Решение по адм. дело №199/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс СК/ вр. § 36 от ПЗР на ЗИД на СК /ДВ, бр. 26 от 2025 г./.

Образувано е по жалба, подадена от Х. М. В., [ЕГН], с. Свинарски дол, обл. Габрово, против заповед № 07-ЗДЗД-0584/23.05.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Габрово /РДСП Габрово/, с която В. Х. В., [ЕГН], е вписана в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден в РДСП Габрово.

Жалбоподателката - Х. М. В., гр. Габрово, претендира отмяна на оспорената заповед. Излага съображения за нарушение на материалноправните разпоредби. Поддържа жалбата си лично в проведените по делото две открити съдебни заседания.

Ответникът - директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Габрово, чрез упълномощен процесуален представител в съдебните заседания, излага съображения за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна - В. Х. В., чрез назначения от съда служебен защитник адв. Ел. С. по реда на чл. 23, ал. 1 вр. чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок видно от представеното от органа известие за доставяне за получаване на 30.05.2025 г. – л. 78, и от заинтересовано лице, чиито права и интереси са засегнати – майката, съгласно представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 329/01.10.2029 г. от Община Габрово, и чиято малолетна дъщеря е вписана в Регистъра за пълно осиновяване.

По разпореждане на съда директорът на РДСП – Габрово е изпратил преписката /без опис/ по издаване на обжалваната заповед, с уточнение, че заповедта не е оспорвана по административен ред, писмо с вх. № 1466/12.06.2025 г. на АС - Габрово.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събрани по делото множество писмени доказателства – социален доклад, уведомление с приложения: становища на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП, РДСП/, съответно кореспонденция и проучвания между ДСП в гр. Севлиево, гр. Казанлък и гр. Габрово, индивидуална оценка на потребностите, индивидуална характеристика, медицинска документация, вкл. епикризи и експертно решение на ТЕЛК № 90121 от 6/13.01.2025 г. на В. Х. В. и пр.; доклади за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила, планове за грижи, писма; изисканата по разпореждане на съда кореспонденция между жалбоподателката Х. М. В. и съответната ДСП, както и справка относно обстоятелството дали жалбоподателката е депозирала искане/заявление за изменение определената спрямо детето В. Х. В. мярка за закрила настаняване в ЦНСТДМУ, съответно справка за проведените срещи с жалбоподателката от трите ДСП и др., както и предвид становището на страните пред съда, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

В. Х. В., [ЕГН], гр. Габрово, е рождено дете на Х. М. В., [ЕГН], майка, и неизвестен баща. Отдел „Закрила на детето“, гр. Габрово, работил по случая на детето от 13.12.2023 г. след постъпил сигнал от ДГ „Мики Маус“, гр. Габрово, с данни за неглижиране на В., съмнения за физическо насилие от майката и самосезиране на 11.01.2024 г. за брат й Д. З. М. във връзка с получена при проучването притеснителна информация за множество постъпили сигнали в РУ на МВР, гр. Габрово, за семейни скандали между майката и съпруга й пред децата.

От представените по делото Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, ДСП – Габрово, от 29.08.2024 г., Становището на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Севлиево, и Социален доклад - двете от 07.03.2025 г. /приложени към уведомлението № СЛ/Д-ЕВ-С/940-041 от 07.03.2025 г. от ДСП Севлиево за настъпили обстоятелства по реда на чл. 84, ал. 2 СК/, и Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, ДСП – Севлиево, от 01.04.2025 г., както и съпътстващите ги документи по извършените от съответните ДСП действия, наблюдения и проучвания и пр., неопровергано по делото се установява, че първоначално спрямо детето В. е предприета мярка за закрила в семейна среда и е насочена за ползване на социална услуга към Център за обществена подкрепа /ЦОП/ при Сдружение SOS Детски селища България с направление изх. № НП/Д-ЕВ-Г-003/08.01.2024 г. на директора на ДСП, гр. Габрово. В доклада се сочи, че поради ескалиране на поведението на майката и застрашаване на живота и здравето на В. от детската градина е подаден втори писмени сигнал до ДСП Габрово от 19.08.2024 г., че В. В. е дете в риск. При проследяване развитието на детето и грижите, които се полагат за него от страна на родителя са установени много пропуски и дефицити в родителския капацитет на майката Х. М.. На същата били отправяни забележки и давани съвети, но тя не променяла навиците си и не приемала препоръките за рационално и адекватно обгрижване на дъщеря си В.. М. Х. М. /след 05.03.2025 г. и поради развод, отново е с името В. – л. 16/ е имала сключен граждански брак със З. М., който е биологичен баща на по-малкия брат на В. - Д.. М. Х. споделяла пред ДСП, че З. М. ревнив, поради което често за възниквали спорове между тях в присъствието на децата, стигало се е до намесата на полиция и имат съставени писмени разпореждания. ДСП прави извод, че детето е отглеждано в рискова среда. Още се сочи, че съпругът на майката е употребявал наркотици. За майката има данни за вредна употреба на стимуланти. По преписката на ДСП за налице съмнения, че спрямо В. е упражнявано насилие от съпруга на майката, както и, че в семейната среда на майката, детето е живяло в стрес и е силно травмирано.

Със Заповед ФЗД/Д-ЕВ-Г-056/29.08.2024 г. на Директора на ДСП-Габрово, детето В. В. е настанено спешно в утвърденото професионално приемно семейство на К. С. Д. и А. С. А. от град Севлиево, [улица]. С решение № 302/30.09.2024 г. на Районен съд - Севлиево, влязло в сила на 24.10.2024 г., детето В. В. е настанено в приемното семейство за срок от две години, считано от административното настаняване или до промяна на обстоятелствата.

С ЕР на ТЕЛК № 90121/6/13.01.2025 г. на детето В. В. са определени 85% ВСУ с чужда помощ за срок до 01.01.2027 г. Водеща диагноза: „Смесени разстройства в поведението и емоциите“, придружаващи заболявания: Конвергентен страбизъм, Хиперметропия, Малки припадъци, без припадъци grand mal, неуточнени. Предписано е лечение с Невротоп ретард и конкретна седативна терапия. Също неясен говор, кривене на дясното око - предписана терапия. Често боледуване от респираторни заболявания. Представените по делото медицински документи са от прегледи и изследвания в периода септември 2024 г. – февруари 2025 г., както и преди самото издаване на процесната заповед.

Съгласно данните по делото не се спори по наблюденията и оценката на ДСП, че майката няма ясна визия в дългосрочен план по отношение на детето, не осъзнава в пълна степен своите отговорности за осигуряването на среда за развитие и живот на детето, демонстрира неспособност да разпознава и задоволява потребностите му. Посочено е че, Х. В. е склонна често да сменя местопребиваването си, което е рисково по отношение на гарантиране на постоянна и безопасна среда, в която малолетното дете да се отглежда, има недостатъчно доходи за отглеждане на дете и домакински разходи, отричала проблемите със здравословното състояние на детето и поведенческото му развитие и не търсела помощ от специалисти.

След настаняването на В. в приемно семейство, майката Хелена е подала молба за срещи с детето. Изготвен е график майката да осъществява срещи с В. всяка четвърта сряда от месеца от 16:00 до 17:00 ч. в сградата на Общностен център Севлиево. До началото на март 2025 г. г-жа В. е осъществила четири срещи с дъщеря си – пропуснати са срещите през месеци ноември и декември. По време на срещите с майка си, В. се усмихвала, но не показва особена близост, съобщавала, че ще плаче, когато майка й си тръгне, но това не се случвало. Роднини на В. не били осъществявали контакти с нея и не са заявявали желание да полагат грижи за нея.

Докладите за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо детето съдържат ясна и точна информация относно общите данни за детето, неговите потребности, свързани с развитието, капацитета на родителите, факторите на семейната среда, вкл. роднинския кръг, направена е оценка на основните проблеми и нужди, на рисковете и са дадени изводи и препоръки.

Относно капацитета на родителя и роднинския кръг съгласно данните по преписката е наличино на саморъчно заявления от г-жа Х. В. от 23.01.2025 г. до директора на ДСП – Севлиево, че в момента няма възможност да се грижи за децата си, тъй като няма работа. Както и от бабата по майчина линия – Н. В. Т., гр. Казанлък, която декларира по реда на чл. 24, ал. 3 ППЗЗДет., че не е съгласна детето В. В. да бъде настанено в семейството й, тъй като е трудово ангажирана и не може да се грижи за нея поради заболяването й. По делото не са прилагани последващи писмени изявления в тази връзка. По отношение на брата на г-жа В. – В. М. В. е посочено, че е несемеен и изтърпява присъда „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Стара Загора. Бащата на г-жа В. – М. К. В. е починал на 28.11.2021 г. съгласно приложеното удостоверение за родствени връзки.

В периода 13.05.2024 г. – 10.07.2024 г. майката Хелена и децата В. и Д. са живели при бабата, м. л., в гр. Казанлък. Към момента на изготвянето на доклада от 29.08.2024 г. са живеели на квартира в гр. Габрово, наем 180 лв., при занижена хигиена, направена е консултация на майката за подобряване на битовите условия, майката имала конфликт с хазаина и условия да напусне квартирата. Към момента на изготвянето на доклада от 01.04.2025 г. Х. В. живее при майка си в гр. Казанлък, където нямала определени задължения, има приятел на 48 год., до момента не е работила на трудов договор и нямала умения за полагане на физически труд, имала желание да замине да работи в Гърция, получава пенсия в размер 400 лв., освидетелствана е с ЕР на ТЕЛК 85 % вид и степен на увреждането с водеща диагноза „Епилепсия“.

Относно потребностите на детето В. в преписката се сочи, че същите са задоволени от приемното семейство, посещава редовно детска градина в гр. Севлиево, оказва й се обща подкрепа за личностно развитие, посочени са данните от преглед при психиатър. Предвид изоставащото психо-емоционално развитие на детето и последвалото констатирано с ЕР на ТЕЛК увреждане „Смесени разстройства в поведението и емоциите“ и придр. заболявания на В., приемното семейство неколкократно заявило невъзможност да се справя и със заявление от 31.03.2025 г. е пожелало прекратяване на настаняването на децата В. и Д. в семейството им. През този период не са били постъпили искания за промяна на мярката за закрила от майката на децата или техни близки. Така със заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-043/01.04.2025 г. на директора на ДСП Севлиево е прекратено настаняването на детето В. в приемното семейство и е временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр. Габрово.

По отношение на производството пред административния орган и спазването на разпоредбите на СК и ЗЗДет., следва да бъде посочено, че съгласно данните по делото от постъпилата преписка е видно, че г-жа Х. В. е уведомена на 30.08.2024 г., л. 55, за заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-056 от 29.08.2024 г. на директор ДСП Габрово относно настаняването на детето в професионално приемно семейство, вкл. възможността да поиска промяна или прекратяване на мярката. Уведомена е и с отделно писмо от 17.09.2025 г. от ДСП Севлиево, с което е получила разяснение на приложимите разпоредби на Семейния кодекс, вкл. е надлежно уведомена за последиците от пропускането на 6-месечния срок по чл. 93, ал. 2 СК – 25.09.2024 г., л. 45 - гръб. Не на последно място, на 03.04.2025 г., л. 74 - гръб, жалбоподателката е уведомена по реда на чл. 26 АПК за започване на административно производство в РДСП Габрово по уведомление от ДСП Севлиево № СЛ/Д-ЕВ-С/940-041 от 07.03.2025 г. за настъпили обстоятелства по реда на чл. 84, ал. 2 СК с искане на вписване на В. Х. В. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. На родителя е определен срок от 7 дни, в който да изрази становище по събраните доказателства, както и да предяви искания и възражения. В указания срок не са постъпили искания от родителя /майката/ и не е ангажирала становище във връзка с предприетата административна процедура.

Въз основа на тази фактическа обстановка е издадена заповед № 07-ЗДЗД-0584/23.05.2025 г. на директора на РД „Социално подпомагане“, гр. Габрово, с която е установено, че детето В. Х. В., [ЕГН], с родители: майка – Х. М. В., и баща – неизвестен, е с местонахождение – Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр. Габрово; че със заповед № ЗД/Д-ЕВ-Г-056 от 29.08.2024 г. на директор ДСП Габрово детето е настанено в професионално приемно семейство К. Д. и А. А., като окончателното настаняване за отглеждане на детето в професионалното приемно семейство е извършено с влязлото в сила и приложено решение на Районен съд – Севлиево № 302/30.09.2024 г.; в процесния акт е цитирана заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-044 от 01.04.2025 г., с която е прекратено настаняването на детето в утвърденото професионалано приемно семейство и е настанено в ЦНСТДМУ – Габрово; прието е че на 01.03.2025 г. е изтекъл 6-месечният срок по чл. 93, ал. 2 СК от издаването на заповедта за настаняване по административен ред в приемното семейство, но до момента на издаване на процесния акт не било известно да е постъпило искане от родител за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила и настаняване на детето в семейство на близки; съобразени са становищата на ДСП – Севлиево от 07.03.2025 г. и на ДСП – Габрово от 15.05.2025 г., че в най-добрия интерес на В. Х. В. е да бъде вписана в Регистър на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. На основание чл. 84, ал. 2, чл. 93, ал. 2 СК и §33, ал. 2 вр. §34, ал. 1 и §36 от ПЗР на ЗИД на СК (обн. ДВ, бр. 106 от 2023 г. и изм. ДВ, бр. 26 от 2025 г.) е разпоредено детето да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РД „Социално подпомагане“ - гр. Габрово.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Габрово, VIII състав, прецени следното:

Както се посочи, жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна - от лице по чл. 147, ал. 1 АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореният индивидуален административен акт - заповед № 07-ЗДЗД-0584/23.05.2025 г. на директора на РД „Социално подпомагане“, гр. Габрово, е правилен и законосъобразен и не се открива наличие на основанията за оспорване по чл. 146 АПК.

С оглед предмета на оспорване - заповед № 07-ЗДЗД-0584/23.05.2025 г. на директора на РД „Социално подпомагане“, гр. Габрово, за вписване на детето В. Х. В., [ЕГН], гр. Габрово, в Регистъра на деца за пълно осиновяване, при условията на чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 СК и на основание § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс /ДВ, обн., бр. 106 от 2023 г. и ДВ, изм., бр. 26 от 2025 г./, който регламентира, че всички процедури по глава осма /„Осиновяване“/, започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, то при решаването на настоящия спор следва да намерят приложение цитираните разпоредби в редакцията им отпреди последните изменения на Семейния кодекс и конкретно във вр. с изменението в § 36, обн. в ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 01.01.2025 г., с което е изменен § 36 от ПЗР към Закона за изменение допълнение на Семейния кодекс /ДВ, бр. 106 от 2023 г./.

На основание § 36 от ПЗР на ЗИД на СК във вр. с чл. 84, ал. 6 СК - отм. с ДВ, бр. 106 2023 г., и със съдържание, преди тази отмяна, съгл. изм. ДВ, бр. 101 от 2019 г. „Вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съобразно така приложимата нормативна уредба, оспорената заповед се явява валиден акт, издадена от орган с необходимата материална и териториална компетентност, съгласно изискванията на чл. 84, ал. 6 вр. ал. 2 от СК, а именно от директора на съответната Регионалната дирекция „Социално подпомагане“, в случая РДСП - гр. Габрово, след уведомяването му от съответната дирекция „Социално подпомагане“, и който съответно е конституиран като ответник по делото.

На следващо място, заповедта е издадена в установената от закона форма и не подлежи на отмяна на основание чл. 168, ал. 1 досежно порока по чл. 146, т. 2 АПК. Посочени са правните и фактически основания за издаване на акта. Изложени са мотиви, които позволяват извършването на съдебен контрол за материална законосъобразност. В административната преписка са приобщени документи, които съдържат подробно изложение на фактическите обстоятелства, които са правно значими за преценка на предпоставките за вписването в Регистъра.

Съгласно чл. 84, ал. 2 СК, в приложимата редакция от ДВ, бр.101 от 2019 г., когато дете е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2 /6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДет./, дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

Следователно, за да се разпореди вписване на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2 СК следва да са изпълнени три предпоставки, които са предвидени в условията на кумулативност: детето да е настанено по административен ред в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, като мярка за закрила по чл. 4, ал. 1 ЗЗДет; в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването; и интересите на детето да налагат вписването в Регистъра на деца за пълно осиновяване.

Административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила от органа. Видно от преписката, обсъдено и в обстоятелствената част на настоящото решение, изцяло е спазена регламентираната процедура: съставено е поставящо началото на производството писмено уведомление, л. 57 – гръб и л. 58, по чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-7-07 от 2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване /Наредбата/; изготвен е Социален доклад по Приложение № 2 от същата Наредба – л. 38, съдържащ пълно и в съответствие с изискванията на чл. 35 от АПК изследване на всички релевантни факти и обстоятелства, които са анализирани в тяхната цялост, вкл. е изготвено и отделно обосновано писмено становище за интереса на детето – л. 25, изготвено от компетентната социалната служба по настоящ адрес на детето. На майката е осигурена възможност да участва в производството с връчването на писмо № 07-94Х-00-0436/27.03.2025 г. от директора на ДСП Габрово, л. 74., като е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК и майката надлежно уведомена за започване на административното производство при настъпилите вече условия по чл. 84, ал. 2 вр. чл. 93, ал. 2 СК /редакция от ДВ, бр.101 от 2019 г./, за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване, като съвсем ясно и разбираемо е указана възможността за ангажиране на становище по събраните доказателства и предявяване на искания в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, които да бъдат взети предвид от административния орган при произнасянето.

Налице са и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, като основанията за това са изследвани правомерно по отношение на детето, майката и роднинския кръг. По делото се доказа, че в 6-месечния срок от настаняването по административен ред на детето В. в приемното семейство на К. Д. и А. А. от гр. Севлиево, т.е. от 29.08.2024 г. до 28.02.2025 г., биологичният родител не е поискал прекратяване на настаняването /доказателства, оборващи това положение, не се събраха и по изричните разпореждания на съда от о.с.з. от 16.07.2025 г. за събиране на доказателства/. Въпреки предупрежденията за последиците от това, за които г-жа В. е уведомявана при връчването на всеки акт, не са направени постъпки в тази насока нито в периода на административното настаняване на детето, нито в хода на съдебното производство пред Районен съд – Севлиево за настаняването по съдебен ред на детето по същата мярка. Не са доказани основателни причини за това поведение. Фактическият състав на чл. 84, ал. 2 от СК /редакция от ДВ, бр. 101 от 2019 г./ предполага незаинтересованост на родителите за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието му. По отношение на майката тези обстоятелства са обсъдени по-горе, в хода на съдебното производство не са настъпили нови обстоятелства, свързани с нея, и не са опровергани изводите на органа за липса на емоционална връзка между майката и детето и притежавания родителски капацитет от жалбоподателката. Съгласно данните по делото майката понастоящем не може да осигури подходяща за отглеждане на детето семейна среда и условия, не е в състояние да отговори на неговите нужди – битови, образователни, здравословни, психо-емоционални и пр., липсват ресурси и изградена мрежа за подкрепа. Пред съда жалбоподателката заявява, че не работи, но търси работа в момента, продава някои неща по интернет, болна е от „Епилепсия“ и има ТЕЛК, няма образование - завършила е помощно училище.

Изложеното налага извод, че е налице и третата предпоставка на чл. 84, ал. 2, изр. последно СК /ред. ДВ, бр. 101 от 2019 г./, а именно, че интересите на детето В. налагат да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване. Съдът приема, че ползите за детето от подобна мярка са по-големи от вредите, които ще понесе от евентуална неуспешна реинтеграция в семейството на майката. В настоящия случай интересът на детето с оглед индивидуалните му потребности, които налагат пълноценна родителска грижа и внимание, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, вместо единствено деклариране на желание за това.

Вписването в Регистъра на деца за пълно осиновяване е крайна мярка, която води до прекратяване на биологичната връзка на детето с неговите роднини по произход. Нейното предприемане предполага да са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в семейната му среда и в семейството на близки и роднини. В процесния случай съдът възприема изцяло извода на административния орган в оспорения акт, че към момента на издаването му всички възможности за реинтеграция на детето са изчерпани. Този извод е обоснован и съобразен с изискванията на закона. Както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението, при решаването на случая с детето В. Х. В., с изтичането на регламентирания от закона 6-месечен период от настаняването в приемното семейство, което предвид изоставащото психо-емоционално развитие на детето и последвалото констатирано с ЕР на ТЕЛК увреждане „Смесени разстройства в поведението и емоциите“ и придр. заболявания на В., неколкократно е заявило невъзможност да се справя и със заявление от 31.03.2025 г. е пожелало прекратяване на настаняването на децата В. и Д. в семейството им, не са били постъпили искания за промяна на мярката за закрила от майката или близки роднини или за прекратяване на настаняването. Съответно със заповед № ЗД/Д-ЕВ-С-043/01.04.2025 г. на директора на ДСП Севлиево е прекратено настаняването на детето В. в приемното семейство и е временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр. Габрово. Като в този период с уведомление № СЛ/Д-ЕВ-С/940-041 от 07.03.2025 г. от ДСП Севлиево до РДСП Габрово е съобщено за настъпили обстоятелства по реда на чл. 84, ал. 2 СК с искане за вписване на В. Х. В. в Регистър на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Г-жа В. е уведомена с изричното писмо на РДСП Габрово от 27.03.2025 г., получила на 03.04.2025 г., вкл. за възможността да изрази становище, да прави искания и възражения.

Въз основа на констатациите в Социалния доклада, Становището за интересите на детето и др. писмени доказателства по делото е направено и мотивирано предложение пред компетентния орган за вписване на В. Х. В. в Регистър на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, обезпечаващо по най-добрия начин интересите на детето, тъй като чрез осиновяване детето ще получи сигурна семейна среда, адекватно задоволяване на здравните, физическите и емоционалните му потребности, вкл. предвид липсата на друга алтернатива за отглеждане, съответно предприемане на действия за вписването му в регистъра по чл. 84 СК.

Съдът приема, че незаинтересоваността на родителя към детето, както и невъзможността за полагане на адекватни грижи, необходими за развитието му, са трайни. По делото не се установява детето, въпреки крехката си възраст, да проявява присъща привързаност към родителя, а по-скоро към по-малкия си брат Д.. В конкретния случай ответникът е съобразил правилно установените пред него данни относно семейната среда на детето и полаганите за него грижи от биологичния родител, като е дал приоритет на защитата на по-висши ценности за него по арг. на § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет. Предвид установените факти, несъмнено най-добрите интересите на детето следва да бъдат приоритетни пред привидната заинтересованост на родителя, като се отчита липсващата пълноценна семейна среда и невъзможността на майката да полага адекватни за емоционалното, психическото и физическо развитие на детето грижи. Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, предпоставящи упражняването на правомощието на компетентния административен органа да разпореди вписването на В. Х. В. в Регистъра на деца за пълно осиновяване.

Следва да се отбележи, че това обстоятелство не прекратява и не преклудира възможността на родителя/ите, при желание от тяхна страна, да предприемат бъдещи действия и да докажат възможност за отглеждане на детето си в семейна среда, но преди евентуално негово осиновяване, чрез преоценка на настъпили променени или нови обстоятелства и планиране на нови цели и задачи по отношение на детето, съобразно конкретната ситуация.

Наред с горното, оспорената заповед е в съответствие с основните принципи на Закона за закрила на детето и на Семейния кодекс, които в случая са детето В. Х. В. да получи сигурен дом и подходяща за пълноценното му отглеждане семейна среда. В този смисъл осиновяването безспорно е в интерес на детето, тъй като предпоставя осигуряването на спокойна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, гарантиращо му основните битови, житейски и морални ценности. Целта на закона е еднозначна и е насочена изцяло към осигуряване правото на детето да бъде отглеждано в сигурна и постоянна семейна среда, поради което условието родителят да не е поискал прекратяване на настаняването или на мярката за закрила принципно следва да се разглежда като наличие или липса на краен и положителен резултат за детето, а не като формално действие. За пълнота на мотивите на съдебния акт и предвид заявеното нежелание на жалбоподателката детето й да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, следва да се посочи, че вписването е само формално начало, предпоставка на процедурата по осиновяване. Тази процедура преминава през нормативно уредена административна и съдебна фаза и провеждането й продължава период от време. Съгласно чл. 93, ал. 4 СК, когато се касае за осиновяване без съгласие на родителя, последният се призовава, за да бъде изслушан от съда. На свой ред вписването на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване (съответно Националната електронна информационна система) би могло да мотивира жалбоподателката да промени живота си и успешно да реинтегрира дъщеря си В., като намери подходящо жилище, работа с постоянни доходи, част, от които да използва за детето, да отделя лично време за поддържане на емоционалната привързаност и да показва загрижеността си към детето. Така г-жа В. понастоящем, след вписването на В. в Регистъра, и до евентуално бъдещо постановяване на съдебно решение за осиновяване, има възможност да подобри родителския си капацитет като направи необходимото, за реинтеграция на детето в биологичното семейство и да препятства осиновяването. Становище и обяснения в този смисъл са изразени и от ответника пред съда в проведените заседания, същите са свързани с предметана делото, изложени са пред жалбопдателката, която е присъствала, и се споделят от съда като формално и житейски обосновани и съответстващи на принципите и целите на СК и ЗЗДет.

Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

С оглед горното съдът приема, че обжалваната заповед, с която е разпоредено В. Х. В. да бъде вписана в Регистъра на деца за пълно осиновяване е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби /чл. 84, ал. 6 вр. ал. 2 СК, редакция от ДВ, бр.101 от 2019 г./ и при спазване на административно-производствените правила. Спазени са и изискванията за законосъобразност на административния акт - заповедта е издадена от компетентен орган - директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“, гр. Габрово, във формата на мотивирана писмена заповед и в съответствие с целта на закона, за да бъде защитен най-добрият интерес на детето.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Габрово, VIII състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването от страна на Х. М. В., [ЕГН], с. Свинарски дол, обл. Габрово, срещу заповед № 07-ЗДЗД-0584/23.05.2025 г. на директора на РД „Социално подпомагане“, гр. Габрово, с която В. Х. В., [ЕГН], е вписана в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден в РД „Социално подпомагане“, гр. Габрово.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис на решението да се изпрати на страните по реда на чл. 138, ал. 3 АПК.