Решение по дело №2519/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1277
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Росица Георгиева Шкодрова
Дело: 20193110202519
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 1277/25.6.2019г.            Година 2019        Град Варна

                    В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд           тридесет и осми  състав

На двадесети юни             Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

      като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2519 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

                       

                    Р  Е  Ш  И:

 

    ИЗМЕНЯ НП№ 03-009507/07.03.2018г. на  Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Е.В.Д.” ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 200  лева, на основание чл. 415в ал.1 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание  имуществена санкция от 200 лева на 100 лева. 

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

     МОТИВИ:Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.  

     Образувано е по жалба на  представляващ санкционираното дружество против Наказателно постановление № 03-009507/07.03.2018г. на  Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 200  лева, на основание чл. 415в ал.1 от КТ.   

С жалбата се навеждат твърдения, че на датата на проверката лицето не е било допуснато до работа. Видно от служебна бележка от 22.02.2018г., лицето е допуснато до работа , след като му е проведен начален инструктаж.  Счита, че не е осъществен състав на нарушение, като такова не е констатирано и предписано за отстраняване с протокола от 02.03.2018г. Изразява позиция, че в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН не е съставен в присъствие на нарушителя и свидетели. Не става ясно кое е лицето, положило подпис като свидетел на нарушението. Счита още, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна на  наказателното постановление. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното административно наказание. 

В съдебно заседание  жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество се доразвиват основанията за отмяна на НП, наведени с жалбата. Счита се, че отговорност по Наредбата може да се носи само, ако дружеството не е определило лице, което да провежда инструктажа или ако допусне до работа лице, което не е било инструктирано. Недокументирането на начален инструктаж не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като за него не е предвидена санкция. От НП не става ясно коя е приложената санкционна разпоредба.

Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и  законосъобразно.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за  установено  от фактическа страна следното:

На 21.02.2018г. служители на Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, сред които св. Н.,  извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на „Е.В.Д.“ ЕООД в  строителен обект – „Делта Планет Мол“,  находящ се в гр.Варна.

При проверката били установени работещи в обекта- в строяща се кинозала на втория етаж , лица, едно от които бил Димо Маринов Димов. Съставен бил констативен протокол, в съдържанието на който били отразени посочените от Димов  параметри на установеното между него и дружеството трудово правоотношение.

Била извършена проверка на книгата за инструктаж. При това било установено, че в книгата за начален инструктаж липсва вписване на проведен такъв инструктаж на Димо Маринов Димов. За констатираното при проверката бил съставен Протокол № ПР1806623/02.03.2018г.

     На същата дата срещу дружеството  бил съставен  акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено че в качеството си на работодател не е документирал начален инструктаж  в книгата за инструктаж провеждането на начален инструктаж  по безопасност и здраве , при работа на лицето Димо Маринов Димов. За дата на извършване на нарушението била посочена датата на проверката, при която лицето било установено да престира труд в обекта. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът бил предявен на представляващ дружеството, като в съдържанието му били вписани възражения, че лицето не е полагало труд. Възражения постъпили по АНП и впоследствие, в законоустановения срок, но били преценени като неоснователни.

Копие от книгата за инструктаж било приложено по административно наказателната преписка.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 009507/07.03.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и при правна квалификация на нарушението по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. е отчел отстраняването на нарушението и е наложил наказание на основание чл.415в ал.1 от КТ над минимално предвидения размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. Н., както и писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие: констативни протоколи ; копие от книга за проведен  начален инструктаж на работници и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки положилото труда лице, характеристиките и времетраенето на трудовото правоотношение, както и липсата на вписване на проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книгата за начален инструктаж. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по КТ, както и правилно е определено административнонаказателно отговорното лице.

Съдът намери, че административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание, но неправилно е бил преценен размера на наказанието. Извършването на нарушение за първи път и липсата на данни от нарушението да са произтекли вредни последици за работника, обосновават налагане на наказание в минимален размер и в този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено.

 

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :

Навеждат се твърдения, че от съдържанието на наказателното постановление не става ясно дали въобще се предвижда наказание за такова нарушение, доколкото липсва посочване на разпоредба, предвиждаща наказание за нарушението.

Съдът намери, че с непосочването на нормата на чл.413 ал.2 от КТ не е нарушено правото на защита на дружеството, доколкото нарушението е изписано текстово в пълен обем. Правилно, при определяне на наказанието е била посочена привилегированата разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и наказанието е било определено въз основа на този текст от КТ.

Възразява се още, че за работника не е установено по безспорен начин да е бил допуснат до работа.

Подобна позиция не може да бъде споделена, тъй като са налице категорични доказателства относно престирането на труд от страна на Димо Димов на 21.02.2018г. и това са показанията на свидетел – очевидец – св. Н.. 

В унисон с показанията на св. Н. са и писмените доказателства по делото : копие от книга за проведен   начален инструктаж на работници; отразеното в констативния протокол относно трудовото правоотношение между дружеството и работника; констативен протокол от проверка и др.

    Приложените трудово договор и служебна бележка не сформират извод, че лицето е допуснато до работа , след като му е проведен начален инструктаж, а само такъв за отстраняване на нарушението след установяването му.

Изразява се позиция, че в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН не е съставен в присъствие на нарушителя и свидетели. Не става ясно кое е лицето, положило падпис като свидетел на нарушението.

Съдът не споделя възразеното, доколкото , видно от съдържанието на АУАН, лицето, подписало същото като свидетел е индивидуализирано посредством трите си имена, ЕГН и адрес за призоваване.

Обстоятелството, че АУАН е изписан преди предявяването му на представляващ дружеството по никакъв начин не нарушава правото му на защита, доколкото на лицето е предоставена възможност да се запознае със съдържанието му и да наведе възражения, ако има такива , което и е било сторено при предявяване на акта.

Счита се още, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като видно от съдържанието на АНП, по постъпилото възражение е било проведено разследване, което е приключило със становище за неговата неоснователност.

Изложеното по- горе мотивира съда да измени наказателното постановление като намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: