Представена е „последна покана“, адресирана до ответника, в която
е посочено, че кредита се обявява за предсрочно изискуем и са посочени
дължимите суми, както и известие за доставяне получено от лице на име Р. Б.
А.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че на дата 30.04.2018 г. е усвоена договорената сума от
кредитополучателя – ответник чрез банков превод в размер на 11 580 лева /с
приспадната сума от 420 лева – такса ангажимент/ по посочена от
кредитополучателя банкова сметка. По този договор към датата на подаване
4
на заявлението – 24.07.2020 г. и към датата на изготвяне на експертизата са
извършени плащания в размер, подробно описан в таблица 2 на
заключението, които в обобщен вид са: 12 вноски в общ размер 3 033, 24
лева. Съгласно заключението на експертизата задължението на
кредитополучателя по кредит PLUS – 15920863/27.04.2018 г. към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съгласно клаузите на същия е
както следва: 11 420, 56 лева главница и застраховка, 6 302, 12 лева
възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2026
г., 1 195, 59 лева мораторна /законна/ лихва за забава за периода от 05.07.2019
г. до 24.07.2020 г. върху главницата и 28, 95 лева мораторна лихва върху
застраховката за периода от 05.07.2019 г. до 24.07.2020 г. Вещото лице
изчислява и дължимата сума по кредита, ако в нея не бъде включена „такса
ангажимент“, както следва: 10 902, 18 лева – непогасена главница и
застраховка, 6 060, 18 лева възнаградителна лихва за периода от 05.06.2019 г.
до 05.05.2026 г., 1 140, 01 лева мораторна лихва за забава за периода от
05.07.2019 г. до 24.07.2020 г. върху главницата и 28, 95 лева мораторна лихва
върху застраховката за периода от 05.07.2019 г. до 24.07.2020 г.
Допусната по искане на особения представител на ответника и
приета по делото е и СТЕ, която дава заключение, че размерът на шрифта на
процесния Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS – 15920863 е 11 пункта. В с.з. вещото лице уточнява, че под понятието
„пункт“ има предвид „шрифт“, както и че при експертното изследване на
представените към исковата молба документи не е установил същите да са
изготвени на шрифт по – малък или равен на 12.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл. 410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл. 415 ал. 1 от ГПК и са процесуално допустими.
Установява се от заключението на съдебно -почерковата експертиза,
че процесният договор за кредит е подписан от ответника, поради което
възражението на особения представител на ответника, че договорът не е
5
подписан от него се приема за неоснователно и недоказано.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
се установява възникване на валидна облигационна връзка по договор за
потребителски крдит между страните по спора. Съществуващите между
страните отношения се основават на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Прави се възражение от особения представител на ответника за
недействителност на сключения между страните Договор за кредит по
смисъла на чл. 22 от ЗПК, което се приема от съда като основателно, поради
следните съображения:
Установява се, че по – голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл. 11 ал.1 от
ЗПК са налице. Така например в процесния договор кредиторът е посочил
лихвения процент по заема и годишния лихвен процент като абсолютни
стойности, без да е разписана методиката, по която се формират те.
Компонентите, които се включват в ГПР следва да се посочат по ясен и
разбираем за потребителя начин, тъй като въпросът за разходите, които
длъжникът ще стори са пряко свързани с кредитното правоотношение. Дори
и да се приеме, че за потребителят е достатъчно ясно какъв е процентът на
оскъпяване на кредита му, това не освобождава кредиторът от задължението
да информира своя съконтрахент за условията за заплащане на месечната
погасителна вноска и какво се включва в нея.
Съгласно императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
6
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесния случай не
е посочено от какви суми е формирана всяка от погаситгелните вноски и
какво включва същата като главнница и лихва.
Видно от съдържанието на договора, в случая не са спазени и
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план
не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, а договорът не съдържа наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да се приеме, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Договорът за кредит е недействителен и на още едно самостоятелно
основание. Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК изисква договорът за
потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл. 5 ал. 4
от ЗПК, касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит.
Представеният по делото Договор за кредит е сключен в противоречие с
цитираното законово изискване. Установява се от заключението на
назначената по делото СТЕ, че в настоящия случай нито договора за
потребителски кредит, още по – малко сертификата за застраховка CARD
15920863 – 14163470 и сертификат № PLUS – 15920863, които се намират в
кредитното досие на заемателя и са подписани от него, са изготвени в размер
„шрифт 12“. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
недействителен като сключен в противоречие на чл. 10, 11 и 12 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10
ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9, договорът за
7
потребителски кредит е недействителен. Това е така, тъй като липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците на чл. 22 от ЗПК, а именно недействителност на договора за
потребителски кредит.
Съобразно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на главницата ищецът претендира сумата от 11 420,
56 лева. От заключението на ССчЕ се установява, че предоставения кредит по
Договора в размер на 12 000 лева е преведен по банковата сметка на
кредитополучателя в размер на 11 580 лева, като на кредитополучателя е
начислена таксата ангажимент в размер на 420 лева, за която съдът намира, че
прикрива допълнително вземане за възнаградителна лихва, тъй като
кредиторът я налага с оглед фиксирането на възнаграждението му за
предоставения кредит в определен лихвен процент. Кредиторът се е задължил
да не променя уговорената възнаградителна лихва, като за сметка на това
оскъпява цената на самия кредит с налагане на други вземания. В тази връзка
съдът счита, че това вземане е наложено с цел компенсиране на евентуалните
вреди /пропуснати ползи/, който кредиторът би понесъл при увеличаване на
възнаградителната лихва, ако беше уговорен плаващ лихвен процент в
договора, което противоречи на чл. 33 от ЗПК. Отделно от това, съдът счита,
че условие за налагането на каквато и да е такса е предоставянето на дадена
услуга на насрещната страна, каквито белези не притежава фиксирането на
лихвения процент. Лихвеният процент на възнаградителната лихва и неговите
характеристики са част от същественото съдържание на договора за кредит и
няма характер на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК.
Също така, от граматическото тълкуване на чл. 10а ал. 3 от ЗПК,
предоставянето на услугата предполага винаги активни действия от страна на
кредитора, въз основа на които се и начислява съответната такса. Ето защо
начислената такса, само на това основание се явява нищожна, като
противоречаща чл. 10а от ЗПК и добрите нрави - чл. 26 от ЗЗД и не е
следвало да бъде удържана от предоставения кредит. Доколкото дължимата
сума по кредита е предоставен на ответника в намален размер чрез
удържането на въпросната такса ангажимент в размер на 420 лева, съдът
намира, че същата следва да бъде приспадната от дължимата главница по
8
кредита. Съгласно заключението на ССчЕ остатъчното задължение на
длъжника по кредита за главница, когато в него не се отчита начисляване на
„такса ангажимент” е в размер на 10 902, 18 лева.
Претендирайки целия размер на непогасената главница ищецът се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски по кредита
съобразно предпоставките на чл. 5 от договора, съгласно който кредиторът
има право да обяви всичките вземания по предоставения кредит при
неплащане на две или повече месечни погасителни вноски по кредита. От
експертизата по делото се установява, че ответникът е преустановил
плащанията по кредита след 10.05.2019 г., като след тази дата няма постъпили
погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 5 от договора същият е
изпаднал в забава на 05.07.2019 г. /падежната дата на втората пропусната
месечна вноска/ и към този момент е възникнало и правото на кредитора да
обяви предсрочна изискуемост на всички задължения по кредита.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 от ЗКИ
не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него,
а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което
следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на
настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск
по чл. 422 от ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. По делото липсват доказателства длъжникът да е бил
уведомен лично за волеизявлението на кредитора. В случая по делото е
представена изготвена и изпратена до ответника на посочения в договора
адрес "последна покана". Не са налице обаче доказателства тази покана
действително да е достигнала до адресата – длъжник по кредита и ответник по
настоящото дело, доколкото от представеното известие за доставяне и
заключението на СГЕ се установява, че поканата е връчена на друго лице и по
делото няма данни същото да е било упълномощено да получава пратки от
името на ответника или да е от кръга лица по чл. 46 от ГПК. В този смисъл
съдът намира, че длъжникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ето защо съдът приема, че към датата на подаване на заявлението не
е била настъпила изискуемостта на претендираната сума за главница. Поради
9
това и с оглед задължителната тълкувателна практика на ВКС,
установителните искове следва да бъдат оставени без уважение, поради липса
на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда
на чл. 422 ал.1 от ГПК, от предмета на издадена заповед за изпълнение за
вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан
от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително в хода на исковото производство има за последица настъпване
на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта/в този смисъл р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. I
т.о.ВКС/. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14
г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че исковете за съществуване
на вземането следва да се отхвърлят на предявеното основание /р. №
139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. №
7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
На изложените съображения, предявените установителни искове с
правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, обосновани на настъпила предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и
недоказани.
Предвид отхвърлянето на установителните искове, следва да бъдат
разгледани предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
В Решение №198/18.01.2019 г., постановено по гр. дело №193/2018
г. на ВКС, I т. о. е даден положителен отговор на въпроса допустимо ли е
предявения осъдителен иск по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на
длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител, назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, каквато е и
10
настоящата хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния
кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на
особения представител на ответника, което е осъществено на дата 07.04.2021
г. и като факт, настъпил в хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен
от съда.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия случай с оглед
събраните по делото доказателства и съдържащото се изявление в исковата
молба, следва изводът, че предсрочната изискуемост на кредита се счита
обявена с връчването на препис от исковата молба на назначения особен
представител на 07.04.2021 г. Защитата, която се осъществява от назначения
по делото в хипотезата на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител осигурява
защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг
от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл. 34 ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и
надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е надлежно извършено чрез връчване на
исковата молба на особения представител. /В този смисъл решение №
198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на ВКС./
В случая ответникът не е бил уведомен преди завеждане на делото
за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по договора
за кредит, но това е станало с връчване на преписите от исковата молба и
приложените към нея доказателства.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е
обявена в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 от
ГПК, с връчване на препис от исковата молба следва изводът за частична
основателност на исковата претенция за главница. С оглед констатациите на
вещото лице, че към момента на изготвяне на експертизата задължението на
длъжника по кредита за главница, когато в него не се отчита начисляване на
„такса ангажимент” е в размер на 10 902, 18 лева, съдът намира исковата
претенция за главница за доказана до този размер. На основание чл. 23 от
11
ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за кредит, съгласно
изложените по - горе мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените осъдителни
искове следва да бъдат уважени частично, а именно за главница в размер на
10 902, 18 лева, а в останалата им част следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Върху непогасената главницата ответникът дължи законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост /07.04.2021 г./ до датата
на плащането – т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК.
Възражението на особения представител на ответника за изтекла
погасителна давност на цялото вземане съдът намира за неоснователно, тъй
като към датата на депозиране на исковата молба – 08.10.2020 г. не е изтекла
пет годишната давност по чл. 110 от ЗЗД досежно дължимата главница.
Предвид извода си за недължимост на вземането за лихви, съдът не следва да
обсъжда възражението на особания представител за изтичане на кратката
погасителна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът претендира присъждане на
разноски, направени в заповедното производство, които не се дължат,
доколкото исковете по чл. 422 ГПК съдът счита за неоснователни и отхвърля.
В исковото производство, съгласно приложения списък на разноски и
допълнително депозирана молба от 16.12.2021 г. ищецът е направил разноски
в размер на 384, 01 лева – държавна такса по осъдителните искове, 850 лева
депозит за особен представител, 400 лева депозити за вещи лица, както и 100
лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78 ал. 8 вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, или
общо разноски в размер на 1 734, 01 лева. Основание за намаляване на
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение съдът не намира,
предвид обстоятелството, че същото се претендира в размер дори под
минималния, определен в разпоредбата на чл. 25 ал. 2 вр. ал. 1 от цитираната
Наредба. Пропорционално на уважената част от исковете в ползва на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 1 008, 49 лева.
В настоящото производство ответникът не е направил разноски и
12
съответно такива не следва да му се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС и
сума в размер на 200 лева, представляваща заплатено възнаграждение на в.л.
за извършена по искане на особения му представител СГрЕ в неуспешно
проведено производство по оспорване на документ по реда на чл. 193 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви и съображения, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „***”С.А., чрез „***”С.А., клон
България, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Д.
срещу П. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *** установителни искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите: 11 420, 56 лева - главница по договор за потребителски кредит; 6 302,
12 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2026 г.; 1
022, 41 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 08.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
заявлението до окончателно плащане на сумата, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 515/2020 г. по описа на РС -
Девня, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***”С.А., чрез „***”С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. Д. сумата от 10 902, 18 лева /десет
хиляди деветстотин и два лв., 18 ст./, представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS –
15920863, сключен на 27.04.2018 г. между П. С. К. и „***“, по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.10.2020
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 240 ал. 1 вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове за разликата до претендирания размер от 11
13
420, 56 лева за главница, както и за претендираните 6 302, 12 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 05.05.2026 г. и 1 022, 41
лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 08.07.2020 г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***”С.А., чрез „***”С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д. Д. сумата от 1 008, 49 лева /хиляда и
осем лв., 49 ст./, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от осъдителните искове, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от
ГПК.
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 200
лева /двеста лв., 00 ст./, представляваща заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на в.л., на основание чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
14