№ 592
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря И.йла Кр. Желязкова
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100602739 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски районен съд, НО, 135 с-в от 29.04.2021 г. по
НЧХД № 10778/19 г. подсъдимите Д. И. Х. и Д. И. Х. са признати за
невиновни в това, че на 20.06.19 г. около 19.00 ч. в гр. София, ул. „****, в
съучастие като съизвършители, в писмено изложение, адресирано до
представителите на етажната собственост, посредством изявлението „… сем.
Т. повика техен познат полицай и заедно със сем. Г. дадоха фалшиви
показания …“ са приписали на К. К. Т. престъпление по чл.290, ал.1 от НК –
лъжесвидетелстване, като на основание чл.304 от НПК са оправдани по
повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по
чл.147, ал.1, предл.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. И. С., повереник
на частния тъжител К. К. Т.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се
твърди, че присъдата на районния съд е неправилна и незаконосъобразна, и се
прави искане за нейната отмяна и за постановяване на осъдителна присъда.
Изложени са доводи, че съдът неправилно е установил фактическата
обстановка по делото, като е приел, че не е установено авторството на
деянието, както и че процесното писмо е било изпратено само като лично
съобщение до св. Г., който не е следвало да го разгласява и че обвиненията са
обективно несъставомерни, доколкото подсъдимите не са присъствали на
1
събранието на ЕС. Твърди се, че първоинстанционният съд само е описал
събраните по делото доказателства, и е цитирал теория и съдебна практика,
без да направи самостоятелен анализ на доказателствата.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния
тъжител моли съда да уважи въззивната жалба по доводите, изложени в
допълнението към същата и да отмени присъдата на районния съд, като
постанови осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимите счита първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна. Излага съображения, че фактическата
обстановка по делото е правилно установена от съда, след обективен анализ
на доказателствата, както и че деянието, за което е повдигнато обвинение с
частната тъжба, е несъставомерно.
При последната си дума към съда подсъдимите заявяват, че не са
виновни и молят обжалваната присъда да бъде потвърдена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Районният съд, въз основа на обстоен анализ на доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, която се възприема и
от настоящата въззивна инстанция.
Подсъдимият Д. И. Х. е роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, живущ в гр.
София, жк. „****, ЕГН **********.
Подсъдимата Д. И. Х. е родена на **** г. в гр. Самоков, българка,
български гражданин, с висше образование, неосъждана, омъжена, живуща в
гр. София, жк. ****, ЕГН **********.
Подсъдимите са съпрузи и през 2019 г. живеели в гр. София в жилищен
блок, находящ се на ул.“****. Тъжителката К. Т. живеела със семейството си
в същия жилищен блок - на първия етаж в ап.1. Отношенията между двете
семейства се влошили през 2018 г.
На 20.06.2019 г. от 19:00 часа се провело Общо събрание на етажната
собственост. На това събрание сем. Х.и не присъствали, но от тяхно име на
присъстващите на събранието св. И.н Г. представил писмено изложение,
започващо с обръщението „Уважаеми съседи“ и приключващо с „Бъдете
здрави и успех! Д. и Д. Х.и“. В текста на изложението се съдържал и
инкриминирания в частната тъжба израз: ,,...сем. Т. повика техен познат
полицай и заедно със сем.Г. дадоха фалшиви показания...“. По нататък в
текста се казва: „Вследствие на това Д. Х. беше арестуван и прекара в ареста
около 18 часа. На следващия, ден съдия го призна за невинен и отмени всички
наложени административни наказания...С този акт, ние считаме, че бяха
нарушени всички морални и формални норми на съвместно съжителство....“.
Св. И.н Г. получил на 19.06.2019 г. писменото изложение, което
2
представил на събранието, като лично съобщение от фейсбук - профила на
подс. Д. Х., разпечатал го на хартия и го занесъл на ОС на етажната
собственост, където го прочел.
На събранието присъствала тъжителката К. Т., която лично възприела
твърденията в писменото изложение, като й станало неудобно и се
почувствала зле.
На 12.06.2018 г. срещу подс. Д. Х. бил съставен Акт за констатиране на
проява на дребно хулиганство, за това, че на 11.06.2018 г. около 22:20 часа в
гр. София, на ул.“**** започнал да вика и крещи, и хванал за гушата
непълнолетния М.Е.Д., с цел саморазправа, с което е осъществил състава на
чл.1, ал.2 от УБДХ. Подс. Х. бил задържан, а по случая било образувано
НАХД № 9688/2018 г. по описа на СРС, НО, 129 състав. В съдебно заседание
по посоченото дело, проведено на 18.06.2018 г., в качеството на свидетели са
били разпитани частния тъжител К. Т. и К.П., с когото последната живеела на
съпружески начала. С протоколно решение от същата дата съдът е прекратил
производството по делото, като е приел, че същото е образувано въз основа на
ненадлежен акт за образуване на административно-наказателно производство.
Първоинстанционният съд е извел фактическите си изводи въз основа на
показанията на свидетелите И.н Г., П.К., К.Т., Г. Г., З.Г., К.П., обясненията на
подсъдимите, заключение на съдебно-техническа експертиза, протокол от
общо събрание на етажната собственост от 20.06.19 г. и присъствен лист към
него, извлечение от книга на собствениците, писмено изложение, адресирано
до етажната собственост.
Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, а оттам – и правни
изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради
което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение №
372 от 01.10.2012 г. по НД №1158/2012 г., III НО на ВКС/. Ето защо и
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в
жалбата и допълнението към нея.
Въззивният съд изцяло споделя фактическия извод на първата
инстанция, че по делото не се установява по безспорен начин, че именно
3
подсъдимите Х. и Х. са автори на инкриминирания документ - писмено
изложение, адресирано до представителите на етажната собственост и че
именно те са изпратили документа по електронен път до свидетеля И.н Г..
Такъв извод се базира единствено на предположение /вероятност/. В долната
част на документа действително е посочено, че същият изхожда от „Д. и Д.
Х.и“, но доколкото се касае за документ в електронна форма, върху който не е
положен саморъчен подпис, няма как да се гарантира достоверността на
посоченото в документа авторство. Не се установява безспорно също, подс.
Х. да е изпратил документа под формата на прикачен файл от собствения си
фейсбук профил с потребителско име „Dimitar Hristev“ до профила на
свидетеля И.н Г.. От заключението на СТЕ е видно, че инкриминираното
съобщение с прикачен електронен файл „Pismo-sasedi.dox“ е било изпратено
на 19.06.19 г. в 12.12 часа от цитирания фейсбук профил с потребителско име
„Dimitar Hristev“ до профила на свидетеля И.н Г.. Вещото лице обаче не може
да посочи кои лица са имали достъп до потребителския профил „Dimitar
Hristev“ и в този смисъл, не става ясно кои лица биха могли да изпратят
въпросното съобщение до адресата. В обясненията си подс. Х. отрича да е
автор на писмото и да е изпращал това писмо до свидетеля И.н Г.. Тези
твърдения не са опровергани по категоричен начин от доказателствата по
делото. Още по-малко има основания за извод за участие на подс. Х. в
изпращането на писмото, доколкото същото е било изпратено не от неин
профил, а от профил на друго лице, и подс. Х. отрича да е автор на това писмо
и да го е изпратила по електронен път. При така изложените обстоятелства,
следва да се приеме, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, поради
което и в съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК подсъдимите следва
да бъдат признати за невиновни по повдигнатото обвинение.
По изложените съображения, обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VІ-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, НО, 135 с-в от
29.04.2021 г. по НЧХД № 10778/19 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4