№ 10269
гр. С., 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110144112 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу „М..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 1, т. 1 от Конвенция за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 372,
ал. 1 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с три броя Договор - Заявка за транспорт от 23.12.2020г. "М., ЕИК .
възложило на фирма „Д. да извърши транспортни услуги, за което от тяхна страна били
оформени товарителници, по които били извършени транспортните услуги и стоката е
транспортирана и предадена на получателите. За извършените транспортни услуги фирма
„Д. издало Фактура № 6094 от 31.12.2020г. на стойност 5162,40 лева с ДДС, Фактура № 6095
от 31.12.2020г. на стойност 5162,40 лева с ДДС, Фактура № 81322 от 28.01.2021г. на
стойност 5162,40 лева с ДДС Фактура № 6275 от 31.01.2021г. на стойност 5162,40 лева с
ДДС, които били получени от платеца на навлото "М.. В предвиденият срок до 75 дни след
получаване на оригиналните документи от товародателя и на основание издадените фактури
ответникът не заплатил задължението си.
Съгласно Конвенцията за международен превоз на товари, договорите - заявки за
транспорт и Общите условия на „Д., за забава на плащането за извършените транспортни
услуги на превозвача, ищецът начислил неустойка, като издал съответните счетоводни
документи. Издадените фактури и придружаващите ги уведомителни писма, касаещи
начислените неустойки, били получени от ответното дружество.
Поради това ищецът моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати
следните суми:
-сумата от 20 649,60 лева с ДДС, представляваща цена за извършен превоз по три броя
1
Договор - Заявка за транспорт от 23.12.2020г., по които са били издадени Фактура № 6094 от
31.12.2020г. на стойност 5162,40 лева с ДДС, Фактура № 6095 от 31.12.2020г. на стойност
5162,40 лева с ДДС, Фактура № 81322 от 28.01.2021г. на стойност 5162,40 лева с ДДС и
Фактура № 6275 от 31.01.2021г. на стойност 5162,40 лева с ДДС, ведно с законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021г. до окончателното плащане на сумата;
-сумата от 751,48 лева – обезщетение за забава, за периода от датата на падежа на
изискуемото вземане по всяка от фактурите до датата на завеждане на иска – 26.07.2021г.,
включваща следните суми: сумата 190,74 лева – обезщетение за забава върху главницата по
Фактура № 6094 от 31.12.2020г. за периода от 16.03.2021г. до 26.07.2021г., сумата 190,74
лева – обезщетение за забава върху главницата по Фактура № 6095 от 31.12.2020г. за
периода от 16.03.2021г. до 26.07.2021г., сумата 186,43 лева – обезщетение за забава върху
главницата по Фактура № 81322 от 28.01.2021г. за периода от 19.03.2021г. до 26.07.2021г.,
сумата 183,57 лева – обезщетение за забава върху главницата по Фактура № 6275 от
31.01.2021г. за периода от 21.03.2021г. до 26.07.2021г.;
-сумата от 2014,51 лева, представляваща неустойка за просрочие на плащането, по
следните фактури: Фактура № **********/28.04.2021г. на стойност 164,29 лева; Фактура №
**********/28.04.2021г. на стойност 704.10 лева; Фактура № **********/28.04.2021г. на
стойност 606,31 лева; Фактура № **********/28.04.2021г. на стойност 488,96 лева, както и
сумата 164,29 лева – административни такси, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 27.07.2021г. до окончателното плащане на сумите.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание
без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие. Поради това, и с оглед
направеното искане от ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено
решение по чл. 239 от ГПК. В тази насока съдът съобрази, че на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание.
Вероятната основателност на иска, съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК се
обосновава от приложените към ИМ писмените доказателства, а именно: 3 броя копия от
договори за превоз от дата 23.12.2020г.; копие от товарителници; копия от фактури;
разпечатки от водена електронна кореспонденция; покана за доброволно изпълнение и
разписка за получаването й. Всички коментирани писмени доказателства не се оспорват от
ответната страна, като съдът и служебно не намери основание да ги дискредитира.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл. 1, т. 1 от Конвенция
за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
372, ал. 1 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
2
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.
Ищецът е реализирал и претендира следните разноски: 825,98 лева - държавна такса и
1500 лева - адвокатско възнаграждение. с оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски, направени в настоящото производство в общ размер от 2325,98
лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. да заплати
на „Д. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. . на основание чл. 1, т. 1
от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 20 649,60 лева /двадесет
хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и 0,60ст/, представляваща цена за извършен
превоз по три броя Договор - Заявка за транспорт от 23.12.2020г., по които са били издадени
Фактура № 6094 от 31.12.2020г. на стойност 5162,40 лева с ДДС, Фактура № 6095 от
31.12.2020г. на стойност 5162,40 лева с ДДС, Фактура № 81322 от 28.01.2021г. на стойност
5162,40 лева с ДДС и Фактура № 6275 от 31.01.2021г. на стойност 5162,40 лева с ДДС, ведно
с законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 751,48 лева /седемстотин петдесет и един лева и
0,48ст/– обезщетение за забава за периода от 16.03.2021г. до 26.07.2021г.
ОСЪЖДА „М. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. да заплати
на „Д. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. ., на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумата от 2014,51 лева /две хиляди и четиринадесет лева и 0,51ст/,
представляваща неустойка за просрочие на плащането, както и сумата от 164,29 лева /сто
шестдесет и четири лева и 0,29 ст/ - платени административни такси, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.07.2021г. до окончателното
плащане на сумите.
ОСЪЖДА „М. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А. да заплати
на „Д. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. ., на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 2325,98 лева /две хиляди триста двадесет и пет лева и 0,98ст/ -
разноски, направени от ищеца в производството пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника, с указания, че в едномесечен срок
от връчването може да поиска неговата отмяна по реда на чл. 240, ал.1 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3