Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.Слатина, 08.11.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание
на 19 октомври, Две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия Гердова гр.д. № 306/2021 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила искова молба от Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и
адрес на управление ***, „Бизнес парк С.“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д.
- заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., с която се иска
да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като
съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***
за общата сума от 2074,74 лв., от която:
1151,46 лв. главница, дължима по
договор за потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г, въз основа на който
е отпуснат револвиращ кредит, издаване на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г., възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв. за периода от 01.05.2016г.
до 12.10.2017г., мораторна лихва в размер на 340,40 лв. за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до
окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в исковото и заповедното
производство.
В условията на евентуалност в
случай, че съдът отхвърли положителният установителен иск, поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, то ищеца желае съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника Н.И.Б., да заплати горепосочените суми.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по
чл.131 от ГПК се установи, че ответника Н.И.Б. не е намерен на посоченият в
и.м. адрес в гр.Бяла Слатина, ул.“Търнавска“ № 41, ет.4, ап.13.
С определение постановено в з.з.
на 09.07.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв.К.Д.К. от
ВрАК за особен представител на ответника Н.И.Б., с ЕГН ********** ***, призован
по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№
306/2021г. по описа на РС гр.Б.С.с определено адвокатско възнаграждение в
размер на 375,23 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К.
от ВрАК не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание особеният
представител се явява лично, като не оспорва иска, а счита същият за допустим и
законосъобразен.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1207/2020г. по описа на РС-Б.С.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1207/2020г.
по описа на БСлРС срещу длъжника Н.И.Б., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260211/01.12.2020г. в полза
на кредитора Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и
адрес на управление ***, „Бизнес парк С.“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д.
- заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.Х.С., за сумата от
1151,46 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв. за периода
от 01.05.2016г. до 12.10.2017г., мораторна лихва в размер на 340,40 лв. за
периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската
разписка/ до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер
на 35,86 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лв.
Заповедта на длъжника Н.И.Б. е
връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени указания
да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа вна
който е образувано настоящето производство по гр.д.№ 306/2021г. по описа на
БСлРС.
С исковата молба ищеца навежда
доводи, че по силата на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CRЕХ-11658694/21.10.2015г. ответникът
е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г.
с първата транзакция по кредитната карта в размер на 1000,00 лв. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2016 г., поради което
кретидната карта е блокирана. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника
и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той
продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на ищеца да
потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на подаване на
Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е размер
на сумата от 1151,46 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв.
за периода от 01.05.2016г. до 12.10.2017г. Ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на 340,40 лв. за периода от
12.10.2017г. до 23.10.2020г.
Същите суми са предмет и на
исковото производство. В условията на евентуалност ищеца предявява осъдителен
иск за посочените суми.
С исковата молба са представени
заверено копие от договор за потребителски кредит CRЕХ-11658694/21.10.2015г., в
който ответникът е дал съгласието си,
допълнително да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г., месечно извлечение от кредитната
карта на длъжника-ответник, издаване и
ползване на кредитна карта, обратна разписка доказаваща предаване на кредитната
карта на 09.03.2016г. получена лично от Н.Б. и покана за плащане на задължения
по кредитна карта до Н.И.Б., без данни да е доставена и получена от длъжника.
Назначеният особен представител
на ответника в съдебно заседание не оспорва иска, а счита същият за допустим и
законосъобразен.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е налице правен интерес от воденето
на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича
от наличие на издадена заповед за изпълнение;
връчването на тази заповед на основание чл.47,ал.5 от ГПК, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване
съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение №
№ 260211/01.12.2020г. издадена по ч.гр.д. № 1207/2020г. по описа на РС-Б.Слатина,
вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този
иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на
възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за
заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск:
Уважаването на иск с правно
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване
на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства,
а ответника следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения
срок и е основателен, по следните съображения:
При служебна справка в търговския
регистър съдът констатира, че посоченият
в договора кредитор "Б.П.П.Ф." ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила
от 31.01.2018 г. на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между
"БНП Париба Пъръсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция,
със седалище гр. Париж, и "Б.П.П.Ф." ЕАД, регистрирано в
България, със седалище ***. Считано от
01.02.2018 г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "Б.П.П.Ф."
ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния
търговец, а именно: "Б.П.П.Ф. С.А., клон България", при което
надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
Предмет на делото е сключен между
страните договор за револвиращ кредит под формата на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г. с кредитен лимит 1000,00 лв., която ответника
активирал на 09.03.2016г./дата на първата транзакция/. В договора за
потребителски кредит, към който е и Приложение за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г. фигурира подписа на
ответника, не е оспорен. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължението да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно усвоената сума.
Ответника е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2016г.,
видно от извлечението по кредитната карта. В случая ищецът е доказал
възникването и съществуването на правоотношението, както изпълнението на
задълженията си по него.
Изискуемостта на дължимите и
неплатените суми по договор за потребителски кредит под формата на кредитна
карта Card-12761296/09.03.2016г. за кредитен лимит от 1000,00 лв. е
настъпила с крайния срок на погасяване на кредита, който е бил известен на
ответника още със сключването на договора. Това основание за настъпване на
изискуемостта на вземането е посочено и в подаденото от кредитора заявление по
чл. 410 ГПК. В случая кредитора- заявител не е упражнил правото си да обяви
предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Особеният представител на
ответника не оспорва иска, а счита същият за допустим и законосъобразен.
С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав счита, че ищеца е доказал наличието
на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г.,
изпълнение на своето задължение по него да отпусне лимит от 1000,00 лв. на
ответника, установен от приложеното извлечение от сметката на му. Ответникът е
получил издадената от ищеца кредитна карта и чрез използването й ясно и недвусмислено
е изразил съгласието си по предложените от кредитора конкретни клаузи на
договора за револвиращ кредит, в съответствие с уговореното между страните в т.
21 от процесният договор. Чрез усвояване на сумата от 1000,00 лв. и чрез
използване на процесната кредитна карта е изпълнено и задължението на ищеца за
предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна по процесния
договор.
Основателността на главния иск
обуславя и основателността на акцесорната претенция за заплащане на
лихвата по чл. 86 ЗЗД в размер на 340,40
лв. за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., която е била уговорена да
се начислява при просрочие на погасителните вноски
в процесния договор.
При тези данни и с оглед
установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК
е основателен за признаване за установено, че ответника Н.И.Б., дължи на ищцовото дружество следните суми:
1151,46 лв. главница, дължима по
договор за потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г, въз основа на който
е отпуснат револвиращ кредит, издаване на кредитна карта CARD
-12761296/21.10.2015г., възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв. за периода от 01.05.2016г. до 12.10.2017г., мораторна
лихва в размер на 340,40 лв. за
периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № №
260211/01.12.2020г.по ч.гр.д.№ 1207/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
В условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че ищецът предявява
осъдителната претенция в случай, че съдът отхвърли УИ по чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване заповед по чл.410 от ГПК.
Задължение за съда,
да разгледа евентуалният иск, възниква само ако отхвърли главния иск. Съдът по
същество уважава главният иск, при което не следва да разглежда
евентуалния.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответника Н.И.Б. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящето исково производство разноски в общ размер на 600,23
лв., от които: 125,00 лв.-заплатена държавна такса за производството по делото,
375,23 лв.-възнаграждение за особен представител на ответника, 100.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съгласно приложените платежни документи.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника Н.Б. следва да заплати на ищеца и сумата в общ
размер от 85,86 лв. от които: 35,86 лв. заплатена държава такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение представляваща разноски по ч.гр.дело № 1207/2020г.
по описа на РС-Б.Слатина.
Водим от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Н.И.Б., с ЕГН
********** ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на Б. „П.П.Ф. С.А., Париж“ рег.№
*********, клон България ЕИК *********,
чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на
управление ***, „Бизнес парк С.“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. -
заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., сумата от 1151,46 лв. главница, дължима по
договор за потребителски кредит CREX-11658694/21.10.2015г, въз основа на който
е отпуснат револвиращ кредит, издаване на кредитна карта Card-12761296/09.03.2016г., възнаградителна лихва в размер на 582,88 лв. за периода от 01.05.2016г.
до 12.10.2017г., мораторна лихва в размер на 340,40 лв. за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 26.10.2020г. /виж датата на куриерската разписка/ до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК № 260211/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 1207/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.И.Б.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. „П.П.Ф. С.А., Париж“ рег.№
*********, клон България ЕИК *********,
чрез Б.П.П.Ф. С.А, клон България със седалище и адрес на управление ***,
„Бизнес парк С.“, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д. - заместник управител,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., направените разноски по исковото
производство по гр.д.№ 306/2021г. по описа на БСлРС в общ размер на 600,23 лв., както и сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1207/22020г. по описа на БСлРС в общ размер на
85,86 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1207/2020г. по описа на БСлРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: