№ 462
гр. М******* 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М******* ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251630100458 по описа за 2025 година
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422
ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***********, Столична община, район ************,
представлявано от Изпълнителния директор З******** С*************
твърди в исковата молба, че на 15.02.2024г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г.,
сключен между „А************“ АД и „**********“ ЕАД, по силата на което
вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № *********** от
дата 12.05.2021 г., сключен между „А************“ АД (правоприемник на
Аксес Файнанс ООД) и П. И. П. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба
на вземането от страна на „********“ ЕАД, в качеството на пълномощник на
цедента. С исковата молба ищецът предоставя отново Уведомително писмо с
Изх.№ УПЦ-С-АФ/*********** от 27.01.2025 г., което да бъде връчено на
ответника. С цел спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679
на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата
1
на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива
95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД))
приложение № 1 се представя със заличени лични данни на физическите
лица, които не участват в настоящия съдебен процес. Личните данни на
другите физически лица са заличени. В приложение №1 и договора за цесия е
заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния
случай. Ищецът твърди, че на 12.05.2021 г. между „Аксес Файнанс“ АД
като кредитор и П. И. П. като кредитополучател е сключен Договор за кредит
„Бяла карта“ с № ***********, при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него, както и че е
получил от кредитодателя Стандартен европейки формуляр по чл.5 от Закона
за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита. Твърди, че съгласно
сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 3000 лв.
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна
карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Сочи, че в случай, че кредитополучателят
извърши транзакции, които надвишават размер на разполагаемия му
остатък по кредита, сумите над тези транзакции увеличават максималния
размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит,
кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта с № ***********, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН
код за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане
в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са
подписани и Приложение № 1 към договора а кредит - Условия за ползване на
платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на
кредитната карта. Ищецът твърди още, че кредитополучателят получава от
кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции,
което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
2
кредитополучателя на интернет страница: https://my.alcard.bg, който
кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от
подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че
кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването
на картата ще се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя,
който се задължава да архивира получените документи на свой дълготраен
носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Сочи, че така,
кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт
всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на
картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към
договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни
извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за
блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по
картата и др. Ищецът посочва още, че на кредитополучателя е начислена
договорна лихва в размер на 87,38лв., за периода от 12.05.2021г. до
14.02.2024г., както и лихва за забава върху неплатената главница в размер на
433,38лв. за периода от 15.02.2024 г. до датата на входиране на заявлението в
съда. Предвид изложеното, ищецът твърди, че за „**********“ ЕАД е
възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на
което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу П. И. П., в
деловодството на Районен съд - Монтана. Съдът е уважил претенцията ни по
образуваното ч.гр.д. № 2736/2024 г. и е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, предвид
това, съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Предвид гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът П. И. П.
дължи на „********“ ЕАД парично вземане, присъдено в издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2736/2024 г. по описа на Районен съд - М******* а именно: 2********* лв.
(две хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 95 ст.) - представляващи
главница; 87,38 лв. (осемдесет и седем лева и 38 ст.) - договорна лихва за
периода от 12.05.2021 г. до 14.02.2024 г.; 433,38 лв. (четиристотин тридесет и
три лева и 38 ст.) - обезщетение за забава, начислено за периода от
15.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва -
3
от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението. Моли съда да му присъди сторените в
заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото П. И. П. е депозирал
отговор, в който изразява становище по исковете.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че е
подадено на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.
№ 2736/2024 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника, като последният е подал и възражение срещу заповедтта за
изпълнение.
Установено е по делото, че на 15.02.2024г. е подписано Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г.,
сключен между „А************“ АД и „**********“ ЕАД, по силата на което
вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № *********** от
дата 12.05.2021 г., сключен между „А************“ АД (правоприемник на
А************ ООД) и П. И. П. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Установено е също така, че на 12.05.2021г. между „Аксес Файнанс“ АД
като кредитор и П. И. П. като кредитополучател е сключен Договор за кредит
„Бяла карта“ с № ***********, съгласно който, кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер
на 3000 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице К. И. И. се установява по
категоричен начин, че общо заплатената от ответника на ищеца сума е в
размер на 3 429,01 лева, а усвоената главница е в размер на 4161,18 лева.
4
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице К.
И. И., което съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно
изготвено.
Съдът е задължен служебно да се занимае с проверката относно
наличието на неравноправни клаузи, счита договорът за кредит за
недействителен, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.9, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, която се дължи от
потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно & 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължителна условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Следователно в ГПР е необходимо да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. В договора са посочени процентните стойности на
ГПР, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това, кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, както и в ГПР
не е включена и неустойката.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно, с
каква сума е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено
5
на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. За да е спазена разпоредбата на чл.11
ал.1, т.10 от ЗПК е необходимо в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищецът претендира в исковата молба главница в размер на сумата от
2 ********* лева. В проведеното открито съдебно заседание на 09.09.2025
година, вещото лице К. И. И. е заявила, че размерът на усвоената ог ответника
главница е 4161,18 лева. От заключението на вещото лице се установява по
категоричен начин, че общо заплатената от ответника към момента на
изготвяне на заключението сума е в размер на 3 429,01 лева. Разликата между
усвоения размер 4161,18 лева и заплатената вече от ответника сума 3429,01, е
в размер на 732,17 лева, която ответникът следва да заплати на ищеца.
Ето защо съдът намира, че следва да се признае за установено по
отношение на ответника вземането на ищеца на сумата от 732,17 лева, като за
останалата претендирана част от 2 ********* лева – главница и исковете в
размер на 87,38 лева - договорна лихва за периода от 12.05.2021 г. до
14.02.2024 г. и 433,38 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
15.02.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 25,04 лева –
разноски в заповедното производство и 87,43 лева - реализирани в настоящото
производство разноски.
По горните съображения съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от
„**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.***********, Столична община, район ************, представлявано от
Изпълнителния директор З******** С************* към П. И. П. от град
М******* ул.”Ян**********” № 13А, ЕГН **********, възлизащо на сумата
от 732,17 лева – главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с №
***********, сключен на 12.05.2021г. между „Аксес Файнанс“ АД като
кредитор и П. И. П. като кредитополучател, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение – 29.10.2024 година до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
2736/2024 година по описа на Районен съд – М******* като отхвърля иска в
останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от
2********* лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „**********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***********,
Столична община, район Люлин, бул.„Д-р П. Дертлиев“ № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Изпълнителния директор З********
С************* против П. И. П. от град М******* ул.”Ян**********” №
13А, ЕГН ********** установителни искове – да бъде признато за установено,
че П. И. П. дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 87,38 лева
- договорна лихва за периода от 12.05.2021г. до 14.02.2024г. и сумата от 433,38
лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 15.02.2024г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2024 година.
ОСЪЖДА П. И. П. от град М******* ул.”Ян**********” № 13А, ЕГН
********** да заплати на „**********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.***********, Столична община, район Люлин, бул.
„Д-р П. Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от
Изпълнителния директор З******** С************* сумата от 25,04 лева –
реализирани в заповедното производство разноски, както и сумата от 87,43
лева - реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8