№ 202
гр. София , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М в закрито заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20211100508988 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника Столична
община срещу постановление на ЧСИ В.М., обективирано в съобщение изх.
№ 50011/15.06.2021 г., за разноските по изпълнително дело №
20218600400713. В жалбата са изложени подробни съображения за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на взискателя и за
неправилно изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят моли да се отмени действието на съдебния изпълнител, като
юрисконсултското възнаграждение на взискателя се намали от 150 лева на 50
лева, както и да се намали размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят „Застрахователна компания Л.И.“ АД не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
Частен съдебен изпълнител В.М. е представила подробни мотиви
относно допустимостта и основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, както и
обясненията на частен съдебен изпълнител В.М., прие следното:
1
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице,
легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
В настоящия случай взискателят има право на юрисконсултско
възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за
представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до
100 лв. Съдът, респ. съдебният изпълнител, е ограничен до определените в
посочената наредба суми с оглед техния максимум, а не минимум, поради
което и предвид извършените от юрисконсулта на взискателя изпълнителни
действия (ограничаващи се само до подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело) и диспозитивното начало на гражданския процес
настоящата инстанция намира, че юрисконсултското възнаграждение на
взискателя следва да бъде в размер на 50 лева.
Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се
събира пропорционална такса върху събраната сума. Под „парично вземане“
по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително
дело, върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би означавало и че
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която
също да се дължи такса, и т.н. – извод, лишен от всякаква правна и житейска
логика. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1
на т.26 от ТТРЗЧСИ, според която при частично събиране на паричното
вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща
на събраната сума. „Целият дълг“ представлява вземането по изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, и не
включва признатите от ЧСИ разноски на взискателя, възложени в тежест на
длъжника по изпълнението. В крайна сметка вземането по изпълнителния
2
лист, което взискателят желае да бъде събрано в изпълнителното
производство, представлява „материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1
от ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението.
По тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ
В.М. следва да се отмени, като приетото юрисконсултско възнаграждение на
взискателя в размер на 150 лева се намали до 50 лева, а таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се намали от 81.25 лева с ДДС на 63.25 лева с ДДС (т. 26, б. „б“ от
ТТРЗЧСИ).
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен
изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението на ЧСИ В.М., обективирано в съобщение изх.
№ 50011/15.06.2021 г., за разноските по изпълнително дело №
20218600400713, вместо което постанови:
НАМАЛЯВА сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на взискателя „Застрахователна компания Л.И.“ АД по
изпълнително дело № 20218600400713 по описа на ЧСИ В.М., на 50 лева.
НАМАЛЯВА таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №
20218600400713 по описа на ЧСИ В.М. от 81.25 лева с ДДС на 63.25 лева с
ДДС.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Столична община за
присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4