Определение по дело №704/2022 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 819/25.08.2022 г. по ЧНД №704/2022г.
по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения А. В. Ф., ЕГН ***, чрез
защитника си адвокат Стефан Лазов от АК – Бургас, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода за срок от две години, наложено по ЧНД № 737/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас като общо наказание по НОХД № 1647/2021 г. по описа
на БРС и по НОХД № 533/2021 г. по описа на БОС.
В съдебно заседание представителят на началника на затвора –
Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй
като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.
70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Защитникът на осъдения Ф., адв. Лазов от АК – Бургас, поддържа,
че в случая са налице законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, като излага
съображения в подкрепа на заявената позиция, и пледира за уважаване на
молбата за предсрочно освобождаване на подзащитния му.
Осъденият А. В. Ф. се присъединява към становището на защитника
си, като добавя, че си е взел поука от престоя си в затвора.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Лишеният от свобода А. В. Ф. е роден на *** г. в гр. *** и е с
регистриран постоянен адрес в гр. ***, ул. „***“ № *. Той е ***,
***гражданин, *** образование, ***, и е с ЕГН ***.
С определение № 460/03.09.2021 г. по ЧНД № 737/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас, постановено в производство по реда на чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК, е определено общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от
НК измежду наложените на А. В. Ф. наказания по НОХД № 1647/2021 г. по
описа на БРС (осем месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 343б, ал. 4,
вр. ал. 3 от НК) и по НОХД № 533/2021 г. по описа на БОС (общо наказание
две години лишаване от свобода за деяния по чл. 354а, ал. 2 и по чл. 354а, ал.
1 от НК), като е наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода
за срок от две години, и е определен първоначален строг режим за
изтърпяване на наложеното общо наказание. На основание чл. 59, ал. 1 и чл.
25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което Ф. е бил задържан по
посочените две НОХ дела, както и времето през което е търпял наказание
1

лишаване от свобода по НОХД № 1647/2021 г. по описа на БРС.
Определението е влязло в сила от 21.09.2021 г.
За начало на изтърпяване на наложеното общо наказание две години
лишаване от свобода е приета датата 10.02.2021 г., когато осъденият Ф. е бил
предварително задържан по наказателното производство по НОХД №
533/2021 г. по описа на БОС, като същият е бил приведен в затвора в гр.
Бургас на 18.05.2021 г.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 25.08.2022
г., осъденият Ф. е изтърпял фактически 1 (една) година, 6 (шест) месеца и 16
(шестнадесет) дни, и от работа 3 (три) месеца) и 5 (пет) дни или всичко 1
(една) година, 9 (девет) месеца и 21 (двадесет и един) дни, с остатък за
изтърпяване от 2 (два) месеца и 09 (девет) дни.
По данни от документите, приложени в затворническото досие на Ф.
и от справката му за съдимост се установява, че същият за втори път
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода, като преди да започне
да изтърпява наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода
за срок от две години, Ф. е изтърпял за времето от 05.08.2019 г. до 19.04.2020
г. в затвора в гр. Бургас последователно наказания лишаване от свобода,
съответно за срок от четири месеца (за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК) и за
срок от пет месеца (за деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК), наложени му по НОХД
№ 1994/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър и по НОХД № 1939/2019 г.
по описа на Районен съд – Бургас.
При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият Ф. е търпял
наложеното му общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода
при строг режим, съобразно постановеното с определение № 460/03.09.2021 г.
по ЧНД № 737/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Със заповед БС №
10/31.01.2022 г. на началника на затвора в гр. Бургас, режимът е бил променен
от строг на общ.
В корпуса на затвора осъденият Ф. полага доброволен труд като
„бакар“ в коридора на 5-та група и като „хигиенист“ в зала „Хоризонт“. Взел
е участие във футболния и волейболния турнир, проведен в затвора – гр.
Бургас през м. юни 2022 г. Участвал е в краткосрочна програма за
зависимости.
В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от
свобода по отношение на осъдения Ф. са били извършени общо две оценки на
риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена при
постъпването на Ф. в затвора в гр. Бургас, е била установена в средни
стойности - 55 точки, с изразени проблемни зони: отношение към
правонарушението и умения за мислене. Като такива с гранични стойности са
били отчетени зоните: трудова заетост, управление на финансите, начин на
живот и обкръжение и злоупотреба с наркотици. От направения анализ на
степента на риска от вреди, същият е бил определен като среден и насочен
2

към обществото.
Във връзка с подадената молба за УПО е била изготвена втора
оценка на риска от рецидив на лишения от свобода Ф., в която е отчетено
минимално понижаване от първоначалните 55 точки на 53 точки. Отново е
била отчетена необходимост от продължаване на корекционното въздействие
по отношение на зоните отношение към правонарушението и умения за
мислене. Констатирано е, че лишеният от свобода Ф. демонстрира в
недостатъчна степен приемане на отговорност за собственото си криминално
поведение, не осъзнава в цялост факторите допринесли за извършване на
правонарушението и не изразява съжаление за поведението си. Също така са
установени и високи стойности в зоната умения за мислене, като в изготвения
актуален профил на нуждите е отчетена слабата способност за разпознаване
на проблемите и за вземане на адекватни решения за тяхното преодоляване.
Като дефицит е отчетена и липсата на способност за осъзнаване на
последствията, което от своя страна предопределя високата вероятност от
предприемане на рискови действия.
По време на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения Ф. е било
наложено едно дисциплинарно наказание, както следва: - със Заповед №
705/21.09.2021 г. на началника на затвора – Бургас е бил наказан с „Писмено
предупреждение“, като изпълнението на наказанието е било отложено за срок
от 3 месеца – за това, че е използвал физическа сила за решаване на конфликт
с друг лишен от свобода. Лишеният от свобода Ф. е бил награждаван два
пъти, както следва: - със Заповед № 967/21.12.2021 г. на началника на затвора
– Бургас - с „Писмена похвала“ и със Заповед № 271/27.04.2022 г. на
началника на затвора – Бургас - с „Извънредна хранителна пратка“.
Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно
предсрочно освобождаване на осъдения Ф. е отрицателно. В подкрепа на
същото се посочва, че въпреки констатираните положителни промени до
настоящият момент, поставените цели и задачи по плана за изпълнение на
присъдата не са постигнати в пълен обем, което е целта на наложеното
наказание. Изтъква се, че по отношение на лишения от свобода Ф. е
необходимо продължаване на системната и целенасочена възпитателната
работа, с цел преодоляване на определените дефицитни зони и респективно
негативи в поведението, с оглед изграждане на законосъобразен модел на
поведение при живот на свобода.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения А. Ф. не са налице всички предпоставки
по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият Ф. е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание от две години лишаване от свобода,
а именно 1 (една) година, 9 (девет) месеца и 21 (двадесет и един) дни, с
остатък за изтърпяване от 2 (два) месеца и 09 (девет) дни.
3

При извършване на преценката за наличието на втората
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със
своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето
поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се
направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни
промени в поведението на осъдения Ф., които да сочат, че същият се е
превъзпитал и поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения –
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК
продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС №
8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е
показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с
оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи
поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие
спрямо него по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
срок от две години, наложено по ЧНД № 737/2021 г. по описа на Окръжен съд
– Бургас, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата
цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на
живот, все още не могат да се приемат за постигнати.
Действително за осъдения Ф. са налице част от обстоятелствата,
които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието, като добро поведение – същият полага
доброволен труд като „бакар“ и като „хигиенист“, и на два пъти е бил
награждаван.
Не може да не бъде отчетено обаче, и то като неблагоприятна за
осъдения характеристика, че по отношение на оценките на риска от рецидив и
вреди на осъдения Ф. не се констатира съществена положителна промяна в
стойностите. Посочените оценки на риска от рецидив и вреди не могат да
4

бъдат отчетени като трайна положителна промяна в поведението на осъдения,
тъй като се наблюдава запазване на проблемни зони, свързани с отношение
към правонарушението и умения за мислене.
Съдът приема, че е започнал процес на положителна промяна у
осъдения, но към момента същият не се характеризира с трайност и
необратимост. Доказателствата, които осъденият Ф. е дал за превъзпитанието
и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не са достатъчни, за да
мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за допускане
на условно предсрочно освобождаване.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да
приеме, че осъденият Ф. не се е поправил трайно след последното му
осъждане и не са постигнати целите, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната
част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативно
предвидена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. Предвид на това
съдът намери, че осъденият на лишаване от свобода А. Ф. не следва да бъде
условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него
да се продължи корекционно – възпитателната работа в условията на затвора
за трайна положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл. 36
от НК. В тази връзка молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Бургас: _______________________

5

Номер на акта:	819
Дата:	25 август 2022 г.
Съдия:	Яни Георгиев Гайдурлиев

Дело:	20222100200704
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юли 2022 г.

Определение по дело №704/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите