№ 1948
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20241110208349 по описа за 2024
година
установи :
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на Т.
И. И. срещу НП № 23– 4332- 022651/03.10.2023г. , изд. от началник
група в отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 184 /5/ ЗДвП вр.
чл. 184 ал.1 т.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. - за това, че на 01.09. 2023г. около
20ч. в гр. *** , в района на бул. *** , управлявал индивидуално
електрическо пътно превозно средство след употреба на наркотично
вещество - канабис - нарушение на чл. 5 / 3/ ЗДвП .
В жалбата и в с.з. се оспорва констатацията по НП за употреба
на наркотично вещество от жалбоподателя като водач на ППС .
Претендира се отмяна на обжалваното НП. Претендира се и
присъждането на разноски по делото .
Административнонаказващият орган в с.з. оспорва
основателността на жалбата с писмени съображения на представител .
Оспорва се като прекомерен и размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение.
1
По отношение на фактите по делото :
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото прие следното :
На 01.09.2023г. около 20 ч. жалбоподателят управлявал
индивидуално електрическо пътно превозно средство и в района на
бул. *** бил спрян за проверка от органи на СДВР . При извършената
полицейска проверка жалбоподателят бил изпробван за употребата на
наркотични вещества с техническо средство и апаратът отчел
положителен резултат за употребата на канабис. На жалбоподателя бил
съставен АУАН по делото , издаден бил също талон за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за проверка употребата на
алкохол и наркотични вещества и било указано жалбоподателят да се
яви за медицинско изследване във ВМА- София . Жалбоподателят
подал възражение срещу констатираното с АУАН , но въпреки това въз
основа на АУАН било издадено обжалваното НП .
В съответствие с указанията на полицейските органи
жалбоподателят се явил в указаното лечебно заведение и било
извършено медицинско изследване от лекар във ВМА – София, при
което били иззети биологични проби - урина и кръв . Пробите били
предадени за изследване в химичната лаборатория на ВМА - София.
Според заключението от 13.05.24г на химическата експертиза
биологичните проби , иззети от жалбоподателя, не съдържали
наркотични и упойващи вещества .
По отношение на доказателствата :
Изложеното съдът прие за установено въз основа на непротиворечив
доказателствен материал - редовно съставения АУАН , ползващ се с
доказателствена сила относно фактите , удостоверени с него и
обясненията на жалбоподателя в с.з. , също представените талон за
2
медицинско изследване и заключението на химическата
експертиза относно биологичните проби , иззети от жалбоподателя.
По отношение на правната страна:
При така установеното като факти от правна страна съдът прие , че
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено .
Според разпоредбата на чл. 5 ал.3 ЗДвП - На водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози;
Съгласно чл. 1 – чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява посредством използване на
съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Когато от водача е взета некачествена проба или се
оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол
или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. С
лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, когато водачът откаже или физическото му
състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.
В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване
в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за
изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от
водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство. Отказът да се получи талон за медицинско изследване се
3
установява с подписа на един свидетел.
От изложеното е видно, че според установения нормативен ред
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества , който следва да е приложим и към процесния
случай на управление на електрическо ППС, при надлежно
предоставени биологични проби употребата на наркотично вещество
следва да е установена чрез медицинско и лабораторно изследване .
По тези съображения и като взе предвид , че заключението на
химическата експертиза установява , че в биологичните проби ,
иззети от жалбоподателя, не се съдържали наркотични и упойващи
вещества , съдът прие изводите в НП за необосновани .
По отношение на разноските :
По делото е участвал адвокат – представител на жалбоподателя с
участие в три съдебни заседания и изготвяне на писмени искания по
производството .
На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал.1 АПК в тежест на бюджета на
органа, издал отменения акт , следва да се възложат разноските на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по делото - 400 лв.
съобразно договор за правна помощ по делото .
По отношение на размера на разноските на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение по делото съдът прие, че няма
основание за намаляване поради съществено несъответствие с
материалния интерес , сложността на спора и характера на
предоставената правна помощ . Поради изложеното възражението за
прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение не
може да бъде уважено.
4
По тези съображения на основание чл. 63 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23– 4332- 022651/03.10.2023г. , изд. от началник
група в отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 184 /5/ ЗДвП вр.
чл. 184 ал.1 т.1 ЗДвП на жалбоподателя Т. И. И. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 5 / 3/ ЗДвП .
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподателя Т. И.
И. сумата от 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по
делото .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните пред Административен съд – гр. София .
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5