гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 13319 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С
решение № 20207340 от 25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 44877/2019 г. на
Софийски районен съд, 157 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, срещу В.А.С.
с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 4719,70 лв. - главница, представляваща спестен
разход за цена на топлинна енергия, доставена за периода 01.06.2016 г. до
30.04.2018 г. и сумата 46 лв. спестен разход за такса за разпределение на
топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. - 30.04.2018 г., и с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 847,31 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
31.07.2016 г. - 10.07.2019 г. и сумата 5,54 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. - 10.07.2019 г.
Решението
е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД. Изложените доводи във въззивната жалба са за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, като В.А.С. като собственик на
топлоснабдения имот се е обогатила за сметка на „Т.С.” ЕАД. Оспорва се изводът
на съда, че тя не е ползвала през процесния период топлоснабдения имот. Моли се
да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението на районния съд и се
уважат предявените искове. Прави се и искане за присъждане на сторените разноски
в съдебното производство.
Ответникът
по въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД - В.А.С., в установения от закона срок не е
депозирала отговор, а впоследствие не е взела и становище относно въззивната
жалба.
Третото
лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая
с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право,
очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да
постанови решението си, районният съд е приел, че от приетите доказателства не
се установява, че ответникът през процесния период е реално ползвал или обитавал топлоснабдения имот,
предвид което е отхвърлил предявените искове като недоказани.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 43 ДР
на ЗЕ (отм.) и §1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя по аргумент и от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От така цитираните
разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. По
делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните. С
оглед на това ищецът не може да претендира суми за доставена топлинна енергия
въз основа на договорни отношения. От друга страна обстоятелството, че В.А.С., притежавайки в собственост
имот, ползван за небитови нужди, не води задължително до извод, че следва да
отговаря за реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл. 59 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване са
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно
основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които
обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В случая доколкото липсва писмен договор между
страните, липсва и договорно основание за получаване на топлинна енергия в
имота на В.А.С.. Същевременно, не е установено от събраните по делото
доказателства, че реално е доставяна топлинна енергия от ищеца и съответно
потребявана в имота на В.А.С. за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. От
заключението на приетата от районния съд съдебно-техническа експертиза, което
въззивният съд също кредитира, се установява, че в процения имота не е осигурен
достъп за 2018 г., поради което за периода 2017/2018 г. е начислена топлинна
енергия за отопление по служебен разход на максимална мощност на радиаторите по
реда на т.6.7 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а сумите за топла вода са
изчислени на база три броя потребители, съобразно чл.69, ал.2, т.2 от
посочената наредба поради липса на узаконен водомер в имота. Ето защо в случая
обосновано районният съд, след преценка на фактите по делото, е направил извод,
че не е доказано реалното ползване на топлинна енергия за отопление и топла
вода, за да може да бъде налице хипотезата на чл. 59 ЗЗД. Освен това по делото
не е доказано и че лично В.А.С.
е ползвала процесния имот и съответно доставяната в него топлинна енергия. Напротив
има данни, че имотът е бил отдаден под наем на търговско дружество, което
евентуално би могло да отговаря за неоснователно обогатяване по предявените
искове.
В
случая същественото е, че районният съд е указал на ищеца, че същият следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички
предпоставки за уважаване на исковете по чл. 59 ЗЗД, още с доклада по чл. 146 ГПК. „Т.С.” ЕАД не е доказала нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство,
съгласно възложената доказателствена тежест, че В.А.С. лично се е обогатила
като е ползвала процесния имот и съответно доставяната в него топлинна енергия
за периода от 01.06.2016 г. до
30.04.2018 г. Ето защо не се доказва, че същата следва да отговаря по исковете
за неоснователно обогатяване и правилно те са отхвърлени като неоснователни. Съдът
няма задължение да указва на страната какви точно доказателства в подкрепа на
исковете си да представя по делото.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението на районния съд следва
да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба и липсата на сторени разноски от въззиваемата
не се държат такива за въззивното производство.
Воден
от изложеното, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20207340 от 25.09.2020 г., постановено по гр. д. № 44877/2019 г. на
Софийски районен съд, 157 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Бруната
България” ООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.