Определение по дело №352/2015 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 441
Дата: 26 юни 2015 г. (в сила от 16 октомври 2015 г.)
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20153001000352
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 26 май 2015 г.

Съдържание на акта

         ОПРЕДЕЛЕНИЕ

       441 /      26.06.2015 год.                                                       Град Варна

Апелативен съд                                                                Търговско отделение

На  26-и юни                                                      Година 2015год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА  

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                                          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА 

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. т. дело № 352 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от Е.Г.П. и К.В.П., чрез процесуален представител, срещу определение № 987  от 16.03.2015 год. по т.д. № 102/2015год. на Окръжен съд - гр.Варна, с което е отменено определение № 714/20.02.2015год. по т.д. № 102/2015год. с което е освободил жалбоподателите от заплащане на държавна такса в производството по делото, на основание чл.83 ал.2 ГПК: Оставил е молбата на същите за освобождаване от заплащане на държавна такса по иска без уважение.

Излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради незаконосъобразност. Молят определението да бъде отменено, а молбата за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски да бъде уважена.

Насрещната страна чрез писмен отговор на частната жалба, счита същата за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за тях и е  редовна. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Предмет на настоящето производство е определение № 987  от 16.03.2015 год. постановено по т.д. № 102/2015год. на Окръжен съд - гр.Варна, с което е отменено определение № 714/20.02.2015год. по т.д. № 102/2015год. с което е освободил ищците Е.Г.П. и К.В.П., от заплащане на държавна такса за производството по делото, на основание чл.83 ал.2 ГПК: Оставил е молбата на същите за освобождаване от заплащане на държавна такса по иска без уважение.

На основание представените декларации и писмени доказателства, с определение  № 714/20.02.2015год. по т.д. № 102/2015год., съдът е  приел че са налице основанията, предвидени в чл.83 ал.2 ГПК и е освободил ищците Е.Г.П. и К.В.П., от заплащане на държавна такса в производството по делото. Чрез писмения отговор от  ответната страна в процеса са представени писмени доказателства-извлечение от търговския регистър и от Агенцията по вписванията, обявление по изпълнителни дела, чрез които се установяват недекларирани с представената декларация по чл.83 ал.2 ГПК обстоятелства. С молба № 8073/2015год. ищците са коментирали, но не са оспорили представените писмени доказателства. За да постанови обжалваното определение, съдът е изложил следните мотиви:  Ищцитте не са декларирали всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението им за внасяне на държавна такса. Съдът е посочил, че невярното деклариране само по себе си е основание  да бъде отказано освобождаване от държавна такса.

Съдът намира че обжалваното  определение е  правилно и следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

Към искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, с твърдение, че ищците не разполагат с достатъчно средства, е приложена декларация за гражданско, семейно и имотно състоятие /стр.14/. Според декларираното имущество, ищците притежават един жилищен имот в гр.Варна-апартамент с площ от 64,170кв.м.  и един поземлен имот с площ от 7488кв.м. Изрично са декларирали, под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, че: Нямат други недвижими имоти, МПС и други доходи освен пенсиите.

От неоспорените писмени доказателства се установява, че ищците, въпреки предупреждението от носене на наказателна отговорност, не са декларирали следните обстоятелства, имущество и доходи: недвижим имот Кравеферма с площ от 4 962кв.м. находящ се в с.Близнаци, Варненска област: Ищецът е взискател по три изпълнителни дела, по едното получава по 300лв. ежемесечно, а по другите се провеждат изпълнителни действие-публична продан: Същият е едноличен собственик на „БГ АРО 2020”ЕООД, като ищецът и с частната жалба не е представил доказателства, с които да удостовери финансовия резултат от неговата дейност. Безспорно изложеното води до извод за невярно деклариране пред  окръжния съд, обстоятелство, което както и правилно е посочил окръжния съд, е самостоятелно основание да бъде отказано освобождаване от държавна такса. Освен това, от характера на притежаваните имоти, от изпълнителните дела, по които ищецът получава доход по едно от тях и е взискател по другите, както и от обстоятелството, че същият е собственик на търговско дружество, следва да се направи извод, че ищците притежават достатъчно имущество, респективно, че не е налице хипотезата на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на същите от заплащане на държавна такса. Предвид изложеното, молбата за освобождаване от заплащане на такса е неоснователна и следва да се остави без уважение и на това основание. В подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че ищците са получили и сумата  9 000лв. от   продажбата на имота по процесната сделка, като не се твърди, че същата  е разходвана и не разполагат с нея.

С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

                                     

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 987  от 16.03.2015 год. по т.д. № 102/2015год. на Окръжен съд - гр.Варна, с което е отменено определение № 714/20.02.2015год. по т.д. № 102/2015год. с което е освободил ищците Е.Г.П. и К.В.П., от заплащане на държавна такса в производството по делото, на основание чл.83 ал.2 ГПК: Оставил е молбата на същите за освобождаване от заплащане на държавна такса по иска без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.