ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 56328.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно частно гражданско дело №
20201700500466 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, чрез
пълномощника адв. В. Г., против Разпореждане от 13.02.2020 г. по ч. гр. дело № 900 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление с вх.
№ 4422/10.02.2020 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против С. В. М. от *** за сумата от 216,82 лева по издадена
фактура № *** г., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от *** г. с избран абонаментен план за предпочетен телефонен номер
+359*********.
Жалбоподателят намира атакуваното разпореждане за неправилно и необосновано в
обжалваната му част. Посочва, че неустойката не представлява стойността на всички
месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а само стойността на
три месечни такси. Поддържа, че неустоечната клауза в т. 11 от процесния договор за
мобилни услуги не е неравноправна, като твърди, че същата е договорена в съответствие с
новите правила за изчисление на неустойките за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, във връзка с които на 12.01.2018 г. е сключена Спогодба между „Теленор
България“ ЕАД и КЗП. Поради изложените съображения моли разпореждането да бъде
отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против длъжника
за сумата от 216,82 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от *** г.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и допустима
като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по ч.гр.дело № 900/2020 г. на ПРС е образувано по заявление по чл.
410 ГПК с вх. № 4422/10.02.2020 г., подадено от „Теленор България“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение против С. В. М. за заплащане на следните суми:
1. сумата от 94,64 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни
такси по договор за мобилни услуги от *** г.;
2. сумата от 41,79 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от ***г.;
3. сумата от 216,82 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от *** г.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че длъжникът не изпълнявал
задълженията си да заплаща цената на получените мобилни услуги и задължението си за
неустойка, възникнало в следствие на предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги. Посочено е, че за претендираните суми за неплатени месечни абонаменти такси са
издадени фактура № *** г. и фактура № *** г., а за неустойката е издадена фактура № *** г.
Сумите се претендират ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Към заявлението е представен договор за мобилни услуги от *** г. за предпочетен
телефонен номер *** с месечна абонаментна такса от 14.99 лева и за предоставено мобилно
устройство марка LENOVO, модел Moto C 4G Black, сключен между „Теленор България“
ЕАД и С. В. М. за срок от 24 месеца. Представен е и договор за лизинг от същата дата и за
посочения мобилен апарат. В т. 11 от договора за мобилни услуги се съдържа клауза за
неустойка, предвиждаща, че при предсрочно прекратяване на договора преди изтичане на
срока му по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвидено е, че в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и възстановяване на такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
В договора за мобилни услуги е посочено, че е сключен при Общи условия, като
потребителят е декларирал, че е запознат с тях с представена към заявлението декларация-
съгласие. Представени са още Запис на заповед за сумата от 45,77 лева, издадена на *** г.,
както и Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от същата дата.
С Разпореждане от 13.02.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 94,64 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от
*** г., сумата от 41,79 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от *** г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на заявлението до
окончателното им изплащане, както и за разноските от 25 лева- държавна такса за
заповедното производство, и 69,52 лева- адвокатско възнаграждение, съответстващо на
уважената част на заявлението, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от
216,82 лева, претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от *** г. За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел неустоечната
клауза за неравноправна и недействителна по аргумент на чл.143, т.5 ЗПП. Приел е, че
уговорката излиза извън присъщите функции на неустойката, тъй като води до
облагодетелстване на търговеца за сметка на икономически по-слабата страна-потребителя и
противоречи на добросъвестността.
Настоящият съдебен състав намира, че подаденото от жалбоподателя заявление по чл.
410 с вх. № 4422/10.02.2020 г. е нередовно, поради следните съображения:
В чл. 410, ал. 2 и ал. 3 ГПК е предвидено, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, а
когато вземането произтича от договор с потребител, към заявлението следва да бъде
представен договорът, заедно с всички приложения и изменения.
С оглед законовата регламентация и при съобразяване на дадените в т. 2б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
разяснения, следва, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението.
В случая от изложението на обстоятелствата в т. 12 на подаденото заявление по чл.
410 ГПК не става ясно как е формирана сумата на претендираната неустойка от 216,82 лева
за предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги от *** г. Наведени са
твърдения, че при прекратяване на договора по вина на абоната поради неизпълнение на
задълженията му да заплати на мобилния оператор дължимите месечни абонаментни такси,
се дължи неустойката, предвидена в т. 11 от договора. Посочено е, че размерът на тази е
неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а
в случай, че към абонаментния план е предоставено устройство за ползване на услуги,
абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му или съответно обща лизингова цена.
Видно от представения към заявлението договор за мобилни услуги от *** г.,
стандартният абонамент е в размер на 14,99 лева на месец, а отстъпката от стандартната
цена на предоставения мобилен апарат марка LENOVO, модел Moto C 4G Black е 234,14
лева. Заявителят не е посочил по какъв начин тези суми се съотнасят към претендираната от
него неустойка от 216,82 лева.
С оглед гореизложеното, подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 с вх. №
4422/10.02.2020 г. не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК,
тъй като в т. 12 от него не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича
вземането за неустойка от 216,82 лева.
От посочените разпоредби на процесуалния закон се налага изводът, че когато
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на изискванията по
чл. 410 ГПК, заповедният съд първо следва да предостави възможност на заявителя да
отстрани допуснатата нередовност или нередовности в заявлението, като му даде тридневен
срок, и едва при неотстраняването в дадения срок следва да откаже издаването на исканата
заповед за изпълнение. В настоящия случай обаче, заповедният ПРС не е предоставил
никаква възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването
на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението, което е
в противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави атакувания акт
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна само на това фактическо и правно основание. В
тази връзка гореизложеното прави безпредметно обсъждането от настоящия въззивен състав
на доводите по същество относно валидността на клаузата за неустойка, изложени в
процесната частна жалба. Доколкото съдебният акт на заповедния съд се отменя поради
допуснати процесуални нарушения при постановяването му- липса на указания по реда на
чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК за възможността да се отстранят нередовностите в заявлението в 3-
дневен срок, макар и с настоящия съдебен акт да се отменя акта на първата инстанция,
въззивният съд е в невъзможност да постанови издаването на исканата заповед за
изпълнение и да се произнесе по съществото на искането.
Поради това разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отмени, а
делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
заявлението, при съобразяване от районния съд с изискванията на разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 1 ГПК и указване на заявителя предоставената от сочената норма на закона
възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности, а именно- да уточни дали
в претендираната сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от *** г. се включва само стойността на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на договора, като се конкретизира
включеният брой такси, и/или претендираната неустойка включва част или целия размер на
отстъпката от стандартната цена на предоставения по договора мобилен апарат марка
LENOVO, модел Moto C 4G Black, като всяка от тези стойности следва се посочи поотделно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 13.02.2020 г. по ч. гр. дело № 900 по описа за 2020 г. на
Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление с вх. № 4422/10.02.2020
г., подадено от „Теленор България“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против С. В. М. от *** за сумата от 216,82 лева по издадена фактура № *** г.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от ***
г. с избран абонаментен план за предпочетен телефонен номер ***.
ВРЪЩА делото обратно на Районен съд-Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия по него, съобразно мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________