№ 135
гр. Кюстендил, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500112 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1356/03.02.2025 г., депозирана от Д. В. Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***********************, чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. В. З., насочена против Решение № 16 от 09.01.2025
г., постановено по гр.д. № 1272/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която Дупнишкият
районен съд е развалил, по иск на П. С. Д. на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключения
на 11.03.1975 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № 1698/11.03.1975 г.
по описа на СтанкеД.ски народен съдия, между В. Д. Б., починал на ************ г., и
П. С. Д., от една страна и Д. В. Д., от друга страна, по силата на който В. Д. Б. и П. С.
Д. са прехвърлили на сина си Д. В. Д. следния недвижим имот: четвъртия етаж от
четириетажната жилищна сграда, заедно с едно мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-
619, в кв. 115 по плана на гр. С. Д., с урегулирано пространство от 323 кв.м.,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 68789.613.3 по КККР на гр.Д., общ.Д.,
обл.К., одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на
поземления имот: ********************, с площ 343 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 619, квартал 115, парцел ІІ, при
съседи: имоти с идентификатори №№ 68789.613.2; 68789.613.1; 68789.613.63;
68789.613.4 и 68789.613.76, поради неизпълнение на поетите договорни задължения от
Д. В. Д. към П. С. Д., до размер на 1/2 (една втора) идеална част от договора, както и в
частта, в която Д. В. Д. е осъден да заплати на П. С. Д. разноски по делото в размер на
1
общо 544.00 лева съразмерно с уважената част от иска.
Въззивникът счита, че решението в обжалваната му част е необосновано,
неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика,
разяснена в ТР № 6/2011 г. на ОСГК.
Сочи, че районният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е изпълнил в пълен обем задължението си да
обсъди всички събрани доказателства по делото и да прецени относимите факти и
обстоятелства при изграждане на част от своите фактически и правни изводи, като ги
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с възраженията и твърденията на
страните.
Изтъква, че първоинстанционният състав неправилно и необосновано приел, че
твърденията на ищцата са за неизпълнение на договора по отношение на нея, което е
започнало след смъртта на съпруга й, без да съобрази, че с исковата молба, и в съдебно
заседание от страна на процесуалния представител на ищцата са наведени правни
твърдения единствено и само за неизпълнение на договора през последната година.
Поддържа, че през периода на твърдяното неизпълнение на договора от страна на
ответника, ищцата е получила в пълен обем дължимата грижа и издръжка от страна на
другия длъжник - нейната дъщеря, и не е била лишена в нито един момент от реално
необходимите й грижа и издръжка.
Въззивникът счита, че ДнРС не е съобразил правните си изводи със
задължителните указания, съдържащи се в ТР № 6/15.05.2012г. по тълк.д. № 6/2011г.,
ОСГК на ВКС, и твърди, че предвид постановеното в това тълкувателно решение и
анализ на събраните доказателства по делото, следвало да бъде изведен извод за
неделимост на задължението на Д. В. Д. и Т. В.а А., тъй като и двамата дължали една и
съща престация на своите баща и майка, а се определя като ирелевантно за спорното
право обстоятелството, че волята на прехвърлителя е била обективирана в два
нотариални акта.
Сочи, че решението в обжалваната му част противоречи на материалния закон,
тъй като не е съобразено с частта, отговаряща на правата на ищцата в съсобствеността
- предмет на прехвърлителната сделка.
Допълва, че районният съд не е направил правилна преценка на изпълнението
на договора от страна на ответника, като счита, че съдът игнорирал установеното по
делото обстоятелство, че за дълъг период от време Д. Д. бил изпълнявал в пълен обем
задълженията си по полагането на дължимата грижа и поемането на издръжка за
воденето на „спокоен и нормален живот“ на неговите родители, като никога до
смъртта на прехвърлителя през 2006 г. не е получавал забележки относно отклонения
от задълженията му. Уточнява, че временното разстройство в отношения между майка
и син настъпило през последната година предвид неблагоприятни изменения в
психиката и поведение на майката с напредване на възрастта, но независимо от това
въззивникът продължавал да осигурява гледането и издръжката й.
Заключава, че дори да е налице частично неизпълнение на задълженията по
договора от страна на един от длъжниците, неизпълнението на задълженията в един
кратък период поради временно разстройство на отношенията на фона на дългия
период на пълно изпълнение, не може да обоснове разваляне на договора.
При развитите доводи се иска уважаване на въззивната жалба и отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
2
Доказателствени искания не се ангажират.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в
първоинстанционното производство П. С. Д., чрез процесуалния й представител по
пълномощие адв. Ю. С., с който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Определят се
като неотносими към спора твърденията на въззивника за неделимост на задължението
на Д. Д. и Т. А., доколкото предмет на производството е искане за разваляне на
договора за издръжка и гледане относно етажа, прехвърлен само на ответника, който е
единствен приобретател и длъжник по договора, респ. ирелевантно било
обстоятелството, че прехвърлителите са ангажирали с отговорност за издръжка и
гледане друг правоприемник за други свои имоти. Изтъква се, че с оглед алеаторния
характер на договора, частичното изпълнение от време на време е равнозначно на
пълно неизпълнение и е основание за разваляне на договор за издръжка и гледане.
Заявява се искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част и
оставяне на въззивната жалба без уважение.
Претендират се разноските за въззивното производство.
Доказателствени искания не се ангажират.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на
жалбоподателя, а представителят на въззиваемата страна я смята за неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на П. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес: **************************, е предявила срещу сина си Д. В.
Д., ЕГН: **********, живущ на същия адрес, иск правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ***,
дело № 1698/11.03,1975 г.
С исковата молба са били наведени доводи, че приживе съпругът й В. Д. Б.
(починал на ************ г.) прехвърлил на сина им-ответника Д. Д., четвъртия етаж
от четириетажната жилищна сграда, заедно с едно мазе и гараж, находящи се в парцел
ІІ-619, в кв. 115 по плана на гр.С. Д., с урегулирано пространство от 323 кв.м., срещу
задължението на приемателя Д. Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя-
негов баща и на неговата майка-ищцата П. С. Д..
Поддържано е било също, че процесният етаж от жилищната сграда е строен по
време на брака й с В. Д. Б. и поради това е придобит от тях при условията на
съпружеска имуществена общност. Парцел І-619, в кв.115 по плана на гр.С. Д., в който
била построена сградата, бил идентичен с поземлен имот с идентификатор 68789.613.3
по КККР на гр.Д., общ.Д., обл.К., одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на поземления имот: ********************, с площ 343 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 619,
квартал 115, парцел ІІ, при съседи: имоти с идентификатори №№ 68789.613.2;
68789.613.1; 68789.613.63; 68789.613.4 и 68789.613.76.1.
Посочено е още, че ищцата била вече на преклонна възраст, имала нужда от
3
помощ и подкрепа, парите от пенсията не й достигали. Но, макар да живеели в една и
съща сграда на различни етажи, ответникът не се грижел за майка си и не помагал в
издръжката й. Освен, че не изпълнявал задълженията си по договора за гледане и
издръжка, ответникът нанасял системен физически и психически тормоз на ищцата.
Описват се множество случаи на осъществени от ответника и семейството му спрямо
нея случаи на домашно насилие.
При изложените обстоятелства е било заявено искане съдът да постанови
решение, с което да развали сключения договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, както и да й присъди сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който е изразено
становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.
Счита, че ищцата като бенефициер, нямала качеството на кредитор и не можела
да иска развалянето на договора прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, тоест не била активно процесуалноправно легитимирана да
предяви иска, с което е обосновано твърдението за недопустимост на претенцията.
Оспорва твърденията на ищцата, че не изпълнявал задълженията си по
договора, като твърди, че след смъртта на баща си непрекъснато се е грижил за майка
си и помагал в издръжката й; заплащал всички сметки за битово-комунални услуги,
купувал й топла храна.
Твърди, че разривът в отношенията му с ищцата, настъпил през последната
година, а това се дължало на неблагоприятните изменения в психиката й, причинени
от напредването на възрастта й.
Прави възражение за погасяване на иска по давност.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани поисканите
доказателствени средства, като са приети и писмени доказателства, приложени към
исковата молба, както и отговора към нея, въз основана които е изведена релевантната
фактология, като тази установеност се споделя и от настоящия съдебен състав.
С договор, материализиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
97, том ІV, дело 01409/1970г., В. Д. Б. закупил Парцел ІІ-619, в кв. 115 по плана на
гр.С. Д., с урегулирано пространство от 323 кв.м. Представени са и строително
разрешение №218/1971г., протокол за дадена строителна линия и определено ниво от
23.10.1971г. и Архитектурен проект, одобрен за жилищна сграда на В. Б..
Не се спори и е видно от приложеното Удостоверение за граждански брак, че В.
Д. Б. и П. С. Д. са сключили граждански брак на 27.03.1954 г.
Според данните в приложеното Удостоверение за наследници изх.№
3652/09.08.2023г., издадено от общ. Д., В. Д. Б., бивш жител на гр. Д., е починал на
************ г., като е оставил след смъртта си следните наследници по закон: П. С.
Д.-****, Д. В. Д.-**** и Т. В.а А.-****.
Видо от приобщения Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
и издръжка, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № 1698/11.03.1975г. по описа
на Станке Д.ски районен съдия, приживе наследодателят на страните по делото В. Д.
Б. прехвърлил на сина си Д. В. Д. четвъртия етаж от четириетажната жилищна сграда,
заедно с едно мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-619, в кв. 115 по плана на гр.С. Д.,
с урегулирано пространство от 323 кв.м., срещу задължението на приемателя Д. Д. да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителя-негов баща и на неговата майка-
4
ищцата П. С. Д., като им осигури един спокоен и нормален живот, до края на техния
живот, било лично или чрез трети лица.
В представената скица от СГКК[1]Кюстендил, имотът, в който е построена
сградата, е отразен като Парцел ІІ-619, в кв.115 по плана на гр.С. Д., в който е
построена сградата, идентичен с поземлен имот с идентификатор 68789.613.3 по КККР
на гр.Д., общ.Д., обл.К., одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
адрес на поземления имот: ********************, с площ 343 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 619,
квартал 115, парцел ІІ, при съседи: имоти с идентификатори №№ 68789.613.2;
68789.613.1; 68789.613.63; 68789.613.4 и 68789.613.76.
С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
обективиран в Нотариален акт № **********, дело № 1735/11.03.1975г. по описа на С.
Д.ски районен съдия, приживе наследодателят на страните по делото В. Д. Б.
прехвърлил и на дъщеря си Т. В.а Д. третия етаж от същата четириетажната жилищна
сграда, заедно с едно мазе и гараж, срещу задължението на приемателя Т. Д. да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя-неин баща и на своята майка-ищцата П. С.
Д., като им осигури един спокоен и нормален живот, до края на техния живот, било
лично или чрез трети лица.
Видно от данните в приетата Епикриза от 29.05.2024г., издадена от МБАЛ
„***********“ гр. Д., на 27.05.2024г. ищцата е постъпила в болницата с „********“-
***********, получено в следствие удар с глава в стената при битова свада, като
преди това – още през 2022 г. са били установени хронични заболявания за нея, видно
от приобщените епикризи на л.40 и 41 от делото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетелите Т. В.а А.-**** на ищцата и **** на ответника, С.А. В.-*** на ищцата по
майчина линия, С.Н.Н.-**** на ответника и Д.И.З.,
При тези обстоятелства е постановено атакуваното съдебно решение, с което по
иск на П. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ************************** и на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, е бил развален сключеният на 11.03.1975г. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран
в Нотариален акт № ***, дело № 1698/11.03.1975г. по описа на СтанкеД.ски народен
съдия, м е ж д у В. Д. Б., ЕГН: **********, починал на ************г., и П. С. Д.,
ЕГН: **********, от една страна и Д. В. Д., ЕГН: **********, от друга страна, по
силата на който В. Д. Б. и П. С. Д. са прехвърлили на сина си Д. В. Д. следния
недвижим имот: четвъртия етаж от четириетажната жилищна сграда, заедно с едно
мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-619, в кв. 115 по плана на гр.С. Д., с
урегулирано пространство от 323 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор
68789.613.3 по КККР на гр.Д., общ.Д., обл.К., одобрени със Заповед № 300-5-
56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: ********************, с
площ 343 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 619, квартал 115, парцел ІІ, при съседи: имоти с идентификатори №№
68789.613.2; 68789.613.1; 68789.613.63; 68789.613.4 и 68789.613.76, поради
неизпълнение на поетите договорни задължения от Д. В. Д. към П. С. Д., до размер на
1/2 (една втора) идеална част от договора, като за разликата над 1/2 (една втора)
5
идеална част от договора, до пълния предявен размер, отхвърлил иска, като
неоснователен. Разпределена е и отговорността за разноски, като в тежест на ищеца е
била възложена сумата в размер на общо 544.00 лв. В тежест на ответницата пък са
възложени разноски по делото в размер на общо 500.00 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Пред настоящата инстанция е прието заверено копие от Протокол рег. №
12/24.01.2025 г., видно от който състав на ДРС е одобрил споразумение между
ответника Д. Д. и РП-Кюстендил, ТО-Дупница, по силата на което той се е признал за
виновен за това, че на 27.05.2024 г., около 10,30 ч., в двор къща, находяща се в
*************, чрез нанасяне на удар в стената е причинил лека телесна повреда на
майка си П. Д. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130 от НК.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото
изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Настоящият въззивен състав приема, че то е и допустимо в проверяваната част.
По правилността:
С нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК законодателят е предвидил, че по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния
предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
В изпълнение на посочените задължения в случая въззивната инстанция намира
следното:
Пред ДРС е бил предявен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - за разваляне на договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален акт № ***, дело № 1698/11.03.1975г. по описа на Станке Д.ски районен
съдия.
За да възникне предявеното потестативно право с едностранно волеизявление
ищецът да развали договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето
задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са
проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на
действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на
право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2.
6
приобретателят по договора, респ. неговият наследник, виновно да не е изпълнил
поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва
да е незначително с оглед интереса на кредитора (арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД) и 3. кредиторът
да е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него
правни задължения по процесния ненаименован договор.
В случая по наличието на първата предпоставка страните не спорят. Налице е
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален акт № ***, дело № 1698/11.03.1975г. по описа на Станке Д.ски районен
съдия, по силата на който приживе наследодателят на страните по делото В. Д. Б.
прехвърлил на сина си Д. В. Д. четвъртия етаж от четириетажната жилищна сграда,
заедно с едно мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-619, в кв. 115 по плана на гр.С. Д.,
с урегулирано пространство от 323 кв.м., срещу задължението на приемателя Д. Д. да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителя-негов баща и на неговата майка-
ищцата П. С. Д., като им осигури един спокоен и нормален живот, до края на техния
живот, било лично или чрез трети лица.
Към момента на сключването на посочената сделка В. Д. Б. бил в законен брак с
П. С. Д., сключен на 27.03.1954 г., като процесният имот е придобит по време на брака
им, видно от договора, материализиран в Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 97, том ІV, дело 01409/1970 г., и застроен със сграда, в която се намира и
процесният обект, съгласно представени строително разрешение №218/1971г.,
протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 23.10.1971г. и одобрен
архитектурен проект, за жилищна сграда на В. Б.. Този именно имот е отчужден от В.
Д. Б. в полза на настоящия ответник срещу задължение за гледане издръжка както на
самия него, така и на съпругата му – тук ищца.
Семейната общност е била прекратена със смъртта на В. Д. Б., бивш жител на гр.
Д., починал на ************ г., който след смъртта си е оставил следните наследници
по закон: П. С. Д.-****, Д. В. Д.-**** и Т. В.а А.-**** Видно - спр. Удостоверение за
наследници изх.№ 3652/09.08.2023 г.
И доколкото бракът е бил прекратен със смъртта на В. Д. Б., починал през 2006
г., при действието на СК от 1985 г. (отм.), според пар. 4 от ПЗР на този СК, правилата
на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите, се прилагат и за
наличните им имущества. Поради това наследяването между съпрузите се урежда по
общите правила на чл. 9 ЗН - така Тълкувателно решение №1/98г.
по тълк.гр.д №1/1998г. на ОСНК, респ. ищцата е придобила 1/2 идеална част от
имотите по силата на прекратената СИО с прекратяването на брака, поради смъртта на
съпруга й. От останалата 1/2 идеална част е наследила 1/3 идеална част, т. е. 1/6 (1/3 от
1/2 =1/6), респ. по силата на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН е притежавала 4/6
идеални части от имота като синът и дъщеря й са останали наследници на по 1/6
идеална част от имота.
В случая обаче, при наведените в исковата молба фактически доводи, следва да
се приеме, че неизпълнение досежно починалия съпруг не се твърди. Заради това
приложимо е разбирането, че ако задължението към единия се погаси (напр. поради
смъртта му), последващото неизпълнение по отношение на другия кредитор не е
основание за развалянето на целия договор. В т.см. е и цитираната от ДРС съдебна
практика, която също се споделя от този съдебен състав. С оглед на това и доколкото
страните не спорят, че договорът е изпълняван до смъртта на прехвърлителя Б. през
2006 г., ищцата разполага с правото на иска разваляне на процесния договор за само до
½ ид.ч. от него. В изложения смисъл несподелима е и тезата, застъпена с въззивната
7
жалба, че решението в обжалваната му част противоречи на материалния закон, тъй
като не е съобразено с частта, отговаряща на правата на ищцата в съсобствеността -
предмет на прехвърлителната сделка.
Вън от това спорно по делото е дали приобретателят по договора виновно не е
изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка. В контекста на този
спорен момент следва да се обърне внимание, че типичните задължения на
приобретателя по този договор, преценени с оглед житейското значение на това да
гледаш някого (като се изключи буквалният смисъл на думата), са да върши постоянно
потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота му. Именно в този аспект при
прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен
договор, е възникнала и изискуемостта на насрещното правно задължение за
приобретателя - трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по
обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално
битово и социално съществуване издръжка.
Събраните по делото гласни доказателствени средства обаче, не установиха това
задължение да е изпълнявано ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично (както се приема за необходимо в съдебната практика - Решение №
6ЗЗ/01.07.2002 г., по гр.д. № 944/2001 г., на ІІ г.о.; Решение № 293/24.06.2009 г., по
гр.д. № 491/2008 г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III
г.о. Същите, ценени при условията на чл.172 от ГПК, не установяват ответникът да е
полагал грижи за зайка през последните няколко години, каквото задължение е поел с
подписването на процесния договор.
В т.см. свидетелят Т. А. – **** на ищцата и **** на ответника, сочи, че както
брат й (ответникът Д.) така и тя са поели задължение да издържат родителите си
срещу прехвърляне на недвижим имот-по един етаж от къщата в гр. Д.. Майка й
споделяла обаче, че ответникът не полага необходимите грижи, а напротив-упражнява
върху нея физическо и психическо насилие. Дори споменава случай, когато майка й се
е обадила за да й каже, че брат й (ответникът Д.) я е пребил, като я е блъскал и удрял в
стената. Споделяла също така, че снаха й (съпругата на ответника) много пъти я е
била, дори веднъж се опитала да я бутне по стълбите. На побоите присъствал и
ответникът. Освен случаите на насилие, ищцата й разказвала, че ответникът и
неговото семейство не й давали от храната, която приготвяли, дори и на празници
(Коледа, Великден и т.н.) не й давали от приготвяните традиционни ястия. Също така
ответникът спрял достъпа на ищцата до кабелната телевизия, наричал я с обидни
изрази като „*******“ и др. Свидетелката споделя, също така, че брат й и е разказал за
случай, при който съпругата му щяла да пребие ищцата, но той я спрял.
Свидетелят С. В. също дава показания, че ищцата многократно му е споделяла
за случаи на осъществен физически и психически тормоз върху ищцата от страна на
ответника и членовете на неговото семейство. Многократно му се е оплаквала, че те
приготвят храна за себе си, но на нея не й отделят, въпреки че е искала. Споделяла му
е, че съпругата на ответника се опитала да я бутне по стълбите, както и че я е удряла
многократно, включително в присъствието на ответника. Свидетелят също разказва за
случая, когато ответникът нанесъл побой върху майка си, като я блъскал в стената на
къщата и я душил, в следствие на което тя имала рана на тила си, синини и охлузвания
по шията и ръцете си. Свидетелства, че многократно ответникът се обръщал към
майка си с думите „*******“, често я обиждал и нагрубявал, както и че е спрял
кабелната й телевизия.
Свидетелят С. В. - **** на ответника - съпруг на дъщеря му, живеещ с него в
8
едно домакинство, дава показания, че страните са в добри отношения, както и че
винаги, когато ищцата е имала нужда, ответникът й е помагал и се е грижил за нея.
Разказва, че винаги, когато се приготвя храна за семейството, включително и на
празници, се отделя и за ищцата. Никога не е ставал свидетел на скандали или побои
между тях.
Д.З. също свидетелства за това, че страните са в добри отношения, както и че
винаги, когато ищцата е имала нужда, ответникът й е помагал и се е грижил за нея.
Също така ответникът и семейството му осигурили за ищцата личен асистент, който да
се грижи за нея.
Показанията на двете групи свидетели са насочени за подкрепят тезите на
страните, в полза на които свидетелстват. Но съпоставяйки показанията им с
писмените доказателства за здравословното състояние на ищцата, а и платени лично
от нея разходи за ползването на Социален патронаж, съдът приема, че задължението за
издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор, не е
изпълнявано постоянно и непрекъснато от страна на длъжника. Това е довело до
невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на
жизнения му стандарт (което съдът намира за установено в настоящия случай), това
неизпълнение е значително и то обосновава развалянето на договора.
Приобщеният по делото Договор № 209/01.06.2023 г. не дава друга представа,
т.к. е изтекъл на 14.04.2024 г., а от друга страна ползването на почасови мобилни
здравно-социални услуги по домовете за потребителя П. Д. е израз на социална
политика на Министерството на труда и социалната политика, по Програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г., и не сочи на полагани от ответника грижи по
смисъла на договора, предмет на настоящото дело.
Допълнителен довод в т.см. може да се вземе от събраните по делото данни за
упражнявано насилие спрямо ищцата, в който смисъл пред въззивната инстанция бе
представен заверен препис от протокол от съдебно заседание, проведено по н.д. №
45/2025 г., в което с определение на ДРС е било одобрено на осн. 382, ал. 6 и 7 от НПК
споразумение, с което е прието, че на 27.05.2024 г., в двора на къща, находяща се в гр.
Д., на *************** ответникът е извършил виновно престъпление по чл.131, ал. 1,
т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК по отношение на ищцата – негова майка.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че без правна стойност са
доводите за неделимост на задължението на Д. В. Д. и Т. В.а А., тъй като и двамата
дължали една и съща престация на своите баща и майка, въпреки че волята на
прехвърлителя е била обективирана в два нотариални акта. Действително в
конструкцията на множество длъжници кредиторът е подчинен на крайното
изпълнение, но в случая не може да се говори за солидарност на задълженията на
длъжниците по двата договора, т.к. такава не е уговорена, а и законът не я предвижда.
Договорът в Нотариален акт № 136/1975 г. не е предмет на настоящия иск, поради
което съдържанието му, респ. поетите с него задължения, не могат да бъдат
обсъждани. Не може да се направи и извод, че с прехвърлянето на имота си с двата
договора на своите деца, прехвърлителят го е сторил срещу едно и също задължение
за гледане и издръжка, което в един и същи период следва да се осъществи от две
лица. В тази хипотеза мислимо е да се приеме, че е налице задължение за изпълнение
на нравствен дълг по отношение на родителите на ответника, но не и за освобождаване
от задълженията по процесния договор само поради наличието на договор, подобен на
процесния. Поради това следва да се приеме, че ДРС е съобразил правните си изводи
със задължителните указания, съдържащи се в ТР № 6/15.05.2012г. по тълк.д. №
9
6/2011г., ОСГК на ВКС.
Не се констатираха пороци на атакувания акт като съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради неизпълнението в пълен обем на задължението
да обсъди всички събрани доказателства по делото и да прецени относимите факти и
обстоятелства при изграждане на част от своите фактически и правни изводи, като ги
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с възраженията и твърденията на
страните, както смята жалбоподателят.
Без правна значимост е твърдението, че за дълъг период от време Д. Д. бил
изпълнявал в пълен обем задълженията си по полагането на дължимата грижа и
поемането на издръжка за воденето на „спокоен и нормален живот“ на неговите
родители, като никога до смъртта на прехвърлителя през 2006 г. не получавал
забележки относно отклонения от задълженията му. В случая се установява, че в
последните няколко години и най вече от 09.04.2024 г. насам, ответникът е
преустановил задълженията си по полагане на грижи за ищцата, макар и същата да е в
преклонна възраст, с няколко хронични заболявания, трудно подвижна и очевидно
имаща нужда от грижи в обема, визиран в процесния договор. Значим факт в т.см. е не
толкова продължителността на периода на неизпълнение, колкото обстоятелствата, при
които гледането и издръжката не са дадени, т.к. в съдебната практика се приема, че
когато прехвърлителят е бил възрастен, с влошено здравословно състояние и се е
нуждаел от постоянни грижи и издръжка, лишаването му от гледане дори за кратък
период от време представлява съществено неизпълнение. В подобни случаи състави на
ВКС приемат, че договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с
оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част – срвн.
Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2019 г. на ІV ГО, Решение №
441/27.05.2009 г. по гр.д. №486/2009 г. на III ГО, Решение № 818/07.01.2011 г. по гр.д.
№ 1371/2009 г. на IV ГО, Решение № 120/24.04.2019 г. по гр.д. № 3768/2018 г. на IV ГО
и много други.
Не може да се приеме и наличие на временното разстройство в отношения
между майка и син, настъпило през последната година предвид неблагоприятни
изменения в психиката и поведение на майката с напредване на възрастта, поради
липса на доказателства в т.см., а и с оглед наличните по делото данни за причинена
телесна повреда на ищцата от сина й – тук въззивник.
При изложените аргументи исковата претенция е основателна до ½ ид.ч.
До идентични крайни изводи е достигнал и първостепенният съд, поради което
въззивната жалба се възприема за неоснователна, респ. атакуваното съдебно решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, при констатацията, че в останала е
влязло в сила, т.к. не е било обжалвано.
Относно разноските:
Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка за присъждане на
деловодни разноски в полза на въззиваемата страна. Такива се претендират по
представен списък по чл. 80 от ГПК, но доказателства за извършването им не са
ангажирани пред тази съдебна инстанция, заради което не се следва произнасяне в
т.см.
По обжалваемостта: На основание чл. 280 ал.3, т. 1 от ГПК и с оглед
материалното правоотношение, предмет на делото, решението на въззивната
инстанция подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16 от 09.01.2025 г., постановено по гр.д. №
1272/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница в частта, в която Дупнишкият
районен съд е развалил, по иск на П. С. Д. на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, сключения
на 11.03.1975 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № 1698/11.03.1975 г.
по описа на СтанкеД.ски народен съдия, между В. Д. Б., починал на ************ г., и
П. С. Д., от една страна и Д. В. Д., от друга страна, по силата на който В. Д. Б. и П. С.
Д. са прехвърлили на сина си Д. В. Д. следния недвижим имот: четвъртия етаж от
четириетажната жилищна сграда, заедно с едно мазе и гараж, находящи се в парцел ІІ-
619, в кв. 115 по плана на гр. С. Д., с урегулирано пространство от 323 кв.м.,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 68789.613.3 по КККР на гр.Д., общ.Д.,
обл.К., одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на
поземления имот: ********************, с площ 343 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 619, квартал 115, парцел ІІ, при
съседи: имоти с идентификатори №№ 68789.613.2; 68789.613.1; 68789.613.63;
68789.613.4 и 68789.613.76, поради неизпълнение на поетите договорни задължения от
Д. В. Д. към П. С. Д., до размер на 1/2 (една втора) идеална част от договора, както и в
частта, в която Д. В. Д. е осъден да заплати на П. С. Д. разноски по делото в размер на
общо 544.00 лева съразмерно с уважената част от иска КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, а
В останалата му част – в която за разликата над 1/2 (една втора) идеална част
от договора до пълния предявен размер ДРС е отхвърлил иска като неоснователен,
решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България, в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл.
280 и чл. 284 от ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11